Изключително неприятен и разочароващ опит с д-р Юрий Стоянов и екипа на отделението по гръдна хирургия в МБАЛ „Уни Хоспитал“ Панагюрище!
Искам да споделя личния си опит, за да предпазя други и защото смятам, че отношението към пациентите е не по-малко важно от медицинската компетентност.
Бях на почивка, близо до Панагюрище и отидох в Уни Хоспитал, заради малко образувание в дясната ми гърда. От регистратура ме насочиха за профилактичен преглед при д-р Юрий Стоянов. След прегледа Стоянов прецени, че трябва да ми бъде направена биопсия. Думите му към мен бяха:
„Ще те приемем в болницата, ще дойдеш за изследвания утре през деня и в други ден само ще те боцна и си тръгваш. На изписване може би ще трябва да си платиш допълнително."
Бях настанена в болницата по НЗОК и първоначално не можах да разбера, какво точно трябва да платя "допълнително"....
След като реших да попитам как точно ще протече процедурата и дали наистина е необходимо да бъда подложена на нея, се оказа, че ситуацията е доста по-различна от това, което първоначално ми беше представено като „само ще те боцна и си тръгваш“.
В продължение на два дни чаках за различни изследвания и консултации. На сутринта, непосредствено преди манипулацията, при визитация от друг лекар в стаята на отделението, в която чаках за ред, попитах как ще протече тя. Тогава ми се каза, че ,,приспана", а малко след това дойдоха да ме вземат с инвалидна количка!
За мен това беше огромна разлика между начина, по който процедурата ми беше представена първоначално, и това, което реално се оказа, че предстои.
Аз, естествено, отказах да се подложа на манипулацията, защото имах нужда първо да получа второ мнение.
Тук започна и друг неприятен момент.
Дама от административния персонал на отделението започна да ми обяснява в изключително „майчински“ тон, че съм прецедент, че ако се откажа сега, после щяло да бъде късно, че щяла да се върна с усложнения, с течаща гной от гърдата и други подобни сценарии.
Уважаема госпожо, независимо от доброто Ви намерение, не е редно немедицинско лице да дава медицински съвети, да прогнозира усложнения и да убеждава пациент да се подложи на процедура, използвайки страх и натиск!!!
Пациентът има право да задава въпроси, да се страхува, да откаже процедура и да потърси второ мнение.
За съжаление, отношението на самия д-р Стоянов също беше изключително грубо и непрофесионално.
След като изразих нежелание да бъда приспивана, той ми каза:
„Щом не искаш пълна упойка, ще ти направя местна, но ще те боли, то си е за теб. Аз няма да се занимавам с теб цял ден. Ако искаш, си тръгвай.“
Смятам подобно отношение за абсолютно недопустимо към човек, който е притеснен за здравето си и задава напълно нормални въпроси относно предстояща инвазивна процедура.
За съжаление, станах свидетел и на отношението му към друга пациентка, в стаята, която по това време преминаваше през тежка операция на гърдата. Тя беше видимо притеснена, и в болка, но вместо спокойствие и подкрепа получи повишен тон и забележки, че „се лигави“ и проявява „капризи“.
И тук идва най-голямата изненада.
След като си тръгнах, отворих амбулаторния лист, който ми бяха издали.
В него като диагноза беше записано:
„ДОБРОКАЧЕСТВЕНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА“ и „КИСТОЗНА МАСТОПАТИЯ“.
След това потърсих второ мнение при мамолога, който ме проследява. Тя познава случая ми и е виждала това образувание още при профилактичния ми преглед миналата година. След повторния преглед ми каза, че според нейната оценка образуванието е доброкачествено и не се налагат допълнителни изследвания към момента....
Не знам колко добър хирург е д-р Стоянов и не бих си позволила да давам оценка на хирургическите му умения....
Но поведението му към мен беше в разрез с елементарните човешки и професионални норми.
Медицината не е само манипулация, диагноза и операция. Зад всяка диагноза стои човек, който не заслужава да бъде третиран като БАНКОМАТ!
Уважаеми д-р Стоянов и екип, полагането на Хипократова клетва би трябвало да означава не само да лекувате, но и да не вредите— включително чрез отношение, което поражда страх, унижение и недоверие.
За мен този случай беше точно такъв.
