С какво ви дразнят свекървите? - 175

Благодаря за новата тема.
Повече усмивки и по-малко ядове на всички.

Аз я разбирам Злодеида, защото явно мъжът ѝ е отстъпчив и трудно отказва. Затова не е лошо и тя да е в течение на изискванията на баба свеки. За мен е нормално в едно семейство да се споделя и динамиката с родителите, защото тя неминуемо влияе и върху семейството. Няма лошо при нужда децата да помагат на родителите си, но все пак във всяко нещо има граници.

За мен не е нормално човек непрекъснато да се въвлича в интриги около свекърва си, да анализира до безкрай родословното дърво, кой какъв бил, кой какво казал и какви мотиви имал. Най-разумното е да я държиш на необходимата дистанция и да се интересуваш единствено от онова, което пряко засяга собственото ти семейство. Това обаче няма как да се случи, ако само ти поставяш граници. Мъжа ти също трябва категорично да ги отстоява, а не да ѝ дава пространни обяснения за всяко свое решение, сякаш дължи отчет за собствения си живот.
А вие какво правите? Той ѝ се обяснява като ученичка, ти слушаш клюките на комшии, рода и не знам си още кой, и коментираш сестри, баби, дядовци, ама иначе: „На мен не ми пука“ и „Аз съм психически стабилна“.

Дали?
Обясниха ти го всички тук – че не умееш да отстояваш себе си, че мъжът ти също не го прави и че именно това е основният ви проблем. Не знам какво друго очакваш да ти кажат.

Ще ви дам един пример от "ковидно" време (ранната пролет на 2021 г.). Значи, деверът и свеки се уговарят, че искат да сеят картофи на село, защото заради Ковид щяло да стане страшно и да умрем от глад. Ок, всеки има право да си прави своите изводи и да предприема каквото е решил. Но, без да питат ММ иска ли, не иска ли, решават, че и той е включен в начинанието, ей така по презумция, защото, ами... защото те така решили...
И той им казва: Вижте, мойте хора, аз картофи няма да сея!
Обаче, защото той е доста тих в казването на "не", никой не си направил труда даже да го чуе.
И идва заветният момент на сеенето на въпросните картофи и деверът звъни на ММ: утре (събота) в толкова и толкова часа тръгваТе с майка за село да сееТе картофиТЕ.
ММ: Утре съм нощна смяна и няма как да стане. Пък и аз не искам... (тук бива прекъснат).
Деверът: А, у, ама как така? Ама картофите? Ама Ковид? Тра-ла-ла... Обяснения и прочие. Най-вече аларми. Той си е такъв. Обича да започва начинания, но някой друг да работи.

Всичко това се случва пред мен, на вискоговорител на телефона.

Помълчах, помълчах и се обадих:
П. (девера) ти не чу ли, че ММ няма изобщо желание да участва в сеенето на картофите?

Мълчание.

Девера: Хък, мък... ама така ли?!

Така. И всичко приключи. Е, те сяха картофи, колко изкараха - не знам и не ме интересува.

Има хора, които са нетактични, мислят, че тяхното е най-важно и всички други се въртят около орбитата им. Докато разберат, че не е баш така. Но това не става веднага и не е никак лесно.

Ама на нея мед ѝ капе от устата.
Само някой да се включи с казус и се включва пак и пак и пак и то с "чакайте аз да ви кажа".

Злодеида я разбирам донякъде, ако човек не е засегнат от чуждите постъпки, все едно гледаш отстрани някакъв сериал.

Когато по някакъв начин си засегнат от чужди постъпки и те не ти харесват, е редно да предприемеш действия, за да промениш това обстоятелство. Първо казваш на човека, че не одобряваш поведението му. Ако си вземе бележка и го промени – чудесно. Ако не го направи, тогава се дистанцираш.

Но според мен по-голямата грешка, която прави тя, е, че продължава да слуша комшии, роднини и най-вече мъжа си, който постоянно й предава кой какво е казал. А това вече е и негова отговорност.

