- Публикувана: 23 авг. 2026, 17:16 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2026, 23:47 ч.
Все още на 17/Daha 17, Kanal D
Теоман: Не! Ти няма да умреш! Няма да умреш, Арас! Не смей да умираш!
Арас: Може паметта да се затрие, но сърцето помни.
Арас: Не се страхувай! Няма да ти причиня това.
Теоман: Момче, защо все си по петите ми? Сега ще умреш. Щастлив ли си? Добре ли се получи? Добре ли се получи?
Арас: Няма да умра! Разбра ли? Не се страхувай!
Теоман: Какъв страх, бе, момче? Какъв страх? От какво да се страхувам?
Арас: Демир...
Теоман:Какво?
В момента съм точно като 34еп в края на Лалето , Еми когато Топрак гледа кървищата и вика за помощ вместо да се обади на телефона да викне линейка. Същата емоция ама хайде тук са деца. ;д
Теомане викай за помощ някой ,че гидйор чоджук.
Арас: Може паметта да се затрие, но сърцето помни.
Арас: Не се страхувай! Няма да ти причиня това.
Теоман: Момче, защо все си по петите ми? Сега ще умреш. Щастлив ли си? Добре ли се получи? Добре ли се получи?
Арас: Няма да умра! Разбра ли? Не се страхувай!
Теоман: Какъв страх, бе, момче? Какъв страх? От какво да се страхувам?
Арас: Демир...
Теоман:Какво?
В момента съм точно като 34еп в края на Лалето , Еми когато Топрак гледа кървищата и вика за помощ вместо да се обади на телефона да викне линейка. Същата емоция ама хайде тук са деца. ;д
Теомане викай за помощ някой ,че гидйор чоджук.
Теоман: Не! Ти няма да умреш! Няма да умреш, Арас! Не смей да умираш!
Арас: Може паметта да се затрие, но сърцето помни.
Арас: Не се страхувай! Няма да ти причиня това.
Теоман: Момче, защо все си по петите ми? Сега ще умреш. Щастлив ли си? Добре ли се получи? Добре ли се получи?
Арас: Няма да умра! Разбра ли? Не се страхувай!
Теоман: Какъв страх, бе, момче? Какъв страх? От какво да се страхувам?
Арас: Демир...
Теоман:Какво?
В момента съм точно като 34еп в края на Лалето , Еми когато Топрак гледа кървищата и вика за помощ вместо да се обади на телефона да викне линейка. Същата емоция ама хайде тук са деца. ;д
Теомане викай за помощ някой ,че гидйор чоджук.
Арас: Може паметта да се затрие, но сърцето помни.
Арас: Не се страхувай! Няма да ти причиня това.
Теоман: Момче, защо все си по петите ми? Сега ще умреш. Щастлив ли си? Добре ли се получи? Добре ли се получи?
Арас: Няма да умра! Разбра ли? Не се страхувай!
Теоман: Какъв страх, бе, момче? Какъв страх? От какво да се страхувам?
Арас: Демир...
Теоман:Какво?
В момента съм точно като 34еп в края на Лалето , Еми когато Топрак гледа кървищата и вика за помощ вместо да се обади на телефона да викне линейка. Същата емоция ама хайде тук са деца. ;д
Теомане викай за помощ някой ,че гидйор чоджук.
Добре че съм сама вкъщи, че ако бяха синовете ми, щяха да ме "скъсат" от майтап.
Арас беше прострелян в сърцето!
Понеделник, 21 септември 2026 г., 12:44 ч.
Сериалът на Kanal D "Daha 17" (More 17) предизвика емоционална буря със своя 17-ти епизод. Арас, след като намери брат си, скочи пред куршум, за да го спаси. Преживяването на Арас близо до смъртта, без да може да разкрие истината, дълбоко разчувства зрителите.
ТОЙ СКОЧИ ПРЕД КУРШУМА
В 17-ия си епизод сериалът остави зрителите на ръба на седалките им. Събитията започнаха с мъжа, убил Серхат, който дебнеше около вилата, което завърши с катастрофа. Когато Лейла го забеляза, Теоман го преследва. Арас, следвайки брат си, видя насочен към него пистолет и без колебание скочи пред куршума, като в крайна сметка окървави в ръцете на Теоман.
