Когато искаме да избягаме от делника, от битовото, от "всеки ден е един и същ" – посягаме към книгите!
Има заглавия, които се помнят именно с вълнуващите описания на някое специално кътче от света. Гледките сякаш оживяват пред погледа, а шумовете, цветовете, ароматите и усещането за "някъде другаде" дават храна на въображението и духа ни.
Вижте и останалите теми в проекта Светът на длан
В екипа ни поговорихме за точно тези любими книги, с които сме пътували. Не буквално, а във фантазията си, но въпреки това усещането остава като че ли от реално посетено място. Споделете ни в коментари за вашите книжни пътешествия, за да направим списъка по-пълен заедно!
Адриана Ангелова, Special Project Manager:
Откакто се помня обожавам книгите. Страстта към тях запали баба ми, която имаше най-голямата домашна библиотека, която съм виждала. Когато родителите ми се разделиха и отидохме да живеем с нея, тя влезе в ролята на психолог, терапевт и приятел и ми помогна да превъзмогна травмата като ме научи, че с книгите мога да избягам от реалността и да се пренасям където поискам. Да откривам нови светове, да срещам същества и хора, с които никога няма да ме срещне реалността. Както казва един мой любим автор, "Читателят живее хиляди животи, а нечетящият само един".
Оттогава минаха над 30 години, а баба ми вече я няма, но тази любов към пътешествията на въображението си остана все така силна. Вероятно няма страна, която да не съм "посетила" чрез напечатаните страници. От Япония с "Шогун" до Афганистан с "Хиляда сияйни слънца", от коридорите на Лувъра с "Тримата мускетари" до затънтени селца в Алпите с "Хайди"…
Сега, на 40+, вече се наситих на пътешествията по реални земи и вече пътувам най-вече във времето с исторически романи и в несъществуващи светове чрез фентъзито и научната фантастика, които открих на този късен етап от живота си. Последното ми пътешествие беше до пустинните земи на Аракис с поредицата на Франк Хърбърт за "Дюн", а от вчера съм потопена в мъгливите и мрачни земи от "Мъглороден" на Брандън Сандерсън. Кой знае колко още фантастични места ще посетя до края на лятото.
Иван Огнянов, Senior Developer:
"Бьорнстад" е една от онези книги, в които природата не е просто фон на историята. Снегът, студът, тъмните гори и дългата зима са част от самия живот на хората. И точно това е интересно – зимата тук не е представена като някаква непрекъсната борба с природата, както често я усещаме при Джек Лондон. Никой не чака тя най-после да свърши, за да започне истинският живот. Напротив – хората в Бьорнстад сякаш са организирали живота си около нея.
Снегът е причината да има хокей, хокеят е причината хората да се събират, а около него се завърта почти целият живот на градчето. Природата не пречи на хората – тя определя правилата на играта.
Може би затова Бьорнстад е толкова убедителен. В един свят, в който сме свикнали да се опитваме да контролираме всичко, там хората просто са приели условията и са построили живота си върху тях.
"Франкенщайн" е книгата, която лесно може да се асоциира с лошото време. Вали ли силно, духа ли, небето е ли почерняло от облаци – съзнанието прави препратка с романа на Мери Шели.
Може би причината е, че природата там е почти равноправен участник в историята. Планините, ледниците, бурните езера, мъглите и гръмотевичните бури не са просто декор. Те следват състоянието на героите – когато има спокойствие, природата дава пространство за размисъл, а когато напрежението расте, пейзажът става все по-мрачен и заплашителен.
Особено силно е усещането за мащаб. От една страна, имаш човек с неговите страхове, вина, амбиции и грешки. От друга – огромни планини, лед и бурно небе, които много ясно ти напомнят кой всъщност е по-големият играч.
"Последният мохикан" пренася в една природа, която днес може би е трудно човек да си представи – огромни гори на Северна Америка, реки, скали и пространства, в които можеш да лесно да се изгубиш.
