Скучно ли е да живееш в подредена държава /ако е подредена държавата , в която живееш/?
Не, не е скучно. Ако не се занимаваш денонощно с глупости, с измислени битки от лошото настроение на някой служител, ти се отваря много повече време за това, с което ти би искал да се занимаваш. Пък и за бюрокрацията Лиска е права. Вече три месеца чакам отговор на писмо от официална институция, като максималният срок е 4 месеца. Това ми е второто писмо по този въпрос, на първото след 1 месец получих отговор - моля, обърнете се към... , въпреки че писах до институцията, която се занимава с издаване на документа, от който имам нужда.
А иначе - в моята чужбина има всичко, предполагам, че навсякъде е така. Ако ми доскучее - отивам в Глазгоу и гледам хората. Джапанки с кожени якета, рокли на цветенца с презрамки с грозни сиви тениски под тях, за да не умрат от студ - при 8.5 градуса по Целзий. Как да ти е скучно?
Ако нямаш с кого да говориш на български дали го забравяш и на какъв език мислиш?
Ако искаш да си упражняваш българския, можеш да го правиш - има Скайп, има форуми, има имейли. Въпреки това, ако не говориш в ежедневието си български (като мен - аз нямам тази възможност), се улавяш, че казваш неща, преведени буквално от чуждия език, които звучат странно на български... Като например "пътнически агент" вместо "туристическа агенция". Че има думи, които знаеш само на чуждия език - както аз - доста имена на птички и цветя - не съм ги виждала в България или не съм им знаела никога имената. Така че... усилия трябва да се правят...
Мъчно ли ти е за България?
Мъчно ми е - като се връщам и виждам, колко са отчайващи някои неща... Мъчно ми е, че в България нещата не се подобряват с по-бързи темпове.
А в другия смисъл - липсват ми кафетата и разговорите с приятели с часове. Тук ако намериш кафене, което да работи до 6 следобяд, е късмет. Другите затварят в 4 и половина или в 5. Липсва ми, че не мога да се обадя на някого в 9 часа вечерта и да кажа - тъпо ми е, хайде да пием по едно кафе... Липсва ми шопската салата. Такива работи.