РУСАЛКАТА НАУЧИ ИСТИНАТА
Сериалът „Daha 17“, в който Дениз научава, че Теоман е брат на Арас, отново оглави рейтингите във всички категории аудитория. В категорията „Всички лица“ той постигна рейтинг на гледаемост от 7.05 и дял на гледаемост от 23.50, осигурявайки си лидерството в състезанието по рейтинги. Рейтингът на гледаемост на популярното предаване в категория AB беше измерен на 6.00, с дял на гледаемост от 2.63; докато в категорията 20+ABC1 рейтингът му на гледаемост беше 6.86, а дялът му на гледаемост беше 21.71.
„Daha 17“, продуциран от Pastel Film, излъчва нови епизоди в неделя вечер от 20:00 часа по Kanal D.
САМО НА 17
17 епизод (Бг субтитри)
https://playtube.tv/watch/%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%89%D0%B5- … UrS_hcUpOS91aBdgQ
17 епизод (Бг субтитри)
https://playtube.tv/watch/%D0%B2%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%89%D0%B5- … UrS_hcUpOS91aBdgQ
Тиги ако има такова нещо като за финал ще е но аз не искам такова нещо.
Ето какво ни казва Изко за това дете чудо :Чаан.
# Арас — ролята, в която Чаан Ефе Ак започва да говори по-тихо
Има една промяна в играта на Чаан Ефе Ак, която не се забелязва непременно още при първата сцена.
Не е в начина, по който изглежда. Не е и в това колко уверено застава пред камерата.
Промяната е в това, че вече не бърза да показва всичко.
При Арас емоцията не винаги излиза на повърхността. Понякога остава в очите. Понякога в кратката пауза преди една реплика. Понякога в начина, по който героят поглежда някого и след това отвръща поглед.
И точно там се усеща разликата между младия актьор, който просто присъства убедително в кадър, и актьора, който започва да разбира как се изгражда персонаж.
## Арас не трябва да бъде „игран“
Това може би е най-важното при този образ.
Ако Чаан се опита да покаже на зрителя, че Арас е силен, смел, лоялен или наранен, образът лесно би могъл да стане прекалено очевиден.
Но Арас работи по-добре, когато тези качества не се демонстрират.
Те просто са там.
Той не е човек, който постоянно трябва да доказва, че е силен. Силата му се усеща най-много в моментите, в които няма нужда да я показва.
И това позволява на Чаан да използва нещо, което става все по-важно в играта му — **сдържаността**.
Сдържаността не означава липса на емоция.
Точно обратното.
Тя означава, че емоцията е там, но героят има причина да не я освободи веднага.
## Очите на Арас вършат работа, която преди вършеше диалогът
Една от най-интересните черти в играта на Чаан като Арас е начинът, по който използва погледа.
При по-младите му роли реакцията често е по-пряка. Емоцията стига по-бързо до лицето.
При Арас има междинен момент.
Той чува нещо.
Обработва го.
Поглежда.
Мълчи.
И едва след това реагира.
Тази малка дистанция между случващото се и реакцията е много важна.
Тя създава усещането, че зад лицето на героя има вътрешен живот.
Зрителят не получава всичко наготово.
Трябва да прочете Арас.
И когато един актьор успее да остави пространство за зрителя, сцената започва да работи по различен начин.
## От Искиндер към Арас
Разликата между Искиндер и Арас е особено интересна, защото показва две различни лица на Чаан Ефе Ак.
Искиндер е по-близо до физическата енергия.
Там движението е част от характера. Бързината, реакцията, приключението, увереността — всичко това принадлежи на героя.
Искиндер е персонаж, който естествено излиза напред.
Арас не винаги го прави.
Той може да бъде в центъра на сцената и въпреки това да остане затворен в себе си.
И това променя и самата игра.
При Искиндер камерата често следва действието.
При Арас камерата може да остане върху лицето му и да чака.
Това е много по-опасна ситуация за актьора.
Защото няма действие, зад което да се скрие.
Няма движение, което да отвлече вниманието.
Остава само лицето.
И погледът.
## Боран показва друга страна
Боран също е важен в този път, защото стои между ранната и по-зрялата екранна енергия на Чаан.
Там вече има възможност за по-различна психологическа работа.
Но Арас изглежда като следваща крачка, защото от героя се изисква не просто да реагира на историята, а да я носи.
