🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ - пространство за всичко негово🧿С чувство, възхищение и любопитство🧿Тема 45 | Романтични сериали, теленовели | Страница 12

Много са сладки Илияз и Айсун, харесвам ги като семейство!

Нани, разликата е във времето.
Преди 10 години времената бяха други сякаш...Времето променя всичко - хората, приоритетите и т.н, но хубавото е в спомените. Като гледам Чаатай на снимката е бил в период на "Дивия мед", тогава беше с такава прическа 2015-2016.

Лично аз намирам Айсун по-хубава сега, тя като цяло е хубава - слаба и висока, Илияз е шегаджия и купунджия по мойте преценки. Симпатична двойка са!

Гери, и на мен ми идват скоростнни субтитрите на "Йъшилчам" и то съм в английска среда имам "skills" за четене и писане. (Руската версия не е достъпна за Англия😏, добре, че изгледах "UYKUCU" докато бях в България).
Но, самите герои говорят много бързо, аз също спирам да ги изчета и така губя повече време в гледане, пък като се има впредвид се оглеждам в облекла и всичко останало.
Отивам да си пусна следващата серия на "Йъшилчам", аз съм на 4-та😉. Но, пак казвам, гледам си го с голям кеф тоя сериал, наистина много ми харесва.
Приятно гледане на гледащите!

Последна редакция: сб, 29 авг 2026, 23:04 от eliet

Добро утро!
1 ден до Eşref Rüya по Диема Фемили

Тази година явно е година на сватбите. Дано така да продължи! Wink

Гери, страхотна снимка си донесла!
Не я бях виждала.
Тина, успя ли да гледаш? Аз, да. По- късно ще се включа с коментар.
Сега ще донеса ревю за 6 серия,която не сме коментирали.
Този епизод, чието заглавие означава „Малки, големи рани“, разкрива пукнатините в нашите взаимоотношения, независимо дали сме наясно с тях или не. „Yeşilçam “ насърчава създаването на фалшиви връзки, независимо дали е за оцеляване или за социално издигнатите, и разкрива начините, по които връзките на сърцето се изпитват. Получаваме по-задълбочена представа за връзката, която Семих е имал с чичо си Коста, какво споделя с Мине, какво преследва Мине и как Тюлин си мисли, че преследва любовта си. Взаимността изглежда неуловима в „Yeşilçam “, тъй като хората преследват своите лични интереси, било то в политиката, сексуалните занимания, избраните или разбитите мечти, и пътя към щастието.
През него тече река
Започваме епизода с разкритието, че Семих е спасил живота на чичо Коста, противно на досегашното предположение, че е отговорен за смъртта му. За да защити чичо Коста, Семих вероятно пребива мародер до смърт, а след това отнася чичо Коста чак до болницата. Невероятно живописна, но сърцераздирателна сцена заслужава заглавието на тази част.
Войната и политическото напрежение са от полза за малцина, но се отразяват неблагоприятно на масите, които нямат проблеми да се разбират помежду си въпреки различията. Истанбулският погром от 1955 г., където турци от гръцки произход са преследвани, е политически мотивиран и е резултат от инсценирани събития, предназначени да подбудят подобно местно насилие. Това е отклонение от по-дълбоки икономически проблеми, за които правителството е трябвало да има по-добри отговори. Докато Семих носи Коста по ограбените улици, виждаме символична червена тъкан, по която той ходи. Сякаш това е художествено изобразяване на реката от кръв, която би текла по улиците, докато обикновените хора стоят отстрани, изглеждайки замаяни и объркани от последствията, предизвикани от техните сънародници. Перифразирано от думите на Франк Гифорд, „във войната няма победители, а само оцелели“.
Продължавай, Мандрейк
Раните на чичо Коста са твърде смъртоносни, за да може претъпкана болница да му помогне, но с последния си дъх той дарява на Семих дара на киното. Този любезен киномеханик не само внушава любов към киното у Семих, но и предава спестяванията си от живота му, за да може той да продължи да разказва истории, защото „Мандрейк трябва да продължи да живее“. Мандрейк, комичен супергерой от 30-те години на миналия век, е кралят на илюзиите в преодоляването на враговете си, а повторната му поява по различни начини в сериала показва личностите в „Yeşilçam “, които са истинските магьосници.

Досега честта е била отдадена на чичо Коста, който запозна Семих с Мандрейк, а след това на Семих, който има плакат на Мандрейк в офиса си, има собствен цилиндър и кара колегите си да се възхищават на начините, по които той вади зайци от шапката си в стремежа си да просперира в Yeşilçam. Третият герой, който отдава почит на Мандрейк, е Тюлин, когато се появява в офиса на Семих и се облича като магьосник, докато чака Семих да се върне. Подсъзнателно и тримата герои изглеждат едни от най-автентичните личности в Yeşilçam това отново е умен избор от страна на сценаристите да ги свържат изкусно с този митичен супергерой.
Дим и огледала
Въпреки че създаването на „илюзии“ е името на играта, виждаме това в различна степен у всички герои. Семих изпитва благодарност за богатството, което е получил от чичо Коста, но също така и срам за тайните, които трябва да пази в тайни. Изет тероризира Хакан, но се преструва на негов благодетел, като го посещава в болницата. Реха създава проблеми за филма на Семих пред цензурната комисия, но се преструва на негов спасител и създава възможност да изпрати Семих в Адана.

