Раздяла - моля за съвет 🙏

И моята първа голяма любов беше сходна на твоята.
Моля ви не й давайте фалшиви надежди как връзката им ще се запази.
На всички ни е ясно, че и двамата ще тръгнат по различен път ако нито тя, нито той не е склонен да се премести.
Ще срещнеш друг човек. Животът продължава.

Дайте си някакво време, но имай предвид, че няма добри изгледи.
Първо, разстоянието. Убийствено е за всяка връзка.
Второ, вашата предходна раздяла. Сега, да ме изивняваш, не прави повече така. За себе си помисли първо. Сега сте млади, характерите ви се оформят и вие самите пораствате като личности и всъщност времето отделно може да е полезно. Обаче минеш ли една възраст, такива иди ми - дойди ми през месеци, години - никога!
Ще питаш защо. След една определена възраст важи правилото за вълка и козината му. Неща, които сега правиш в личния си живот, не ги пренасяй в 20-те си години, още по-малко в 30-те!
Бивш ли е някой, е бивш завинаги. Шансове и реплики "ама аз се промених" водят до още същото. Че и по-лошо.

На мен лично разговор с бивш, който ми казва от какво има нужда и после си приказваме пирятерската, не ми изглежда на решение на проблемите в дългосрочен план. Той може да иска такава и такава до себе си, ама ти като не отговаряш на изискванията му, респективно и той на твоите критично, защо продължавате разговора? Извинявай, ама детска работа.
Няма да ти кажа зарязвай го. Остави нещата така да се развият, но вероятността нещо да се подобри е нулева. Той си има идеал в главата си, който не си ти очевидно, но е привързан към теб поради това, че си около него. А тия драми и ревове не се хващай - понякога мъжете правят такива театри с цел да се изкара жертвата и че всъщност те оставя тук сама като план Б, за всеки случай да има нещо в Бг.
Ти си решаваш, но се хващай с медицината, това ти е важно.

Ох...бая сте си поревали.
Така е, първите силни любови тежичко се преживяват. Имала съм такава "връзка" дистанционно в рамките на няколко години като момиче. Но при нас нищо не си бяхме обещавали. Даже като заминах не се сбогувахме. После по някакви неведоми пътища пак се намирахме, аз пак си тръгвах, връщах се и така, докато не разбрахме, че сериозно сме хлътнали. Когато се върнах за постоянно, лъснаха проблемите. Много го обичах, но трябваше да се разделим. Наистина чувството беше, че все едно късат живо месо от мен.
Така че връзка от разстояние на този си акъл аз не бих предложила. Бих дала пълна свобода и на него, и на себе си. А ако след това отново мислим един за друг след като минат тези години на отдалеченост, тогава може да се опита. Имайки едно наум, че когато човекът не е до теб, има една опасност от идеализиране.
Животът е пред вас. Живейте го и грабете с пълни шепи.

Никога не се обръщай назад.
Ти също ще срещнеш нови хора,вероятно и друга любов.
Връзка от разстояние-не си го причинявай.Ще страдаш още.
Не си струва.Това са най-хубавите ти години-учи и се забавлявай.
Приеми ситуацията като житейски опит и продължавай напред.

Според мен по-добре щеше да е и за двама ви да продължите връзката си от разстояние и постепенно щеше да се изхаби по естествен път без толкова драма. Като ви завърти студентски живот, нови запознаства, купони, изпити, работа и се скарате 2-3 пъти по Вайбър защо някой не е вдигнал еди кога си и всеки си говори за неговите познати, професори и изпити, а другият само стои и кима без да ги познава тези хора и без да му е особено интересно и любовта щеше да охладнее много бързо. Или щеше да разцъфти невъобразимата ви привързаност, по-силна от разстояние и време, ако това ти звучи по-добре и си оптимистично настроена.