Публикувана: 15 май 2007, 10:57 ч.
Последно мнение: 26 май 2007, 19:56 ч.

Как се справяте с ревността си?

3 224
48
1

# 30 16 май 2007, 10:07 ч.

Мнения: 1 544

Цитат на: babche в вт, 15 май 2007, 13:04

Миличка, всички сме го изживели и всеки е намерил свой начин да го преодолее. Аз и до сега си спомням колко грозна и тромава се чувствах след като родих второто си дете. Стоях си в къщи и се самосъжалявах. Когато отидехме някъде на купон, се отегчавах и все ми се струваше, че ме одумват, че не изглеждам добре, абе с една дума – самонавивах се. Съпругът ми работеше на място където имаше много млади хора и аз вътрешно направо се съсипвах от съмнения и ревност. На всичкото отгоре, бяхме в съвсем чужд град по разпределение, а всичките ми близки бяха в София. Детето беше на около шест месеца когато баба ми дойде за две седмици и още от вратата ме емна. Сега ще ти цитирам точно какво ми каза: “Никога не прекарвай сутринта по халат. В работата на мъжа ти жените не са по халати. Щом си измиеш очите, облечи се като че и ти ще излизаш, сложи малко червило и се усмихни! В работата на мъжа ти няма жени с развлечени дрехи, гурелясали очи и без червило. Направи кафе за двамата и го изпийте заедно, остави детето да поиграе само в леглото, даже и да поплаче малко, няма да му навреди! Мъжете, макар и да обичат децата си не обичат жените им да ги пренебрегват. Даже и нещо да те е подразнило, не мърмори и не го изпращай сърдита или разплакана! На работа го чакат куп усмихнати колежки, които не мрънкат, не се оплакват и очите им не са плувнали в сълзи. Изведи детето, виж се с приятелки, поклюкарствайте, пооплачете се, посмейте се! След обед легни и се наспи заедно с детето! Гримирай се, преоблечи се и го посрещни усмихната и свежа! На работа колежките му вече са уморени, червилото им се е изтрило, дрехите са се поомачкали и поразчорлени – а ти бъди свежа, усмихната и отпочинала. ” В началото й се ядосах – тя е имала слугиня, а у нас всичко чакаше на моите ръце. Естествено - не направих нищо. После като поразмислих реших да опитам. Нещата се получиха. Дано и при теб да стане. От цялата работа научих едно – всичко зависи от теб.

много ми хареса това Peace

# 31 16 май 2007, 15:23 ч.

Мнения: 1 299

Никога не ми е давал поводи....ама при мислълта, че някога може да е с някоя друга издивявам.... Слава Богъ вече не го ревнувам от бившите му Rolling Eyes

# 32 16 май 2007, 15:54 ч.

Мнения: 2 567

Бабче, наистина баба ти е била мъдра жена Peace

Разшири си кръгозора, прави неща за себе си и ще се почустваш по-добре. Наистина не всеки човек може да е душата на компанията, никой и не го иска от теб, но поне се опитай като излизате да си изкарваш и ти добре. Все ще се намери някой на масата, с когото да се разприказвате.

# 33 16 май 2007, 15:57 ч.

Мнения: 656

Не съм съгласна, че трбва да криеш от него чувствта си. Дори мисля, че трябва да споделиш с него, да говорите.
Трябва да внимаваш обаче това да не окаже влияние на поведението ти.
А пък и да ти изневерява - можеш ли да го спреш?
Така че приеми това, което е написала Белинда, ще ти е по-леко.

# 34 16 май 2007, 18:25 ч.

Мнения: 223

При мен е обратното,аз съм веселячката,а той е ревнивия и знаеш ли тази ревност убива всички чувства,казвам го от опит.Щом той е с теб значи те обича и държи на теб,не му прави забележки,а се стегни...той е харесал теб и се е омъжил за теб,но си спомни преди каква си била и сега какво е положението.Облечи се направи си прическа..той харесва онази жена,а не тази в която си се превърнала(непотдържана и унила)горе главата и си дай малко време за теб самата,не се превръщай в пепеляшка,а бъди принцесата,в която той се е влюбил.Не се затваряй в себе си,ако можеш остави бебето на някоя баба за няколко часа и отиди на фризьор или на пазар,поглези се и ще се почувстваш по добре..успех bouquet

