А някои хора просто обичат секса и смятат, че е най-естественото и приятно нещо да го правят с партньора си.
- Публикувана: 18 септ. 2026, 23:50 ч.
- Последно мнение: 21 окт. 2026, 20:23 ч.
Ако мъжът изкарва повече пари, има ли право да решава повече вкъщи?
Всички тия неща са следствие на това да обичаш човека. А може ли да се обясни какво е да обичаш някого? Не може. Логически всички знаем за какво става дума, има всякакви клишета за любовта, но какво е чувството не се побира в никакви думи. Затова и такива дискусии си остават дъвка за мозъчни балончета. Пляк.
Може да пробваме да го обясним какво е да обичаш някого. То е да искаш другият да е добре, да даваш, а не само да вземаш, да правиш другия щастлив. Да уважаваш другия.
Това работи устойчиво само ако е взаимно и има някакво равновесие. Трудно се поддържа в дългосрочен план, оттам идват и разделите/ разводите.
Можеш да обичаш някого и пак да не можеш или искаш да живееш с него.
Има хиляди обективни причини за всеки.
//
Докъде я докарахме с мъжете, изкарващи повече.
А, ако изкарва колкото мен, какво правим?
Чия е думата?
Има хиляди обективни причини за всеки.
//
Докъде я докарахме с мъжете, изкарващи повече.
А, ако изкарва колкото мен, какво правим?
Чия е думата?
В патриархални отношения - думата е на мъжа, в матриархални - на жената, а в (изкуствено) равнопоставени, като масово у нас - който когото успее да излъже.
Ние сме с разделени авоари, поради много причини.
Въпросът за кой какво изкарва и влага в домакинството изобщо не седи, неща от сорта на кой ще плати тока и таксата имот (в който живеем заедно) или плодовете и зеленчуците въобще не се коментира, или пък кой какво да си купи и да се обяснява.
И двамата влагаме, условно разделено, чувствайки се комфортно, няма прецакани, или нещо някой да е недоволен от нещо.
Големи разходи коментираме дотолкова дали си струват от гледна точка конкретно сега дали има нужда, и дали спрямо това, което даваме си струва. Пари току-така не харчим за глупости, предпочитаме да инвестираме.
Да, ще изненадам с хубава обувка за 150-200 EUR, примерно, но преди това съм "спестил" (от закуски), изкарал 2-3 пъти отгоре през деня.
Думата става моя, когато доводите ми за вземане на по-доброто решение за общото благо са повече.
Или от неща, от които разбирам, а тя си няма бъкел. Не губим време в излишни обяснения, а си свършвам работата.
В друга ситуация, или неща, които не са ми от кой знае какво значение, я оставям да прави каквото й е на душа и сърце.
Въпросът за кой какво изкарва и влага в домакинството изобщо не седи, неща от сорта на кой ще плати тока и таксата имот (в който живеем заедно) или плодовете и зеленчуците въобще не се коментира, или пък кой какво да си купи и да се обяснява.
И двамата влагаме, условно разделено, чувствайки се комфортно, няма прецакани, или нещо някой да е недоволен от нещо.
Големи разходи коментираме дотолкова дали си струват от гледна точка конкретно сега дали има нужда, и дали спрямо това, което даваме си струва. Пари току-така не харчим за глупости, предпочитаме да инвестираме.
Да, ще изненадам с хубава обувка за 150-200 EUR, примерно, но преди това съм "спестил" (от закуски), изкарал 2-3 пъти отгоре през деня.
Думата става моя, когато доводите ми за вземане на по-доброто решение за общото благо са повече.
Или от неща, от които разбирам, а тя си няма бъкел. Не губим време в излишни обяснения, а си свършвам работата.
В друга ситуация, или неща, които не са ми от кой знае какво значение, я оставям да прави каквото й е на душа и сърце.
Днес ми попадна интересна статия. В Япония имало нова тенденция, жените да се развеждат веднага, щом мъжът им се пенсионира. Ръстът на такива случаи се наблюдава, откакто жените имат правото на 50% от пенсията на мъжа.
В Япония било често срещано мъжът да работи 12 часа, след което да купонясва с приятели. Прибирал се вечер, а от жената се очаквало да стане в 5 часа, да изпере дрехите на мъжа, да приготви храната му за деня. Жемата през деня върти цялото домакинство, гледа децата, работи почасово. След пенсионирането на мъжа, той засяда на обслужване от жената. Неговата смяна е свършила, но нейната няма край. А понеже тя не е имала възможност за добри доходи, не може са си позволи финансово да го напусне.
Явно с новия закон това се променя. Изглежда мечтаят сценарий на мъжа не е мечтаният сценарий на жената, и много жени споделят, че едвам са изтърпели мъжът да се пенсионира, за да могат да се махнат.
В Япония било често срещано мъжът да работи 12 часа, след което да купонясва с приятели. Прибирал се вечер, а от жената се очаквало да стане в 5 часа, да изпере дрехите на мъжа, да приготви храната му за деня. Жемата през деня върти цялото домакинство, гледа децата, работи почасово. След пенсионирането на мъжа, той засяда на обслужване от жената. Неговата смяна е свършила, но нейната няма край. А понеже тя не е имала възможност за добри доходи, не може са си позволи финансово да го напусне.