Има разлика между това да си част от ансамбъла и да бъдеш човекът, около когото зрителят подрежда случващото се.
Арас е второто.
Това означава, че Чаан трябва да пази характера на героя през много различни състояния, без той да започне да изглежда като различни хора в различни сцени.
Това е едно от големите предизвикателства на главната роля.
## Гласът също се променя
При Арас интересното не е само какво казва Чаан, а как го казва.
При по-емоционални сцени е лесно актьорът да повиши гласа и да покаже напрежението директно.
Но Арас има моменти, в които по-тихият тон казва повече.
Когато човек е натрупал прекалено много вътре в себе си, той невинаги говори по-силно.
Понякога говори по-бавно.
Понякога спира.
Понякога произнася една обикновена реплика така, сякаш зад нея има нещо неизказано.
И именно това позволява на Чаан да избегне една от най-честите опасности при младите актьори — да играят емоцията вместо човека.
Арас не трябва постоянно да изглежда тъжен, ядосан или влюбен.
Той трябва да изглежда като човек, който **има причина** да бъде такъв.
## Най-трудни са любовните сцени
Любовните сцени са особен тест за млад актьор.
Не защото са непременно най-емоционалните.
А защото много лесно могат да станат изкуствени.
Един поглед може да бъде прекалено дълъг.
Една усмивка — прекалено подготвена.
Една реплика — прекалено романтична.
При Арас по-интересно би било любовта да се вижда в малките промени в поведението му.
Как слуша.
Как се приближава.
Как реагира, когато другият човек е наранен.
Какво се случва с увереността му, когато не знае какво да каже.
Това са моментите, в които един романтичен герой започва да изглежда като реален човек.
И тук Чаан има възможност да покаже, че може да бъде убедителен не само когато героят му е силен, но и когато е несигурен.
## Арас и гневът
Гневът е друга интересна част от образа.
Най-лесният вариант е гневът да бъде шумен.
Вик.
Рязко движение.
Заплашителен поглед.
Но по-интересният гняв е този, който човек се опитва да контролира.
И точно там Арас може да бъде по-дълбок персонаж.
Когато Чаан остави гнева в тялото — напрежение в челюстта, кратък поглед, промяна в дишането, неподвижност — сцената става по-реална.
Защото човек, който наистина е ядосан, невинаги започва веднага да крещи.
Понякога първо замълчава.
## Физическата страна на Арас
И тук се връща нещо от Искиндер.
Чаан има естествено усещане за физическото присъствие на героя.
Той може да използва тялото си, за да покаже увереност, напрежение или готовност за действие.
Но при Арас физическата сила не трябва да бъде самата характеристика.
Тя е инструмент.
Това е важна разлика.
При герой като Искиндер физическата динамика може да бъде част от самото удоволствие от персонажа.
При Арас тя трябва да служи на историята.
Когато той се движи бързо, трябва да има причина.
Когато стои неподвижно, също.
Тялото му трябва да разказва какво се случва с него, дори когато устата му мълчи.
## Най-интересният Арас е този, който не знае какво да направи
Може би именно тук е най-големият потенциал на ролята.
Арас е представен като човек с ясни принципи. Но истинският конфликт започва тогава, когато тези принципи се сблъскат с реалността.
Какво правиш, когато правилното решение на теория причинява болка на човек, когото обичаш?
Какво правиш, когато трябва да избереш между собственото си щастие и това на някой друг?
Какво става с човек, който е свикнал да бъде силният, когато за първи път няма решение?
Това са сцените, които могат да изведат Чаан на следващо ниво.
Защото в тях няма очевидна емоция.
Има конфликт.
А конфликтът е мястото, където един персонаж започва да придобива истинска дълбочина.
## Защо тази роля е важна за Чаан
Арас не е просто още една стъпка във филмографията му.
Той е своеобразен тест.
До този момент Чаан вече е доказал, че може да бъде запомнящ се на екран.
Сега задачата е различна:
да бъде **необходим** на историята.
Да направи така, че когато сцената приключи, зрителят да продължи да мисли за реакцията на Арас.
Това не се постига с повече емоция.
Постига се с по-точна емоция.
С по-добро усещане за пауза.
Със способност да не показваш всичко.
И с разбирането, че понякога най-силният момент на героя е моментът, в който той не прави нищо.
