Роднините...или за прекъснатите семейни връзки!

и на мен 

виждам се само с един първи братовчед, на останалите дори спрях да си вдигам телефона преди година и вече не се и обаждат

Винаги ми е правело впечатление, че хората в провинцията повече държат да роднините си и имат силна връзка помежду си. Аз имам много роднини, не само че не поддържам никаква връзка с тях, но някои дори не ги познавам ( първи братовчеди напр. други и не знам, че имам).  Не ми липсват във всеки случай.

И аз така

С най-близките си роднини съм в прекрасни отношения и много ги обичам-чичо и чинка,леля ми и 2-3 братовчеди,с които се срещам.Сестра ми обаче е номер 1,после мама и татко.

и при мен е абсолютно същото!!!

Аз имам роднини, с които умишлено не поддържам връзка. Имам роднини, с които пътищата ни са разделени, ей така без причина. Просто стечение на обстоятелствата.

В твоя случай, най-добре другият път го посети човека. Сигурна съм, че ще ти се зарадва. Да му почукаш на вратата, да го поздравиш и да му кажеш, че си минавала и си искала да го видиш. Това е най-естественото нещо на света. Това няма общо с родителите ти и отношенията им с него.

Понякога, без да искаме прекъсваме връзки, които е хубаво да поддържаме от време на време.
Хубаво е, понякога на човек му се стопля сърцето от такива дребни жестове на внимание.
Другият път не го подминавай, а влез в къщата му. 

Обърках се да се обадя на леля си по бащина линия, за да я попитам за един имот... Вместо да се зарадва, че след 10 г. чува племенницата си, тя ми вдигна скандал. Дъщеря й пък всеки път минава на другия тротоар, ама това е сигурно защото са гузни, че принудиха баща ми да отстъпи своята част от апартамента на родителите им.
Не им се сърдя, но няма да ги потърся. Пък и не ми е криво, някакси без тях като че ли живея по-лесно

Всъщност и аз мисля, че е добре да им се обадиш, но за да не си като в небрано лозе, по-добре го направи сама, пък ако мине добре - и с приятеля си 

и аз така мисля.прекъснала съм отношения със страната на баща ми.абсолютно никакви отношения с роднинините на половинката ми.виждам се само с първа братовчека от страна на майка ми.виждам се е силно казано,защото се случва 2-3 пъти в годината,но се чуваме поне 1-2 месечно и то защото с брат ми живеят в една къща.

При вас нещата са повече от зле, наистина горката ти баба какво ли преживява. Мъчно ми стана чак за нея.

    За съжаление най- големите си разочарования съм изпитала от роднини Тази вечер и аз се просълзих, защото ми се ще да си поговоря откровено с чичо ми, .......някога

Имам такива роднини - да. Не поддържам връзка с тях, макар много да ми се иска и причината е проста - за една връзка трябват двама /две страни/. Ако само аз се обаждам не става, трябва и другият да направи усилие и понеже досега това не се е случвало - не поддържав такива връзки.

Имахме прекъснати връзки,но майка ми стопли отношенията.Прости им за всичко.Иначе десет години не се виждахме с братовчедите,а сме израстнали заедно от бебета.
Като чета темата и си мисля защо така се получава в живота,и ние ли ще станем такива?

Като четох това, направо настръхнах! Защото все едно съм го писала аз!

Баща ми и майка ми се разведоха като бях на 14 години! Ние сме три деца и колко мъки сме преживяли през тези години само ние си знаем! Останахме да живеем при майка ми като рядко контактувахме и с баща ми! Отношенията с баба и дядо от негова страна почти изчезнаха (за което ми е много болно)! Баба ми беше страхотен човек и много ни обичаше, но майка мрази много баща му и роднините му, а ние все пак бяхме деца! По  - късно баба почина! След толкова години се видяхме вече в болницата! Разглеждаше албумите със снимки от сватбата ми и плачеше! Тя не беше нито на бала ми, нито на сватбата! Ужасно съжалявам и плача!
След няколко дни почина!И я загубих!

А баща ми! Не съм го виждала от четири години! Последно се срещнахме случайно на центъра на града! Искаше да ни запише телефона и бръкна в джоба си! Там стояха снимките на мен и сестрите ми!
До сега не ни е потърсил! А има вече 4 внучета, които дори не е виждал ( с децата на сестра ми)!
Всеки човек има недостатъци и не искам да говоря за неговите, защото ми е баща и все пак го обичам!
Но всъщност живея без баща! Много ми е мъчно, защото никога не съм изпитала какво е да имаш татко, който да те обича, да се възхищава от теб и да те закриля!
Благодаря на Бог за съпруга ми, който е чудесен баща и обича моите малки дечица страшно много!
Когато разказвам на сина ми за дядо му, който още не е виждал и за това, че всъщност все едно нямам татко той ме успокоява - Нищо мамо, тати ще е и на теб тати  !