- Публикувана: 23 авг. 2026, 17:16 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2026, 23:50 ч.
Все още на 17/Daha 17, Kanal D
Невероятен анализ от Х просто се прекланям на хора които разсъждават толкова дълбоко в нещата.
Теоман е толкова отчаян да се вкопчи в Дениз, че стига дотам да ѝ каже „Да се оженим ли?“. Но защо, веднага след като Дениз взема пръстена, той тръгва да „търси пътя си“?
Когато Теоман чува лаенето на Мернуш, записано в соматосензорната му памет, амигдалата му се активира. Дори самата травма да е заключена в несъзнаваното, мозъкът отново задейства същата химия на ужаса и кара човека да преживее онзи момент така, сякаш се случва „сега и тук“. Паметта може да забрави, но тялото помни.
Самото наличие на възможност за бягство освобождава тялото от състоянието на вцепенение и активира симпатиковата нервна система. Но заплахата не е извън него — тя е в съзнанието му. Когато тялото не може да се пребори със самото себе си, единственият му изход е бягството. Пропастта се превръща във физическата граница на това, че за Теоман вече не е останало къде да избяга.
Студената вода, в която той скача, за да потуши пожара в тялото и ума си, прекъсва като с нож тази симпатикова буря. Когато вътрешният шум отстъпва място на ледената тишина, остава само един импулс: да живее. А единствената сила, която може да го извади от морето, довело го до ръба на смъртта, отново е морето.
За човек, който никога не е имал истински дом, сигурността не е абстрактна идея, а въпрос на физическо оцеляване. Единственият му инстинкт е да не се отделя от онзи биологичен ключ, който казва на нервната му система: „Вече си в безопасност.“
Затова той свежда целия свят до присъствието на Дениз.
В момент на травматично активиране префронталната кора, която отговаря за логичното мислене и планирането, губи нормалната си функционалност. Целта на Теоман не е да планира бъдещето, а да спре ужаса на настоящия момент. Заради страха от бездомност и липса на опора той не може да понесе нюансите във връзката и в този миг иска най-категоричната възможна връзка — брак.
Дете, което се страхува да не бъде изоставено, не може просто да каже „Обичай ме, остани с мен“, защото тези желания крият риск от загуба. „Да се оженим ли?“ всъщност е отчаяният му начин да каже: „Дай ми окончателна гаранция, че никога няма да ме оставиш сам в този мрачен свят.“
Единственото му желание е да направи този източник на сигурност постоянен.
Той иска да изгради с Дениз сигурен дом, в който вратите се заключват отвътре — за разлика от капаците и вратите, които са били заключвани отвън и са били част от насилието над него. Защото този път ключът е отвътре.
В това защитено убежище, до което заплахите от външния свят никога няма да могат да достигнат, той мечтае да заспива спокойно в присъствието на Дениз.
Когато чува Дениз за първи път да произнася името му, това се превръща в повратен момент, който събира разпокъсаното му „аз“ в едно цяло и го връща към живота. Детската радост, с която възкликва „За първи път каза името ми“, е всъщност признание, че Дениз най-сетне го е приела — и че чрез нейното приемане той самият получава усещане за съществуване.
Когато Дениз взема пръстена, окончателното потвърждение, което Теоман е търсил, вече е получено и огънят в амигдалата му угасва. В мига, в който умът излиза от безмилостния режим на опасност, Теоман казва: „Направо измръзнах“ — и се връща към собственото си тяло. Защото едва когато настъпи сигурност и шокът отмине, тялото започва да усеща физическата болка.
За да може човек да „поеме по пътя си“, първо трябва да знае къде се намира. Човек без опора под краката си е като моряк, изгубен в буря — носи се от място на място.
В момента, в който Дениз назовава името му, Теоман за първи път получава отправна точка. От този момент Дениз е неговият дом и неговият ориентир.
В съзнанието му отеква думата на Арас: „Тези, които се изгубят в бурята, гледат към фара.“
Теоман вече намира смелостта да поеме по пътя си. В него се ражда силата да каже: „Сега мога да отида към светлината на фара и да разбера какво представляват гласовете в главата ми и какво се е случило в мрачното ми минало, защото вече имам къде да се върна.“
Когато Дениз го извиква след себе си, а Теоман ѝ отговаря не с болка, а със спокойно усмихване: „Да си намеря пътя“, това е моментът, в който историята за фара, разказана му от Арас, и идентичността, която Дениз му е помогнала да изгради, се сливат в едно.
Той вече е намерил своя Полярна звезда и няма да се изгуби в тази буря.
Той продължава напред, но всъщност се надява и Дениз да тръгне с него. Затова използва думите, които никога не е забравил, като щит срещу изоставянето си: „Не дойде, защото е била права — аз съм човек, който не заслужава някой да го следва.“
Защото убеждението, че не струва нищо, е по-поносимо от безсмисленото изоставяне.
Възражението на Дениз — „Това не си ти“ — разрушава изградената от него когнитивна защита.
Теоман иска да повярва, че това приемане е истинско, и сякаш иска да го усети физически от самата нея — затова скъсява разстоянието между тях до нула.
Щом „това не си ти“, тогава защо е бил оставен сам в този мрак?
Защото Теоман не е искал да бъде спрян, за да не продължи по пътя си. Той е искал да бъде спрян, защото е имал нужда Дениз да върви заедно с него по този път.
Когато Дениз го упреква, че постоянно прави крачка към нея, а после изчезва, Теоман признава: „Ако беше казала да спра, щях да спра.“
Той не е избягал. Просто никой не го е спрял и затова е тръгнал да търси отговора сам.
„Не ме изпускай от поглед“ — с тези думи Теоман отново чака Дениз да постави границите, които самият той не може да постави.
Но въпреки чувствата си Дениз е принудена да се отдръпне заради вината, която все по-силно изпитва от близостта им. Защото, докато не може да ѝ каже истината, тя се задушава под тежестта на тази тайна.
В крайна сметка това е безизходицата между две души: едната, която отчаяно иска да бъде спряна, и другата, която, притисната от тежестта на тайната, не намира смелост да я спре.
Дори когато физическото разстояние между тях изчезва, неизказаните истини се превръщат едновременно в магнит, който ги привлича един към друг, и в невидима стена, която ги разделя.
Източници:
Бесел ван дер Колк — „Тялото помни“
Габор Мате — „Митът за нормалността“
Джудит Луис Херман — „Травма и възстановяване“
Сю Джонсън — „Прегърни ме здраво“
Хайнц Кохут — „Анализ на Аз-а“
Еми , и аз съм така много са ми на сърце всички ,но Ата и Чаан са магнити.
Теоман е толкова отчаян да се вкопчи в Дениз, че стига дотам да ѝ каже „Да се оженим ли?“. Но защо, веднага след като Дениз взема пръстена, той тръгва да „търси пътя си“?
Когато Теоман чува лаенето на Мернуш, записано в соматосензорната му памет, амигдалата му се активира. Дори самата травма да е заключена в несъзнаваното, мозъкът отново задейства същата химия на ужаса и кара човека да преживее онзи момент така, сякаш се случва „сега и тук“. Паметта може да забрави, но тялото помни.
Самото наличие на възможност за бягство освобождава тялото от състоянието на вцепенение и активира симпатиковата нервна система. Но заплахата не е извън него — тя е в съзнанието му. Когато тялото не може да се пребори със самото себе си, единственият му изход е бягството. Пропастта се превръща във физическата граница на това, че за Теоман вече не е останало къде да избяга.
Студената вода, в която той скача, за да потуши пожара в тялото и ума си, прекъсва като с нож тази симпатикова буря. Когато вътрешният шум отстъпва място на ледената тишина, остава само един импулс: да живее. А единствената сила, която може да го извади от морето, довело го до ръба на смъртта, отново е морето.
За човек, който никога не е имал истински дом, сигурността не е абстрактна идея, а въпрос на физическо оцеляване. Единственият му инстинкт е да не се отделя от онзи биологичен ключ, който казва на нервната му система: „Вече си в безопасност.“
Затова той свежда целия свят до присъствието на Дениз.
В момент на травматично активиране префронталната кора, която отговаря за логичното мислене и планирането, губи нормалната си функционалност. Целта на Теоман не е да планира бъдещето, а да спре ужаса на настоящия момент. Заради страха от бездомност и липса на опора той не може да понесе нюансите във връзката и в този миг иска най-категоричната възможна връзка — брак.
Дете, което се страхува да не бъде изоставено, не може просто да каже „Обичай ме, остани с мен“, защото тези желания крият риск от загуба. „Да се оженим ли?“ всъщност е отчаяният му начин да каже: „Дай ми окончателна гаранция, че никога няма да ме оставиш сам в този мрачен свят.“
Единственото му желание е да направи този източник на сигурност постоянен.
Той иска да изгради с Дениз сигурен дом, в който вратите се заключват отвътре — за разлика от капаците и вратите, които са били заключвани отвън и са били част от насилието над него. Защото този път ключът е отвътре.
В това защитено убежище, до което заплахите от външния свят никога няма да могат да достигнат, той мечтае да заспива спокойно в присъствието на Дениз.
Когато чува Дениз за първи път да произнася името му, това се превръща в повратен момент, който събира разпокъсаното му „аз“ в едно цяло и го връща към живота. Детската радост, с която възкликва „За първи път каза името ми“, е всъщност признание, че Дениз най-сетне го е приела — и че чрез нейното приемане той самият получава усещане за съществуване.
Когато Дениз взема пръстена, окончателното потвърждение, което Теоман е търсил, вече е получено и огънят в амигдалата му угасва. В мига, в който умът излиза от безмилостния режим на опасност, Теоман казва: „Направо измръзнах“ — и се връща към собственото си тяло. Защото едва когато настъпи сигурност и шокът отмине, тялото започва да усеща физическата болка.
За да може човек да „поеме по пътя си“, първо трябва да знае къде се намира. Човек без опора под краката си е като моряк, изгубен в буря — носи се от място на място.
В момента, в който Дениз назовава името му, Теоман за първи път получава отправна точка. От този момент Дениз е неговият дом и неговият ориентир.
В съзнанието му отеква думата на Арас: „Тези, които се изгубят в бурята, гледат към фара.“
Теоман вече намира смелостта да поеме по пътя си. В него се ражда силата да каже: „Сега мога да отида към светлината на фара и да разбера какво представляват гласовете в главата ми и какво се е случило в мрачното ми минало, защото вече имам къде да се върна.“
Когато Дениз го извиква след себе си, а Теоман ѝ отговаря не с болка, а със спокойно усмихване: „Да си намеря пътя“, това е моментът, в който историята за фара, разказана му от Арас, и идентичността, която Дениз му е помогнала да изгради, се сливат в едно.
Той вече е намерил своя Полярна звезда и няма да се изгуби в тази буря.
Той продължава напред, но всъщност се надява и Дениз да тръгне с него. Затова използва думите, които никога не е забравил, като щит срещу изоставянето си: „Не дойде, защото е била права — аз съм човек, който не заслужава някой да го следва.“
Защото убеждението, че не струва нищо, е по-поносимо от безсмисленото изоставяне.
Възражението на Дениз — „Това не си ти“ — разрушава изградената от него когнитивна защита.
Теоман иска да повярва, че това приемане е истинско, и сякаш иска да го усети физически от самата нея — затова скъсява разстоянието между тях до нула.
Щом „това не си ти“, тогава защо е бил оставен сам в този мрак?
