Добро утро, момичета, чакащи "Пера". 
Еве, ще те продължа.
Тъй като дигиталният свят и герои определено напомнят Олимпийските богове и героите с полубожествен произход, интересен въпрос е:
1. Как са си ги представяли древните гърци?
Боговете имали човешки образ, изглеждали като мъже и жени, но по-високи, по-красиви и по-величествени от обикновените хора. Хранели с амброзия и пиели нектар, които им носели вечна младост и сила. В техните вени течала божествена златна течност, наречена ихор, вместо човешка кръв. Това ги правело златисти (всички нюанси на русото) и сияйни, белег за съвършена, слънчева красота. Олимпийските богове обаче са имали и своите човешки слабости - ревност, гняв, любов, омраза, гордост и отмъстителност, сблъсквали се с интриги и дори се намесвали в смъртните войни от лични симпатии или вражди. Имайки предвид това, Ницше възкликва:"Човешко, твърде човешко!" - гърците създават тези богове, за да оправдаят собственото си съществуване, виждайки го отразено в един по-величествен, но също толкова „човешки“ свят.
2. Как са се отнасяли смъртните към боговете?
Интересното е, че гърците не са изпитвали към боговете чиста любов, каквото изпитват вярващите в Християнството, Исляма или Будизма. Напротив, те се страхували от тях, представяли си ги като егоистични и непредвидими същества. Съществувала и вярата, че боговете са завистливи и ако един смъртен станел твърде щастлив, богат или успешен, боговете умишлено го проваляли, за да му напомнят, че е нищожен. Затова им правели жертвени подаръци, за да ги омилостивят. Това не е уважение, а чисто прагматична връзка - "Давам ти, за да ми дадеш"... спокойствие, вяра, успех в земното пространство. Напомня бизнес отношенията днес, или ... прословутото "взаимодействие" в дигиталното пространство.
3. И тук за мен иде ред на въпросът на сценариста Башар Башаран - "Може би истинският въпрос не е как изглеждаме, а да не забравяме кои сме всъщност". А това е въпросът за границите между реалността и въображението, което има претенцията да създава нови реалности. Въображението създава нови реалности - полезни (науката) и изкуството (красотата), но здравото въображение!
Еве, ще те продължа.
Тъй като дигиталният свят и герои определено напомнят Олимпийските богове и героите с полубожествен произход, интересен въпрос е:
1. Как са си ги представяли древните гърци?
Боговете имали човешки образ, изглеждали като мъже и жени, но по-високи, по-красиви и по-величествени от обикновените хора. Хранели с амброзия и пиели нектар, които им носели вечна младост и сила. В техните вени течала божествена златна течност, наречена ихор, вместо човешка кръв. Това ги правело златисти (всички нюанси на русото) и сияйни, белег за съвършена, слънчева красота. Олимпийските богове обаче са имали и своите човешки слабости - ревност, гняв, любов, омраза, гордост и отмъстителност, сблъсквали се с интриги и дори се намесвали в смъртните войни от лични симпатии или вражди. Имайки предвид това, Ницше възкликва:"Човешко, твърде човешко!" - гърците създават тези богове, за да оправдаят собственото си съществуване, виждайки го отразено в един по-величествен, но също толкова „човешки“ свят.
2. Как са се отнасяли смъртните към боговете?
Интересното е, че гърците не са изпитвали към боговете чиста любов, каквото изпитват вярващите в Християнството, Исляма или Будизма. Напротив, те се страхували от тях, представяли си ги като егоистични и непредвидими същества. Съществувала и вярата, че боговете са завистливи и ако един смъртен станел твърде щастлив, богат или успешен, боговете умишлено го проваляли, за да му напомнят, че е нищожен. Затова им правели жертвени подаръци, за да ги омилостивят. Това не е уважение, а чисто прагматична връзка - "Давам ти, за да ми дадеш"... спокойствие, вяра, успех в земното пространство. Напомня бизнес отношенията днес, или ... прословутото "взаимодействие" в дигиталното пространство.
3. И тук за мен иде ред на въпросът на сценариста Башар Башаран - "Може би истинският въпрос не е как изглеждаме, а да не забравяме кои сме всъщност". А това е въпросът за границите между реалността и въображението, което има претенцията да създава нови реалности. Въображението създава нови реалности - полезни (науката) и изкуството (красотата), но здравото въображение!