## Какво следва след Арас?
Това е може би най-интересният въпрос.
Защото след образ като Арас Чаан няма нужда просто да намери „още една главна роля“.
По-интересно би било да намери роля, която го поставя в неудобна територия.
Герой с морални противоречия.
Човек, който взема грешни решения.
Персонаж, който губи контрол.
Герой, който не е симпатичен.
Или дори напълно различен тип образ — човек, който е тих, затворен и няма физическата увереност, с която сме свикнали да го виждаме.
Защото истинското развитие не идва от това да повториш нещо, което вече работи.
Идва от това да намериш част от себе си, която още не си показал пред камерата.
Ако погледнем пътя от Искиндер през Боран до Арас, може да се види една постепенна промяна.
От действие към вътрешен конфликт.
От движение към присъствие.
От това да покажеш емоцията към това да я задържиш.
И точно затова Арас е интересен.
Не защото е „най-добрият“ или „най-великият“ герой, който Чаан е играл — такива определения не казват много.
А защото чрез него можем да видим **как актьорът започва да разбира силата на недоизказаното**.
И ако това развитие продължи, най-интересното в следващите му роли няма да бъде колко силно може да изиграе една емоция.
Ще бъде колко много може да каже, без да я показва изцяло.
Ето какво ни казва Изко за това дете чудо :Чаан.
# Арас — ролята, в която Чаан Ефе Ак започва да говори по-тихо
Има една промяна в играта на Чаан Ефе Ак, която не се забелязва непременно още при първата сцена.
Не е в начина, по който изглежда. Не е и в това колко уверено застава пред камерата.
Промяната е в това, че вече не бърза да показва всичко.
При Арас емоцията не винаги излиза на повърхността. Понякога остава в очите. Понякога в кратката пауза преди една реплика. Понякога в начина, по който героят поглежда някого и след това отвръща поглед.
И точно там се усеща разликата между младия актьор, който просто присъства убедително в кадър, и актьора, който започва да разбира как се изгражда персонаж.
## Арас не трябва да бъде „игран“
Това може би е най-важното при този образ.
Ако Чаан се опита да покаже на зрителя, че Арас е силен, смел, лоялен или наранен, образът лесно би могъл да стане прекалено очевиден.
Но Арас работи по-добре, когато тези качества не се демонстрират.
Те просто са там.
Той не е човек, който постоянно трябва да доказва, че е силен. Силата му се усеща най-много в моментите, в които няма нужда да я показва.
И това позволява на Чаан да използва нещо, което става все по-важно в играта му — **сдържаността**.
Сдържаността не означава липса на емоция.
Точно обратното.
Тя означава, че емоцията е там, но героят има причина да не я освободи веднага.
## Очите на Арас вършат работа, която преди вършеше диалогът
Една от най-интересните черти в играта на Чаан като Арас е начинът, по който използва погледа.
При по-младите му роли реакцията често е по-пряка. Емоцията стига по-бързо до лицето.
При Арас има междинен момент.
Той чува нещо.
Обработва го.
Поглежда.
Мълчи.
И едва след това реагира.
Тази малка дистанция между случващото се и реакцията е много важна.
Тя създава усещането, че зад лицето на героя има вътрешен живот.
Зрителят не получава всичко наготово.
Трябва да прочете Арас.
И когато един актьор успее да остави пространство за зрителя, сцената започва да работи по различен начин.
## От Искиндер към Арас
Разликата между Искиндер и Арас е особено интересна, защото показва две различни лица на Чаан Ефе Ак.
Искиндер е по-близо до физическата енергия.
Там движението е част от характера. Бързината, реакцията, приключението, увереността — всичко това принадлежи на героя.
Искиндер е персонаж, който естествено излиза напред.
Арас не винаги го прави.
Той може да бъде в центъра на сцената и въпреки това да остане затворен в себе си.
И това променя и самата игра.
При Искиндер камерата често следва действието.
При Арас камерата може да остане върху лицето му и да чака.
Това е много по-опасна ситуация за актьора.
Защото няма действие, зад което да се скрие.
Няма движение, което да отвлече вниманието.
Остава само лицето.
И погледът.
## Боран показва друга страна
Боран също е важен в този път, защото стои между ранната и по-зрялата екранна енергия на Чаан.
Там вече има възможност за по-различна психологическа работа.