Защото Теоман не е искал да бъде спрян, за да не продължи по пътя си. Той е искал да бъде спрян, защото е имал нужда Дениз да върви заедно с него по този път.
Когато Дениз го упреква, че постоянно прави крачка към нея, а после изчезва, Теоман признава: „Ако беше казала да спра, щях да спра.“
Той не е избягал. Просто никой не го е спрял и затова е тръгнал да търси отговора сам.
„Не ме изпускай от поглед“ — с тези думи Теоман отново чака Дениз да постави границите, които самият той не може да постави.
Но въпреки чувствата си Дениз е принудена да се отдръпне заради вината, която все по-силно изпитва от близостта им. Защото, докато не може да ѝ каже истината, тя се задушава под тежестта на тази тайна.
В крайна сметка това е безизходицата между две души: едната, която отчаяно иска да бъде спряна, и другата, която, притисната от тежестта на тайната, не намира смелост да я спре.
Дори когато физическото разстояние между тях изчезва, неизказаните истини се превръщат едновременно в магнит, който ги привлича един към друг, и в невидима стена, която ги разделя.
Източници:
Бесел ван дер Колк — „Тялото помни“
Габор Мате — „Митът за нормалността“
Джудит Луис Херман — „Травма и възстановяване“
Сю Джонсън — „Прегърни ме здраво“
Хайнц Кохут — „Анализ на Аз-а“
Еми , и аз съм така много са ми на сърце всички ,но Ата и Чаан са магнити.
Задавам си въпроса,дали ако не бяха показали на нас зрителите предварително историята щяхме да правим такива анализи.
Просто приемам,че Теоман е разглезен от майка си,но понеже не получава същата любов от баща си постъпва необмислено, понякога и жестоко
Смятам,че още е рано да се говори за Демир в него
В момента в него се борят чувството за малоценност,насаждано от баща му и чувството за недосегаемост,заради това,че е Акая.
Единственият момент в който видях страх в очите му беше,когато го завързаха момчетата от приюта и багера започна да го дърпа и
осъзнаване до къде могат да доведат постъпките му
В същото време той се сблъсква и с емпатията,съжалението и любовта
Чувства които все още не са съвсем осъзнати и които го карат да изпада в състоянията които виждаме
Мое мнение не ангажирам никого с него
Просто приемам,че Теоман е разглезен от майка си,но понеже не получава същата любов от баща си постъпва необмислено, понякога и жестоко
Смятам,че още е рано да се говори за Демир в него
В момента в него се борят чувството за малоценност,насаждано от баща му и чувството за недосегаемост,заради това,че е Акая.
Единственият момент в който видях страх в очите му беше,когато го завързаха момчетата от приюта и багера започна да го дърпа и
осъзнаване до къде могат да доведат постъпките му
В същото време той се сблъсква и с емпатията,съжалението и любовта
Чувства които все още не са съвсем осъзнати и които го карат да изпада в състоянията които виждаме
Мое мнение не ангажирам никого с него
Привет!
Вал интересно мнение си написала мислех ,че не гледаш вече. Но според мен е много повече от комплекс за малоценност ясно ни показаха ,че той може да се самоубие когато му скимне...
Голяма мъка в Х сега триели клиповете на Арас и Дениз. ;д
И момичетата блестят като цветя в седмичника.
Задавам си въпроса,дали ако не бяха показали на нас зрителите предварително историята щяхме да правим такива анализи.
Просто приемам,че Теоман е разглезен от майка си,но понеже не получава същата любов от баща си постъпва необмислено, понякога и жестоко
Смятам,че още е рано да се говори за Демир в него
В момента в него се борят чувството за малоценност,насаждано от баща му и чувството за недосегаемост,заради това,че е Акая.
Единственият момент в който видях страх в очите му беше,когато го завързаха момчетата от приюта и багера започна да го дърпа и
осъзнаване до къде могат да доведат постъпките му
В същото време той се сблъсква и с емпатията,съжалението и любовта
Чувства които все още не са съвсем осъзнати и които го карат да изпада в състоянията които виждаме
Мое мнение не ангажирам никого с него.
Просто приемам,че Теоман е разглезен от майка си,но понеже не получава същата любов от баща си постъпва необмислено, понякога и жестоко
Смятам,че още е рано да се говори за Демир в него
В момента в него се борят чувството за малоценност,насаждано от баща му и чувството за недосегаемост,заради това,че е Акая.
Единственият момент в който видях страх в очите му беше,когато го завързаха момчетата от приюта и багера започна да го дърпа и
осъзнаване до къде могат да доведат постъпките му
В същото време той се сблъсква и с емпатията,съжалението и любовта
Чувства които все още не са съвсем осъзнати и които го карат да изпада в състоянията които виждаме
Мое мнение не ангажирам никого с него.
Благодаря ти, VAL!
Ще се радвам ако по-често споделяш впечатленията си от сериала тук.
Водеща: Предполагам, че сте прекарвали доста почивки в Бодрум.
Хелин: Да, но аз не обичам много горещите места. За щастие, още от самото начало имаме снимките на филма. Там можете да сте навън и пак да ви е комфортно. Но тъй като всички сме заедно, понякога дори не усещаме как минава денят. А и много обичаме да сме на снимачната площадка. Така че това определено е нещо, за което заслужаваме похвала.
Водеща: Сега, госпожо Хелин… Вие също се включете. Госпожо Берра, какво мислите за това да работите в Бодрум? Били ли сте тук преди за почивка?
Берра: Не. Аз по-често ходех към Анталия.
Водеща: Точно обратното! Едната отива на студено, а другата идва от сърцето на жегата.
Берра: Не, всъщност живея в Бурса.
Водеща: А, говорим за почивките.
Берра: Да, за почивка.
Водеща: Значи направо в най-голямата жега.
Берра: Да. Аз почивката си я прекарвам на снимачната площадка. От глад си чупехме яйца по главите и после ги ядяхме.
Водеща: А какво мислите за Бодрум? Какво беше преживяването за вас да дойдете директно тук, за да работите, и сякаш да станете част от Бодрум?
Берра: В началото, когато пристигнахме, времето беше по-хладно…
Водеща: А вие били ли сте преди в Бодрум?
Батухан: Аз бях в Бодрум преди две години.
Водеща: По работа или на почивка?
Батухан: На почивка. Тогава си казах, че повече няма да идвам. Беше много горещо. А сега, две години по-късно, отново съм тук.
Водеща: И то в най-горещия период.
Батухан: Да, вече свикнах.
Водеща: Значи вече го харесвате и бихте се върнали?
Батухан: Не, аз всъщност го харесвам именно заради жегата.
Водеща: Знаете ли, едно време Бодрум е бил едно от най-прохладните места за почивка. Казват, че през август дори можело да се стои без климатик… Слава Богу за климатиците!
Водеща: А сега, господин Ата… Вие направо изглеждате като норвежец, машала.
Ата: Аз, за разлика от някои хора, винаги съм обичал жегата.
Водеща: Значи си е направо човек от Бодрум?
Ата: Бодрумски паша.
Водеща: Ето, хванал е жегата от самия ѝ край.
Ата: Аз съм от Анкара.
Водеща: Браво, и аз съм от Анкара.
Ата: Ами Бодрум е много красив. Емре избира прекрасни места. Огромен късмет е, че снимаме в Бодрум.
Водеща: Добре, има ли сред вас някой, който все още учи? Всички май вече са завършили университет.
Ата: Не, аз уча компютърно инженерство в Анкара.
Водеща: Продължаваш ли дистанционно?
Ата: Не, в момента съм прекъснал обучението си.
Водеща: Прекъснал си го? В кой университет?
Ата: В университета „Чанкая“.
Водеща: Университета „Чанкая“. Добре, правилно съм запомнила.
Хелин: Да, но аз не обичам много горещите места. За щастие, още от самото начало имаме снимките на филма. Там можете да сте навън и пак да ви е комфортно. Но тъй като всички сме заедно, понякога дори не усещаме как минава денят. А и много обичаме да сме на снимачната площадка. Така че това определено е нещо, за което заслужаваме похвала.
Водеща: Сега, госпожо Хелин… Вие също се включете. Госпожо Берра, какво мислите за това да работите в Бодрум? Били ли сте тук преди за почивка?
Берра: Не. Аз по-често ходех към Анталия.
Водеща: Точно обратното! Едната отива на студено, а другата идва от сърцето на жегата.
Берра: Не, всъщност живея в Бурса.
Водеща: А, говорим за почивките.
Берра: Да, за почивка.
Водеща: Значи направо в най-голямата жега.
Берра: Да. Аз почивката си я прекарвам на снимачната площадка. От глад си чупехме яйца по главите и после ги ядяхме.
Водеща: А какво мислите за Бодрум? Какво беше преживяването за вас да дойдете директно тук, за да работите, и сякаш да станете част от Бодрум?
Берра: В началото, когато пристигнахме, времето беше по-хладно…
Водеща: А вие били ли сте преди в Бодрум?
Батухан: Аз бях в Бодрум преди две години.
Водеща: По работа или на почивка?
Батухан: На почивка. Тогава си казах, че повече няма да идвам. Беше много горещо. А сега, две години по-късно, отново съм тук.
Водеща: И то в най-горещия период.
Батухан: Да, вече свикнах.
Водеща: Значи вече го харесвате и бихте се върнали?
Батухан: Не, аз всъщност го харесвам именно заради жегата.
Водеща: Знаете ли, едно време Бодрум е бил едно от най-прохладните места за почивка. Казват, че през август дори можело да се стои без климатик… Слава Богу за климатиците!
Водеща: А сега, господин Ата… Вие направо изглеждате като норвежец, машала.
Ата: Аз, за разлика от някои хора, винаги съм обичал жегата.
Водеща: Значи си е направо човек от Бодрум?
Ата: Бодрумски паша.
Водеща: Ето, хванал е жегата от самия ѝ край.
Ата: Аз съм от Анкара.
Водеща: Браво, и аз съм от Анкара.
Ата: Ами Бодрум е много красив. Емре избира прекрасни места. Огромен късмет е, че снимаме в Бодрум.
Водеща: Добре, има ли сред вас някой, който все още учи? Всички май вече са завършили университет.
Ата: Не, аз уча компютърно инженерство в Анкара.
Водеща: Продължаваш ли дистанционно?
Ата: Не, в момента съм прекъснал обучението си.
Водеща: Прекъснал си го? В кой университет?
Ата: В университета „Чанкая“.
Водеща: Университета „Чанкая“. Добре, правилно съм запомнила.
