Здравейте,
С жена ми от известно време обмисляме да продадем апартамента си в София и да се преместим в Крайморие. В средата на 30-те сме и имаме малко дете.
Не мога да кажа, че животът ни в София е лош. Имаме приятели, роднини, познати места и изградено ежедневие. Просто с времето започнахме да си задаваме въпроса дали искаме още дълги години да живеем с трафика, шума и постоянното бързане, или да опитаме нещо по-спокойно.
Аз работя изцяло дистанционно и взимам около 3, 4 хиляди евро месечно, така че не сме обвързани с намиране на работа в Бургас (поне засега..)
Жена ми се занимава с йога, акупунктура и други неща.
Крайморие ни харесва, защото изглежда като добър баланс. Хем си близо до морето и е по-тихо, хем Бургас е на 15-20 минути. Ясно ни е, че за лекари, по-големи магазини, спорт и други неща ще се ходи до града. Това не ни притеснява особено. В София понякога ми отнема повече време да стигна до фитнеса, който без задръстване е на пет минути от нас.
Харесва ни и идеята за повече движение навън. Знаем за велоалеята до Бургас, а колоездене, плуване, каякинг и ветроходство ни се струват много по-добър начин да прекарваме свободното си време. И за нас, и за детето. Има детска градина, а новото училище тръгва сега, което също е важен плюс.
Едно е обаче да ходиш там през лятото, а друго е да живееш целогодишно.
Интересува ме как е Крайморие през зимата, има ли млади семейства и деца, прекалено пусто ли става, как е летният трафик и има ли неща, които човек разбира чак след като се нанесе. Например вятър, влага, строителство, улици, канализация или други местни проблеми.
Но по-големият въпрос за мен е самата смяна на живота. Да оставиш познатата среда, приятелите и роднините и да започнеш отначало на ново място, при това след 30 и със семейство.
Ясно ми е, че при всеки е индивидуално и няма универсален отговор. Не търся някой да ни каже дали да се местим или не. По-скоро ми е интересно да чуя хора, които вече са направили подобна крачка.
Отрази ли ви се положително? Стана ли ежедневието ви по-спокойно, или след време започнаха да ви липсват София, хората и възможностите там? Успяхте ли да си създадете нова среда и приятелства? Има ли нещо, което подценихте преди преместването?
С жена ми от известно време обмисляме да продадем апартамента си в София и да се преместим в Крайморие. В средата на 30-те сме и имаме малко дете.
Не мога да кажа, че животът ни в София е лош. Имаме приятели, роднини, познати места и изградено ежедневие. Просто с времето започнахме да си задаваме въпроса дали искаме още дълги години да живеем с трафика, шума и постоянното бързане, или да опитаме нещо по-спокойно.
Аз работя изцяло дистанционно и взимам около 3, 4 хиляди евро месечно, така че не сме обвързани с намиране на работа в Бургас (поне засега..)
Жена ми се занимава с йога, акупунктура и други неща.
Крайморие ни харесва, защото изглежда като добър баланс. Хем си близо до морето и е по-тихо, хем Бургас е на 15-20 минути. Ясно ни е, че за лекари, по-големи магазини, спорт и други неща ще се ходи до града. Това не ни притеснява особено. В София понякога ми отнема повече време да стигна до фитнеса, който без задръстване е на пет минути от нас.
Харесва ни и идеята за повече движение навън. Знаем за велоалеята до Бургас, а колоездене, плуване, каякинг и ветроходство ни се струват много по-добър начин да прекарваме свободното си време. И за нас, и за детето. Има детска градина, а новото училище тръгва сега, което също е важен плюс.
Едно е обаче да ходиш там през лятото, а друго е да живееш целогодишно.
Интересува ме как е Крайморие през зимата, има ли млади семейства и деца, прекалено пусто ли става, как е летният трафик и има ли неща, които човек разбира чак след като се нанесе. Например вятър, влага, строителство, улици, канализация или други местни проблеми.
Но по-големият въпрос за мен е самата смяна на живота. Да оставиш познатата среда, приятелите и роднините и да започнеш отначало на ново място, при това след 30 и със семейство.
Ясно ми е, че при всеки е индивидуално и няма универсален отговор. Не търся някой да ни каже дали да се местим или не. По-скоро ми е интересно да чуя хора, които вече са направили подобна крачка.
Отрази ли ви се положително? Стана ли ежедневието ви по-спокойно, или след време започнаха да ви липсват София, хората и възможностите там? Успяхте ли да си създадете нова среда и приятелства? Има ли нещо, което подценихте преди преместването?