Но Арас изглежда като следваща крачка, защото от героя се изисква не просто да реагира на историята, а да я носи.
Има разлика между това да си част от ансамбъла и да бъдеш човекът, около когото зрителят подрежда случващото се.
Арас е второто.
Това означава, че Чаан трябва да пази характера на героя през много различни състояния, без той да започне да изглежда като различни хора в различни сцени.
Това е едно от големите предизвикателства на главната роля.
## Гласът също се променя
При Арас интересното не е само какво казва Чаан, а как го казва.
При по-емоционални сцени е лесно актьорът да повиши гласа и да покаже напрежението директно.
Но Арас има моменти, в които по-тихият тон казва повече.
Когато човек е натрупал прекалено много вътре в себе си, той невинаги говори по-силно.
Понякога говори по-бавно.
Понякога спира.
Понякога произнася една обикновена реплика така, сякаш зад нея има нещо неизказано.
И именно това позволява на Чаан да избегне една от най-честите опасности при младите актьори — да играят емоцията вместо човека.
Арас не трябва постоянно да изглежда тъжен, ядосан или влюбен.
Той трябва да изглежда като човек, който **има причина** да бъде такъв.
## Най-трудни са любовните сцени
Любовните сцени са особен тест за млад актьор.
Не защото са непременно най-емоционалните.
А защото много лесно могат да станат изкуствени.
Един поглед може да бъде прекалено дълъг.
Една усмивка — прекалено подготвена.
Една реплика — прекалено романтична.
При Арас по-интересно би било любовта да се вижда в малките промени в поведението му.
Как слуша.
Как се приближава.
Как реагира, когато другият човек е наранен.
Какво се случва с увереността му, когато не знае какво да каже.
Това са моментите, в които един романтичен герой започва да изглежда като реален човек.
И тук Чаан има възможност да покаже, че може да бъде убедителен не само когато героят му е силен, но и когато е несигурен.
## Арас и гневът
Гневът е друга интересна част от образа.
Най-лесният вариант е гневът да бъде шумен.
Вик.
Рязко движение.
Заплашителен поглед.
Но по-интересният гняв е този, който човек се опитва да контролира.
И точно там Арас може да бъде по-дълбок персонаж.
Когато Чаан остави гнева в тялото — напрежение в челюстта, кратък поглед, промяна в дишането, неподвижност — сцената става по-реална.
Защото човек, който наистина е ядосан, невинаги започва веднага да крещи.
Понякога първо замълчава.
## Физическата страна на Арас
И тук се връща нещо от Искиндер.
Чаан има естествено усещане за физическото присъствие на героя.
Той може да използва тялото си, за да покаже увереност, напрежение или готовност за действие.
Но при Арас физическата сила не трябва да бъде самата характеристика.
Тя е инструмент.
Това е важна разлика.
При герой като Искиндер физическата динамика може да бъде част от самото удоволствие от персонажа.
При Арас тя трябва да служи на историята.
Когато той се движи бързо, трябва да има причина.
Когато стои неподвижно, също.
Тялото му трябва да разказва какво се случва с него, дори когато устата му мълчи.
## Най-интересният Арас е този, който не знае какво да направи
Може би именно тук е най-големият потенциал на ролята.
Арас е представен като човек с ясни принципи. Но истинският конфликт започва тогава, когато тези принципи се сблъскат с реалността.
Какво правиш, когато правилното решение на теория причинява болка на човек, когото обичаш?
Какво правиш, когато трябва да избереш между собственото си щастие и това на някой друг?
Какво става с човек, който е свикнал да бъде силният, когато за първи път няма решение?
Това са сцените, които могат да изведат Чаан на следващо ниво.
Защото в тях няма очевидна емоция.
Има конфликт.
А конфликтът е мястото, където един персонаж започва да придобива истинска дълбочина.
## Защо тази роля е важна за Чаан
Арас не е просто още една стъпка във филмографията му.
Той е своеобразен тест.
До този момент Чаан вече е доказал, че може да бъде запомнящ се на екран.
Сега задачата е различна:
да бъде **необходим** на историята.
Да направи така, че когато сцената приключи, зрителят да продължи да мисли за реакцията на Арас.
Това не се постига с повече емоция.
Постига се с по-точна емоция.
С по-добро усещане за пауза.
Със способност да не показваш всичко.