Благодаря Диди,Емилия:hibiscus:
Не ми се иска да развалям общото мнение в темата,затова не пиша,но аз съм далеч от хвалебствия
Каста не ми е много ок.Визирам Арас и Лейля
С това миловидно детско лице ми е доста смешно като започне да заплашва коравосърдечни убийци
В последната серия ми беше доста странно,как Акая ,строил цял отбор главорези не могат да открият /забравих му името/този,който мислим,че е убиецът на Серхат,а Арас се завъртя тук-так и го намери в дома му:laughing:
Акая,дето стреля и убива всичко,което се изпречи на пътя му не си е позволил да направи същата катастрофа на Арас,каквато е направил на родителите му,въпреки,че за него той е най-големият му враг в момента
Мрънкането на Лейля ме изнервя максимално и до Арас,въпреки,че е доста младолика ми изглежда като негова малко по-голяма братовчедка
В същото време,образите на Теоман/Демир и Дениз са изпипани съвършено
Страхотна игра от двамата
Нито един път не съм си казала,докато ги гледам-Да,бе,да!Как стана тази работа?/знаете какво имам предвид/
Хубаво е да приключат с неведението на Теоман,защото той има какво още да покаже и след като научи кой е
Според мен,сериалът е много хубав,много интересен сюжет,но не бива да протакат повече от 10-тина серии още
Ще стане скучно и ще започнат да тъпчат на едно място
Не ми се иска да развалям общото мнение в темата,затова не пиша,но аз съм далеч от хвалебствия
Каста не ми е много ок.Визирам Арас и Лейля
С това миловидно детско лице ми е доста смешно като започне да заплашва коравосърдечни убийци
В последната серия ми беше доста странно,как Акая ,строил цял отбор главорези не могат да открият /забравих му името/този,който мислим,че е убиецът на Серхат,а Арас се завъртя тук-так и го намери в дома му:laughing:
Акая,дето стреля и убива всичко,което се изпречи на пътя му не си е позволил да направи същата катастрофа на Арас,каквато е направил на родителите му,въпреки,че за него той е най-големият му враг в момента
Мрънкането на Лейля ме изнервя максимално и до Арас,въпреки,че е доста младолика ми изглежда като негова малко по-голяма братовчедка
В същото време,образите на Теоман/Демир и Дениз са изпипани съвършено
Страхотна игра от двамата
Нито един път не съм си казала,докато ги гледам-Да,бе,да!Как стана тази работа?/знаете какво имам предвид/
Хубаво е да приключат с неведението на Теоман,защото той има какво още да покаже и след като научи кой е
Според мен,сериалът е много хубав,много интересен сюжет,но не бива да протакат повече от 10-тина серии още
Ще стане скучно и ще започнат да тъпчат на едно място
Скрит текст:
Председателят на фондацията:
Скъпи гости, приятели, настоящи и бивши членове на фондацията, скъпи наши ученици,
Добре дошли на откриването на новата учебна 2026–2027 година.
Преди да продължим, искам накратко да ви разкажа как започна всичко.
През 2016 година, по-точно в края на лятото, бях в Бодрум и разговарях с моя приятел Тугджан Алтуй. Тогава за първи път сериозно обсъдихме идеята да създадем проект, който да остане във времето и да бъде полезен за хората.
Искахме да направим нещо трайно, което да има значение за Бодрум.
Така се роди идеята за „Село на активния живот“ в Бодрум.
Подобна идея вече беше обсъждана и в рамките на Академия „Херодот – Трета възраст“, заедно с един от основателите ни, Семих Адъяман.
През лятото на 2016 г., в продължение на около три месеца, разговаряхме с приятели, търсихме подкрепа и се опитвахме да превърнем идеята в реалност.
На 20 декември 2016 г. отидохме при нотариус № 6 в Бодрум и подписахме необходимите документи.
След това започна по-трудната част.
За да бъде създадена фондацията, трябваше да получим съдебно одобрение. В този процес много ни помогна Мехмет Кая, който пое голяма част от работата по съдебната процедура.
След това трябваше да преминем и през Главната дирекция на фондациите.
Нашите основатели Ибрахим Акмаджа и Аслан Кая също положиха много усилия при подготовката на учредителния договор и всички необходими документи.
В крайна сметка, след като преминахме през всички процедури, фондацията беше официално създадена на 12 май 2017 г.
След съдебното решение и одобрението на Главната дирекция на фондациите тя беше вписана и публикувана в Държавен вестник.
Така започна всичко.
Първоначално се опитахме да намерим подходящ терен за нашия проект. Обърнахме се както към общината, така и към Националната служба за недвижими имоти.
За съжаление, не успяхме да получим земя.
Фондацията беше създадена от 32-ма учредители. Част от тях са тук и днес и искам специално да им благодаря.
След като стана ясно, че първоначалният ни проект няма да може да бъде реализиран по начина, по който го бяхме замислили, започнахме да търсим други възможности.
И тогава образованието постепенно се превърна в основна посока за нашата фондация.
Семих Адъяман ни предложи идеята за Университет „Тазеленме“.
Този проект вече съществуваше в Анталия, Мугла и Истанбул и ни се стори изключително подходящ за Бодрум.
Започнахме разговори с академични среди в Мугла. Постепенно идеята се разви и на 21 октомври 2019 г. открихме Университета „Тазеленме“ в Бодрум.
На откриването залата беше препълнена. Имаше хора дори по стълбите.
За съжаление, след около три семестъра пандемията прекъсна всичко.
Тогава започнахме да си задаваме въпроса как можем да продължим.
Аз лично смятах, че Университетът „Тазеленме“ има някои ограничения. По време на пандемията имахме достатъчно време да мислим и постепенно стигнахме до идеята да създадем собствено образователно пространство на фондацията.
Искахме да имаме място, в което да можем да работим свободно, да организираме лекции и програми и да развиваме собствените си идеи.
С много силна подкрепа, особено от страна на Търговската камара на Бодрум, успяхме да реализираме тази идея.
На 6 октомври 2021 г. в тази зала открихме Bodrum Yaşam Okulu – Училището за живот в Бодрум.
Първата лекция беше изнесена от д-р Решат Йозтюрк от Университета „Башкент“.
Темата беше Договорът от Лозана.
Избрахме именно тази тема, защото Договорът от Лозана има огромно значение за международното признаване на Република Турция.
След това продължихме с различни конференции, лекции и образователни програми.
Организирахме и избираеми образователни курсове.
Искам да благодаря на всички хора, които ни помогнаха да стигнем дотук.
Благодаря на Махмут Коджадон, на д-р Багър Йондер, на Търговската камара на Бодрум, на Мустафа Пашалъ, на Енгин Олджа и на всички останали, които през годините застанаха до нас.
Благодаря и на всички преподаватели, които всяка седмица идват тук и споделят знанията и опита си.
Благодаря на учителите.
И най-вече благодаря на вас – нашите ученици.
Това място съществува заради вас.
Искам да ви помоля за нещо.
Когато идвате тук, оставяйте проблемите си пред вратата.
Оставете там тревогите, ежедневните грижи и всичко, което ви тежи.
Влизайте тук с усмивка.
Влизайте като деца.
Шегувайте се, смейте се, запознавайте се с нови хора, създавайте приятелства.
А когато си тръгвате, искам да си тръгвате щастливи.
Искам да отнесете това щастие със себе си у дома.
Защото вярвам, че ако всеки от нас стане малко по-щастлив, можем да създадем и едно по-щастливо общество.
Това е смисълът на всичко, което правим тук.
Благодаря ви.
Технически екип:
Моля, проверете телефоните си и ги изключете или ги поставете на безшумен режим.
Моля също така да внимаваме с микрофоните, за да не прекъсваме говорещите.
Председателят на фондацията:
Добре.
Нека започнем нашата програма.
Председателят на фондацията:
Скъпи гости,
Добре дошли на първия урок и на откриващата конференция за учебната 2026–2027 година.
Днешната ни тема е изключително интересна и актуална: приносът на филмите и телевизионните сериали, снимани в Бодрум, за популяризирането на града и за добавянето на стойност към неговия имидж.
Когато говорим за Бодрум, първото, което обикновено ни идва наум, са слънцето, морето, природата и историята.
Но през последните години към всичко това се добави и нещо друго – камерите, снимачните площадки и историите, които се разказват именно тук.
Бодрум отдавна е естествен декор за киното.
Много известни актьори са снимали тук. Спомняме си Тюркан Шорай, Кадир Инанър и много други.
Спомняме си и филма „Всичко ще бъде много хубаво“ на Джем Йълмаз.
След това дойдоха сериалите.
„Бодрумска приказка“, „Дъщерята на посланика“ и много други продукции показаха Бодрум пред огромна публика.
Днес тук се снима и „Deha 17“.
Има една забавна прилика.
Заглавието на сериала е „17“, а ние във фондацията също сме 17 – поне според начина, по който се чувстваме.
Независимо от възрастта, вътре в нас сме млади.
Днес имаме удоволствието да бъдем заедно с Елиф Даг Девирен.
Елиф има дългогодишен опит като директор на фестивали, журналист, продуцент и актриса.
Миналата година тя беше наш гост и говорихме за наградите „Оскар“ и за всичко, което се случва зад кулисите на киното.
Тази година имаме още една много важна новина.
Заедно с Община Бодрум започнахме подготовка за създаването на Филмов офис на Бодрум.
Идеята е този офис да бъде мястото, което ще координира различните екипи, които идват тук да снимат филми, сериали, реклами, видеоклипове и съдържание за социалните мрежи.
Искаме да изградим своеобразен златен мост между продуцентите, режисьорите и останалите хора, които създават съдържание, от една страна, и местната власт и жителите на Бодрум, от друга.
Така ще можем да ускорим административните процедури, да даваме необходимите насоки, да намаляваме неудобствата за гражданите и същевременно да увеличаваме ползите за местната икономика.
Защото една голяма продукция не носи полза само на екрана.
Тя означава работа за местни хора, работа за хотели, ресторанти, транспортни фирми, магазини и много други бизнеси.
Искам да приветствам и специалните ни гости от екипа на „Deha 17“.
Тук са нашият изпълнителен продуцент Турат Тосун, режисьорът Емре Кабакушак, продуцентът и режисьор Толга Тан и прекрасните ни актьори.
Берра Услу, която изпълнява ролята на Езги.
Батухан Мора, който играе Кутай.
Хелин Елверен, която изпълнява ролята на Дениз.
И Ата Яшат, който играе Тео.
Добре дошли на всички.
Искам да благодаря на целия екип, че успя да дойде днес, въпреки че в момента са в почивка между снимките.
И ще ви призная нещо.
Понякога, докато гледам режисьора как работи с актьорите, си мисля, че и аз искам да стана актриса.
Защото той обяснява абсолютно всичко.
„Погледни така.“
„Не, не така.“
„Сега обърни леко главата.“
„Изражението да е по-сериозно.“
„Тялото малко назад.“
Аз си казвам: „Това мога и аз!“
Емре дори веднъж каза, че ме е търсил за една роля – за „Абито“.
Но явно съм се усмихвала прекалено много и не съм била подходяща за ролята.
Елиф, сега думата е твоя.
Елиф Даг Девирен:
Благодаря ви.
Аз всъщност мога да го направя и седнала, но не обичам много да стоя на едно място.
Миналата година казах, че ще говоря само един час, а накрая останахме два часа и половина.
Така че тази година ще внимавам повече.
Елиф Даг Девирен:
Аз всъщност мога да го направя и седнала, но не обичам много да стоя на едно място.
Миналата година казах, че ще говоря само един час, а накрая останахме два часа и половина. Така че тази година ще внимавам повече.
Отдавна се интересувам от местата, на които се снимат филми и сериали, и от начина, по който това влияе върху имиджа и развитието на един град. За мен това е много важна част от изграждането на една градска марка.
Баща ми ръководеше единствената телевизия в Турция във времето, когато имахме само един телевизионен канал. Още тогава изборът на места за снимки беше важна част от неговата работа.
По-късно аз самата започнах да се занимавам по-задълбочено с тази тема.
Учила съм в Канада и Съединените щати, където се запознах с различни системи и модели за развитие. След това разговаряхме и с Министерството на културата и туризма за това как Турция може по-активно да използва възможностите, които филмовите и телевизионните продукции дават на страната.
Постепенно идеята се разшири. Започнахме да мислим не само за отделни градове, а и за цели региони.
Стигнахме дори до Месопотамия и до възможността чрез агенциите за регионално развитие да се създаде по-голяма стратегия.
Аз живея във Виена и дойдох тук специално заради майка ми. Пристигнах малко по-рано, защото исках да прекарам време с нея.
Според мен Турция има три изключително силни международни марки, свързани с места: Истанбул, Кападокия и Бодрум.
Аз самата се чувствам човек на Бодрум.
Имам много стари спомени оттук. Например си спомням къщата на Зеки Мюрен в Бардъджъ. Когато бях малка, ходехме там с баща ми във време, когато дори нямаше нормален път до мястото.
И точно затова смятам, че Бодрум има огромен потенциал, който все още не е използван достатъчно на международно ниво.
Днес турските сериали се продават по целия свят. Хората не просто ги гледат, а започват да посещават местата, които са видели на екрана.
В Истанбул вече има туристи, които отиват специално на местата, където са снимани техните любими сериали.
Аз самата съм участвала в сериал, който беше продаден в Австрия. Там го излъчваха отново и отново в продължение на почти двадесет години.
И до днес има хора, които ме разпознават и започват да ми говорят на турски.
Това е огромна сила.
Това е стратегическа сила.
Затова много се радвам, че тук се говори за създаването на Филмов офис на Бодрум.
Според мен това трябва да се приема толкова сериозно, колкото се приемат и другите важни инфраструктурни дейности в един град.
Защото правилно организираната филмова индустрия може да създава ресурси, които след това да се влагат и в други сфери.
Аз все още не съм гледала „Deha 17“.
Нямам представа защо. Току-що приключих с „Çukur“ и явно още не съм успяла да превключа.
Но сега искам да дам думата на представителя на общината.
Заместник-кметът на Бодрум:
Добре дошли на всички на тази конференция, посветена на приноса на киното и сериалите за Бодрум.
На първо място искам да предам поздравите и обичта на нашия кмет Тамер Мандалинджъ.
Той не може да присъства на всяко събитие, защото задълженията са много, затова ние, заместник-кметовете, си разпределяме работата.
Бодрум дълго време беше познат основно със своето море, пясък и слънце.
Но Бодрум е много повече от това.
Имаме прекрасна природа, култура, история, спорт, фестивали и най-различни събития.
Нашата община се старае да подкрепя всички инициативи, които допринасят за развитието, популяризирането и облагородяването на Бодрум.
„Deha 17“ е много ценен проект за нас.
Познавам лично режисьора Емре и продуцентите от Pastel Film.
Още преди да започнат снимките разговаряхме за това какви места могат да бъдат използвани.
Заедно с нашия кмет им предложихме различни локации.
Но за нас беше важно сериалът да не бъде просто сниман в Бодрум.
Искахме той наистина да носи духа на Бодрум.
Мисля, че екипът успя да направи точно това.
Сериалът се приема много добре и има сериозен интерес.
Надяваме се да продължи дълго.
Разбира се, за нас е важно да виждаме Бодрум не само през лятото.
Бодрум има различна красота и през зимата и бихме искали тя също да бъде показвана.
Като община ще продължим да подкрепяме културата, изкуството и спорта.
Искам да благодаря и на Фондация „Бодрумски живот“.
Във фондацията има повече от петдесет членове.
Да, може би са по-възрастни като години, но със сигурност са млади по дух.
Емре Кабакушак:
Надявам се след пет години отново да се срещнем тук.
Разбира се, ако дотогава не сме минали възрастовата граница от петдесет години.
Аз вече съм снимал „Sefirin Kızı“ в Бодрум и познавам града както през лятото, така и през зимата.
В началото „Deha 17“ всъщност беше замислен за друго място.
Но когато започнахме да говорим за проекта, аз си помислих, че Бодрум много добре ще пасне на тази история.
Това е история за млади хора, с много силни женски образи.
Имахме нужда от място с характер, история, море и специфична атмосфера.
Бодрум има всичко това.
С кмета се срещнахме няколко месеца преди началото на снимките.
Говорихме за историческите места, за музеите и за различните възможности.
Някои от тях тогава бяха затворени, но се надяваме в бъдеще да можем да снимаме и там.
Според мен Бодрум повлия много положително на сериала, но и сериалът започна да влияе положително на Бодрум.
Разбира се, снимките през лятото не са лесни.
Има много хора, много движение и много високи температури.
Но красивите места, атмосферата и енергията на актьорите компенсират всичко това.
На снимачната площадка се стараем да има спокойствие.
За мен тя е като детска площадка.
Не искам актьорите да се чувстват прекалено ограничени. Искам да играят свободно.
В първите три епизода заедно изграждаме героите.
След това героят вече принадлежи на актьора.
И когато имаме почивка, Бодрум ни дава толкова много възможности.
Дори самото пътуване до някое място тук се превръща в преживяване.
Младите актьори също много говорят помежду си за това, което преживяват и научават по време на снимките.
Хелин Елверен:
За мен това е първият път, в който работя в Бодрум.
Аз по принцип не обичам прекалено горещото време.
Но въпреки това много ми харесва да бъда тук.
С екипа вече имаме много силно чувство за принадлежност.
Обичаме снимачната площадка и хората, с които работим.
Берра Услу:
Аз досега съм прекарвала повече време по време на почивки около Анталия.
Живея в Бурса и това е първата ми работа в Бодрум.
Лятната жега понякога е трудна, няма какво да се лъжем.
Но между снимките да можеш да влезеш в морето, да се разходиш и да откриваш Бодрум е истински лукс.
Батухан Мора:
Преди около две години бях дошъл в Бодрум и тогава си казах: „Никога повече няма да се върна тук.“
Причината беше жегата.
А сега съм тук заради сериала.
Очевидно съм се адаптирал.
Вече не се оплаквам толкова.
Ата Яшат:
Аз съм от Анкара и всъщност харесвам топлото време.
Всеки път, когато отидем да снимаме на ново място, откривам някое красиво кътче.
Все едно всеки ден виждам различно лице на Бодрум.
Смятам, че сме големи късметлии, че имаме възможност да снимаме тук.
Елиф Даг Девирен:
А вие самите започнахте ли да се чувствате като представители на Бодрум?
Като хора, които вече показват този град пред публиката?
Батухан Мора:
Мисля, че самото име „Deha 17“ вече носи нещо от Бодрум.
Градът е толкова красив, че ние просто се опитваме да покажем това, което вече го има.
Друг участник:
Ние предаваме и енергията на лятото.
С Емре се опитваме да покажем Бодрум не само като красива гледка, а като място, в което хората живеят и преживяват различни неща.
След седем месеца вече се чувстваме малко като местни.
Когато живееш някъде заради работа, е съвсем различно от това да дойдеш за няколко дни на почивка.
Емре Кабакушак:
Аз също се чувствам човек на Бодрум.
Идвам тук още от дете.
Аз съм от Тракия, но Бодрум постепенно се превърна във втория ми дом.
Надявам се след пет години отново да се срещнем тук.
Елиф Даг Девирен:
Отдавна ме интересува начинът, по който местата, на които се снимат филми и сериали, могат да бъдат превърнати в част от идентичността и имиджа на един град.
Баща ми ръководеше единствения телевизионен канал в Турция във времето, когато имахме само един телевизионен канал. Тогава изборът на местата за снимане беше важна част от неговата работа.
По-късно учих в Канада и Съединените щати. Когато се върнах, започнахме разговори с Министерството на културата и туризма за това как Турция може по-добре да използва възможностите, които киното и телевизията предоставят.
Постепенно започнахме да разглеждаме не само Истанбул, но и различни региони на страната.
Работихме и с регионалните агенции за развитие, защото разбрахме, че филмите и сериалите могат да бъдат много мощен инструмент за представянето на даден регион.
Аз живея във Виена, но тази година пристигнах малко по-рано, защото исках да бъда с майка ми.
Има три места в Турция, които според мен вече са се превърнали в международни марки – Истанбул, Кападокия и Бодрум.
А аз самата се чувствам като човек от Бодрум.
Имам много лични спомени оттук.
Като дете идвахме с баща ми в къщата на Зеки Мюрен в Бардъджъ. По онова време дори нямаше нормален път до там.
Тези спомени са много специални за мен.
И точно затова смятам, че Бодрум има огромен потенциал, който все още не е използван напълно в международен план.
Турските сериали вече се продават в целия свят.
Хората отиват в Истанбул, защото са видели определена улица, къща или квартал в сериал.
Те искат да видят мястото, което са видели на екрана.
Аз самата съм участвала в сериал, който беше продаден в Австрия.
Той се излъчваше отново и отново почти двадесет години.
Случвало ми се е хора да ме спират на улицата, да ме разпознават и дори да ми говорят на турски.
Това е огромна сила.
Когато говорим за кино и телевизия, всъщност говорим за стратегическа сила.
Затова смятам, че идеята за Филмов офис на Бодрум е изключително важна.
Той е почти толкова важен, колкото са инфраструктурните проекти.
Защото филмовата индустрия може да създава ресурси, които след това да бъдат използвани и за други инфраструктурни нужди.
Все още не съм гледала „Daha 17“.
Току-що приключих „Çukur“, така че трябва да наваксам.
Заместник-кметът на Бодрум:
Уважаеми гости,
Добре дошли на тази конференция, посветена на приноса на киното и телевизионните сериали за популяризирането на Бодрум.
Позволете ми най-напред да предам поздравите на нашия кмет Тамер Мандалинджъ.
В общината задачите са разпределени между заместник-кметовете и всеки от нас се старае да даде своя принос.
Бодрум отдавна е познат със своето море, пясък и слънце.
Но Бодрум е много повече от това.
Имаме прекрасна природа, култура, история, спорт, фестивали и множество различни събития.
Като община се стараем да подкрепяме развитието на града, неговото популяризиране и неговото съхраняване.
„Daha 17“ е много ценен проект за нас.
Познавам Емре и екипа на Pastel Film.
Още преди началото на снимките разговаряхме с тях и с кмета за различни възможни места.
Искахме сериалът да не бъде просто сниман в Бодрум.
Искахме Бодрум да се усеща в него.
Искахме градът да бъде част от историята.
Радваме се, че сериалът получи толкова добър интерес и се надяваме да продължи дълго.
Надявам се също така в бъдеще да видим повече от зимния Бодрум.
Защото Бодрум не е само лято.
Ние сме тук през цялата година.
Общината ще продължи да подкрепя културата, изкуството и спорта, както и всички инициативи, които допринасят за развитието на града.
Искам да поздравя и фондацията.
В нея има повече от 50 членове.
Да, повечето от тях са на по-зряла възраст, но духът им е млад.
И това е най-важното.
Емре Кабакушак:
Надявам се след пет години отново да се срещнем тук.
Тогава вероятно ще говорим за това как сме станали на 50.
Аз вече съм снимал „Дъщерята на посланика“ в Бодрум и познавам града и през лятото, и през зимата.
„Daha 17“ първоначално беше замислен за друго място.
Но когато започнахме да развиваме историята, разбрахме, че Бодрум е много подходящ.
Това е история, насочена към младите хора, с много силна женска линия.
Бодрум ни даде точно атмосферата, от която имахме нужда.
Морето, историята, природата, характерът на града – всичко това влезе в сериала.
Месеци преди началото на проекта се срещнахме с кмета.
Говорихме за исторически места, музеи и различни локации.
Някои от тях по това време бяха затворени, но имаме намерение да ги използваме при бъдещи снимки.
Мисля, че Бодрум повлия положително на проекта, но и проектът даде нещо на Бодрум.
Разбира се, снимането през лятото не е лесно.
Има много хора, трафик, жега.
Но когато видите резултата на екрана, всичко си заслужава.
Получаваме прекрасни кадри, а енергията на актьорите също е невероятна.
На снимачната площадка се опитваме да създадем спокойна атмосфера.
За актьорите тя трябва да бъде и нещо като детска площадка.
Те трябва да могат да играят свободно.
В първите три епизода заедно изграждаме персонажите.
След това персонажът вече започва да принадлежи на самия актьор.
А Бодрум помага и извън снимачната площадка.
Когато имаме почивка, има толкова много места, на които можем да отидем и да се отпуснем.
Самото пътуване до различни места също е част от преживяването.
Младите актьори непрекъснато разговарят помежду си и обменят опит.
Това също е много ценно.
Хелин Елверен:
За мен това е първият път в Бодрум.
Аз не съм голям почитател на прекалено силната жега, но много ми харесва да съм тук.
Екипът ни вече има усещането, че принадлежи на това място.
Обичаме снимачната площадка и атмосферата.
Берра Услу:
Аз обикновено съм прекарвала почивките си около Анталия.
Живея в Бурса и това е първата ми работа в Бодрум.
Жегата понякога е трудна, но когато между снимките можеш да отидеш да поплуваш или да откриеш някое ново място в Бодрум, това е истински лукс.
Батухан Мора:
Преди около две години бях в Бодрум и тогава си казах: „Никога повече няма да се върна тук заради тази жега.“
И ето че сега съм отново тук заради сериала.
Вече свикнах.
Ата Яшат:
Аз съм от Анкара.
На мен жегата ми харесва.
Аз съм зодия Дева и може би затова обичам всичко да е подредено.
Шегувам се.
Но наистина откривам много нови и красиви места тук.
И се чувствам късметлия, че имам възможност да снимам в Бодрум.
Елиф Даг Девирен:
А чувствате ли се като представители на Бодрум?
Когато хората ви гледат в „Daha 17“, мислите ли, че представяте и този град?
Батухан Мора:
Самият „Daha 17“ вече носи усещането за Бодрум.
Градът е толкова красив, че няма как да не го покажем.
Друг актьор:
Ние предаваме и енергията на лятото.
Опитваме се заедно с Емре да покажем Бодрум такъв, какъвто го усещаме.
След седем месеца вече започнахме да се чувстваме като местни.
Когато живееш тук, е различно.
Когато си на почивка, гледаш града по един начин.
Когато живееш и работиш тук, го виждаш по съвсем друг начин.
Емре Кабакушак:
Аз се чувствам като човек от Бодрум още от детството си.
По произход съм от Тракия, но Бодрум отдавна е вторият ми дом.
Надявам се след пет години отново да се срещнем тук.
И тогава да си спомним всичко това с усмивка.
Елиф Даг Девирен:
Бодрум вече е изключително силна марка. Някой би могъл да каже: „Какво повече можем да направим? Всички вече знаят Бодрум.“
Но дори най-силната марка има нужда от правилна комуникация.
Важно е посланието да бъде последователно и да се комуникира правилно.
Популяризирането не означава, че мястото не е достатъчно известно.
Напротив.
То помага на една марка да запази позицията си, да се развива и да достига до нови хора.
Турските сериали вече са познати в много части на света.
Те са един от най-силните ни културни износи.
Когато един човек гледа сериал, той не просто следи историята.
Той вижда градове, улици, пейзажи, ресторанти, къщи и начин на живот.
И когато сериалът приключи, често възниква желание човек да отиде и да види тези места на живо.
Ето защо киното и телевизията могат да бъдат толкова силен инструмент за популяризирането на един град.
Продуцент:
Една марка расте, когато се свърже с друга силна марка.
Бодрум вече е марка.
„Daha 17“ също постепенно се превръща в марка.
Когато тези две неща се срещнат, те могат да си дадат взаимно стойност.
Ние не сме дошли в Бодрум просто за да снимаме.
Самият Бодрум стана част от проекта.
И обратното – сериалът вече е част от начина, по който хората виждат Бодрум.
Заместник-кметът на Бодрум:
Аз лично гледам „Daha 17“.
Може би това е първият сериал, който гледам толкова редовно.
Искам да благодаря на целия екип, че всяка седмица ни дава по един епизод, който мога да гледам със съпругата си.
Това е нещо много приятно.
Разбира се, жегата понякога е недостатък.
Но в същото време хората идват тук именно заради топлото време.
Батухан Мора:
Аз вече се помирих с жегата.
Заместник-кметът на Бодрум:
Точно така.
А сега трябва да покажем и другата страна на Бодрум.
Искаме хората да видят как изглежда градът през зимата.
Защото Бодрум има живот през цялата година.
Хелин Елверен:
Бодрум е много красив.
И честно казано, за мен жегата тук е по-поносима, отколкото в Анталия.
Вече свикнахме.
Батухан Мора:
Аз също вече свикнах.
Преди се оплаквах от жегата, но сега я приемам.
А и успяхме да разгледаме много повече от Бодрум.
Това е едно от хубавите неща на това да живееш тук, а не просто да идваш на почивка.
Участник от публиката:
Искам да благодаря на целия екип.
Много ни впечатли начинът, по който ни приехте.
Усеща се искрена енергия и желание да бъдете част от този град.
Актьор / член на екипа:
Според мен Бодрум трябва да се превърне в място, към което човек изпитва принадлежност и отговорност.
Не трябва да гледаме на него само като на място, където сме дошли да снимаме.
Когато човек се почувства част от едно място, започва и да го пази.
За съжаление, понякога виждаме туристи, които се държат така, сякаш никога повече няма да се върнат.
Хвърлят отпадъци, повреждат неща, не се грижат за града.
А след тях остава някой друг, който трябва да живее с последствията.
Трябва да имаме чувство за отговорност.
Това не се отнася само до Бодрум.
Мустафа Кемал Ататюрк винаги е показвал огромна чувствителност към жените, животните, природата и хората.
Тази грижа и това чувство за принадлежност трябва да обхващат всичко около нас.
Когато обичаш едно място, не го използваш.
Грижиш се за него.
Затова искам да кажа следното.
Ако сме допуснали някакви грешки, докато представяме Бодрум, моля да ни простите.
Но ако сме успели да го представим правилно и с уважение, това ни прави истински щастливи.
Елиф Даг Девирен:
Искам да направя едно важно уточнение.
„Daha 17“ не е реклама на Бодрум.
Това е драматичен сериал.
А когато разказваш една история, понякога трябва да покажеш и негативните неща.
Това не означава, че ги подкрепяш.
Напротив.
Например, ако показваме насилие над жена, целта не е да кажем, че насилието е приемливо.
Показваме го, за да видим последствията, да разберем проблема и да покажем какво означават справедливостта и отговорността.
Това е част от разказването на история.
Участник / продуцент:
Телевизията и киното имат огромна социална отговорност.
Понякога едно телевизионно предаване може да възпитава хората повече, отколкото една образователна институция.
Затова създателите на съдържание трябва да внимават много.
Не трябва да представяме вредното поведение като нещо привлекателно или героично.
Имаме отговорност към обществото.
Председателят на фондацията:
Точно затова днешната среща беше толкова важна.
Не говорим само за сериал.
Говорим за това как киното, телевизията и културата могат да променят начина, по който хората възприемат един град.
Искам да благодаря на целия екип на „Daha 17“.
Благодаря на Елиф Даг Девирен за прекрасното модериране и за това, че отново е с нас.
Благодаря на Емре Кабакушак.
Благодаря на всички актьори.
Благодаря на целия технически и продуцентски екип.
Заместник-кметът на Бодрум:
Бодрум вече е голяма марка.
Но един сериал като „Daha 17“ ни дава възможност да покажем още една страна на града.
Показваме неговата красота, природата и атмосферата.
Сега остава да покажем и зимата.
Председателят на фондацията:
Когато „Daha 17“ започна, ние го възприемахме преди всичко като сериал за младите хора.
Но постепенно видяхме, че историята се развива и става много по-широка.
В нея има различни характери, различни проблеми и различни социални теми.
Искам специално да поздравя актьорите.
Арас например е интересен персонаж, който претърпява развитие.
Всеки от вас успя да даде собствен характер на ролята си.
Берра Услу, Езги е човекът, на когото можеш да разчиташ.
Тя е верният приятел.
Батухан Мора като Кутай също е човек, който защитава своите близки и остава до тях.
Хелин Елверен като Дениз съчетава красота и интелигентност.
Ата Яшат е невероятно интересен.
Той може за секунди да премине от едно настроение в друго.
Има в него нещо от онова непослушно дете, което винаги измисля нещо ново.
Точно това прави персонажа му толкова жив.
Искам да благодаря и на сценаристите.
На Гьокхан, Ръдвaн и на всички останали, които работят върху историята.
Без тях тези персонажи нямаше да съществуват.
Председателят на фондацията:
И сега искаме да направим нещо специално.
Като фондация и като хора, които обичат Бодрум, искаме да благодарим на екипа на „Daha 17“ за приноса му към популяризирането на нашия град.
Затова подготвихме специална награда за целия екип.
Тази награда не е само за един човек.
Тя е за всички, които стоят зад камерата и пред камерата.
За продуцентите, режисьорите, сценаристите, актьорите, операторите, техническия екип и всички останали, които всеки ден работят, за да може една история да стигне до зрителите.
Председателят на фондацията връчва наградата на екипа на „Daha 17“.
Представител на екипа:
От името на целия екип ви благодаря.
Тази награда е много ценна за нас, защото идва от хората, които живеят тук.
Ние наистина се чувстваме част от Бодрум.
И се надяваме да продължим да показваме този красив град по най-добрия начин.
Председателят на фондацията:
Искаме да връчим и няколко специални подаръка.
Това са бодрумски назар бонджуци.
Нека ви носят късмет, добра енергия и защита.
Надяваме се да ги носите със себе си.
И накрая, разбира се, имаме още един въпрос.
Има и слънце за Батухан, нали?
Батухан Мора:
Вече няма проблем.
Свикнах!
Председателят на фондацията:
Скъпи гости, приятели, настоящи и бивши членове на фондацията, скъпи наши ученици,
Добре дошли на откриването на новата учебна 2026–2027 година.
Преди да продължим, искам накратко да ви разкажа как започна всичко.
През 2016 година, по-точно в края на лятото, бях в Бодрум и разговарях с моя приятел Тугджан Алтуй. Тогава за първи път сериозно обсъдихме идеята да създадем проект, който да остане във времето и да бъде полезен за хората.
Искахме да направим нещо трайно, което да има значение за Бодрум.
Така се роди идеята за „Село на активния живот“ в Бодрум.
Подобна идея вече беше обсъждана и в рамките на Академия „Херодот – Трета възраст“, заедно с един от основателите ни, Семих Адъяман.
През лятото на 2016 г., в продължение на около три месеца, разговаряхме с приятели, търсихме подкрепа и се опитвахме да превърнем идеята в реалност.
На 20 декември 2016 г. отидохме при нотариус № 6 в Бодрум и подписахме необходимите документи.
След това започна по-трудната част.
За да бъде създадена фондацията, трябваше да получим съдебно одобрение. В този процес много ни помогна Мехмет Кая, който пое голяма част от работата по съдебната процедура.
След това трябваше да преминем и през Главната дирекция на фондациите.
Нашите основатели Ибрахим Акмаджа и Аслан Кая също положиха много усилия при подготовката на учредителния договор и всички необходими документи.
В крайна сметка, след като преминахме през всички процедури, фондацията беше официално създадена на 12 май 2017 г.
След съдебното решение и одобрението на Главната дирекция на фондациите тя беше вписана и публикувана в Държавен вестник.
Така започна всичко.
Първоначално се опитахме да намерим подходящ терен за нашия проект. Обърнахме се както към общината, така и към Националната служба за недвижими имоти.
За съжаление, не успяхме да получим земя.
Фондацията беше създадена от 32-ма учредители. Част от тях са тук и днес и искам специално да им благодаря.
След като стана ясно, че първоначалният ни проект няма да може да бъде реализиран по начина, по който го бяхме замислили, започнахме да търсим други възможности.
И тогава образованието постепенно се превърна в основна посока за нашата фондация.
Семих Адъяман ни предложи идеята за Университет „Тазеленме“.
Този проект вече съществуваше в Анталия, Мугла и Истанбул и ни се стори изключително подходящ за Бодрум.
Започнахме разговори с академични среди в Мугла. Постепенно идеята се разви и на 21 октомври 2019 г. открихме Университета „Тазеленме“ в Бодрум.
На откриването залата беше препълнена. Имаше хора дори по стълбите.
За съжаление, след около три семестъра пандемията прекъсна всичко.
Тогава започнахме да си задаваме въпроса как можем да продължим.
Аз лично смятах, че Университетът „Тазеленме“ има някои ограничения. По време на пандемията имахме достатъчно време да мислим и постепенно стигнахме до идеята да създадем собствено образователно пространство на фондацията.
Искахме да имаме място, в което да можем да работим свободно, да организираме лекции и програми и да развиваме собствените си идеи.
С много силна подкрепа, особено от страна на Търговската камара на Бодрум, успяхме да реализираме тази идея.
На 6 октомври 2021 г. в тази зала открихме Bodrum Yaşam Okulu – Училището за живот в Бодрум.
Първата лекция беше изнесена от д-р Решат Йозтюрк от Университета „Башкент“.
Темата беше Договорът от Лозана.
Избрахме именно тази тема, защото Договорът от Лозана има огромно значение за международното признаване на Република Турция.
След това продължихме с различни конференции, лекции и образователни програми.
Организирахме и избираеми образователни курсове.
Искам да благодаря на всички хора, които ни помогнаха да стигнем дотук.
Благодаря на Махмут Коджадон, на д-р Багър Йондер, на Търговската камара на Бодрум, на Мустафа Пашалъ, на Енгин Олджа и на всички останали, които през годините застанаха до нас.
Благодаря и на всички преподаватели, които всяка седмица идват тук и споделят знанията и опита си.
Благодаря на учителите.
И най-вече благодаря на вас – нашите ученици.
Това място съществува заради вас.
Искам да ви помоля за нещо.
Когато идвате тук, оставяйте проблемите си пред вратата.
Оставете там тревогите, ежедневните грижи и всичко, което ви тежи.
Влизайте тук с усмивка.
Влизайте като деца.
Шегувайте се, смейте се, запознавайте се с нови хора, създавайте приятелства.
А когато си тръгвате, искам да си тръгвате щастливи.
Искам да отнесете това щастие със себе си у дома.
Защото вярвам, че ако всеки от нас стане малко по-щастлив, можем да създадем и едно по-щастливо общество.
Това е смисълът на всичко, което правим тук.
Благодаря ви.
Технически екип:
Моля, проверете телефоните си и ги изключете или ги поставете на безшумен режим.
Моля също така да внимаваме с микрофоните, за да не прекъсваме говорещите.
Председателят на фондацията:
Добре.
Нека започнем нашата програма.
Председателят на фондацията:
Скъпи гости,
Добре дошли на първия урок и на откриващата конференция за учебната 2026–2027 година.
Днешната ни тема е изключително интересна и актуална: приносът на филмите и телевизионните сериали, снимани в Бодрум, за популяризирането на града и за добавянето на стойност към неговия имидж.
Когато говорим за Бодрум, първото, което обикновено ни идва наум, са слънцето, морето, природата и историята.
Но през последните години към всичко това се добави и нещо друго – камерите, снимачните площадки и историите, които се разказват именно тук.
Бодрум отдавна е естествен декор за киното.
Много известни актьори са снимали тук. Спомняме си Тюркан Шорай, Кадир Инанър и много други.
Спомняме си и филма „Всичко ще бъде много хубаво“ на Джем Йълмаз.
След това дойдоха сериалите.
„Бодрумска приказка“, „Дъщерята на посланика“ и много други продукции показаха Бодрум пред огромна публика.
Днес тук се снима и „Deha 17“.
Има една забавна прилика.
Заглавието на сериала е „17“, а ние във фондацията също сме 17 – поне според начина, по който се чувстваме.
Независимо от възрастта, вътре в нас сме млади.
Днес имаме удоволствието да бъдем заедно с Елиф Даг Девирен.
Елиф има дългогодишен опит като директор на фестивали, журналист, продуцент и актриса.
Миналата година тя беше наш гост и говорихме за наградите „Оскар“ и за всичко, което се случва зад кулисите на киното.
Тази година имаме още една много важна новина.
Заедно с Община Бодрум започнахме подготовка за създаването на Филмов офис на Бодрум.
Идеята е този офис да бъде мястото, което ще координира различните екипи, които идват тук да снимат филми, сериали, реклами, видеоклипове и съдържание за социалните мрежи.
Искаме да изградим своеобразен златен мост между продуцентите, режисьорите и останалите хора, които създават съдържание, от една страна, и местната власт и жителите на Бодрум, от друга.
Така ще можем да ускорим административните процедури, да даваме необходимите насоки, да намаляваме неудобствата за гражданите и същевременно да увеличаваме ползите за местната икономика.
Защото една голяма продукция не носи полза само на екрана.
Тя означава работа за местни хора, работа за хотели, ресторанти, транспортни фирми, магазини и много други бизнеси.
Искам да приветствам и специалните ни гости от екипа на „Deha 17“.
Тук са нашият изпълнителен продуцент Турат Тосун, режисьорът Емре Кабакушак, продуцентът и режисьор Толга Тан и прекрасните ни актьори.
Берра Услу, която изпълнява ролята на Езги.
Батухан Мора, който играе Кутай.
Хелин Елверен, която изпълнява ролята на Дениз.
И Ата Яшат, който играе Тео.
Добре дошли на всички.
Искам да благодаря на целия екип, че успя да дойде днес, въпреки че в момента са в почивка между снимките.
И ще ви призная нещо.
Понякога, докато гледам режисьора как работи с актьорите, си мисля, че и аз искам да стана актриса.
Защото той обяснява абсолютно всичко.
„Погледни така.“
„Не, не така.“
„Сега обърни леко главата.“
„Изражението да е по-сериозно.“
„Тялото малко назад.“
Аз си казвам: „Това мога и аз!“
Емре дори веднъж каза, че ме е търсил за една роля – за „Абито“.
Но явно съм се усмихвала прекалено много и не съм била подходяща за ролята.
Елиф, сега думата е твоя.
Елиф Даг Девирен:
Благодаря ви.
Аз всъщност мога да го направя и седнала, но не обичам много да стоя на едно място.
Миналата година казах, че ще говоря само един час, а накрая останахме два часа и половина.
Така че тази година ще внимавам повече.
Елиф Даг Девирен:
Аз всъщност мога да го направя и седнала, но не обичам много да стоя на едно място.
Миналата година казах, че ще говоря само един час, а накрая останахме два часа и половина. Така че тази година ще внимавам повече.
Отдавна се интересувам от местата, на които се снимат филми и сериали, и от начина, по който това влияе върху имиджа и развитието на един град. За мен това е много важна част от изграждането на една градска марка.
Баща ми ръководеше единствената телевизия в Турция във времето, когато имахме само един телевизионен канал. Още тогава изборът на места за снимки беше важна част от неговата работа.
По-късно аз самата започнах да се занимавам по-задълбочено с тази тема.
Учила съм в Канада и Съединените щати, където се запознах с различни системи и модели за развитие. След това разговаряхме и с Министерството на културата и туризма за това как Турция може по-активно да използва възможностите, които филмовите и телевизионните продукции дават на страната.
Постепенно идеята се разшири. Започнахме да мислим не само за отделни градове, а и за цели региони.
Стигнахме дори до Месопотамия и до възможността чрез агенциите за регионално развитие да се създаде по-голяма стратегия.
Аз живея във Виена и дойдох тук специално заради майка ми. Пристигнах малко по-рано, защото исках да прекарам време с нея.
Според мен Турция има три изключително силни международни марки, свързани с места: Истанбул, Кападокия и Бодрум.
Аз самата се чувствам човек на Бодрум.
Имам много стари спомени оттук. Например си спомням къщата на Зеки Мюрен в Бардъджъ. Когато бях малка, ходехме там с баща ми във време, когато дори нямаше нормален път до мястото.
И точно затова смятам, че Бодрум има огромен потенциал, който все още не е използван достатъчно на международно ниво.
Днес турските сериали се продават по целия свят. Хората не просто ги гледат, а започват да посещават местата, които са видели на екрана.
В Истанбул вече има туристи, които отиват специално на местата, където са снимани техните любими сериали.
Аз самата съм участвала в сериал, който беше продаден в Австрия. Там го излъчваха отново и отново в продължение на почти двадесет години.
И до днес има хора, които ме разпознават и започват да ми говорят на турски.
Това е огромна сила.
Това е стратегическа сила.
Затова много се радвам, че тук се говори за създаването на Филмов офис на Бодрум.
Според мен това трябва да се приема толкова сериозно, колкото се приемат и другите важни инфраструктурни дейности в един град.
Защото правилно организираната филмова индустрия може да създава ресурси, които след това да се влагат и в други сфери.
Аз все още не съм гледала „Deha 17“.
Нямам представа защо. Току-що приключих с „Çukur“ и явно още не съм успяла да превключа.
Но сега искам да дам думата на представителя на общината.
Заместник-кметът на Бодрум:
Добре дошли на всички на тази конференция, посветена на приноса на киното и сериалите за Бодрум.
На първо място искам да предам поздравите и обичта на нашия кмет Тамер Мандалинджъ.
Той не може да присъства на всяко събитие, защото задълженията са много, затова ние, заместник-кметовете, си разпределяме работата.
Бодрум дълго време беше познат основно със своето море, пясък и слънце.
Но Бодрум е много повече от това.
Имаме прекрасна природа, култура, история, спорт, фестивали и най-различни събития.
Нашата община се старае да подкрепя всички инициативи, които допринасят за развитието, популяризирането и облагородяването на Бодрум.
„Deha 17“ е много ценен проект за нас.
Познавам лично режисьора Емре и продуцентите от Pastel Film.
Още преди да започнат снимките разговаряхме за това какви места могат да бъдат използвани.
Заедно с нашия кмет им предложихме различни локации.
Но за нас беше важно сериалът да не бъде просто сниман в Бодрум.
Искахме той наистина да носи духа на Бодрум.
Мисля, че екипът успя да направи точно това.
Сериалът се приема много добре и има сериозен интерес.
Надяваме се да продължи дълго.
Разбира се, за нас е важно да виждаме Бодрум не само през лятото.
Бодрум има различна красота и през зимата и бихме искали тя също да бъде показвана.
Като община ще продължим да подкрепяме културата, изкуството и спорта.
Искам да благодаря и на Фондация „Бодрумски живот“.
Във фондацията има повече от петдесет членове.
Да, може би са по-възрастни като години, но със сигурност са млади по дух.
Емре Кабакушак:
Надявам се след пет години отново да се срещнем тук.
Разбира се, ако дотогава не сме минали възрастовата граница от петдесет години.
Аз вече съм снимал „Sefirin Kızı“ в Бодрум и познавам града както през лятото, така и през зимата.
В началото „Deha 17“ всъщност беше замислен за друго място.
Но когато започнахме да говорим за проекта, аз си помислих, че Бодрум много добре ще пасне на тази история.
Това е история за млади хора, с много силни женски образи.
Имахме нужда от място с характер, история, море и специфична атмосфера.
Бодрум има всичко това.
С кмета се срещнахме няколко месеца преди началото на снимките.
Говорихме за историческите места, за музеите и за различните възможности.
Някои от тях тогава бяха затворени, но се надяваме в бъдеще да можем да снимаме и там.
Според мен Бодрум повлия много положително на сериала, но и сериалът започна да влияе положително на Бодрум.
Разбира се, снимките през лятото не са лесни.
Има много хора, много движение и много високи температури.
Но красивите места, атмосферата и енергията на актьорите компенсират всичко това.
На снимачната площадка се стараем да има спокойствие.
За мен тя е като детска площадка.
Не искам актьорите да се чувстват прекалено ограничени. Искам да играят свободно.
В първите три епизода заедно изграждаме героите.
След това героят вече принадлежи на актьора.
И когато имаме почивка, Бодрум ни дава толкова много възможности.
Дори самото пътуване до някое място тук се превръща в преживяване.
Младите актьори също много говорят помежду си за това, което преживяват и научават по време на снимките.
Хелин Елверен:
За мен това е първият път, в който работя в Бодрум.
Аз по принцип не обичам прекалено горещото време.
Но въпреки това много ми харесва да бъда тук.
С екипа вече имаме много силно чувство за принадлежност.
Обичаме снимачната площадка и хората, с които работим.
Берра Услу:
Аз досега съм прекарвала повече време по време на почивки около Анталия.
Живея в Бурса и това е първата ми работа в Бодрум.
Лятната жега понякога е трудна, няма какво да се лъжем.
Но между снимките да можеш да влезеш в морето, да се разходиш и да откриваш Бодрум е истински лукс.
Батухан Мора:
Преди около две години бях дошъл в Бодрум и тогава си казах: „Никога повече няма да се върна тук.“
Причината беше жегата.
А сега съм тук заради сериала.
Очевидно съм се адаптирал.
Вече не се оплаквам толкова.
Ата Яшат:
Аз съм от Анкара и всъщност харесвам топлото време.
Всеки път, когато отидем да снимаме на ново място, откривам някое красиво кътче.
Все едно всеки ден виждам различно лице на Бодрум.
Смятам, че сме големи късметлии, че имаме възможност да снимаме тук.
Елиф Даг Девирен:
А вие самите започнахте ли да се чувствате като представители на Бодрум?
Като хора, които вече показват този град пред публиката?
Батухан Мора:
Мисля, че самото име „Deha 17“ вече носи нещо от Бодрум.
Градът е толкова красив, че ние просто се опитваме да покажем това, което вече го има.
Друг участник:
Ние предаваме и енергията на лятото.
С Емре се опитваме да покажем Бодрум не само като красива гледка, а като място, в което хората живеят и преживяват различни неща.
След седем месеца вече се чувстваме малко като местни.
Когато живееш някъде заради работа, е съвсем различно от това да дойдеш за няколко дни на почивка.
Емре Кабакушак:
Аз също се чувствам човек на Бодрум.
Идвам тук още от дете.
Аз съм от Тракия, но Бодрум постепенно се превърна във втория ми дом.
Надявам се след пет години отново да се срещнем тук.
Елиф Даг Девирен:
Отдавна ме интересува начинът, по който местата, на които се снимат филми и сериали, могат да бъдат превърнати в част от идентичността и имиджа на един град.
Баща ми ръководеше единствения телевизионен канал в Турция във времето, когато имахме само един телевизионен канал. Тогава изборът на местата за снимане беше важна част от неговата работа.
По-късно учих в Канада и Съединените щати. Когато се върнах, започнахме разговори с Министерството на културата и туризма за това как Турция може по-добре да използва възможностите, които киното и телевизията предоставят.
Постепенно започнахме да разглеждаме не само Истанбул, но и различни региони на страната.
Работихме и с регионалните агенции за развитие, защото разбрахме, че филмите и сериалите могат да бъдат много мощен инструмент за представянето на даден регион.
Аз живея във Виена, но тази година пристигнах малко по-рано, защото исках да бъда с майка ми.
Има три места в Турция, които според мен вече са се превърнали в международни марки – Истанбул, Кападокия и Бодрум.
А аз самата се чувствам като човек от Бодрум.
Имам много лични спомени оттук.
Като дете идвахме с баща ми в къщата на Зеки Мюрен в Бардъджъ. По онова време дори нямаше нормален път до там.
Тези спомени са много специални за мен.
И точно затова смятам, че Бодрум има огромен потенциал, който все още не е използван напълно в международен план.
Турските сериали вече се продават в целия свят.
Хората отиват в Истанбул, защото са видели определена улица, къща или квартал в сериал.
Те искат да видят мястото, което са видели на екрана.
Аз самата съм участвала в сериал, който беше продаден в Австрия.
Той се излъчваше отново и отново почти двадесет години.
Случвало ми се е хора да ме спират на улицата, да ме разпознават и дори да ми говорят на турски.
Това е огромна сила.
Когато говорим за кино и телевизия, всъщност говорим за стратегическа сила.
Затова смятам, че идеята за Филмов офис на Бодрум е изключително важна.
Той е почти толкова важен, колкото са инфраструктурните проекти.
Защото филмовата индустрия може да създава ресурси, които след това да бъдат използвани и за други инфраструктурни нужди.
Все още не съм гледала „Daha 17“.
Току-що приключих „Çukur“, така че трябва да наваксам.
Заместник-кметът на Бодрум:
Уважаеми гости,
Добре дошли на тази конференция, посветена на приноса на киното и телевизионните сериали за популяризирането на Бодрум.
Позволете ми най-напред да предам поздравите на нашия кмет Тамер Мандалинджъ.
В общината задачите са разпределени между заместник-кметовете и всеки от нас се старае да даде своя принос.
Бодрум отдавна е познат със своето море, пясък и слънце.
Но Бодрум е много повече от това.
Имаме прекрасна природа, култура, история, спорт, фестивали и множество различни събития.
Като община се стараем да подкрепяме развитието на града, неговото популяризиране и неговото съхраняване.
„Daha 17“ е много ценен проект за нас.
Познавам Емре и екипа на Pastel Film.
Още преди началото на снимките разговаряхме с тях и с кмета за различни възможни места.
Искахме сериалът да не бъде просто сниман в Бодрум.
Искахме Бодрум да се усеща в него.
Искахме градът да бъде част от историята.
Радваме се, че сериалът получи толкова добър интерес и се надяваме да продължи дълго.
Надявам се също така в бъдеще да видим повече от зимния Бодрум.
Защото Бодрум не е само лято.
Ние сме тук през цялата година.
Общината ще продължи да подкрепя културата, изкуството и спорта, както и всички инициативи, които допринасят за развитието на града.
Искам да поздравя и фондацията.
В нея има повече от 50 членове.
Да, повечето от тях са на по-зряла възраст, но духът им е млад.
И това е най-важното.
Емре Кабакушак:
Надявам се след пет години отново да се срещнем тук.
Тогава вероятно ще говорим за това как сме станали на 50.
Аз вече съм снимал „Дъщерята на посланика“ в Бодрум и познавам града и през лятото, и през зимата.
„Daha 17“ първоначално беше замислен за друго място.
Но когато започнахме да развиваме историята, разбрахме, че Бодрум е много подходящ.
Това е история, насочена към младите хора, с много силна женска линия.
Бодрум ни даде точно атмосферата, от която имахме нужда.
Морето, историята, природата, характерът на града – всичко това влезе в сериала.
Месеци преди началото на проекта се срещнахме с кмета.
Говорихме за исторически места, музеи и различни локации.
Някои от тях по това време бяха затворени, но имаме намерение да ги използваме при бъдещи снимки.
Мисля, че Бодрум повлия положително на проекта, но и проектът даде нещо на Бодрум.
Разбира се, снимането през лятото не е лесно.
Има много хора, трафик, жега.
Но когато видите резултата на екрана, всичко си заслужава.
Получаваме прекрасни кадри, а енергията на актьорите също е невероятна.
На снимачната площадка се опитваме да създадем спокойна атмосфера.
За актьорите тя трябва да бъде и нещо като детска площадка.
Те трябва да могат да играят свободно.
В първите три епизода заедно изграждаме персонажите.
След това персонажът вече започва да принадлежи на самия актьор.
А Бодрум помага и извън снимачната площадка.
Когато имаме почивка, има толкова много места, на които можем да отидем и да се отпуснем.
Самото пътуване до различни места също е част от преживяването.
Младите актьори непрекъснато разговарят помежду си и обменят опит.
Това също е много ценно.
Хелин Елверен:
За мен това е първият път в Бодрум.
Аз не съм голям почитател на прекалено силната жега, но много ми харесва да съм тук.
Екипът ни вече има усещането, че принадлежи на това място.
Обичаме снимачната площадка и атмосферата.
Берра Услу:
Аз обикновено съм прекарвала почивките си около Анталия.
Живея в Бурса и това е първата ми работа в Бодрум.
Жегата понякога е трудна, но когато между снимките можеш да отидеш да поплуваш или да откриеш някое ново място в Бодрум, това е истински лукс.
Батухан Мора:
Преди около две години бях в Бодрум и тогава си казах: „Никога повече няма да се върна тук заради тази жега.“
И ето че сега съм отново тук заради сериала.
Вече свикнах.
Ата Яшат:
Аз съм от Анкара.
На мен жегата ми харесва.
Аз съм зодия Дева и може би затова обичам всичко да е подредено.
Шегувам се.
Но наистина откривам много нови и красиви места тук.
И се чувствам късметлия, че имам възможност да снимам в Бодрум.
Елиф Даг Девирен:
А чувствате ли се като представители на Бодрум?
Когато хората ви гледат в „Daha 17“, мислите ли, че представяте и този град?
Батухан Мора:
Самият „Daha 17“ вече носи усещането за Бодрум.
Градът е толкова красив, че няма как да не го покажем.
Друг актьор:
Ние предаваме и енергията на лятото.
Опитваме се заедно с Емре да покажем Бодрум такъв, какъвто го усещаме.
След седем месеца вече започнахме да се чувстваме като местни.
Когато живееш тук, е различно.
Когато си на почивка, гледаш града по един начин.
Когато живееш и работиш тук, го виждаш по съвсем друг начин.
Емре Кабакушак:
Аз се чувствам като човек от Бодрум още от детството си.
По произход съм от Тракия, но Бодрум отдавна е вторият ми дом.
Надявам се след пет години отново да се срещнем тук.
И тогава да си спомним всичко това с усмивка.
Елиф Даг Девирен:
Бодрум вече е изключително силна марка. Някой би могъл да каже: „Какво повече можем да направим? Всички вече знаят Бодрум.“
Но дори най-силната марка има нужда от правилна комуникация.
Важно е посланието да бъде последователно и да се комуникира правилно.
Популяризирането не означава, че мястото не е достатъчно известно.
Напротив.
То помага на една марка да запази позицията си, да се развива и да достига до нови хора.
Турските сериали вече са познати в много части на света.
Те са един от най-силните ни културни износи.
Когато един човек гледа сериал, той не просто следи историята.
Той вижда градове, улици, пейзажи, ресторанти, къщи и начин на живот.
И когато сериалът приключи, често възниква желание човек да отиде и да види тези места на живо.
Ето защо киното и телевизията могат да бъдат толкова силен инструмент за популяризирането на един град.
Продуцент:
Една марка расте, когато се свърже с друга силна марка.
Бодрум вече е марка.
„Daha 17“ също постепенно се превръща в марка.
Когато тези две неща се срещнат, те могат да си дадат взаимно стойност.
Ние не сме дошли в Бодрум просто за да снимаме.
Самият Бодрум стана част от проекта.
И обратното – сериалът вече е част от начина, по който хората виждат Бодрум.
Заместник-кметът на Бодрум:
Аз лично гледам „Daha 17“.
Може би това е първият сериал, който гледам толкова редовно.
Искам да благодаря на целия екип, че всяка седмица ни дава по един епизод, който мога да гледам със съпругата си.
Това е нещо много приятно.
Разбира се, жегата понякога е недостатък.
Но в същото време хората идват тук именно заради топлото време.
Батухан Мора:
Аз вече се помирих с жегата.
Заместник-кметът на Бодрум:
Точно така.
А сега трябва да покажем и другата страна на Бодрум.
Искаме хората да видят как изглежда градът през зимата.
Защото Бодрум има живот през цялата година.
Хелин Елверен:
Бодрум е много красив.
И честно казано, за мен жегата тук е по-поносима, отколкото в Анталия.
Вече свикнахме.
Батухан Мора:
Аз също вече свикнах.
Преди се оплаквах от жегата, но сега я приемам.
А и успяхме да разгледаме много повече от Бодрум.
Това е едно от хубавите неща на това да живееш тук, а не просто да идваш на почивка.
Участник от публиката:
Искам да благодаря на целия екип.
Много ни впечатли начинът, по който ни приехте.
Усеща се искрена енергия и желание да бъдете част от този град.
Актьор / член на екипа:
Според мен Бодрум трябва да се превърне в място, към което човек изпитва принадлежност и отговорност.
Не трябва да гледаме на него само като на място, където сме дошли да снимаме.
Когато човек се почувства част от едно място, започва и да го пази.
За съжаление, понякога виждаме туристи, които се държат така, сякаш никога повече няма да се върнат.
Хвърлят отпадъци, повреждат неща, не се грижат за града.
А след тях остава някой друг, който трябва да живее с последствията.
Трябва да имаме чувство за отговорност.
Това не се отнася само до Бодрум.
Мустафа Кемал Ататюрк винаги е показвал огромна чувствителност към жените, животните, природата и хората.
Тази грижа и това чувство за принадлежност трябва да обхващат всичко около нас.
Когато обичаш едно място, не го използваш.
Грижиш се за него.
Затова искам да кажа следното.
Ако сме допуснали някакви грешки, докато представяме Бодрум, моля да ни простите.
Но ако сме успели да го представим правилно и с уважение, това ни прави истински щастливи.
Елиф Даг Девирен:
Искам да направя едно важно уточнение.
„Daha 17“ не е реклама на Бодрум.
Това е драматичен сериал.
А когато разказваш една история, понякога трябва да покажеш и негативните неща.
Това не означава, че ги подкрепяш.
Напротив.
Например, ако показваме насилие над жена, целта не е да кажем, че насилието е приемливо.
Показваме го, за да видим последствията, да разберем проблема и да покажем какво означават справедливостта и отговорността.
Това е част от разказването на история.
Участник / продуцент:
Телевизията и киното имат огромна социална отговорност.
Понякога едно телевизионно предаване може да възпитава хората повече, отколкото една образователна институция.
Затова създателите на съдържание трябва да внимават много.
Не трябва да представяме вредното поведение като нещо привлекателно или героично.
Имаме отговорност към обществото.
Председателят на фондацията:
Точно затова днешната среща беше толкова важна.
Не говорим само за сериал.
Говорим за това как киното, телевизията и културата могат да променят начина, по който хората възприемат един град.
Искам да благодаря на целия екип на „Daha 17“.
Благодаря на Елиф Даг Девирен за прекрасното модериране и за това, че отново е с нас.
Благодаря на Емре Кабакушак.
Благодаря на всички актьори.
Благодаря на целия технически и продуцентски екип.
Заместник-кметът на Бодрум:
Бодрум вече е голяма марка.
Но един сериал като „Daha 17“ ни дава възможност да покажем още една страна на града.
Показваме неговата красота, природата и атмосферата.
Сега остава да покажем и зимата.
Председателят на фондацията:
Когато „Daha 17“ започна, ние го възприемахме преди всичко като сериал за младите хора.
Но постепенно видяхме, че историята се развива и става много по-широка.
В нея има различни характери, различни проблеми и различни социални теми.
Искам специално да поздравя актьорите.
Арас например е интересен персонаж, който претърпява развитие.
Всеки от вас успя да даде собствен характер на ролята си.
Берра Услу, Езги е човекът, на когото можеш да разчиташ.
Тя е верният приятел.
Батухан Мора като Кутай също е човек, който защитава своите близки и остава до тях.
Хелин Елверен като Дениз съчетава красота и интелигентност.
Ата Яшат е невероятно интересен.
Той може за секунди да премине от едно настроение в друго.
Има в него нещо от онова непослушно дете, което винаги измисля нещо ново.
Точно това прави персонажа му толкова жив.
Искам да благодаря и на сценаристите.
На Гьокхан, Ръдвaн и на всички останали, които работят върху историята.
Без тях тези персонажи нямаше да съществуват.
Председателят на фондацията:
И сега искаме да направим нещо специално.
Като фондация и като хора, които обичат Бодрум, искаме да благодарим на екипа на „Daha 17“ за приноса му към популяризирането на нашия град.
Затова подготвихме специална награда за целия екип.
Тази награда не е само за един човек.
Тя е за всички, които стоят зад камерата и пред камерата.
За продуцентите, режисьорите, сценаристите, актьорите, операторите, техническия екип и всички останали, които всеки ден работят, за да може една история да стигне до зрителите.
Председателят на фондацията връчва наградата на екипа на „Daha 17“.
Представител на екипа:
От името на целия екип ви благодаря.
Тази награда е много ценна за нас, защото идва от хората, които живеят тук.
Ние наистина се чувстваме част от Бодрум.
И се надяваме да продължим да показваме този красив град по най-добрия начин.
Председателят на фондацията:
Искаме да връчим и няколко специални подаръка.
Това са бодрумски назар бонджуци.
Нека ви носят късмет, добра енергия и защита.
Надяваме се да ги носите със себе си.
И накрая, разбира се, имаме още един въпрос.
Има и слънце за Батухан, нали?
Батухан Мора:
Вече няма проблем.
Свикнах!
Канат Серт и екипът на „Daha 17“
Приносът на киното и сериалите за Бодрум
Приносът на киното и сериалите за Бодрум
Daha 17
Епизод 20, Трейлър 2:
„Сякаш си спомням нещо!“
Епизод 20, Трейлър 2:
„Сякаш си спомням нещо!“
Теоман: Казаха ми, че майка ми е дошла и е тук.
Човек:Никой не е идвал. Часовете за посещения през уикенда са следобед.
Приятел 1: Какво има, пиленце? Майка ти не е дошла?
2:Да не вземеш да плачеш, а?
3:Ти как направи с Джафер.
Как е? Добре ли е било?
Джафер: Напиши писмо на майка си. Тя може да го прочете.
Ако майка ми можеше да го прочете, щях да пиша, докато пръстите ме заболят, докато прокървят. И ти пиши.
Теоман: Аз дори не съм ял тук. Защо да мия чиниите?
Арас:Досега винаги някой друг е миел чиниите вместо теб.
Ако искаш, започни малко по малко.
Езги: Какво има между теб и Теоман?
Дениз:Нищо. Какво може да има?
Джафер: Тео, ела. Трябва ни човек.
Теоман:Браво, бе Джаф-Джаф!
Арас:Дойдох... Дем....
Лейля:Нещо се случва. Сякаш си спомням нещо.
Диди, благодаря за превода на фрагмана. Отново ни очаква интересен и динамичен епизод.
Ще има и неочаквани обрати. Ние чакаме Теоман да си спомни миналото, но сякаш Лейля ще го изпревари.
Време беше и това момиче да се събуди. Поведението ѝ до тук не ми се понрави, много ми е лигава и някак безлична. Няма собствено мнение, или ако прояви характер го прави в неподходящия момент.
Само се тръшка пред Арас, че желае той да намери брат си, но не си прави труда да му помогне по някакъв начин.
Дениз е мъжко момиче, допада ми нейната упоритост. Бори се със себе си и с целия свят. Не се носи по течението, без да е помислила за крайния резултат.
Арас може и да е дечко в лице, но е момче, което не се спира пред нищо. Трудностите не го плашат, готов е да умре, но да защити брат си. Корав младеж, който умее да отстоява позиции.
Хакан имаше възможност да се отърве от Арас много пъти, но не го направи. Мисля, че няма да посегне да го убие, защото вижда в лицето на Арас стария си приятел, а може би и себе си като млад.
Гризе го гузна съвест...
Говоря за героите, но се възхищавам на всички младежи, които участват в сериала. Правят невероятна игра. Прегърнали са образите, в които се превъплъщават и ги градят с талант и хъс.
Ще има и неочаквани обрати. Ние чакаме Теоман да си спомни миналото, но сякаш Лейля ще го изпревари.
Време беше и това момиче да се събуди. Поведението ѝ до тук не ми се понрави, много ми е лигава и някак безлична. Няма собствено мнение, или ако прояви характер го прави в неподходящия момент.
Само се тръшка пред Арас, че желае той да намери брат си, но не си прави труда да му помогне по някакъв начин.
Дениз е мъжко момиче, допада ми нейната упоритост. Бори се със себе си и с целия свят. Не се носи по течението, без да е помислила за крайния резултат.
Арас може и да е дечко в лице, но е момче, което не се спира пред нищо. Трудностите не го плашат, готов е да умре, но да защити брат си. Корав младеж, който умее да отстоява позиции.
Хакан имаше възможност да се отърве от Арас много пъти, но не го направи. Мисля, че няма да посегне да го убие, защото вижда в лицето на Арас стария си приятел, а може би и себе си като млад.
Гризе го гузна съвест...
Говоря за героите, но се възхищавам на всички младежи, които участват в сериала. Правят невероятна игра. Прегърнали са образите, в които се превъплъщават и ги градят с талант и хъс.
Платено партньорство на Ата отново за часовниците WELDER
https://www.instagram.com/p/DePMploNB5G/?hl=en
Хелин и Ата са заедно в родната им Анкара.
Два дни нямало снимки не можели да настигнат сценария и тн някакви пак чистки на сцени е имало но като гледам епизод 20 ще има. ;д
И от админа:
https://www.instagram.com/p/DePMploNB5G/?hl=en
Хелин и Ата са заедно в родната им Анкара.
Два дни нямало снимки не можели да настигнат сценария и тн някакви пак чистки на сцени е имало но като гледам епизод 20 ще има. ;д
И от админа:
Препоръчани теми