Защото, когато се дистанцираш от един човек, е логично да се дистанцираш и от всякаква информация, свързана с него, която те натоварва и ти носи негативни емоции. В противен случай какъв е смисълът да си се дистанцирал, ако негативизмът продължава да достига до теб, макар и чрез други хора?

Хората, които имат проблеми, ги решават, по един или друг начин.
В случая с цитираната потребителка, очевидно не става въпрос за проблем, а за начин на живот. Две властни жени не могат да се преборят кой да води за носа едно мъжле, и всичкото това - на фона на клюки, интриги, казано-речено, чуто-недочуто    Съчувствах в началото, даже май и съвети съм давала. Но след разказа за кучките и кученцата, буквално се отвратих, и вече прескачам. Нивото не си заслужава, не се хабете.

Да не е офтопик: приятелско семейство подариха на свекървата екскурзия до Испания. Екскурзията е в началото на септември, съответно резервирана и платена няколко месеца преди това. И въпросната коментира тия дни: "От всички места по света, ме изпращате в най-размирното, при африканците! Да ме оберат там, да ме изнасилят или бог знае какво! Голям подарък ми направихте, няма що!"

Относно свекървата с подарената екскурзия,аз бих я попитала в прав текст дали не е доволна и бих сменила екскурзията с ваучер ,ако не може,  ще отида аз.
Относно снахата с гледането на внучето в друг град,да изключително неблагодарна е.Възрастни хора са се вдигнали да отидат в София ,да и гледат детето.Явно са го гледали поне няколко месеца,като живеят на квартира,независимо кой я плаща.
Сега искат да го гледат на морето т.е.при по благоприятни за детето условия,майката пак има претенции.
Ами нейната майка да си вземе годишния отпуск и да отиде на квартира в София да го гледа.

Изобщо си нямате понятие от нивото ми.

Защо да е неблагодарна? Бабата и дядото са гледали детето, били са с внучето си толкова време, колкото много други могат само да мечтаят. После решили, че вече не им се стои в София – чудесно, тяхно право. Снахата пък решила, че не иска да ходи на морето – и това е нейно право. Само че по някаква магическа логика едното е личен избор, а другото – неблагодарност.

Не, това не е неблагодарност. Това е животът. Всеки си подрежда приоритетите и си гледа интереса. Когато изборът съвпада с вашия, го наричате разумен. Когато не съвпада – изведнъж става неблагодарност.

Ами, на мен вече ми се драйфа от Испания и дори да ми подарят билет, бих казала почти 1:1 с въпросната свекърва. Страх би ме било.

Аз обожавам Испания, ако някой ми подари пътуване дотам веднагически ще започна да си стягам багажа. А свекървата явно не знае къде е Сеута и че нашествениците бяха върнати в Мароко.

Да не е офтопик: приятелско семейство подариха на свекървата екскурзия до Испания. Екскурзията е в началото на септември, съответно резервирана и платена няколко месеца преди това. И въпросната коментира тия дни: "От всички места по света, ме изпращате в най-размирното, при африканците! Да ме оберат там, да ме изнасилят или бог знае какво! Голям подарък ми направихте, няма що!"
[/quote]

Не стига, че не са и взели еднопосочен билет ами и претенции

Кеч, тя екскурзията може отдавна да е запазена, много преди тази инвазия, която испанците казват, че са овладели. За съжаление, не само Испания е в това положение. Моята свекърва си обикаля централен Лондон и не я е страх, но майка ми би казала същите приказки като тази свекърва. Тя е страхлива и обмисля напускане на Франция, където е живее вече 15 години.
Миналата година Барселона не беше това, което познавах. И аз обожавам Испания, особено плажовете в близост до Франция.
Относно кучката и кученцата - доста от вас се доказахте, че не четете и вадите своите разбирания от моите писания. Всъщност майка ми тогава отвърна със същото, в което я обвиниха. Аз когато използвах този израз направих същото. От тогава нито към мен са се обърнали повече на тази тема, нито по адрес на майка ми съм чула подобно нещо. На някои хора трябва да им отвърнеш със същото, защото от друго не разбират.