Донабе – моят любим японски глинен съд за готвене на ориз
Покрай увлечението ми по японски сериали и филми станах все по-любопитна към японската храна. Започнах да правя суши и постепенно то се превърна в неотменима част от седмичния ни хранителен план. Всъщност от около една година правя суши поне два пъти седмично.
Затова започнах да се интересувам все повече от различните видове ориз за суши и от начина, по който се приготвя. Поръчвам опаковки от по 5 килограма специален японски ориз Koshihikari. Щастие е, че тук, в Германия, има доста голям избор и поне по отношение на ориза мога да се доближа максимално до по-автентичния начин на приготвяне.
Така стигнах и до информацията за готвенето на ориз в донабе – традиционен японски глинен съд. Електрическа оризоварка не исках по принцип, защото вече нямам особено много място в кухнята, а и не харесвам особено металните съдове. Повечето ми съдове са емайлирани, затова идеята за глинен съд много ми допадна.
Реших да потърся японско донабе и след доста дълго информиране за различните съдове, тяхното качество и цена, се спрях на марката Nagatanien. Започнах да търся откъде мога да си купя такъв съд и се оказа, че в eBay има предложения. След известно размисляне избрах среден размер – подходящ за около 300–320 грама суров ориз, което за двама души е напълно достатъчно за едно готвене.
И го поръчах. Директно от Япония. През еBay.
На мен ми излезе общо 167 евро с доставката и митото. Това беше крайна цена в eBay, с включени доставка и мито, които ми излязоха преди плащането и на които направих скрийншот за всеки случай.
Иначе за тези, на които им е интересно – в документите за изпращане по UPS, японският продавач беше посочил цена на самия съд около 100 евро, а останалите разходи до общата сума от 167 евро бяха оформени като доставка и данъци. От превеждането на парите по PayPal до пристигането на пратката, добре опакована и здрава, минаха само 10 дни. Всичко беше наред и аз веднага започнах да готвя с моята нова тенджера.
Преди първото използване обаче трябваше да я подготвя. Намерих обяснения в YouTube как се прави това. Процесът се нарича medome – буквално „запечатване на порите“. Сварява се рядка оризова каша, оставя се да престои известно време, след това съдът се оставя да изстине и се измива. По този начин нишестето помага да се запълнят естествените пори на глината.
Апропо, и в България има прекрасни глинени гърнета, но глината, която се използва за донабе на Nagatanien, е съвсем различна. Тези съдове се правят от специална глина от района Ига – известна с високата си устойчивост на топлина и със способността си да задържа топлината дълго време. Именно свойствата на тази глина и традиционната изработка са една от причините тези съдове да са толкова ценени.
Самата тенджера е невероятно красива. Има едно много особено, хубаво излъчване на земност, на нещо дълбоко японско. Не е лъскава – напротив, по-скоро има леко грапава структура, и точно това е част от нейния чар.
Защо избрах точно тази марка? Защото сравних различни съдове с подобен размер и установих, че този на Nagatanien е малко по-тежък от някои други. Освен това на снимките се виждаше, че стените са много дебели – нещо, което според мен е огромно предимство именно при готвенето на ориз.
Стените са наистина много дебели. Съдът има и вътрешен капак, който също е значително по-дебел в сравнение с други марки, които също използват двойни капаци. Вътрешният капак е от керамика, но този път е съвсем гладък и лъскав, което според мен го прави и много по-лесен за почистване. На око е около сантиметър и половина дебел и страшно много помага за задържането на топлината вътре в тенджерата.
Вътрешният капак има един отвор, през който излиза парата, за да не се получи свръхналягане. Тази пара след това се поема от външния капак, който също има два отвора. А самият външен капак допълнително задържа топлината.
Аз имам индукционни котлони и, въпреки че има специална приставка, върху която донабе може да се използва на индукционен котлон, реших да си купя малък газов котлон за маса. Такива много често виждам в корейски и японски сериали – използват се както в ресторанти, така и у дома.
Инвестицията ми беше 67 евро за самия котлон и още 12 евро за шест газови патрона – по 2 евро всеки. Мога да кажа, че с един патрон готвя ориз около 7–8 пъти.
Самото готвене при мен отнема около 15 минути на приблизително една трета от мощността на котлона. Огънят е слаб и за тези 15 минути оризът се нагрява бавно и постепенно. След това изключвам котлона и оставям ориза да престои поне още 20 минути – а най-добре дори 30, за да поеме и развие напълно остатъчната топлина.
И още от първото използване ме лъхна такъв невероятен аромат, какъвто не бях усещала дотогава.
Просто се влюбих във вкуса.
Модерно е напоследък да се казва „вайб“ и „вибрация“, но наистина – приготвянето на ориз по този начин има някаква магия. То ме омагьоса. С удоволствие чакам дните, в които имам време да си приготвя ориза точно по този начин.
След това, разбира се, мога да направя суши. Но много често просто си сипвам ориза в една купичка и отделно ям към него парченца авокадо, нори, които правя хрупкави, като ги запичам със сусамово масло, краставица, риба и всякакви други неща, които са подходящи за суши.
Дори си купих специална сурова риба тон за суши. Честно казано, не ми хареса особено – за моя вкус беше малко суха. Но това вече е въпрос на лични предпочитания. Ако намеря друга качествена риба, подходяща за консумация сурова, обезателно ще опитам.
И това е. Исках просто да споделя за тази моя огромна любов от съдовете ми за готвене – и за огромното ми възхищение от майсторството на японските занаятчии.
Може би няма да е преувеличено да кажа, че японците нямат равни на себе си в изработването на съдове – било то за готвене, или за дома изобщо. В тези предмети има едновременно функционалност, традиция, майсторство и красота.
А моето донабе е един от любимите ми предмети в кухнята. ❤️
Покрай увлечението ми по японски сериали и филми станах все по-любопитна към японската храна. Започнах да правя суши и постепенно то се превърна в неотменима част от седмичния ни хранителен план. Всъщност от около една година правя суши поне два пъти седмично.
Затова започнах да се интересувам все повече от различните видове ориз за суши и от начина, по който се приготвя. Поръчвам опаковки от по 5 килограма специален японски ориз Koshihikari. Щастие е, че тук, в Германия, има доста голям избор и поне по отношение на ориза мога да се доближа максимално до по-автентичния начин на приготвяне.
Така стигнах и до информацията за готвенето на ориз в донабе – традиционен японски глинен съд. Електрическа оризоварка не исках по принцип, защото вече нямам особено много място в кухнята, а и не харесвам особено металните съдове. Повечето ми съдове са емайлирани, затова идеята за глинен съд много ми допадна.
Реших да потърся японско донабе и след доста дълго информиране за различните съдове, тяхното качество и цена, се спрях на марката Nagatanien. Започнах да търся откъде мога да си купя такъв съд и се оказа, че в eBay има предложения. След известно размисляне избрах среден размер – подходящ за около 300–320 грама суров ориз, което за двама души е напълно достатъчно за едно готвене.
И го поръчах. Директно от Япония. През еBay.
На мен ми излезе общо 167 евро с доставката и митото. Това беше крайна цена в eBay, с включени доставка и мито, които ми излязоха преди плащането и на които направих скрийншот за всеки случай.
Иначе за тези, на които им е интересно – в документите за изпращане по UPS, японският продавач беше посочил цена на самия съд около 100 евро, а останалите разходи до общата сума от 167 евро бяха оформени като доставка и данъци. От превеждането на парите по PayPal до пристигането на пратката, добре опакована и здрава, минаха само 10 дни. Всичко беше наред и аз веднага започнах да готвя с моята нова тенджера.
Преди първото използване обаче трябваше да я подготвя. Намерих обяснения в YouTube как се прави това. Процесът се нарича medome – буквално „запечатване на порите“. Сварява се рядка оризова каша, оставя се да престои известно време, след това съдът се оставя да изстине и се измива. По този начин нишестето помага да се запълнят естествените пори на глината.
Апропо, и в България има прекрасни глинени гърнета, но глината, която се използва за донабе на Nagatanien, е съвсем различна. Тези съдове се правят от специална глина от района Ига – известна с високата си устойчивост на топлина и със способността си да задържа топлината дълго време. Именно свойствата на тази глина и традиционната изработка са една от причините тези съдове да са толкова ценени.
Самата тенджера е невероятно красива. Има едно много особено, хубаво излъчване на земност, на нещо дълбоко японско. Не е лъскава – напротив, по-скоро има леко грапава структура, и точно това е част от нейния чар.
Защо избрах точно тази марка? Защото сравних различни съдове с подобен размер и установих, че този на Nagatanien е малко по-тежък от някои други. Освен това на снимките се виждаше, че стените са много дебели – нещо, което според мен е огромно предимство именно при готвенето на ориз.
Стените са наистина много дебели. Съдът има и вътрешен капак, който също е значително по-дебел в сравнение с други марки, които също използват двойни капаци. Вътрешният капак е от керамика, но този път е съвсем гладък и лъскав, което според мен го прави и много по-лесен за почистване. На око е около сантиметър и половина дебел и страшно много помага за задържането на топлината вътре в тенджерата.
Вътрешният капак има един отвор, през който излиза парата, за да не се получи свръхналягане. Тази пара след това се поема от външния капак, който също има два отвора. А самият външен капак допълнително задържа топлината.
Аз имам индукционни котлони и, въпреки че има специална приставка, върху която донабе може да се използва на индукционен котлон, реших да си купя малък газов котлон за маса. Такива много често виждам в корейски и японски сериали – използват се както в ресторанти, така и у дома.
Инвестицията ми беше 67 евро за самия котлон и още 12 евро за шест газови патрона – по 2 евро всеки. Мога да кажа, че с един патрон готвя ориз около 7–8 пъти.
Самото готвене при мен отнема около 15 минути на приблизително една трета от мощността на котлона. Огънят е слаб и за тези 15 минути оризът се нагрява бавно и постепенно. След това изключвам котлона и оставям ориза да престои поне още 20 минути – а най-добре дори 30, за да поеме и развие напълно остатъчната топлина.
И още от първото използване ме лъхна такъв невероятен аромат, какъвто не бях усещала дотогава.
Просто се влюбих във вкуса.
Модерно е напоследък да се казва „вайб“ и „вибрация“, но наистина – приготвянето на ориз по този начин има някаква магия. То ме омагьоса. С удоволствие чакам дните, в които имам време да си приготвя ориза точно по този начин.
След това, разбира се, мога да направя суши. Но много често просто си сипвам ориза в една купичка и отделно ям към него парченца авокадо, нори, които правя хрупкави, като ги запичам със сусамово масло, краставица, риба и всякакви други неща, които са подходящи за суши.
Дори си купих специална сурова риба тон за суши. Честно казано, не ми хареса особено – за моя вкус беше малко суха. Но това вече е въпрос на лични предпочитания. Ако намеря друга качествена риба, подходяща за консумация сурова, обезателно ще опитам.
И това е. Исках просто да споделя за тази моя огромна любов от съдовете ми за готвене – и за огромното ми възхищение от майсторството на японските занаятчии.
Може би няма да е преувеличено да кажа, че японците нямат равни на себе си в изработването на съдове – било то за готвене, или за дома изобщо. В тези предмети има едновременно функционалност, традиция, майсторство и красота.
А моето донабе е един от любимите ми предмети в кухнята. ❤️