Явно с новия закон това се променя. Изглежда мечтаят сценарий на мъжа не е мечтаният сценарий на жената, и много жени споделят, че едвам са изтърпели мъжът да се пенсионира, за да могат да се махнат.
Скрит текст:
In Japan, they call it a "silver divorce" — a couple splitting after 20 or more years of marriage.
It used to be rare. Now it's more than one in five of all divorces in the country, the highest share ever recorded.
And roughly 70% of the time, it's the wife who files.
The timing is not random.
Many wait for one specific day: the husband's retirement.
Here's why.
Until 2007, a Japanese wife who divorced had no legal claim to her husband's pension. She walked away with nothing.
That year the law changed. An ex-wife can now claim up to half of the employee pension her husband earned during the marriage.
So a woman who spent 40 years at home suddenly had a way out that didn't end in poverty.
She just had to wait until the pension was locked in.
One woman told a Japanese relationship counselor she knew her marriage was over the day her first daughter was born. Her husband never carried the kids, never took them anywhere.
She stayed 28 more years.
"I had to think about the economic difficulty," she said. "I wanted to see the kids off to college."
Then she left.
These are men from Japan's boomer generation — salarymen who worked 12-hour days, drank with colleagues until midnight, and came home to a house that ran without them.
They never learned to cook. Many never learned where the washing machine was.
At 60, the office is gone and they are home all day, every day, asking what's for lunch.
Japanese wives have a word for this kind of husband: nure-ochiba, "wet fallen leaf" — something that sticks to you and won't come off.
Japanese doctors have a name for what it does to the wife: Retired Husband Syndrome. A psychiatrist coined it in 1991 after seeing a wave of women with stress illnesses that began the week their husbands stopped working.
A relationship expert in Japan put it simply: "A couple's history is an accumulation of years. That resentment builds up over time."
Another woman was blunter about why her friends divorced: "They got sick of doing laundry."
The husbands see it differently.
They gave 40 years to one company so the family could have a house, school fees, and a pension.
They came home and the reward was divorce papers and half the pension gone.
To them it looks less like liberation and more like a plan — stay for the money, leave when it's guaranteed.
To the wives, it looks like the first choice they ever got to make.
It used to be rare. Now it's more than one in five of all divorces in the country, the highest share ever recorded.
And roughly 70% of the time, it's the wife who files.
The timing is not random.
Many wait for one specific day: the husband's retirement.
Here's why.
Until 2007, a Japanese wife who divorced had no legal claim to her husband's pension. She walked away with nothing.
That year the law changed. An ex-wife can now claim up to half of the employee pension her husband earned during the marriage.
So a woman who spent 40 years at home suddenly had a way out that didn't end in poverty.
She just had to wait until the pension was locked in.
One woman told a Japanese relationship counselor she knew her marriage was over the day her first daughter was born. Her husband never carried the kids, never took them anywhere.
She stayed 28 more years.
"I had to think about the economic difficulty," she said. "I wanted to see the kids off to college."
Then she left.
These are men from Japan's boomer generation — salarymen who worked 12-hour days, drank with colleagues until midnight, and came home to a house that ran without them.
They never learned to cook. Many never learned where the washing machine was.
At 60, the office is gone and they are home all day, every day, asking what's for lunch.
Japanese wives have a word for this kind of husband: nure-ochiba, "wet fallen leaf" — something that sticks to you and won't come off.
Japanese doctors have a name for what it does to the wife: Retired Husband Syndrome. A psychiatrist coined it in 1991 after seeing a wave of women with stress illnesses that began the week their husbands stopped working.
A relationship expert in Japan put it simply: "A couple's history is an accumulation of years. That resentment builds up over time."
Another woman was blunter about why her friends divorced: "They got sick of doing laundry."
The husbands see it differently.
They gave 40 years to one company so the family could have a house, school fees, and a pension.
They came home and the reward was divorce papers and half the pension gone.
To them it looks less like liberation and more like a plan — stay for the money, leave when it's guaranteed.
To the wives, it looks like the first choice they ever got to make.
Eто затова разделност и двупосочна независимост финансово и имотно е най-добрият вариант.
Не заради "сметки и теглилки", а за да се влиза единствено по симпатия, любов и желание да си с конкретния човек в отношенията. Това също дава и спокойствие, че никой не е използван за нищо, и всичко се споделя. Също би запазило и дългосрочно уважението и личните граници, и двамата знаейки, че нищо не е даром и даденост и трябва да отдава грижа и отношение, за да задържи партньора си.
И както жената не е робиня в кухнята и пазителка на парцала, така и мъжът не е банкоматът и да гърби на 2 места по 12-14 ч., прибирайки се труп, последвано от много мрънкане и липси в дългосрочен план.
Пък иначе през брака, връзката си правете заедно каквото искате - обединявайте, създавайте, творете.