Купър отделя толкова внимание на природата, че на моменти човек започва да подозира, че е решил да напише не само приключенски роман, а и подробна документация на Северна Америка. Героите вървят, спират, оглеждат се, отново вървят, а междувременно получаваме доста подробна информация за всяка гора, скала, река и пътека.
За по-търпелив читател това вероятно е прекрасно, но за мен, признавам си – на моменти беше сериозно изпитание.
Но именно тези описания правят природата в книгата толкова истинска. Тя не е просто мястото, където се случва приключението – тя е част от самото приключение. Героите трябва да я разбират, за да могат да оцелеят в нея, а разликата между това да познаваш гората и да се изгубиш в нея може да бъде разликата между живота и смъртта.
А ако някой няма достатъчно търпение за цялото това ходене из горите, винаги остава екранизацията с Даниъл Дей-Люис. Там със сигурност не се налага толкова дълго да чакаме да стигнат до следващото събитие.
Жаклин Миланова, Рекламни и продуктови кампании:
Книгите винаги са били най-лесният и достъпен билет за пътешествия. Още преди да имам възможност да посетя далечни страни, страниците ме отвеждаха сред непознати улици, красиви пейзажи и различни култури. Една от първите книги, които истински запалиха въображението ми, беше "Птиците умират сами" на Колийн Маккълоу.
Докато четях историята на Маги Клийри и отец Ралф де Брикасар, неусетно започнах да пътувам заедно с героите. Книгата разказва за една голяма и невъзможна любов, а действието ни отвежда от Ирландия до Дрогида – огромното австралийско имение на семейство Клийри. Историята обхваща няколко поколения и преплита любов, тежки загуби, мечти и житейски избори. На този фон се разкриват красотата и суровостта на Австралия, както и необятният дух на този далечен континент.
Особено силно ме впечатлиха описанията на Италия и Ватикана и събудиха в мен мечтата един ден да се разходя по древните римски улици, да почувствам величието на площад „Свети Петър“ и да видя отблизо красотата на Вечния град. По-късно желанието ми да опозная Средиземноморието ме отведе и към Гърция – страна на история, слънце и морски хоризонти.
Книгите не просто разказват истории, а създават в нас мечти. А най-хубавото е, че понякога тези мечти се сбъдват. С времето успях да посетя Италия, Ватикана и Гърция – местата, които някога познавах само от страниците на любимия роман. Първият път, когато бях там, книгата беше в главата ми. Затова вярвам, че всяка хубава книга е пътешествие. Тя ни отвежда далеч, отваря нови хоризонти и ни дава смелост да превърнем мечтите си в реалност.
Петя Бондокова, PR and Content Manager:
Суровата шведска природа, ледените ветрове, скалите, бушуващите вълни, зловещите шумове през нощта… Тази мрачна, но красива атмосфера беше една от причините трилърите на Юхан Теорин да ми станат любими. През година-две, когато дойде есенната хладина, ми идва желанието да препрочета "В смутните часове по здрач” или "Нощна буря". Действието и в двете книги се развива на остров Йоланд в Балтийско море и макар че никога не съм стъпвала там, заради книгите имам чувството, че тези злокобни, но завладяващи пейзажи са сякаш пред очите ми.
А ето и нещо доста по-слънчево и лежерно – "Моето семейство и други животни". Тази книга я купих преди време за сина ми, понеже май се води детско-юношеска, но после я зачетох и истински ме увлече с живописните описания на природата и местните порядки на Корфу. И, разбира се, с хумора, с който е описано битието на едно многодетно английско семейство, което идва да живее на острова. Докато четеш, в съзнанието ти наистина оживяват едни слънчеви картини на тюркоазени брегове, стръмни, виещи се по хълмовете пътища, малки къщички, пъстри градини и… безвремие.
