Между другото от всички думи за замък в немски, Кафка е избрал "Das Schloss", което също значи ключалка или катинар.
Скрит текст: 
- Публикувана: 24 юли 2026, 19:12 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2026, 19:01 ч.
В момента чета ... 100
Много интересен детайл. Чешката дума замек също означава и ключалка, и катинар.
Мисля, че се пристрастих към книгите на Маги О'Фарел - след "Изчезването на Есме Ленъкс", която ме грабна не просто с една интересна история, но също с дилемите, които поставя, с реалистичните образи и интригуващя, много интелигентен стил, прочетох и "Инструкции срещу горещата вълна". Отново семейна история, в която хората се отчуждават в годините, има тайни или полуистини, таят обиди и сякаш никой не може да понася никого, но идва момент на криза, когато се налага всички да си проговорят, обединени от общия проблем, да изяснят миналото и да намерят здравите връзки помежду си, за да продължат по-уверено в бъдещето. Много е хубаво, защото всичко е точно така в живота - и хората, и проблемите, и възможните пътища. Продължавам с "Ръката, която първа пое моята", а за след това съм си приготвила и "Хамнет".
Rayna13, и аз много я харесвам, от години няма нищо ново нейно. В Есме Ленъкс четох с удоволствие до към 2/3 от книгата и чак тогава ме стегна сърцето и предусетих, че в края нещо ще е дълбоко трагично. Това ме изумява при ирландските автори, не знам как го постигат: да карат читателя да се облага на интуицията си.
Скрит текст:
С относителна увереност мога да ти препоръчам "Тайното писание" на Себастиан Бари, в случай че не си я чела. Точно така и аз предусетих трагедията на младата жена в края на историята. Леле, какъв ужас! Да усетиш злото, в контекста на другата история - тъкмо целия роман не си преживявала нищо, защото това е минала история и ретроспекцията те кара да четеш с други емоции. И в един момент злото се изявява, и то някак по такъв начин, че никой от героите не би могъл да го спре, и само ти като читател го разбираш: много по-сложно, по-коварно, отколкото си предполагал.
"Хиляда луни" засяга доста специфична социална група, същевременно тази група (индианците) не е описана пълнокръвно като, да речем, в "Там-там". "Времето на стария бог" е по-релефна, там героите са ирландци, и личната им трагедия е разпознаваема и близка... Докато в "Тайното писание" водещи са душите на главните герои, и пак не са откъснати от сюжет, история и корени. "Писанието" е несравнимо с другите му книги.
Междудругото по него има разкошен филм. Но книгата и филма са много, много различни.
Междудругото по него има разкошен филм. Но книгата и филма са много, много различни.
Реших да прочета "Денят на Чакала" от Фредерик Форсайт. Безспорно интересна книга. Припомних си историята около управлението на Шарл де Гол и решението му да даде независимост на Алжир, която е френска колония.
Книгата описва детайлно безупречно подготвения атентат срещу де Гол от професионален наемен убиец и целият арсенал от действия, които Франция и Англия предприемат, за да го осуетят. 5 от 5 звезди
Книгата описва детайлно безупречно подготвения атентат срещу де Гол от професионален наемен убиец и целият арсенал от действия, които Франция и Англия предприемат, за да го осуетят. 5 от 5 звезди