Искрено се надявам никой друг пациент да не се почувства така, както се почувствах аз.
Искам да споделя личния си опит, за да предпазя други и защото смятам, че отношението към пациентите е не по-малко важно от медицинската компетентност.
Бях на почивка, близо до Панагюрище и отидох в Уни Хоспитал, заради малко образувание в дясната ми гърда. От регистратура ме насочиха за профилактичен преглед при д-р Юрий Стоянов. След прегледа Стоянов прецени, че трябва да ми бъде направена биопсия. Думите му към мен бяха:
„Ще те приемем в болницата, ще дойдеш за изследвания утре през деня и в други ден само ще те боцна и си тръгваш. На изписване може би ще трябва да си платиш допълнително."
Бях настанена в болницата по НЗОК и първоначално не можах да разбера, какво точно трябва да платя "допълнително"....
След като реших да попитам как точно ще протече процедурата и дали наистина е необходимо да бъда подложена на нея, се оказа, че ситуацията е доста по-различна от това, което първоначално ми беше представено като „само ще те боцна и си тръгваш“.
В продължение на два дни чаках за различни изследвания и консултации. На сутринта, непосредствено преди манипулацията, при визитация от друг лекар в стаята на отделението, в която чаках за ред, попитах как ще протече тя. Тогава ми се каза, че ,,приспана", а малко след това дойдоха да ме вземат с инвалидна количка!
За мен това беше огромна разлика между начина, по който процедурата ми беше представена първоначално, и това, което реално се оказа, че предстои.
Аз, естествено, отказах да се подложа на манипулацията, защото имах нужда първо да получа второ мнение.
Тук започна и друг неприятен момент.
Дама от административния персонал на отделението започна да ми обяснява в изключително „майчински“ тон, че съм прецедент, че ако се откажа сега, после щяло да бъде късно, че щяла да се върна с усложнения, с течаща гной от гърдата и други подобни сценарии.
Уважаема госпожо, независимо от доброто Ви намерение, не е редно немедицинско лице да дава медицински съвети, да прогнозира усложнения и да убеждава пациент да се подложи на процедура, използвайки страх и натиск!!!
Пациентът има право да задава въпроси, да се страхува, да откаже процедура и да потърси второ мнение.
За съжаление, отношението на самия д-р Стоянов също беше изключително грубо и непрофесионално.
След като изразих нежелание да бъда приспивана, той ми каза:
„Щом не искаш пълна упойка, ще ти направя местна, но ще те боли, то си е за теб. Аз няма да се занимавам с теб цял ден. Ако искаш, си тръгвай.“
Смятам подобно отношение за абсолютно недопустимо към човек, който е притеснен за здравето си и задава напълно нормални въпроси относно предстояща инвазивна процедура.
За съжаление, станах свидетел и на отношението му към друга пациентка, в стаята, която по това време преминаваше през тежка операция на гърдата. Тя беше видимо притеснена, и в болка, но вместо спокойствие и подкрепа получи повишен тон и забележки, че „се лигави“ и проявява „капризи“.
И тук идва най-голямата изненада.
След като си тръгнах, отворих амбулаторния лист, който ми бяха издали.
В него като диагноза беше записано:
„ДОБРОКАЧЕСТВЕНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА МЛЕЧНАТА ЖЛЕЗА“ и „КИСТОЗНА МАСТОПАТИЯ“.
След това потърсих второ мнение при мамолога, който ме проследява. Тя познава случая ми и е виждала това образувание още при профилактичния ми преглед миналата година. След повторния преглед ми каза, че според нейната оценка образуванието е доброкачествено и не се налагат допълнителни изследвания към момента....
Не знам колко добър хирург е д-р Стоянов и не бих си позволила да давам оценка на хирургическите му умения....
Но поведението му към мен беше в разрез с елементарните човешки и професионални норми.
Медицината не е само манипулация, диагноза и операция. Зад всяка диагноза стои човек, който не заслужава да бъде третиран като БАНКОМАТ!
Уважаеми д-р Стоянов и екип, полагането на Хипократова клетва би трябвало да означава не само да лекувате, но и да не вредите— включително чрез отношение, което поражда страх, унижение и недоверие.
За мен този случай беше точно такъв.
Искрено се надявам никой друг пациент да не се почувства така, както се почувствах аз.