Валентин Георгиев, Senior Mobile Developer:
"Стопанката на Господ" – Розмари Де Мео
Тази книга винаги ме пренася на село при баба ми и в света на старите вярвания, обичаи и народна мъдрост. Тя самата вярва много в подобни неща и като дете често слушах от нея истории, които тогава ми звучаха почти като магия. Затова, докато чета книгата, имам чувството, че се връщам точно там – в онзи малко мистичен и много уютен свят от детството ми.
"Клуб 5 сутринта" – Робин Шарма
Тази книга ме връща в студентските ми години, когато бях много фокусиран върху личностното си развитие и постоянно търсех начини да научавам и изживявам нещо ново. Точно тогава започнах да се занимавам и с илюзионизъм, което ме срещна с много интересни и различни хора. Това беше период, в който сякаш постоянно откривах нови светове – както в себе си, така и чрез хората, с които животът ме срещаше.
Детелина Атанасова, CEO:
Една от любимите ми книги от ранното ми детство е "Японски приказки" – не просто сборник с чудати истории, а повдигната завеса към един толкова различен свят.
Като дете, израснало в България по време на социализма и промените, книгите бяха единствената врата към напълно различни светове. Уютът от българските книги с познати улици, къщи, персонажи и пейзажи беше заменен с меката и спокойна колористика, ефирност, причудливи форми и орнаментика на тази омагьосваща книга.
Макар да съзнавах, че чета приказки, добре разбирах и че създалите ги хора в действителност съществуват някъде там и живеят по различни от нашите правила.
"Японски приказки" отключи апетита ми към всичко различно от познатия ми свят. Запали въображението ми и, макар и години по-късно, успях да посетя тази вълшебна страна. Разбираемо потърсих потвърждение на спомените от японските приказки. Колко вълнуващо бе да открия, че по улиците се разминаваш с хора, облечени с кимоната от детската ми книжка и че къщите с причудливи покриви и вишневите дървета са си там.
Обичам България, но тя е дом – познат и уютен.
Различното и вълнуващото ни очакват в някой все още непонятен за нас свят, а книгите могат само да събудят страстта ни да го посетим.
Кои са вашите любими книги, с които сте успявали да се пренесете в далечни, завладяващи места? Препоръчайте такива заглавия!
Има заглавия, които се помнят именно с вълнуващите описания на някое специално кътче от света. Гледките сякаш оживяват пред погледа, а шумовете, цветовете, ароматите и усещането за "някъде другаде" дават храна на въображението и духа ни.
Вижте и останалите теми в проекта Светът на длан
В екипа ни поговорихме за точно тези любими книги, с които сме пътували. Не буквално, а във фантазията си, но въпреки това усещането остава като че ли от реално посетено място. Споделете ни в коментари за вашите книжни пътешествия, за да направим списъка по-пълен заедно!
Адриана Ангелова, Special Project Manager:
Откакто се помня обожавам книгите. Страстта към тях запали баба ми, която имаше най-голямата домашна библиотека, която съм виждала. Когато родителите ми се разделиха и отидохме да живеем с нея, тя влезе в ролята на психолог, терапевт и приятел и ми помогна да превъзмогна травмата като ме научи, че с книгите мога да избягам от реалността и да се пренасям където поискам. Да откривам нови светове, да срещам същества и хора, с които никога няма да ме срещне реалността. Както казва един мой любим автор, "Читателят живее хиляди животи, а нечетящият само един".
Оттогава минаха над 30 години, а баба ми вече я няма, но тази любов към пътешествията на въображението си остана все така силна. Вероятно няма страна, която да не съм "посетила" чрез напечатаните страници. От Япония с "Шогун" до Афганистан с "Хиляда сияйни слънца", от коридорите на Лувъра с "Тримата мускетари" до затънтени селца в Алпите с "Хайди"…
Сега, на 40+, вече се наситих на пътешествията по реални земи и вече пътувам най-вече във времето с исторически романи и в несъществуващи светове чрез фентъзито и научната фантастика, които открих на този късен етап от живота си. Последното ми пътешествие беше до пустинните земи на Аракис с поредицата на Франк Хърбърт за "Дюн", а от вчера съм потопена в мъгливите и мрачни земи от "Мъглороден" на Брандън Сандерсън. Кой знае колко още фантастични места ще посетя до края на лятото.