# 35 16 май 2007, 23:23 ч.

Свиленград
Мнения: 269

От личен опит ще кажа,че това е типично за жени родили скоро дете. Тази следродилна депресия до някъде избива в ревност. Аз моя мъж го побърках през този период. Никъде неможеше да мръдне без мен. НЕпрекъснато се съмнявах в него, ревнувах, правех сцени. С времето обаче тези положения отминаха. Относно външния вид...Мисля,че изглеждам доста привлекателно,но не съм чак такава веселячка като мъжа ми и все пак се чувствам подтисната по някога. На мнение съм обаче,че жената трябва да се поддържа, да ходи на козметик,на кола, да се гримира и да обръща повече внимание на себе си. Към авторката на темата...успокой се и приеми факта,ч емъжа ти е такъв,нали ти за това си го харесала? Защото е веселяк,нали? А сега страдаш за това му качество...споко като влезеш малко във форма и като поотрасне детето нещата ще се оправят, повярвай ми! newsm51

# 36 17 май 2007, 00:07 ч.

Ох, и аз боледувам от тази "болест"! Ама аз с основание, разбрах разни неща, когато вече нямах избор, бях бременна. И досега го тормозя за това, че е нямал смелостта да е докрай искрен с мен, преди да си направим прекрасното бебче. А веднъж като знаеш нещо съмненията винаги ги има. Ужасно е наистина да живееш постоянно в съмнения какво ли прави сега, с коя ли говори, ама какво точно говори. И моят мъж е от тези винаги намиращи общ език с всички, особено с жените. При него до някаква степен е генетично заложено - и свекър ми е такъв. Чак понякога се чудя свекърва ми как го изтърпява. Аз не бих могла. Ама евала на жената, научила се е да не му обръща внимание и си живее в мир и спокойствие и въобще не и пука. Като питам за "формулата", тя все ми отговаря "с времето ще се научиш". LEI[/b] я кажи ти как се научи? Отначало много се дразних като излизаше без мен, не му говорех, сърдех се, заяждах се. Сега съм предприела друга тактика- като каже, че ше излиза му казвам "добре",без никакви сърдити физиономии, даже вече не го карам да чака да изкъпем детето, ами си го къпя сама. Посвещавам вечерта на себе си, занимавам се с любимите си неща, чета, пия по чаша вино. И се започва едно звънене по телефона през половин час, включително и предложения да извикам някоя от приятелките си да стои при малкия, че да мога да изляза и аз. Затова моят съвет е не забравяй за собственото си съществуване и желания. Не бива животът ти да преминава само в грижи за детето и мъжът ти, оставяй понякога детето на него вечер и излизай с приятели, аз започах да го правя, а и на всичкото отгоре всеки път, когато отида в офиса му, показвам на всичките му колежки( те са все разведени или неженени), че не мога да ги търпя. Това последното не знам защо го правя, но ми идва отвътре някакси Laughing

# 37 17 май 2007, 00:49 ч.

Мнения: 494

Никак, просто не ревнувам .Дали сме си свобода и лично време .Когато му се излиза, излиза без да му правя физиономии и проблеми .И разбира се и на мене ми се отвръща със същото .
Никога не съм го изпитвала това чувство .

# 38 17 май 2007, 10:26 ч.

Мнения: 72

Цитат на: Mama_Nana в ср, 16 май 2007, 08:58

Цитат на: xenia в ср, 16 май 2007, 03:58

Не ми се е налагало да "се справям", защото това чувство ми е непознато. Съвсем сериозно винаги съм смятала, че ако случайно се замисли моя някога за замяна, губещия ще е само той. Няма друга толкова проста да го търпи. Joy

Мислиш ли че простотата би задържала някого при себе си, или така си избрала да се дистанцираш от главоболията на ревноста. Защото когата ревноста я няма под никаква форма, това е равно на безразличие.