И с разбирането, че понякога най-силният момент на героя е моментът, в който той не прави нищо.
## Какво следва след Арас?
Това е може би най-интересният въпрос.
Защото след образ като Арас Чаан няма нужда просто да намери „още една главна роля“.
По-интересно би било да намери роля, която го поставя в неудобна територия.
Герой с морални противоречия.
Човек, който взема грешни решения.
Персонаж, който губи контрол.
Герой, който не е симпатичен.
Или дори напълно различен тип образ — човек, който е тих, затворен и няма физическата увереност, с която сме свикнали да го виждаме.
Защото истинското развитие не идва от това да повториш нещо, което вече работи.
Идва от това да намериш част от себе си, която още не си показал пред камерата.
Ако погледнем пътя от Искиндер през Боран до Арас, може да се види една постепенна промяна.
От действие към вътрешен конфликт.
От движение към присъствие.
От това да покажеш емоцията към това да я задържиш.
И точно затова Арас е интересен.
Не защото е „най-добрият“ или „най-великият“ герой, който Чаан е играл — такива определения не казват много.
А защото чрез него можем да видим **как актьорът започва да разбира силата на недоизказаното**.
И ако това развитие продължи, най-интересното в следващите му роли няма да бъде колко силно може да изиграе една емоция.
Ще бъде колко много може да каже, без да я показва изцяло.
Пуснаха някакви като снимка ама още не са ми ги пуснали като списък в канала ще почакам.
Само това намирам за сега.
📌 Арас ще бъде прострелян. По информацията, с която разполагаме, нападателят може да е убиецът на Серхат или един от новите герои, но не е изключено да се появи и друг заподозрян.
📌 Арас ще има нужда от кръвопреливане.
📌 Ще има сцена в болницата, където Арас ще бъде опериран. Операцията ще премине успешно.
📌 Теоман ще дари кръв на Арас.
📌 Теоман също ще бъде на мястото на инцидента. Най-вероятно именно той ще помогне на Арас да бъде спасен.
📌 Дениз също ще бъде в болницата.
📌 Лейля ще се тревожи за Арас.
📌 Ще има сцена с журналисти.
📌 Ще бъдат дадени показания за стрелбата срещу Арас. Той ще заяви, че не е успял да види лицето на нападателя.
Само това намирам за сега.
📌 Арас ще бъде прострелян. По информацията, с която разполагаме, нападателят може да е убиецът на Серхат или един от новите герои, но не е изключено да се появи и друг заподозрян.
📌 Арас ще има нужда от кръвопреливане.
📌 Ще има сцена в болницата, където Арас ще бъде опериран. Операцията ще премине успешно.
📌 Теоман ще дари кръв на Арас.
📌 Теоман също ще бъде на мястото на инцидента. Най-вероятно именно той ще помогне на Арас да бъде спасен.
📌 Дениз също ще бъде в болницата.
📌 Лейля ще се тревожи за Арас.
📌 Ще има сцена с журналисти.
📌 Ще бъдат дадени показания за стрелбата срещу Арас. Той ще заяви, че не е успял да види лицето на нападателя.
Не можах да разбера с каква цел беше дошъл в дома им човекът,който май е убил Серкан?
Търсеше ли нещо?
Изтърва ли нещо?
Кучето го захапа,после го пусна много лесно и избяга-малко недостоверно ми беше тази сцена,но може би защото не успях да разбера причината за присъствието на човека там
Търсеше ли нещо?
Изтърва ли нещо?
Кучето го захапа,после го пусна много лесно и избяга-малко недостоверно ми беше тази сцена,но може би защото не успях да разбера причината за присъствието на човека там
Не можах да разбера с каква цел беше дошъл в дома им човекът,който май е убил Серкан?
Търсеше ли нещо?
Изтърва ли нещо?
Кучето го захапа,после го пусна много лесно и избяга-малко недостоверно ми беше тази сцена,но може би защото не успях да разбера причината за присъствието на човека там
Търсеше ли нещо?
Изтърва ли нещо?
Кучето го захапа,после го пусна много лесно и избяга-малко недостоверно ми беше тази сцена,но може би защото не успях да разбера причината за присъствието на човека там
На мене ми е любопитно обаче друго. Кучето взе спринцовката, но кой от семейството пръв ще види това уличаващо доказателство, че Теоман не е убиецът.
