Здравейте! Предстои ми покупка на инвестиционен имот извън България. Търся задължително морски курорт с топъл средиземноморски или субтропичен климат.
Целта ми е възможно най-дълъг сезон. Искам имотът да е атрактивен за туристи през лятото, а извън активния летен сезон да се отдава средносрочно на дигитални номади (хора, работещи от разстояние, които търсят мека зима, добра инфраструктура и международна среда)
Бюджет: Около 200 000 €.
Цел: Целогодишна заетост (AirBnb + дигитални номади) + ликвидни възможности за препродажба.
Локации, между които се колебая:
Испания (Коста дел Сол / Коста Бланка)
Кипър (Южна част – Лимасол, Пафос, Ларнака),Северна част
Южна Италия (Сицилия, Пулия, Калабрия)
Турция (Измир, Чешме, Бодрум или Анталия)
Грузия (Батуми)
Гърция (Поставям я на последно място, заради масовото българско присъствие и по-краткия сезон по-скоро искам да я избегна, освен ако нямате изключително силни доводи за Атина-ривиера или далечен остров).
Моля за вашето обективно мнение и опит по следните 4 конкретни въпроса:
Къде номадската общност е най-развита? На кои от тези локации има реален поток от чужденци през зимата, бърз интернет, развита инфраструктура и работещи coworking пространства, а не просто пусти курортни градчета извън сезона?
Къде бюджетът от 200К € е достатъчен за качествен и модерен имот с бърз интернет и добра локация (на пешеходно разстояние от море и градски удобства)?
Какви са реалните разходи? Какви са годишните такси за поддръжка на имота и какъв процент взимат местните мениджмънт компании за управление на такъв тип хибриден наем (краткосрочен/средносрочен)?
Законови рестрикции: В кои от тези дестинации има данъчни облекчения за дигитални номади (което ги привлича) и къде има забрани за отдаване под наем тип AirBnb?
Моля, споделете Вашият опит и наблюдения.
Благодаря предварително на всички, които ще споделят личен опит, реален ROI (доходност) или ще ме предпазят от скрити подводни камъни в тези региони
Целта ми е възможно най-дълъг сезон. Искам имотът да е атрактивен за туристи през лятото, а извън активния летен сезон да се отдава средносрочно на дигитални номади (хора, работещи от разстояние, които търсят мека зима, добра инфраструктура и международна среда)
Бюджет: Около 200 000 €.
Цел: Целогодишна заетост (AirBnb + дигитални номади) + ликвидни възможности за препродажба.
Локации, между които се колебая:
Испания (Коста дел Сол / Коста Бланка)
Кипър (Южна част – Лимасол, Пафос, Ларнака),Северна част
Южна Италия (Сицилия, Пулия, Калабрия)
Турция (Измир, Чешме, Бодрум или Анталия)
Грузия (Батуми)
Гърция (Поставям я на последно място, заради масовото българско присъствие и по-краткия сезон по-скоро искам да я избегна, освен ако нямате изключително силни доводи за Атина-ривиера или далечен остров).
Моля за вашето обективно мнение и опит по следните 4 конкретни въпроса:
Къде номадската общност е най-развита? На кои от тези локации има реален поток от чужденци през зимата, бърз интернет, развита инфраструктура и работещи coworking пространства, а не просто пусти курортни градчета извън сезона?
Къде бюджетът от 200К € е достатъчен за качествен и модерен имот с бърз интернет и добра локация (на пешеходно разстояние от море и градски удобства)?
Какви са реалните разходи? Какви са годишните такси за поддръжка на имота и какъв процент взимат местните мениджмънт компании за управление на такъв тип хибриден наем (краткосрочен/средносрочен)?
Законови рестрикции: В кои от тези дестинации има данъчни облекчения за дигитални номади (което ги привлича) и къде има забрани за отдаване под наем тип AirBnb?
Моля, споделете Вашият опит и наблюдения.
Благодаря предварително на всички, които ще споделят личен опит, реален ROI (доходност) или ще ме предпазят от скрити подводни камъни в тези региони