Не заради "сметки и теглилки", а за да се влиза единствено по симпатия, любов и желание да си с конкретния човек в отношенията. Това също дава и спокойствие, че никой не е използван за нищо, и всичко се споделя. Също би запазило и дългосрочно уважението и личните граници, и двамата знаейки, че нищо не е даром и даденост и трябва да отдава грижа и отношение, за да задържи партньора си.
И както жената не е робиня в кухнята и пазителка на парцала, така и мъжът не е банкоматът и да гърби на 2 места по 12-14 ч., прибирайки се труп, последвано от много мрънкане и липси в дългосрочен план.
Пък иначе през брака, връзката си правете заедно каквото искате - обединявайте, създавайте, творете.
То и тази държава вече не знаят какво да я правят, тотално се разпада и с ужасно голям демографски срив.
Икономиката се влошава, явно и семейните отношения се разпадат.
Ако са толкова зле да си се развеждат жените, никой не ги кара да са пресметливи, да търпят с години мъжете си.
Все пак се предполага, че с големи деца в средна или предпенсионна възраст могат да си хванат пътя по всяко време.
Икономиката се влошава, явно и семейните отношения се разпадат.
Ако са толкова зле да си се развеждат жените, никой не ги кара да са пресметливи, да търпят с години мъжете си.
Все пак се предполага, че с големи деца в средна или предпенсионна възраст могат да си хванат пътя по всяко време.
Имам пример с хора развели се на 70+, просто защото единият станал токсичен и спрял да се грижи за партньора си по начина по който било през всичките години брак.
Иначе, ако се живее в относителна хармония, без драми и проблеми, не познавам някой да си развали рахата за щяло и нещяло, точно обратното - градил си цял живот и изведнъж развод, е сега.
На мойта й казах още в началото - оженим ли се, никакви разводи, взели сме се каквито сме, грижим се един за друг, за семейството си и докрая. Затова и не бързахме, всичко с времето си и обмислено, като аз изпълних всичко каквото бях казал, тя се раздава колкото когато с каквото може и има баланс.
Иначе, ако се живее в относителна хармония, без драми и проблеми, не познавам някой да си развали рахата за щяло и нещяло, точно обратното - градил си цял живот и изведнъж развод, е сега.
На мойта й казах още в началото - оженим ли се, никакви разводи, взели сме се каквито сме, грижим се един за друг, за семейството си и докрая. Затова и не бързахме, всичко с времето си и обмислено, като аз изпълних всичко каквото бях казал, тя се раздава колкото когато с каквото може и има баланс.
Лъвица, брагодаря за споделената статия. Интересна е.
Явно при тях патрирахалния модел и възприятие ги държи в тази позиция, докато тук май сме се освободили значително от това мислене. Българката въбоще няма да се церемони да влиза дори във връзка с такъв мъж. А ако се случи, знаем какви актьори има, пък и дори с времето мъжа да стане такъв, в голям процент ще се намери решение.
Явно при тях патрирахалния модел и възприятие ги държи в тази позиция, докато тук май сме се освободили значително от това мислене. Българката въбоще няма да се церемони да влиза дори във връзка с такъв мъж. А ако се случи, знаем какви актьори има, пък и дори с времето мъжа да стане такъв, в голям процент ще се намери решение.
То и тази държава вече не знаят какво да я правят, тотално се разпада и с ужасно голям демографски срив.
Икономиката се влошава, явно и семейните отношения се разпадат.
Ако са толкова зле да си се развеждат жените, никой не ги кара да са пресметливи, да търпят с години мъжете си.
Все пак се предполага, че с големи деца в средна или предпенсионна възраст могат да си хванат пътя по всяко време.
Икономиката се влошава, явно и семейните отношения се разпадат.
Ако са толкова зле да си се развеждат жените, никой не ги кара да са пресметливи, да търпят с години мъжете си.
Все пак се предполага, че с големи деца в средна или предпенсионна възраст могат да си хванат пътя по всяко време.
Жените да си хващат пътя, ама рев за демографския срив
Когато сигурността е гарантирана и за двамата, тогава ще са здрави семействата и ще има деца. А не и двамата теглили каруцата, ама накрая само единият прибира благата.
Иначе ми е интересно, ако не бяха пресметливите жени, каква кариера щяха да имат неосъществените им мъже и колко деца щяха да отгледат, за да е наред демографията. Щото мъжете правели пари, ама за да има икономика, се оказва, нужни са деца. А децата не се отглеждат сами.
Добре са го измислили. Пенсията в Япония поначало е била предназначена да стига за двамата в двойката при пенсионирането на работещия. Достатъчна ще е половината за всеки от двамата, а мъжът, като не работи, ще има достатъчно свободно време да научи къде са печката, пералнята и съдомиялната, и как се ползват.
На мен ми е все тая за демографията, исках аз да съм щастлива. Ако не бях срещнала мъж, от който да ми трепне, не бих родила и едно дете. Никакви финансови стимули от страна на държавата, не биха ме накарали да родя дете, което не желая. Не държа и дъщеря ми да има деца, ако тя самата не иска. Искам да е щастлива по начин, който тя си избере. Ще съм по спокойна, ако има човек до себе си, но пак от нейното желание зависи.