- Публикувана: 16 май 2007, 01:28 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2007, 15:18 ч.
Имат ли си село децата ви?
За щастие - имат! С нетърпение чакаме ваканцията, за да погостуваме за по-дълго на бабите - едната си е в село, другата е в град, но има огромна къща с чуден двор, пълен с овошки и какви ли не други чудеса /в Родопите/. Децата се чувстват чудесно при бабите - от сутрин до вечер са навън - като отвързани са!
Аз съм имала село....беше хубаво, цялата ваканция прекарвахме там с брат ми. После баба и дядо починаха и къщата се превърна в развалина, а двора - в "Сървайвър"...както го наричахме 
. Сега тече проект по възстановяване на загубеното, искам детето ми да има село....пък било то и за 2 дена от седмицата 
.
. Сега тече проект по възстановяване на загубеното, искам детето ми да има село....пък било то и за 2 дена от седмицата . Не няма село -изобщо няма къде да подиша чист въздух милото 
Имам село, много обичах и все още обичам да ходя там, въпреки, че не са ни оставяли за дълго. Сега имаме вила на село и баща ми по цяло лято е там . Чакам голямата ми дъщеря да свърши училище и да се спасим за малко от жегите. Много е хубаво, нищо не ми липсва - има много майки с малки деца, кабелна телевизия, интернет, но не бих могла да изкарам цяло лято. Иначе си е хубаво човек да може от време на време да се спаси на село. Тази събота и неделя смятам да се съберем с братовчедите ми на една голяма софра, ееех 
Не, нямаме село. Нито аз съм имала, нито децата. Някога като бях дете и слушах като тръгнехме на училище съучениците си да разправят как са изкарали на село и на мен много ми се приискваше да имахме, но уви ще си останем в града.
Е сега тук във Варна си имаме море, ама не е същото.
Е сега тук във Варна си имаме море, ама не е същото.
Нито аз, нито малката, нито съпругът ми имаме село. Ние поне сме имали като малки вили, но малката и вила няма, където да може да иде.
Не знам това дали е толкова лошо, защото тя има фобия от паяци и страх от всякакви животинки, та за нея ходенето на подобни места ще е кошмар.
Не знам това дали е толкова лошо, защото тя има фобия от паяци и страх от всякакви животинки, та за нея ходенето на подобни места ще е кошмар.
Аз не съм имала село. Имаме вила. И другите ми баба и дядо имаха вила. Не съм прекарвала там целите ваканции обаче. Нашите нямаха навика да ни засилват към баби и дядовци за по цяло лято. Малко с едните, малко с другите баба и дядо /обикновено в града/, поне по 1 месец с нашите на море и планина. Имах чудно детство, нищо, че нямах село.
И моите деца нямат село. Разполагат пак с вили. Свекърва ми има село, на което аз никак не обичам да ги пускам. А и те не изгарят от желание да ходят. През лятото по 3 седмици аз съм с тях на море /последните две години/, останалото време 1 седмица с майка пак на море и после в града. Наталия е ангажирана по цяло лято почти така или иначе. Но всеки уикенд сме или на вилата, или някъде извън града.
Аз никога не съм се чувствала нещастна от факта, че не мога да отида при баба и дядо "на село". Не ми е липсвало. Мисля, че и с моите ще е така. Пак ще си имат красивите спомени от детството, както ги имам и аз. За мен селото и досега е екзотика. Явно вървят по моите стъпки.
И моите деца нямат село. Разполагат пак с вили. Свекърва ми има село, на което аз никак не обичам да ги пускам. А и те не изгарят от желание да ходят. През лятото по 3 седмици аз съм с тях на море /последните две години/, останалото време 1 седмица с майка пак на море и после в града. Наталия е ангажирана по цяло лято почти така или иначе. Но всеки уикенд сме или на вилата, или някъде извън града.
Аз никога не съм се чувствала нещастна от факта, че не мога да отида при баба и дядо "на село". Не ми е липсвало. Мисля, че и с моите ще е така. Пак ще си имат красивите спомени от детството, както ги имам и аз. За мен селото и досега е екзотика. Явно вървят по моите стъпки.
Моите си имат село. Даже две - и планинско, и равнинно
Много обичат да ходят там. Деница ще прекара цялата ваканция преди първи клас при майка ми и баща ми. Ще кара колело, баба и ще я води на пикник, дядо и ще рита топка с нея...
А другото е в Родопите. Там ходят по-рядко /всеки месец по за 2 дни, де/, но и там са толкова щастливи, че винаги мрънкат, когато си тръгваме.
Селото дава свободата, която в града нямат. Условията на живот са същите - по магазините има всичко, бани и тоалетни вече има навсякъде. Е, няма извънкласните занимания, но пък в тях не учат колко е малко котенцето при раждането или колко е жълта игликата, или как ухае борова гора след дъжд...
Много обичат да ходят там. Деница ще прекара цялата ваканция преди първи клас при майка ми и баща ми. Ще кара колело, баба и ще я води на пикник, дядо и ще рита топка с нея...
А другото е в Родопите. Там ходят по-рядко /всеки месец по за 2 дни, де/, но и там са толкова щастливи, че винаги мрънкат, когато си тръгваме.
Селото дава свободата, която в града нямат. Условията на живот са същите - по магазините има всичко, бани и тоалетни вече има навсякъде. Е, няма извънкласните занимания, но пък в тях не учат колко е малко котенцето при раждането или колко е жълта игликата, или как ухае борова гора след дъжд...
Нито аз съм имала, нито дъщеря ми сега има село с баба, където да прекарва ваканция на воля. Имаме, обаче, две вили или по-точно вила и половина - половината е едно дървено бунгало, където ходим два-три пъти годишно и най-голямата радост е да обикаляме по "уличките" и да наблюдаваме какви животни има. На вилата пък ходим само като се съберат по няколко почивни дни, защото е по-далече.
Имаме, обаче, две вили или по-точно вила и половина - половината е едно дървено бунгало, където ходим два-три пъти годишно и най-голямата радост е да обикаляме по "уличките" и да наблюдаваме какви животни има. На вилата пък ходим само като се съберат по няколко почивни дни, защото е по-далече. 