Иван Огнянов, Senior Developer:
"Бьорнстад" е една от онези книги, в които природата не е просто фон на историята. Снегът, студът, тъмните гори и дългата зима са част от самия живот на хората. И точно това е интересно – зимата тук не е представена като някаква непрекъсната борба с природата, както често я усещаме при Джек Лондон. Никой не чака тя най-после да свърши, за да започне истинският живот. Напротив – хората в Бьорнстад сякаш са организирали живота си около нея.
Снегът е причината да има хокей, хокеят е причината хората да се събират, а около него се завърта почти целият живот на градчето. Природата не пречи на хората – тя определя правилата на играта.
Може би затова Бьорнстад е толкова убедителен. В един свят, в който сме свикнали да се опитваме да контролираме всичко, там хората просто са приели условията и са построили живота си върху тях.
"Франкенщайн" е книгата, която лесно може да се асоциира с лошото време. Вали ли силно, духа ли, небето е ли почерняло от облаци – съзнанието прави препратка с романа на Мери Шели.
Може би причината е, че природата там е почти равноправен участник в историята. Планините, ледниците, бурните езера, мъглите и гръмотевичните бури не са просто декор. Те следват състоянието на героите – когато има спокойствие, природата дава пространство за размисъл, а когато напрежението расте, пейзажът става все по-мрачен и заплашителен.
Особено силно е усещането за мащаб. От една страна, имаш човек с неговите страхове, вина, амбиции и грешки. От друга – огромни планини, лед и бурно небе, които много ясно ти напомнят кой всъщност е по-големият играч.
"Последният мохикан" пренася в една природа, която днес може би е трудно човек да си представи – огромни гори на Северна Америка, реки, скали и пространства, в които можеш да лесно да се изгубиш.
Купър отделя толкова внимание на природата, че на моменти човек започва да подозира, че е решил да напише не само приключенски роман, а и подробна документация на Северна Америка. Героите вървят, спират, оглеждат се, отново вървят, а междувременно получаваме доста подробна информация за всяка гора, скала, река и пътека.
За по-търпелив читател това вероятно е прекрасно, но за мен, признавам си – на моменти беше сериозно изпитание.
Но именно тези описания правят природата в книгата толкова истинска. Тя не е просто мястото, където се случва приключението – тя е част от самото приключение. Героите трябва да я разбират, за да могат да оцелеят в нея, а разликата между това да познаваш гората и да се изгубиш в нея може да бъде разликата между живота и смъртта.
А ако някой няма достатъчно търпение за цялото това ходене из горите, винаги остава екранизацията с Даниъл Дей-Люис. Там със сигурност не се налага толкова дълго да чакаме да стигнат до следващото събитие.
Жаклин Миланова, Рекламни и продуктови кампании:
Книгите винаги са били най-лесният и достъпен билет за пътешествия. Още преди да имам възможност да посетя далечни страни, страниците ме отвеждаха сред непознати улици, красиви пейзажи и различни култури. Една от първите книги, които истински запалиха въображението ми, беше "Птиците умират сами" на Колийн Маккълоу.
Докато четях историята на Маги Клийри и отец Ралф де Брикасар, неусетно започнах да пътувам заедно с героите. Книгата разказва за една голяма и невъзможна любов, а действието ни отвежда от Ирландия до Дрогида – огромното австралийско имение на семейство Клийри. Историята обхваща няколко поколения и преплита любов, тежки загуби, мечти и житейски избори. На този фон се разкриват красотата и суровостта на Австралия, както и необятният дух на този далечен континент.
Особено силно ме впечатлиха описанията на Италия и Ватикана и събудиха в мен мечтата един ден да се разходя по древните римски улици, да почувствам величието на площад „Свети Петър“ и да видя отблизо красотата на Вечния град. По-късно желанието ми да опозная Средиземноморието ме отведе и към Гърция – страна на история, слънце и морски хоризонти.
