Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?

Смятайте каква дупка и какви примитиви са в  мюсюлманските страни, че трябвало да се покриват за тяхна безопасност и морала на семейството…

Хасане, казах ти, че темата е чувствителна за българската жена, която на плещите си е износила всяка една свобода, включително и османска.

Не прокламирай тънко- тънко тия мурафети, че не е форумно угодно.

Да не се налага на всяка 5- та страница да ти се напомня, мерси.

Не е така, защото ако си уверен в себе си няма от какво да се притесняваш.
Вече ако ти дават поводи е нещо съвсем различно.
Но винаги ми е правило силно впечатление как мъже, които  наистина осъзнават че на нищо не приличат ревнуват и от въздуха.
И не това не е просто "за всеки влак си има пътници". С такъв животът ти ще стане ад само защото колегата ти е имал неблагоразумието да ти се усмихне.

Това е популярната версия за ревността - че е от неувереност.

Не съм съгласен - ревността е и от чувството на собственост. желанието да се притежава. И там няма неувереност. Иска се еднаква доза взаимност, вложеоост.

Не съм говорил за османското, макар че има османско наследство у нас. ...Не отговаряте на последните ми въпроси позволено ли е да се излиза с приятели често, независимо от пола...

Е, то остава и да не можеш да излизаш с приятели... и какво означава позволено? Да не съм малолетна, та родителите ми да ми забраняват нещо. Очаква се човек да има нещо в тая глава дето я носи.

Говорех за двата пола... В разговорния език се полза думата "позволено" за такива неща. Няма нищо страшно и срамно.

И да, двойката има своите правила, своят самостоятелен живот, който е над индивидите. И той върви със съобразяване на индивида с двойката, а не обратното. няма устойчива двойка/ семейство, в която индивидите да правят, каквото си искат.

Именно - всеки носи глава на раменете си, дано има мозък в нея.

Ако живеем заедно и всяка вечер или през вечер излиза с приятели, хич няма да го ревнувам. Просто ще го оставя на приятелите му.

За първи път станах пряк свидетел на изцепки на ревност чрез наши приятели,
Нито бях расла с подобни екстри, нито в моето семейство се следим и поставяме въпрос къде да гледа другия и как да се държи.

Беше още в началото на семейния живот, излизаме заедно с приятелка по магазините да се мотаем по женски.
Всички мъже, жени, случайно срещнати други през същия ден се познаваме отдавна.
Доволно се разходихме поне 5 часа, неусетно станало ранен следобяд, звъни мъжа ми и казва, че друг близък приятел е  в града, предлага ресторант според нашето местонахождение да седнем за час. Решихме, че така и така сме цял ден заедно да продължим с обща семейна вечеря в семейството на приятелите ни.

Седнахме на ресторанта, звънна жената на мъжа и, че ще закъснеем още час, ако се е прибрал да  нареже салата, вечерята е купена и да ни чака.
Няма и пет минути се почна телефонен терор - ти да пиеш бира, аз да чакам вкъщи.
Първото обаждане приехме с усмивка, последваха поне още три обаждания.
Аз реших, че се е спекъл от нещо друго през деня, приятелката стана неспокойна, моя мъж явно се досетил, смени на две-три приказка с общия познат и чао, набързо платихме поръчката и тръгнахме.
Пристигаме тримата -аз, мъжа ми, приятелка у тях, нейния мъж ни чака отвън. Поглеждам го, устата му побеляла от гняв, присвил очи злобно, настроението ми от хубавия ден отиде, направо ми се подкосиха краката от страх, дадох си сметка, че този ако не бяхме там щеше да ошамари жена си.

Почна да смята по час къде толкова сме ходили, моя мъж полека го успокои, че нищо страшно не е станало, че деня е минал в мотаене по магазини и кафета
Мина вечерята, прибрахме се, аз бях като гръмната.

Следващите около две години имаше случки, събираме се по празник на заведение и чак после на следващо виждане въпросната двойка се доизясняват кой мъж, някакъв си случаен кого гледал, ама случайния не гледал нея, а мен. Започна да става досадно, казах им да си се разправят у тях.

Ходил в неделя, когато жена му дава дежурство, не влиза през входа отпред, където е гишето, а звъни да му отворят отзад за да влезе и огледа склада и стаята за почивка.

Имахме по някое време уговорка да ходим за едно бельо до мола, мъжа и щял да дойде да ни вземе.
Казах си, мерси, всеки да си ходи където и с който иска, такова напрягане зорлем не ми трябва.

Спрях да излизам по женски, виждахме се достатъчно често в приятелски кръг.
Започнаха и двамата да се държат като един - дебнат и разглеждат други двойки, въображаемо намигване на някой си с друг. Коментари, кой с кого се засякъл на фирмен банкет, как танцувал и с кого.
Жената стана като мъжа си, брои там нещо и си измисля.
Останаха здраво семейство,   по думите на мъжа ми - благодарение на жената, защото станала по-лоша от мъжа си.

От този ми пример съм си сложила моя граница към такива мишкарства, разкарах ги, всякакви други подобни и при най-дребен симптом офейквам далеч.

Не, ефендим. "Позволено" за възрастни хора в двойка не се използва в тази част на света. "Позволено" се използва за деца по отношение на екранно време и вредна храна. За възрастни се използва "етично", "зачитащо партньора", "уважително". Зрелият партньор се държи по някакъв начин не защото нещо му е позволено или не, а защото съзнава границите на допустимото и би искал да проявява уважение към житейския си спътник. Всеки зрял възрастен на когото нещо започне "да му се позволява", вади минимум жълт картон към раздаващия позволенията. Фетва в живота на възрастните няма. И не е въпрос на семантика    

Благодаря за лекцията, оценявам я. Оценявам всичко интелигентно.

"Позволено" е дума с широка семантика. Това, мисля, не може да се отрече. В случая има лек провокативен нюанс, но когато се казва какво е позволено да се прави, се има предвид не от конкретен друг човек, а от приложимите морално-етични норми, от правилата, които държат една двойка/ семейство заедно.

Смисълът не се заключава само в това, че някой разрешава, а друг се подчинява.

Иначе темата за способността да се разбира свойството и значението на постъпките и да може човек да ги управлява, е цяла наука. Има теории, че незрелите хора (и от двата пола) се държат като деца или непълнолетни, т.е. трудно могат да носят отговорност за себе си, затова се налага зрели хора да носят отговорност за тях... Това е друга дълга тема, извън темата тук...

Тази тема според мен трябва да я заковат най-отгоре и като пусне някоя жена тема тип “влюбена съм в мюсюлманин, имаме ли бъдеще?”, да пускаме линк към нея - да черпи информация от извора и сама да си прецени.

Кой е мюсюлманин в темата?

Ти, ама от най- контролиращите и неприятни. Проповядвайки си религиозните проповеди тук.

Щефи, направо изтръпнах.
Но историята познава и по-тежки случаи.
Аз не бих изтърпяла. Имам много здрава нервна система, паля от раз.
Не ми се е случвало, ако ми се случи ще фуча здраво, после шутирам. Такава съм.

Не знам, но не това е важно, а фактът че надълго и нашироко се обсъжда и демонстрира мюсюлманския манталитет и това според мен ще бъде изключително полезно за жени, които нямат опит с него.

Да, Щефи, ревнивците са страшни клюкари! Признавам, даже ми е гадно сега, че и аз го бях прихванала покрай БНД, който в последните години преди развода беше станал ужасно ревнив и ужасен клюкар. Ама всички двойки около нас обсъждаше от-до.
И аз му влизах в тона.
Радвам се, че се отървах от тази отрова и тези навици за клюки.