Изет, който е поръчал побоя над Хакан, го посещава в болницата, докато Айсел също е там. Семих и Мине се преструват на платонични.
Мине се завръща при Семих, наливайки гориво в пламъците на любовта му към нея, но лъже Реха, докато не осъзнае, че защитата му над нея може да е застрашена. Айсел се продава на Изет с надеждата за сигурно бъдеще, въпреки че чувствата ѝ са към Хакан и знае, че Изет може да е отговорна за побоя над него. Тюлин е обзета от илюзията, че човек трябва да стои далеч от любовта, но се поддава на влиянието на Белкис, за да намери смелостта да посегне към Семих. И с всяка илюзия заровете се хвърлят върху изборите, които всеки герой е принуден да направи, което води пътищата им до сближаване или разминаване един с друг. Yeşilçam е всичко друго, но не и автентична, а оцеляването в този свят е постоянно подложен на изпитания. Има две страни на монетата и всеки печели нещо, но и губи нещо.
Левент Кантек спомена Йълмаз Гюней като вдъхновение за историята им в „Yeşilçam". Йълмаз беше филмов режисьор, сценарист, писател и актьор, родом от Адана. Много от проектите му засилваха нуждите на обикновените хора от работническата класа и често се сблъскваха с управляващото правителство.Подходящо е в този епизод Йълмаз да дойде и да поздрави Семих за новия му филм, като го насърчи да разказва истории, които не винаги са свързани с пари. Където посланието е важно. Зрителите, които може би не са знаели за Йълмаз Гюней, може би са пропуснали препратката, но Йълмаз е показан като автентичен режисьор със съвест. Човек, който няма време за мръсни типове като фотографа Фаик, но който добросърдечно кани Семих на друга фотосесия заедно по-късно.

Прекрасно е, когато мъжете на честта се намират и подкрепят. Може би сериалът ще покаже повече такива взаимодействия, чрез реални и измислени герои от „Yeşilçam “. Ще се появи ли и Лютфи Акад ?
Една трайна любовна история
Моята е възобновила тайна любовна афера със Семих, който сякаш не иска нищо повече от това да я види отново в живота си. Тя стои настрана публично и в крайна сметка му казва, че въпреки че го обича, понякога любовта не е достатъчна. Убедена е, че ще загуби отново, ако се опитат да се съберат отново.

В любовта, какво е загуба? Ако са неосъществени очаквания, тогава любов ли беше изобщо? От една страна, Мине казва, че харесва как Семих я гледа, как я цени, но от друга страна, е приела поредицата му от неуспехи като сигурен знак, че той не може да ѝ осигури всичко – по начина, по който тя иска да живее. Нейното „оцеляване“ си има стандарти и любовта от страстен, но неуспешен мъж не е отговорът, който тя иска. Оставяйки Семих със съкрушено сърце, Мине отново го напуска. Водена е от амбиция и не може напълно да оцени силата зад думите, които Белкис казва на Тулин. Които са: „Има мъже, които не се страхуват от смели жени, които могат да казват каквото си искат... те биха се радвали да намерят някой, с когото биха могли да споделят. Ако намериш такъв мъж, никога не го пускай.“ Мине прави съзнателен избор да напусне мъж, който е ценял нейната същност, и вместо това го е заменила с мъж, който се отнася с нея като със собственост. Всички ние ставаме жертви на собствения си избор.
Болезнено е да се гледа болката на Семих. Както бе споменато в рецензиите за епизоди 3 и 4 , както Мине, така и майка му отхвърлиха Семих, защото той изглеждаше пречка за живота, който желаят да живеят, и за силата, която искат да притежават. Тепърва ще видим много от взаимодействията между Тулин и Семих, но докато Семих се приближава до откриването на истината за живота на Мине с Реха, човек се надява, че Семих ще намери в Тюлин способна жена, която ще го цени заради същността му. Която ще бъде готова да стои до него, в болест и здраве, в добро или лошо. И че Семих също ще научи, че понякога е по-добре да се задоволяваш с прости истини, отколкото с по-страстни лъжи.

Завършваме епизода с Айсел, отпусната зад волана на катастрофирала кола. Изет грубо я отхвърли, след като я намери до Хакан и я помоли да напусне живота му, защото му беше скучно с нея. Ще трябва да изчакаме до следващия епизод, за да разберем дали е самоубийство, убийство или истински инцидент. Неотдавнашните интервюта на North America TEN със сценаристите Левент Кантек и Волкан Сумбул ни помагат много да разберем по-дълбоко различните пластове, които те съзнателно са вплели в повествованието. Всички герои и техните сюжети са добре обмислени, а изпълнението на Каган Ирмак е наистина перфектно. Сценографията и костюмите със сигурност улавят духа на времето, но стегнатите кадри и близките планове също така правят историята визуална, където вниманието не се разсейва от свят, по-голям от борбите и предизвикателствата на процъфтяването и оцеляването в Yeşilçam.

Желая ви прекрасен ден! Hug

Причина:

Причина: