Здравейте,
Извинявам се предварително за стената от текст.
Прегледах повечето групи и тази ми се струва най-актуална за запитването което искам да задам. Пиша тук, защото този форум излиза доста често при каквито и да е търсения в гугъл и виждам, че хората са сравнително активни и предполагам, че някой би могъл да помогне и на мен.
Накратко ситуацията е следната - преди няколко дни загубих жена си. Всичко стана изключително скорострелно, въпреки, че лекарите в спешното обясниха, че е следтсвие на непроследен хроничен проблем. Никога до сега не съм се сблъсквал с нещо такова (преди 9 години загубих баща си, то там беше друго, човека си боледуваше и така нататък). Понякога имам чуството, че ми олеква, понякога обаче превъртам постоянно лентата на последния ден, виждам я в безпомощното състояние в което беше и аз съм накачулен от 10-тина лекари които ми обясняват колко е зле и как не могат да се ангажират с прогнози. Вечер е най-тежко защото човек остава насаме с мислите си, съответно почвам да мисля какво съм забелязал, какво не съм, защо това така, защо онова иначе, какво можех да направя, какво не можех да направя. Живяхме заедно близо 6 години и за тези 6 години, сме се разделяли буквално само 2 пъти за по 2 дни, единия път тя се беше прибрала на родния си град, да си оправя лични документи а другия път, аз трябваше да присъствам на фирмено събитие от което не можах да се измъкна. Правихме абсолютно всичко заедно и дори е имало дни в които примерно не ни се говори (не сме скарани, просто всеки е потънал в мислите си) и си вършим наши си неща но самия факт, че сме в едно помещение заедно ни действаше добре, така, че липсата в момента е огромна.
Тя беше силно вярващ човек, така, че аз всеки ден ходя на църква да паля свещи от мен и от всички наши близки, говоря си със свещенниците да ми обясняват какво да правя, какво да не правя, а и ме успокояват като ми говорят за живота и прочее, но колкото и да се опитвам да си търся занимавки извън къщи, все някога трябва да се прибера и да остана насаме с мислите си. Нямаме и деца, донякъде може би е добре, защото болката на едно дете би ме довършила.
Като цяло бяхме малко домошари и не бяхме от най-социалните хора, аз излязох един път с едни наши приятели да им подам за Бог да прости на едно заведение, но се опитвах да се държа, за да не им сдухвам деня и като цяло колкото ми беше добре, че говоря с някой толкова ми беше малко дискомфортно. Имам не малко хобита, но с нищо не ми се занимава, каквото и да тръгна да правя, след 5 минути спирам и започвам пак да мисля и премислям всичко и ако не го правя и не говоря с нея се чувствам виновен, че я пренебрегвам едва ли не.
Свещенниците в църквата с които разговарях ми обясниха какво е нужно да правя, какво се случва с душата сега, какъв е пътя и реда на нещата и хем ме успокояват, хем аз имам чуството, че мога да направя още нещо за да и помогна сега да е добре.
Няма да ви натоварвам повече, въпроса ми е има ли някакви онлайн групи (не съм от София, а и работата ми не ми позволява много да шавам през седмицата) за взаимопомощ при загуба на близък. Бих искал да поговоря с хора които преминават през това или вече са преминали, а и без да се чувствам, че ги натоварвам излишно. Не ползвам почти никакви социални мрежи но имам профил в Дискорд от чат приложенията, но всички групи които намерих там са базирани предимно в Щатите, което значи, че заради часовата разлика, шанса да попадна на някой буден с когото да разговарям е минимален. Та вълнува ме има ли такива групи в България?
Това което намерих в гугъл са все групи към някакви центрове, в които стартовете на групите са били преди години и не откривам нищо актуално.
Благодаря предварително за съдействието!
Извинявам се предварително за стената от текст.
Прегледах повечето групи и тази ми се струва най-актуална за запитването което искам да задам. Пиша тук, защото този форум излиза доста често при каквито и да е търсения в гугъл и виждам, че хората са сравнително активни и предполагам, че някой би могъл да помогне и на мен.
Накратко ситуацията е следната - преди няколко дни загубих жена си. Всичко стана изключително скорострелно, въпреки, че лекарите в спешното обясниха, че е следтсвие на непроследен хроничен проблем. Никога до сега не съм се сблъсквал с нещо такова (преди 9 години загубих баща си, то там беше друго, човека си боледуваше и така нататък). Понякога имам чуството, че ми олеква, понякога обаче превъртам постоянно лентата на последния ден, виждам я в безпомощното състояние в което беше и аз съм накачулен от 10-тина лекари които ми обясняват колко е зле и как не могат да се ангажират с прогнози. Вечер е най-тежко защото човек остава насаме с мислите си, съответно почвам да мисля какво съм забелязал, какво не съм, защо това така, защо онова иначе, какво можех да направя, какво не можех да направя. Живяхме заедно близо 6 години и за тези 6 години, сме се разделяли буквално само 2 пъти за по 2 дни, единия път тя се беше прибрала на родния си град, да си оправя лични документи а другия път, аз трябваше да присъствам на фирмено събитие от което не можах да се измъкна. Правихме абсолютно всичко заедно и дори е имало дни в които примерно не ни се говори (не сме скарани, просто всеки е потънал в мислите си) и си вършим наши си неща но самия факт, че сме в едно помещение заедно ни действаше добре, така, че липсата в момента е огромна.
Тя беше силно вярващ човек, така, че аз всеки ден ходя на църква да паля свещи от мен и от всички наши близки, говоря си със свещенниците да ми обясняват какво да правя, какво да не правя, а и ме успокояват като ми говорят за живота и прочее, но колкото и да се опитвам да си търся занимавки извън къщи, все някога трябва да се прибера и да остана насаме с мислите си. Нямаме и деца, донякъде може би е добре, защото болката на едно дете би ме довършила.
Като цяло бяхме малко домошари и не бяхме от най-социалните хора, аз излязох един път с едни наши приятели да им подам за Бог да прости на едно заведение, но се опитвах да се държа, за да не им сдухвам деня и като цяло колкото ми беше добре, че говоря с някой толкова ми беше малко дискомфортно. Имам не малко хобита, но с нищо не ми се занимава, каквото и да тръгна да правя, след 5 минути спирам и започвам пак да мисля и премислям всичко и ако не го правя и не говоря с нея се чувствам виновен, че я пренебрегвам едва ли не.
Свещенниците в църквата с които разговарях ми обясниха какво е нужно да правя, какво се случва с душата сега, какъв е пътя и реда на нещата и хем ме успокояват, хем аз имам чуството, че мога да направя още нещо за да и помогна сега да е добре.
Няма да ви натоварвам повече, въпроса ми е има ли някакви онлайн групи (не съм от София, а и работата ми не ми позволява много да шавам през седмицата) за взаимопомощ при загуба на близък. Бих искал да поговоря с хора които преминават през това или вече са преминали, а и без да се чувствам, че ги натоварвам излишно. Не ползвам почти никакви социални мрежи но имам профил в Дискорд от чат приложенията, но всички групи които намерих там са базирани предимно в Щатите, което значи, че заради часовата разлика, шанса да попадна на някой буден с когото да разговарям е минимален. Та вълнува ме има ли такива групи в България?
Това което намерих в гугъл са все групи към някакви центрове, в които стартовете на групите са били преди години и не откривам нищо актуално.
Благодаря предварително за съдействието!