Книгите не просто разказват истории, а създават в нас мечти. А най-хубавото е, че понякога тези мечти се сбъдват. С времето успях да посетя Италия, Ватикана и Гърция – местата, които някога познавах само от страниците на любимия роман. Първият път, когато бях там, книгата беше в главата ми. Затова вярвам, че всяка хубава книга е пътешествие. Тя ни отвежда далеч, отваря нови хоризонти и ни дава смелост да превърнем мечтите си в реалност.
Петя Бондокова, PR and Content Manager:
Суровата шведска природа, ледените ветрове, скалите, бушуващите вълни, зловещите шумове през нощта… Тази мрачна, но красива атмосфера беше една от причините трилърите на Юхан Теорин да ми станат любими. През година-две, когато дойде есенната хладина, ми идва желанието да препрочета "В смутните часове по здрач” или "Нощна буря". Действието и в двете книги се развива на остров Йоланд в Балтийско море и макар че никога не съм стъпвала там, заради книгите имам чувството, че тези злокобни, но завладяващи пейзажи са сякаш пред очите ми.
А ето и нещо доста по-слънчево и лежерно – "Моето семейство и други животни". Тази книга я купих преди време за сина ми, понеже май се води детско-юношеска, но после я зачетох и истински ме увлече с живописните описания на природата и местните порядки на Корфу. И, разбира се, с хумора, с който е описано битието на едно многодетно английско семейство, което идва да живее на острова. Докато четеш, в съзнанието ти наистина оживяват едни слънчеви картини на тюркоазени брегове, стръмни, виещи се по хълмовете пътища, малки къщички, пъстри градини и… безвремие.
Валентин Георгиев, Senior Mobile Developer:
"Стопанката на Господ" – Розмари Де Мео
Тази книга винаги ме пренася на село при баба ми и в света на старите вярвания, обичаи и народна мъдрост. Тя самата вярва много в подобни неща и като дете често слушах от нея истории, които тогава ми звучаха почти като магия. Затова, докато чета книгата, имам чувството, че се връщам точно там – в онзи малко мистичен и много уютен свят от детството ми.
"Клуб 5 сутринта" – Робин Шарма
Тази книга ме връща в студентските ми години, когато бях много фокусиран върху личностното си развитие и постоянно търсех начини да научавам и изживявам нещо ново. Точно тогава започнах да се занимавам и с илюзионизъм, което ме срещна с много интересни и различни хора. Това беше период, в който сякаш постоянно откривах нови светове – както в себе си, така и чрез хората, с които животът ме срещаше.
Детелина Атанасова, CEO:
Една от любимите ми книги от ранното ми детство е "Японски приказки" – не просто сборник с чудати истории, а повдигната завеса към един толкова различен свят.
Като дете, израснало в България по време на социализма и промените, книгите бяха единствената врата към напълно различни светове. Уютът от българските книги с познати улици, къщи, персонажи и пейзажи беше заменен с меката и спокойна колористика, ефирност, причудливи форми и орнаментика на тази омагьосваща книга.
Макар да съзнавах, че чета приказки, добре разбирах и че създалите ги хора в действителност съществуват някъде там и живеят по различни от нашите правила.
"Японски приказки" отключи апетита ми към всичко различно от познатия ми свят. Запали въображението ми и, макар и години по-късно, успях да посетя тази вълшебна страна. Разбираемо потърсих потвърждение на спомените от японските приказки. Колко вълнуващо бе да открия, че по улиците се разминаваш с хора, облечени с кимоната от детската ми книжка и че къщите с причудливи покриви и вишневите дървета са си там.
Обичам България, но тя е дом – познат и уютен.
Различното и вълнуващото ни очакват в някой все още непонятен за нас свят, а книгите могат само да събудят страстта ни да го посетим.
Кои са вашите любими книги, с които сте успявали да се пренесете в далечни, завладяващи места? Препоръчайте такива заглавия!