# 39 17 май 2007, 11:01 ч.

Мнения: 2 039

Цитат на: mi6elona в чт, 17 май 2007, 00:07

Просто приемаш факта,че ако той поиска да ти изневери,може да го направи във всяка една секунда Peace

След като е така,какъв е смисълът да му тамъниш постоянно?Ами ти така само го насочваш,като му говориш за други жени Wink

Освен всичко мъжете мразят да бъдат ограничавани,това ги кара да искат да се откопчат още повече!Най-важното е ти да го пускаш навсякъде,а той самият да не иска да излиза без теб Wink

# 40 17 май 2007, 12:51 ч.

Мнения: 1 426

Разни хора - разни реакции. Аз пък се надувах като някоя се загледаше в мъжа ми: готин е, значи! А и той е веселяк и чаровен в компания, а и работи в болница - знаете ли какви хубавки сестрички го обикалят! А пък аз, обратното, работя сред мъже. И съм доста често в командировки. Но и мъжът ми не ме ревнува. Някак си такива сме се събрали, уверени в себе си, може би. Но ако ми изневери и разбера - сигурно ще ми стане кофти...

# 41 17 май 2007, 16:06 ч.

Видин
Мнения: 961

Цитат на: bubi4ko в вт, 15 май 2007, 13:21

babche имаш много умно бабче

# 42 18 май 2007, 05:32 ч.

Мнения: 1 817

Все още нямам бебе, за съжаление!
Обаче искам да ти кажа няколко неща!
Първо - започни да ангажираш мъжа ти в отглеждането на бебето! Нищо не му пречи вечер за два часа да гледа бебока. Ти в това време можеш да поспиш и да се окъпеш, парфюмираш и облечеш хубаво. Кой знае след това как ще си прекарате вечерта Wink

?
Освен това си мисля, че можеш да се сприятелиш с няколко други мами по площадките и с тях да си споделяш и говориш през деня. Peace

А в събота и/или неделя можеш спокойно да оставиш тати с бебо и ти да отидеш на кафе с приятелка или да ги пратиш на разходка, докато спиш следобед.
Ако включиш мъжа ти в отглеждането на бебо, ти ще имаш повече време за себе си. Так ще можеш да си по-отпочинала, ще ти се прави отново секс и ще имаш по-голямо самочувствие!
А пък тази колежка дори да го е сваляла, какво от това? Ти си тази, която има дете от него и живее с него. Тя да си търси друг! Аз дори бих я поканила на гости (с приятеля й), за да й покажа, че моят мъж си е мой Mr. Green

! Не забравяй, че той иска теб, а не нея! bouquet

# 43 18 май 2007, 10:01 ч.

Мнения: 261

Цитат на: Liska в вт, 15 май 2007, 12:28

Нормално е да го харесват. И
моя го харесват. Ревността ти
само може да ви обтегне живота.
Флиртувай с него, гъделичкай го.
Колежката е колежка, ти си жена му.
Обичай се повече, бре, жена.

Точно!

# 44 18 май 2007, 10:04 ч.

Цитат на: loneky в вт, 15 май 2007, 10:57

Здрасти на всички!

Предполагам, че тук се подвизават и други ревнивки, освен мен Wink

При нас ситуацията е такава, че мъжът ми е голям симпатяга и веселяк, много се разбира с хората и пасва на всяка компания, а аз съм доста затворен човек, освен това с по-ниско самочувствие /не че съм грозна или глупава, това, убедила съм се, няма връзка със самочувствието!/ и честно казано много се дразня, когато отидем някъде и той веднага започне да се весели, а аз някакси оставам изолирана. Ще кажете, грешката си е в теб. Да, ама не успявам да се променя и много страдам като виждам как той общува без притеснение и жените му се кефят, а аз си стоя тихо в ъгълчето и гледам да не ревна...
Конкретния повод да пиша тук, е че той отскоро е на нова работа, вече два пъти ходи в командировка в чужбина като веднъж беше сам с една негова колежка /не ми казва, но предполагам, че го сваля/, а аз си седя вкъщи с бебето, нямам време да се изкъпя, омазана съм с пюре /нищо че се преобличам три пъти на ден/, уморена съм, без настроение, за желание за секс да не говорим. Приятелките ми са на работа и нямам как да се виждам с тях, изобщо самотно ми е, скучно и гадно.
Понякога се мразя, че едва ли не завиждам на мъжа ми, но съм безсилна да го преодолея...
Вие как се справяте с тези чувства и най-вече с ревността?

Радвай се на това, което имаш, то никак не е малко Simple Smile

Винаги ми е било странно, как може здрава права жена, със здраво дете и супер мъж да е нещастна. Ти явно повече си мислиш за нещата, които нямаш.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: