И на теб благодаря! 
- Публикувана: 15 май 2007, 15:27 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2007, 10:53 ч.
Клюкините от деня - 2
много здраве и късмет желая! а каква е темичката, че аз още съм на вълна вайкане,май....
каси,горе главата.бъди смела.ние тук не сме от тези с многото късмет,ама....понякота трябва да стигнеш дъното ,за да можеш да се оттласнеш нагоре. имаме ли друг избор? и нека помним,че имаме малки слънчица,които се нуждаят от нас. ще стискаме зъби,ама и аз моите трудно ги стискам вече
Оф, пак с мойте глупости ще ви занимавам, ама сън не ме лови вече. 
Мислих мислих и измислих да викам жена да го гледа дребния при първи симптоми на разболяване .. с надеждата по този начин да не се стигне до сериозно разболяване -хем да си ходи на ясла с децата хем да избегна аз застояването вкъщи. Това като последен отчаян опит преди да прибегна до вариант Б - събиране на багаж и бегом при мама. Дали може да проработи тази система. Много грозно звучи, ама... тая работа дето аз я върша сега вкъщи ще ми я върши жената. В момента дребо не е много болен - някаква остатъчна кашлица има - но не става за ясла и просто си губя времето вкъщи. А жената, с която говорих , за да го гледа, и без това не иска на пълен работен ден - явно мисли, че няма да се справи - така че по този начин може и да се навие - иначе я харесах, бих й имала доверие. Въобще момичета, които сте с детегледачки- като се разболеят децата ви кой ги гледа.. или те като не ходят на ясла/градина просто не се разболяват.. 
Мислих мислих и измислих да викам жена да го гледа дребния при първи симптоми на разболяване .. с надеждата по този начин да не се стигне до сериозно разболяване -хем да си ходи на ясла с децата хем да избегна аз застояването вкъщи. Това като последен отчаян опит преди да прибегна до вариант Б - събиране на багаж и бегом при мама. Дали може да проработи тази система. Много грозно звучи, ама... тая работа дето аз я върша сега вкъщи ще ми я върши жената. В момента дребо не е много болен - някаква остатъчна кашлица има - но не става за ясла и просто си губя времето вкъщи. А жената, с която говорих , за да го гледа, и без това не иска на пълен работен ден - явно мисли, че няма да се справи - така че по този начин може и да се навие - иначе я харесах, бих й имала доверие. Въобще момичета, които сте с детегледачки- като се разболеят децата ви кой ги гледа.. или те като не ходят на ясла/градина просто не се разболяват.. 
Каси, добре си го намислила. Аз мисля, че и Крисче расте и все по-малко ще ти боледува. От личен опит гледам - малката почти не е отсъствала от градина - 2 пъти настинки + варицела. И това е от октомври до сега. А като по-малка дори и да седеше в къщи, боледуваше по-често. Така че, идеята май е добре - като има симптоми и седи в къщи за някой и друг ден да прескача по-сериозни болести. Дано 
А аз от преумора не мога да заспя...или луд умора няма, само се поти
Явно днешното интервю за работа, което беше изключително тежко и продължително си каза думата и още не мога да отпусна....И се опитвам да не мисля какво ще кажат, като се обадят за второто интервю.....
Хайде хубав ден пожелавам на всички...четвъртък...благодатен да е, както в онази стааара книга на Стайнбек - Благодатният четвъртък!
А аз от преумора не мога да заспя...или луд умора няма, само се поти
Явно днешното интервю за работа, което беше изключително тежко и продължително си каза думата и още не мога да отпусна....И се опитвам да не мисля какво ще кажат, като се обадят за второто интервю..... Хайде хубав ден пожелавам на всички...четвъртък...благодатен да е, както в онази стааара книга на Стайнбек - Благодатният четвъртък!
Каси, точно това беше и моята идея, а щом си си намерила и жена - идеално.
Иво в яслата много боледуваше и бяхме по същия начин, после в градината просто на се налагаше.
А впрочем след колко време идват тези болнични в крайна сметка - моите от по Великден още ги няма.
Mograna, стискам палци за второ интервю - и аз за сегашната ми работа след първото не можах да спя, защото много бях харесала и работата, и шефа, и компанията и толкова ми се искаше да стане, че чак място не можех да си намеря. А след второто пък имах чувството, че ще умра, докато чакам
Ще стане, ще видиш
Иво в яслата много боледуваше и бяхме по същия начин, после в градината просто на се налагаше.
А впрочем след колко време идват тези болнични в крайна сметка - моите от по Великден още ги няма.
Mograna, стискам палци за второ интервю - и аз за сегашната ми работа след първото не можах да спя, защото много бях харесала и работата, и шефа, и компанията и толкова ми се искаше да стане, че чак място не можех да си намеря. А след второто пък имах чувството, че ще умра, докато чакам
Ще стане, ще видиш
...Така че, идеята май е добре - като има симптоми и седи в къщи за някой и друг ден да прескача по-сериозни болести. Дано
даже се убеждавам, че в този си вид детето е леко за гледане - то си е като здраво дете всъщност... така че и на жената няма да й е трудно, дано да се навие
Морги стискам палци за работата, ама какво й беше на предишната?
Каси, браво хубаво си го измислила, дано се навие жената и аз си мислех за някакъв такъв вариянт на повикване с някоя пенсионерка съседка примерно.... хем за нея парички, хем ти на работа, а малчо основно на ясла. Ще стискам палци да се съгласи.
Моргана, недей напъва- ако има да става -ще стане, до тогава спи си и си пий бирата
Моргана, недей напъва- ако има да става -ще стане, до тогава спи си и си пий бирата
Е някаква комбинация ще се мисли - тази сега щяла да се чуди и мае дали е съгласна. Но явно ще трябва да си разсроча кредита за жилището, за да мога да й плащам.. поне засега да скърпя положението, а мечтите ми отиват по дяволите. Въобще в близките години ще се сбогувам с идеята детето ми да си има собствена стая, където да си разхвърля на воля. Въобще всичките ми мечти за по-добър живот се сриват с бясна скорост. А отстрани погледнато съм го хвърлила в сметта това дете. Отдавна спрях да разбирам какво става. Давам всичко от себе си а получавам ... съжаление и злорадство. Това ли е живота?
Въобще не мога да разбера как някой живее добре. Как се усмихва, как няма мечти, как не полага усилия а има много.. как е обичан... А може би вината е в мене. Може би не заслужавам..да получа... ... отнесох се. Надявам се ще ме извините за което. Не получавам разбиране от другаде. Хората около мен.. приятелите ми.. май се радват че не са на мое място.
Но явно ще трябва да си разсроча кредита за жилището, за да мога да й плащам.. поне засега да скърпя положението, а мечтите ми отиват по дяволите. Въобще в близките години ще се сбогувам с идеята детето ми да си има собствена стая, където да си разхвърля на воля. Въобще всичките ми мечти за по-добър живот се сриват с бясна скорост. А отстрани погледнато съм го хвърлила в сметта това дете. Отдавна спрях да разбирам какво става. Давам всичко от себе си а получавам ... съжаление и злорадство. Това ли е живота? Въобще не мога да разбера как някой живее добре. Как се усмихва, как няма мечти, как не полага усилия а има много.. как е обичан... А може би вината е в мене. Може би не заслужавам..да получа... ... отнесох се. Надявам се ще ме извините за което. Не получавам разбиране от другаде. Хората около мен.. приятелите ми.. май се радват че не са на мое място.
Чакай сега Каси- жилището нали си е твое- разбира се имаш кредит, за което.. детето си има стая, ще изплащаш кредита по-дълго.. правилно ли те разбрах. Ми не се отказвай от мечтите си, тука пишат мноог хора, няма начин да не си прочела на колко от тях им е било супер трудно в един период, но се преживява... Стига си мислила защо при теб е така, защото може пък да дойде време като се справиш сега, после да си много добре...Много си се забила в тия черни мисли и настроения, а аз съм ти казвала много пъти, че така правиш омагьосан кръг и няма излизане.
Това за сметта и детето не го разбрах, но явно някой те е обидил. Ако питаш моите роднини, те направо се чудят децата ми как оцеляват- нито ги храня като хората, нито правя нещо както трябва...ама дреме ми, честно ти казвам, свиркам си гледам децата да са усмихнати, е че ядат често дюнери е вярно, ама какво от това всъщност
Това за сметта и детето не го разбрах, но явно някой те е обидил. Ако питаш моите роднини, те направо се чудят децата ми как оцеляват- нито ги храня като хората, нито правя нещо както трябва...ама дреме ми, честно ти казвам, свиркам си гледам децата да са усмихнати, е че ядат често дюнери е вярно, ама какво от това всъщност
Каси, много добре те разбирам, само че горе главата и напред. Ако приятелите ти наистина са такива, зарежи ги, явно сега е времето да направиш преценка на кого можеш да разчиташ (дори и само за морална подкрепа) и на кого не. Има такива моменти в живота, когато малко или много късаш със старото. Според мен не трябва да допускаш личните ти контакти да те натоварват повече, отколкото можеш да поемеш. Не е необходимо да се караш, просто поеми въздух и се огледай около себе си - все ще намериш на кого да се опреш. А може и да виждаш нещата така само през твоите очи - успокой се и си гушни малкото съкровище, дай си сили да намериш опора в самата теб и надявам се ще ти попросветне пред погледа. Късмет
Каси, само едно ще ти кажа - не гледай другите. Отдалече всичко изглежда много добре. Вървят си мами с татковци с усмиханти дечица, имат всичко, докато не им влезеш в къщата и видиш каква е истината.
На никой живота не е идеален. Има хора за които е по-лесно, но това зависи от идеалите и мечтите им. Ти си амбициозна и ти се иска повече неща да успееш да постигнеш, просто ще ти трябва време
На никой живота не е идеален. Има хора за които е по-лесно, но това зависи от идеалите и мечтите им. Ти си амбициозна и ти се иска повече неща да успееш да постигнеш, просто ще ти трябва време
Каси, само едно ще ти кажа - не гледай другите. Отдалече всичко изглежда много добре. Вървят си мами с татковци с усмиханти дечица, имат всичко, докато не им влезеш в къщата и видиш каква е истината.
На никой живота не е идеален. Има хора за които е по-лесно, но това зависи от идеалите и мечтите им. Ти си амбициозна и ти се иска повече неща да успееш да постигнеш, просто ще ти трябва време
На никой живота не е идеален. Има хора за които е по-лесно, но това зависи от идеалите и мечтите им. Ти си амбициозна и ти се иска повече неща да успееш да постигнеш, просто ще ти трябва време
Подкрепям напълно. Знаеш ли колко от тези дето ги гледаш и се умиляваш имат ужасни отношения в къщи, знаеш ли с какви унижения живеят някой жени ( било защото са малодушни и не могат да прекратят брака, било защото наистина нямат избор- нямат къде да отидат, а нямат доходи за квартира и т.н) ... имам таква приятелка... да, живеят, даже излизат заедно, къща направиха, но не е истина каква постелка е в къщи за мъжа си- вечно недоволен и винаги готов да я обиди..... просто няма идеално, няма талив адето висчко им е наред, само на теб така ти изглежда. И богати, супер богати приятели имам- еми дъщеря им стана анорексичка- от многотия, от липса на критерии от чудене какъв им е дерта.....те се изпоразболяха и сега за какво са им тия пари?....
Ти така сама се ковеш, че ми става мъчно да те слушам как свъртиш неперкъснато тая безнадежност, не са така нещата и ако си дадеш шанс сама ще го видиш.