Имахте ли реално нужда от помощ кoгато се роди бебето?

пумпал4е,
аз имах помощ,но в моят слу4ай със секцио и инфекция след това ..   не знам как щях да се справя..бях по4ти неподвижна...
прецени как е ситуацията с бабите около вас- или приемаш идеята 4е бабите са за да помагат(за известно време..),а не за да вредят като цяло,или се решаваш да бъдеш Сама..
преди вси4ко ти желая леко и безпроблемно раждане и бързо възстановяване..
и до сега няма жена която да не се справила със ситуацията..коя по лесно.. коя по трудно..
късмет

наистина много зависи от раждането, от човека, който евентуално би дошъл да ти помага. Моите големите ги родих в България, но нито майка ми, нито свекърва ми пожелаха да ми помогнат. Малкия родих тук и въпреки че се наложи да се върна на работа само месец след раждането, пак не се навиха да дойдат. Малко ми беше кофти тогава че не проявиха никакво желание (и още не са го виждали въпреки че скоро ще стане на 5), но сега си давам сметка че ако бяха дошли, щяха да правят забележки, да се опитат да се налагат с мненията си и накрая щяха повече да ме изнервят отколкото реално да ми помогнат, а майка ми неминуемо щеше да влезне в конфликт с мъжа ми  . В крайна сметка се оправихме сами, но в интерес на истината имах сравнително леко раждане, така че и от това си зависи.

Реално - не. И аз имах чувството, че нямам нужда от помощ, и всичко ми вървеше много леко - и бременност, и раждане, и бебето не е било от ревливите. Моят мъж тръгна на работа на третия ден след изписването ми от болницата, аз се оправях сама. Това да имаш покрай себе си съпруг цели седмица-две е ехеееей, за какво ти е друг човек изобщо  ?
Хамалогията значи не ме е бъркала. Но си давам сметка, че имах нужда от емоционална подкрепа. Ако сега съм с новородено до себе си, може би по друг начин ще го възприемам, защото знам откъде тръгват и какво стават. Но моето първо бебе е била и първата ми близост с бебе изобщо, нямам братя, сестри, братовчедчета и разни такива, така че тези първи няколко седмици, в които бебето дори не благоволява да се усмихне, ми се струваха една безкрайна денонощна монотонност, от която няма мърдане. Може би бих повикала майка ми за втората или третата седмица след раждането - за емоционална подкрепа, да ми позареди батериите. Но тя тогава нямаше и възможност да пътува, така че пак е станало, каквото е трябвало да стане.
За второто бебе дойде мобилният човек, свекърва ми, някой трябваше да стои с баткото, докато аз съм в болницата, сестрата на мъжа ми не получи виза, за съжаление. Тази свекърва обаче ми действаше като емоционален танк, където мине - трева не никне. Отдъхнах си, като си замина.
Ей такива работи. Каквото решиш, това ще е правилното - късмет!

Първото ми раждане беше в БГ - тежко, с много шевове. Нито можех да седна, нито да стана. Майка ми идваше първите 3 дни - носеше ми сготвено ядене, миеше чиниите и гладеше дрехите. На 4- я ден се разболя и от там нататък си поех всички грижи сама. Включително и учех през всеки свободен момент, 2 седмици след раждането се явих на изпит и го взех (родих посред сесия).
Второто раждане беше леко. И за миг не съм се замислила да викам някоя баба на помощ. Мъжът ми си взе 2 седмици отпуска и основната му задача беше да води и взима голямата ни дъщеря от училище. Продължих да си върша всичко сама.
Първите дни и след двете раждания по много ревях - след първото се чувствах болна и нещастна, а след второто щастлива, че имам страхотно семейство.
Трудно е, но не и невъзможно да се справиш сама. Както и да мине раждането, най-малко 2 седмици след него ще си дезориентирана. Ще ти се струва, че кърмиш денонощно, а сънят няма да ти достига. Ще си изнервена, а няма да има на кого да си го изкараш. Добре прецени собствените си възможности и изясни от сега с мъжът си, с кои елементарни неща ще ти помага - къпане на бебето, наглеждане, докато ти се къпеш, приготвяне набързо по сандвич за двама ви, пускане на пералня и т.н.
Леко и безпроблемно раждане ти желая 

Реално-не.Слава Богу всичко мина наред,бебето-кротко...Но както са писали и преди мен,емоционално(сега като гледам назад)би била добра подкрепата на майка ми.Мъничко ме е яд,че е пропуснала събитието,не е гушнала първото си внуче минути след като се е родило...Все си мисля,че нямаше да ме друска гадната следродилна(кой знае),ако майка ми беше тук.Тези 2 седмици бяха неистови...
    Прегледай си споделеното в темата,премисли си твоята ситуация,и вземи решение.Всико е индивидуално.
 Успех!

Пумпи, Много хубав въпрос, и аз си го задавам. Чета ви и се колебая... От една страна, няма какво да се правим на герои, а и не е ясно как точно ще се чувстваме след голямото събитие.. От друга, веднъж дойде ли ми някой в къщата, вероятността повече да ме изнерви отколкото да ми помогне е голяма...

Пумпал, определено подценяваш ситуацията. Има една приказка не питай старило а питай патило. И аз като теб не исках никой да дойде / за което съжалявам много, въпреки че имам кротко бебе/. съпругът ми имаше възможност да ми помогне само 3 дена и след това се върне на работа и аз трябваше да гледам малкия. Първите 2 седмици бяха кошмарни за мен- след родова депресия/ въобще не е за подценяване, въпреки че сравнително леко я изкарах но тези 3 дена ми бяха кошмарни/, дали се храни добре, удобно ли му е, Божичко как ще го изкъпя той е толкова малък, а как ще го вдигна, чистене, пране готвене.
дори и при нормално раждане пак ще имаш нужда от помощ. Ти не знаеш как ще протече и за колко време ще родиш, дали ще има усложнения, колко време ще се възстановяваш и др. А и за таткото си е голям стрес, а при положение че има и важен изпит и това не е за подценяване.
Не че няма да се справиш, ще успееш просто се подготви първите 3 седмици да не спиш, да те болят гърдите, да се чудиш бебчо добре ли е, нахранен ли е.
Аз отказах помощ и съжалявам бях решила като теб че ще се справя е и се справих но на каква цена. 3 месеца по късно вече всичко е различно, аз се върнах на работа, със съпругът ми си гледаме бебчо на смени и нещата са под контрол, но след 3 месеца

В далечната 1989, когато се роди щерката-НИКОЙ не ми е помагал. Таткото "си взе х...я под мишница" и си отиде при мама и тати-не бях кръстила детето на името на майка му. До там бяхме с него. Последва скоростен развод естествено. Бебока го влачех навсякъде с мене (вкл. и в института, където правех аспирантура).
Следващите деца (таткото все се случваше извън София) ги изгледа детегледачка, като свекърва ми ги взимаше за събота и неделя. Майка ми не е от хората които помагат.
За изтърсака ни -всички ни караха да "поканим" някоя от бабите. С мъжа ми категорично отказахме. Съпруга ми не е взимал отпуска, аз се върнах на работа две седмици след раждането. Бебока го гледаме на ротационен принцип.
Та дявола не е толкова черен, според мене нямаш нужда от помощ. Само ще си изпоопънете нервите с бабите. Но решението си е твое. Успех

Аз реално нямах нужда,но майка ми дойде за 20 дни.Беше ми забранила да пера дрехите на бебето в пералня и и казах да ги пере тя.Готвеше и понякога гладеше дрехите.Таткото много помагаше въпреки,4е работеше на смени.След като си тръгна майка запо4на той да къпе бебето/когато си е в къщи/,карал ме е да излизам на разходка сама за да се разсея,пращаше ме на фитнес с приятелки и др.подобни.Хубавото беше,4е имах нормално раждане и спокойно бебе.Имах време и за 4етене и за филми....и смъкнах по бързо килограмите
Леко раждане и спокойно бебе ти желая

и аз съм от отбора на майките с ревливи и неспяЩи през деня бебета  (запо4наха да спят нормално от 5 месеца натам). и майка ми е от тези, дето не са толкова в помоЩ, колкото лазеЩи по нервите, въпреки това съм доволна, 4е я имаШе. ако ЩеШ за един дуШ, или за помоЩ с готвенето... банални неЩа обЩо взето, но действат добре на настроението. не съм имала след родилна депресия и никакви физи4ески проблеми, моето мнение е, 4е разбира се, можеШ да се справиШ сама, но ако имаШ желаеЩи за помоЩ, заЩо не? Имай предвид, 4е ако бебето е неспокойно и страда от колики, ситуацията е доста изнервяЩа и уморителна, а няма ниЩо по_лоШо от истери4на, или унила и пла4еЩа мама. уверявам те, 4е хормоните си казват думата и без това, камо ли с едно нормално ревливо бебе 

Пумпал, както са ти казали момичетата преди мен, много зависи от раждането, от темперамента на бебето и от човека, който би ти оказал помощ. Не на последно място, зависи и от твоя и на мъжа ти характери.
Аз лично, помощ не исках, и ако трябва да се върна назад, пак не бих поискала.  По онова време живеехме на 40 кв.м. в доста лошо разпределен апартамент и като имахме гости с преспиване или за по-дълго, в един момент ставаше доста пренаселено. Затова и не исках майка ми да дойде, въпреки че тя многократно го предлагаше (дойде два месеца по-късно, когато с Камбанката си бяхме свикнали на номерата). Родих в края на ноември, секцио по спешност, бебка беше 2кг400 и имаше проблеми с наддаването, аз с кърменето. Съпругът ми си взе една седмица отпуск като се пребрахме от родилното, но няколко дни по-късно беше на легло с криза на ишиас, а на мен ми откриха флебит точно преди Коледа. Сложи на всичко това и следродилната депресия и проблемите с кърменето...  В този момент пренаредих приоритетите, докато нещата влязат малко в релси. Е, къщата ми не беше най-чистата, бебешките дрешки ги перях в пералнята, не гладех и готвех аламинути, но поне обръщах пълно внимание на беба и на мъжа ми и си почивах във всеки възможен момент. Но случих на много кротко бебе, което си поспиваше по 2 часа сутрин и следобед и почти без колики.
Та, реално нямах нужда от помощ, и се справихме сами, беше трудно, но не и невъзможно.
Аз само бих ти препоръчала да обмислите внимателно всички страни на въпроса и да вземете решението заедно.
Лека бременност и кротко бебе ти пожелавам.

Много актуална и при мен тема 
Ние в началото си мислехме, че не искаме никого. Знаем, че можем да се оправим и сами, сигурна съм, че всеки може. С напредването на бременността и наближаването на момента, все повече си мислехме, че няма смисъл да се правим на герои  Вече твърдо сме решили, че майка ми ще дойде, не знаем за колко време, но май ни се иска да е за колкото се може по-дълго.  Майка ми е медецински работник, работила е с бебета и малки деца много дълго време, просто няма начин да не ми е от помощ. С мъжа ми се разбират идеално, чувства я по-близка от неговата майка. Ясно е, че ще има търкания, но мисля, че плюсовете ще са повече.
Пумпал, желая ти всичко да мине леко и безпроблемно, а за справянето със или без помощ, то е ясно  не може да се провалите, просто може да е по-трудно или по-лесно.

Незнам, наистина вси4ко е индивидуално и зависеЩо от много фактори...Аз ли4но винаги съм била противник на тази "мода" непременно да има някой, който да помага. Ако вси4ко е ок и няма физи4ески проблеми след раждане, не виждам никакъв смисъл да търся помоЩ.
За мен е важно да съм независима и сама да се справям с неЩата. Така и беШе.
Естествено при второ дете или някави усложнени ситуации, помоЩ е добре доШла.

За протокола: майка ми дойде 3 месеца след раждането, за да се се порадва на детето на воля и да ме отмени в някои неЩа. но в никакъв слу4ай не бих и стоварила пове4ето си задължения. В края на краиЩата тя децата си е изгледала...

Не, не виждам нужда. Първото го гледахме на ротационен принцип с таткото, защото и двамата търчахме на лекции, като навърши 2.5 месеца го оставях обедно време в яслата.
Имаше колики, беше рев и постоянно разхождане. Въпреки това смогнахме.
Сега с второто пък сме натрупали опит и рутина.
С помощник у дома само бихме се изнервили, нищо повече.