Поклонение пред три чудотворни икони в "Св. Александър Невски"

Да, но ръка за ръка с вярата.

Разликата между предметите за идолопоклонничество и иконите е втова, че хората са обожествявали първите и са очаквали чудо от самите тях. Докато християните не се молят на иконата, а пред нея на Бога, Богородица и светиите.

Тайна, аз вече ходих в храма и се помолих  на иконите на Богорица за всички болни дечица!
 Освен за моето малко момиченце което е с доста здравословни проблеми, споменах имената на всички деца които познавам от форума и се помолих и за всички деца които имат нужда от Божията благословия и закрилата на Божията майка!!
Знам че те няма да оставят твоята Нели и ще направят най-доброто за нея и теб! Вярвай мила и не се отказвай нито за миг!!!
Силно те прегръщам и ще продължавам да се моля за Нели 

Не съм в София, но бих отишла. За съжаление до петък нямам как.
Бих се помолила за здраве на всички болни дечица, а и за целия народ. От болестите по-лошо няма.

Някой ходи ли днес там.Как е положението с опашката.Мисля привечер да отида, но малкия няма да може да издържи дълго на едно място.

Янита,мисля че трябва да оставиш хората да вярват в чудеса! Не виждам нищо лошо,а само обединение и надежда! 
Тайна, моля се за дъщеря ти Нели,макар че съм далеч от иконите !

Моля за извинение всеки, който заради мен се е почувствал възпрепятстван да вярва в чудеса!

Аз само се опитвам да разбера какво всъщност се случва в София тези дни и защо е тази масова еуфория...

Иска ми се да отида там с малкия!  Дали ще трябва много да чакаме или си е в организацията си е такава децата да минават без да чакат?  А и до петък храма ще работи денонощно така ли? Че нещо не ми стана ясно!  Тайна ако успея да отида ще се помоля много за Нели!  Цял ден ми е в главата и мисля за нея!  Дано се оправи! 

От тази нощ е по - спокойно. Майки с деца минават без да чакат.

Здравейте! Аз минах, тя майката ми Тайна е споменала, така, че ако няма на кой да оставите детето си, не е проблем да сте с него. Аз отидох с песимизъм и си казах, знам, че няма да стигна до иконите,но поне ще опитам !!! Предупредих майка,че сигурно няма да успея, но все пак тръгвам към църквата. Вместо такси си взех трамвай 22 та поне са сеир се нагледах.
Първо пред мене 7-8 мъже, няма кой да помогне за количката дигнах я с все багажа и детето. Едно 13-14 год. момиче седи на вратата срещу мене, а аз ни назад, ни напред с количката в ръце, изчаках я да се сети сама след което извиках с всичка сила : МРЪДНИИИИИИИИИИИИИ!!!! Тя ме погледна стрестнато и се придвижи към края на трамвая. (100 % ме е помислила за луда).
Второ,че на всеки пречех (къде съм тръгнала, що не си седя в къщи с тая количка).
Трето един сляп човек имаше бутат го на вратата, няма кой да му подаде ръка, нервирах се на секундата. Имаше младо момиче зад мене,помолих я, веднага всичко точно човека седна.
А един като се извика:
-  Като е сляп къде е тръгнал?
Помислих си прост народ! Разкрещях се пак като луда : Той не е човек ли? Ти застрахован ли си, че утре няма да си на негово място? Кой ти дава гаранция?!  Човека си затвори устата и си слезна на спирката.

Викам днес страхотен ден...

Въоръжена до зъби пристигам пред църквата : Количка, дете, шапка, чадър, вода, памперси, мокри кърпи, сухи кърпи, ядене-солено-сладко, лекарства, резервни дрехи, + якета ако захладнее телефони, пари, одеало.... всичко!
До 21:00ч бях разбрала,че ще се иконите викам все ще мина! Мъжки приятен глас ми каза най- хубавите думи за този "страхотен ден"  : - Майките с деца са с предимство! Помолих го да повтори, убедих се, че съм чула добре и срам не срам, с риск да ме спукат от бой,че се предреждам тръгвам напред. Полицаите веднага направиха път , хората също, вътре охраната и те, всички много мили, пуснаха ме директно пред иконите помолих се за сестричката ми ( Нели ), да е всичко наред и да оздравее,целунах и трите икони, купих една малка, заредих я с енергия от тях и си заминах .
Обаче хора гледах като отровена, гледам и не вярвам на очите си. Викам сънувам....
Но, не е сън,нямаше и следа от грубите , вулгарни полицаи и охранители и въобще от изнервеният народ! Всеки гледаше как да помогне на другия....
И си помислих : -  Ако сме така всеки ден, Българите щяха да са само в БългариЯ!
А не по цял свят разпиляни...

Трябва да почна приказки да пиша...
Приятно четене!
Успех и късмет на тези които сега отиват към църквата... 

Малко_коте как е днес Нели? Майка ти не е писала...! 

И аз чакам новини, но аз не се притеснявам толкова, защото вярвам и знам, чувствам го, че тя ще се оправи. Господ не веднъж й е помагал и на нея и на мен !!!
Всеки момент майка трябва да се прибере и ще видим, би трябвало да е по-добре или просто се надявам да е така...

Забравих да спомена, че преди години когато пак имаше чудотворна икона в св. Александър Невски. Отидох в 3:00ч през деня, влезнах с 300 зора в 01:00ч през ноща.
Помня ,че ми смачкаха гръдният кош, не можех да дишам, а исках да извикам за помощ...
Накрая успях да викна, та едната от жените с която се запознах там...ме издърпа напред и си поех въдух. Това беше точно на входа. Вътре като влезнах беше празно.
Минах помолих се, всяко едно от желанията които тогава споменах, се сбъдна!
Транспорт нямаше вече, мобилен също нямах. Спах свита на кълбо пред църквата.
Бях по потник и панталонки, умрях от студ, но не се разболях...беше ми много чудно...
Прибрах се с тролея към 6:30ч , майка ме чакаше с " усмивка " на прозореца 

И аз отидох днес да видя иконите и да се помоля...Бях там някъде в 10 часа сутринта и опашката не бих казала, че беше много голяма. Хората на опашката и всички наистина бяха страшно мили, направо насила ме избутаха пред вратата, всички искаха да ме пуснат направо пред иконите (да не забравя да отбележа, че съм бременна в началото на 9-ия), но аз сама предпочетох да почакам малко, за да си събера мислите....не, че успях да го направя де (да си събера мислите имам предвид). Като стигнах до иконите се разплаках, но съм сигурна, че Богородица знае за какво съм отишла...
Предполагам, че утре вече още ще намалее опашката, а майките с деца наистина също всички ги пускат.

Много хора са отчаяни и им трябва нещо в което да вярват!

Неведоми са пътищата Божи.
Може би благодарение на тази еуфория  ще има повярвали, разкаяли се  и много спасени души