В практиката термините „пронирано ходило“ и „плоско стъпало“ често се използват като едно и също нещо. В действителност обаче те описват различни състояния на ходилото и разграничаването им е важно за правилната оценка и лечение.
При пронираното ходило сводът изглежда по-нисък, когато детето е стъпило на земята, а петата има тенденция да се накланя навътре. В повечето случаи това не е резултат от структурна деформация, а от начина, по който мускулите и ставите контролират движението на ходилото по време на стоене и ходене.
Затова пронацията често се определя като функционално състояние – тя е свързана повече с начина, по който ходилото работи, отколкото с начина, по който е изградено.
Плоското стъпало, от друга страна, представлява действително спадане на надлъжния свод на ходилото.
То може да бъде вродено или да се развие с времето.
В тези случаи промените не са само функционални, а засягат самите структури, които поддържат свода – връзките, ставите и понякога костите на ходилото.
ВАЖНО! - Нелекуваното (или погрешно лекуваното) пронирано ходило има вероятност да се превърне във фиксирано плоско ходило с времето!!!
На пръв поглед двете състояния могат да изглеждат сходни, особено когато се наблюдават само по отпечатък на стъпалото (много често при безплатните скенери по различни магазини) или по снимка. Именно затова поставянето на диагноза единствено въз основа на отпечатък или компютърен скенер може да бъде подвеждащо и да довете до неадекватно лекуване.
Когато не се прави ясна разлика между пронирано ходило и плоско стъпало, съществува риск от неправилни препоръки и неподходящо лечение.
Едно дете може да получи стелки или упражнения, от които реално няма нужда, докато при друго може да бъде пропуснат проблем, който изисква по-задълбочено проследяване.
Важно е родителите да знаят, че оценката на детското ходило не бива да се основава единствено на отпечатък, компютърен скенер или препоръка в търговски обект.
Тези методи могат да бъдат полезни като ориентир, но не могат да заменят цялостния клиничен преглед.
Окончателната оценка и изготвянето на лечебен план е най-добре да се извършват от специалист с подготовка в областта на подиатрията, ортопедията или физиотерапията на ходилото. Само така могат да бъдат отчетени всички фактори – възрастта на детето, етапът на развитие, походката, мускулният контрол и функционалното състояние на долния крайник.
Правилната диагноза е ключът към правилното лечение, а това намалява риска от ненужни интервенции и увеличава вероятността за добър дългосрочен резултат.
Ортопедичните стелки безспорно са ценен инструмент при лечението на редица ходилни нарушения. Те могат да подобрят опората, да повлияят механиката на ходене и да облекчат симптомите, когато са правилно подбрани. Важно е обаче да се подчертае, че не всяко пронирано или плоско ходило има нужда от стелки. Техният избор трябва да бъде основан на подробна оценка и назначен от квалифициран специалист, а не единствено на резултат от скенер или отпечатък на стъпалото. Неподходящо подбраната стелка може да бъде неефективна или дори да задълбочи съществуващи проблеми.
В следваща статия ще разгледаме подробно кога ортопедичните стелки са наистина необходими, как действат и какви са най-честите митове, свързани с тяхното приложение при деца и възрастни.
Кристиян Стойчев, доктор
Специалист подиатър
Въпроси към д-р Кристиян Стойчев на тема плоскостъпие, болки в ходилата, ортопедични стелки и др.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram