биологично наследство

Фусии ме наведе на нещо, което ме занимаваше дълго време, но после реших да не го мисля. Пак е свързано с корените и родословието. Не съм го формулирала като конкретни разсъждения в главата си и не съм правила изводи, просто в ума ми възникна един въпрос и сега ще се опитам да подредя нещата и да споделя с вас.
Мъжът ми идва от род с дълга история, пряк наследник е на някои много известни хора на изкуството и малко по-далечен такъв на известни общественици. Та не пиша това да ви се хваля, в никакъв случай. Проблемът е, че той не, но неговите родители много си държат на това наследство, чичо му е направил родословно дърво, работи много сериозно над него и се споменава и слагането му в рамка. Мен последното много ме притесни, защото нашето дете биологически няма да е наследник на всички тези хора, ще бъде възпитано, разбира се да ги уважава и цени, но някак ме е страх от тази показност на предшествениците на сегашните членове на семейството. Дано ме разбирате какво искам да кажа. На мен ми е малко объркано, защото бях решила да не разсъждавам по въпроса, но тази тема ми напомни тези мои мисли, та реших да ги споделя с вас. Не ме притеснява биологията, а това, че не искам да налагам на детето си някакви предшественици, които реално не са негови, как да му кажа, че това са неговите предшественици, като самото няма да знае от къде е и чии гени носи.

kakayaka, и моя мъж е направил такова родословно дърво и си е проследил родата до 17 век. Аз успях чрез майка да се върна само до пра-пра бабите и дядовците. Освен това навсякъде у дома ни висят снимки, и на моята, и на неговата рода. Досега изобщо не се бях замисляла за това, което пишеш, но ето ти още една мухичка в главата...

Доста интересна тема. Често се питам и моята Таня какви гени носи, но аз знам, че тя ще бъде наше копие. Вече даже е  Но да ви кажа на нас ни дадоха само кратка информация за БМ и нищо за ББ. Аз зная единствено името на майката и то защото социалната без да иска се изпусна и годината и датата и на раждане. Не знам ЕГН-то и. Сега се замислих върху това. Боже, дано Таня няма проблеми от здравословен характер, че тогава не зная какво ще правим  . А ако един ден иска да види БМ и аз ще се опитам да и помогна, въпреки че душата ми ще се скъса. Ужасно ме е страх и мен от този миг.

Не знам защо, но ми е малко трудно да проследя идеята.

Разбира се, че детето няма да носи фамилните гени, това го знаете вие, по всяка вероятност ще го знае и то. И това е плюс.
Има истории и случаи, когато така и не се разбира. И не говоря за случаите на осиновяване.

Това, че детето може така и да не научи историята на рода си по кръвна линия е болезнено. За жалост ние можем да съдействаме донякъде, едва на един по-късен етап.
Но защо историята на нашите родове да не бъде и негова, това ми е малко трудно да си обясня.
В крайна сметка, тези деца имат избор поне в това - да приемат или да не приемат нашата история. Да я познават не означава да им бъде наложена на всяка цена.

Всъщност, струва ми се, че понякога кръвни роднини са си по-чужди и натрапени, отколкото тези, които са избрали да бъдат такива.
Това е мое мнение, разбира се.

Цял ден следих темата. Мислех да пиша сутринта - отказах се, после пак като че ли ми се искаше да кажа нещо, но пак беше доста неясно дори за самата мен - как бих могла тогава да го обясня на вас 
И цял ден неволно се питам - ако гените са толкова важни и ако кръвната връзка е "животоопределяща", тогава...
Ами че то в нашето семейство никой няма кръвна връка с никого...
Тогава като какви ли трябва да сме си ние тримата един на друг 
И какви ли се падаме с останалата част от рода? 
И всъщност от кой род?
За тези, които не знаят моята история, ще кажа само с едно изречение:
Аз съм осиновена и имам две осиновени деца, които нямат биологична връзка помежду си. От което излиза, че ние не сме си никакви...
Но така е само според биологията, според ДНК-то и гените...
Е, да, ама ние сме си най-близките хора на света!
И въпреки че дори не сме една кръвна група, децата с годините все повече приличат на мен - по маниери, по поведение, по характер, па ако щете донякъде и външно...
И ако все пак вярвам, че те приличат на биологичните си роднини, излиза, че аз и техните био-роднини също си приличаме...
Та в цялото това безумно заплетено кълбо от разсъждения май ще трябва да заключа, че - знам ли - може и да имаме "кръвна връзка"...
Не знам дали някой разбра нещо от всичко, което изрекох току-що.
Исках само да ви кажа, че децата ни не са дошли при нас по силата на случайни обстоятелства, ние сме заедно, защото така е трябвало да се случи; защото всеки от нас - и ние, и нашите деца - е трябвало да научим най-важния урок: Да, кръвта вода не става, но има случаи, в които водата е по-жизнено важна от кръвта!
Бъдете ВОДАТА в живота на децата си, напоявайте щедро нивата на тяхното съществувание и това ще ви се върне стократно - не чрез тяхната благодарност, а чрез тяхната безусловна любов и чрез простичкия факт, че вие (ние) ще сте тяхното семейство.
Извинявайте, че стана дълго и объркано

Дефи, страхотно си го написала... 

Браво,Дефи, разплаках се!

относно биологичното наследство - моето дете е моето чудо!!!

изпитвам непреодолимо любопитсво и нетърпение да го виждам как расте и се променя, да се питам какъв ли ще стане, как ще изглежда?

като омагьосана съм...

на нас пък социалните ни казаха, че само 17% са гени - всичко останало е от нас

за мен е важно да го възпитаме с любов, да е здрав, останалото...ще видим

Дани 
И аз все се чудех да пиша ли в темата или не,но ти вече го каза така както и аз мисля.Благодаря ти.
Само ще напиша,че за 37 години от моя живот аз напълно приличам на мойте родители и то по физика-косите ни с мама имат даже еднакви извивки и къдри,а съм побеляла на 25 още като татко.Сега като се познавам със сестрите си и батко си,не виждам да си приличам и с тримата,само с едната кака сме еднакви по емоции и разбирания и вкусове.
Наследствеността е това,което ние носим като уроци и дух от преди,а останалото е само физика и болестите са пратени пак за да се учим и дали знаем наследственост или не ще ги имаме болестите.
Наши близки загубиха преди време детенцето си на 9 годинки от болест,но сега си осиновиха прекрасно момиченце и продължават да се радват и живеят заради него.
Да сме силни и обичани и да обичаме нашите деца и да им помагаме да се справят с живота си.Бог да ни направлява и помага.
А дали ще дойде момента на срещата с БМ и родата и кога и дали ние ще сме там до тях пак са неща,които можем само да гадаем,но не и да знаем.Бях писала преди време в друга тема,че всичко ни се случва и Бог допуска някои неща в живота ни за да бъдем шлифовани до състоянието на скъпоценни камъни...
Бъдете здрави.

Ами всъщност съотношението, което са ти дали, изглежда логично: 50% наследствени фактори на 50% ненаследствени. И вече от ненаследствените превес има семейството над околната среда.
В моя случай: едното ми дете го гледа вторият му баща, първият почина преди то да се роди. Родителите му не живеят тука и никога не са виждали това си внуче, тоест те никак не са повлияли на възпитанието му. Та това ми дете има черти на характера, жестове и даже обороти на речта, които на мене не са ми присъщи, но бяха присъщи на първия ми мъж... На моменти направо се смайвам.

Хммм
Аз, с извинение  , (барабар с още една от мамите тук, която ми се пада супер близка роднина и която безкрайно обичам) също сме от теееежко семейство. Потомствени лекари и адвокати, снимки, истории и всички екстри.
През ум не ми е минало, че детето ми е "отстрани" на нашето семейство... Самия факт на толкова любвеобвилното приемане на сина ни от цялата фамилия е плод на нашето възпитание и традиции, които Никола сто процента също ще получи. Миризмата на къщите ни, начина ни на живот, приемането на света и живота - този вид семейна наследственост ще приемат и децата ни, като част от семействата ни.

Това мерене на на кило и канче на процентите на децата ни - ми се струва тежко безмислено. Не се тровете излишно момичета - според мен няма ама "Псолютно никакво" значение да пресмятаме качествата на децата ни по сложни формули. Нека да ги обичаме такива каквито са

Върху детето могат да тежат единствено тежки генетични наследствени болести.
Но не го мислете, дори и да няма генетична обусловеност човек винаги може да се разболее непоправимо.
Детето става копие на родителите, които го отглеждат. Като майка на голямо дете виждам как то е попило всичко от моите разбирания, отдавна вече не давам съвети, просто няма какво, то разсъждава като мен и цени нещата, които аз ценя.
Някак си неусетно в годините то ме е копирало.
Наблюдавам мои приятелки от детинство, които са осиновени. Живеят, мислят и разсъждават като родителите, които ги отгледаха.
Детето попива нравите на средата. Абсолютно съм убедена в това.
А и като цяло какви мислите, че са биологичните родители на децата ви?
Както едно момиче беше казало - средноститистически българи. Нищо особено.
Мами, всичко е във вашите ръце, каквото поискате това ще направите от децата си.
Обич трябва единствено.

Прекрасна тема мили майки. Само Бог може да определи дали едно дете ще абсолютно здраво, но в този живот пон според мен няма такива случаи. Аз съм привърженик на окултизма и мисля че за всяко нещо си има причина. Моята история е доста дълга ще я разкажа накратко а вие си правете изводите. Моите родители и родителите на съпруга ми са се познавали още преди 45г., аз съм зачената до дома в който се ажених, без преди това да са били съседи. След това се оженихме с моят съпруг, и след 10г си осиновихми дете. Оказа се че той също е осиновен и първото му име е Васил като името на брата на свекър ми, а на  моето дете първото име е като името на сестра ми. Според мен всички болести които имаме са в резултат на нашите мисли и преживявания, забелязали ли сте колко осиновини деца са с алергии и болести на дихателната система. Точно тези болести са в резултат че децата са ядосани на БМ и ББ че са изоставени. Децата ни запълвата нашата празнина в душата а ние имаме огромни очаквания към тях а просто трябва да ги приемаме като дете. Аз също се притеснявам дали ще е здраво, умно и т.н. но се питам ако бе мое дете аз откъде да знам дали щеше де е вундеркин?