Спасявайте ни - осиновените ни деца са в пубертет!

  • 4 124
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 426
Чакай, как така 3 седмици го няма?!
Всъщност очевидно, че не за първи път бяга, след като знаеш, че е бягство. Tea_  ти е написала всичко, за което човек може да се сети.
14 години - това е наистина най-тежката възраст, 13-15 години... При сина ми беше истински кошмар за мен това време.
Много издълбоко и от сърце трябва да си поговорите, когато се върне. И - непременно намери близък човек, на когото детето да може да се довери. Пак казвам: на тая възраст детето се настройва срещу родителите, но има крещяща нужда от близък човек, на когото да може да се опре. А твоето в случая - още повече.
wa_wa е права, дай някакви по-конкретни данни и да се закове темата с подходящо заглавие. Ние сме от цяла България тука, може и да можем да ти помогнем наистина.

# 16
  • Мнения: 2 172
Благодаря за подкрепата!!
Въздържам се за сега от подробности, защото не сме и казали за осиновяването, (може би друг..).Но, ако не знае, не искам да го научи така.
Последния път се върна сама, след повече от месец.Това беше през април!
Отношенията ни са обтегнати и заради много други неща, но бягствата ни съсипват всички.

# 17
  • Враца
  • Мнения: 5 204
 Значи няма проблеми да не се споменава, че детето е осиновено.
Може някой друг да пусне темичка, просто изпрати информация и това, което смяташ за редно да напишеш.
Дано се завърне по-скоро детето Praynig

# 18
  • Мнения: 921
Имахме подобна ситуация, когато големия син на мъжа ми (от първия му брак) беше избягал от къщи след като се скарал с майка си и решил, че вече никой от родителите му не го обича. Намерихме го у един приятел, след  като  по-малкия реши, че е крайно време да ни каже къде е брат му. Последваха дълги и мъчителни разговори, за това, че въпреки че родителите му не са заедно и си имат самостоятелен живот те винаги ще останат техни деца и т.н (да не навлизам в подробности). Днес децата са зрели, мога да кажа вече мъже, но знам какво преживяхме през този труден за всички период. Не знам какво да кажа, защото диалога между родители и деца е много деликатна тема (без значение дали са осиновени или биологични), но се надявам детето да се върне скоро - живо и здраво и да разрешите проблемите помежду си. Praynig

# 19
  • Мнения: 883
Аист, искрено ти съчувствам. Моята дъщеря  е на почти 13. Не м ога да си представя как бих понесла подобно нещо (като бягство от къщи)  Мисля, че бих полудяла...
Моята Надя е мило и слънчево дете (които са я виждали, мисля, ще потвърдят), но знам, че никой не е застрахован...
Само ми се струва, че трябва да са се натрупали много проблеми между вас и вашето момиче, за да се стигне дотук...
Надявам се когато на моите деца се случи да имат сериозни проблеми, да дойдат при мен, вместо да бягат, но кой знае...
Моля се, момичето ви да е на сигурно и безопасно място и да се прибере по-скоро!   Praynig И когато се върне да успеете да успеете заедно да преодолеете всички проблеми
 Hug

# 20
  • Мнения: 2 722
Аист, стискаме палци цялото семейство, детенце по-скоро да се прибере у дома.
Съвет не мога да дам - не си писала никакви подробности, от малкото което е споделено мога само да си направя извода, че някъде по пътя е изчезнала комуникацията - пожелавам ти да я намерите, когато детенце се прибере. Дано да е скоро.

# 21
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Аист това е ужасно  Sick Трябвало е да потърсите професионална помощ още при първите бягства,как така ще изчезва за дълго Thinking мога да си представя какъв кошмар изживяваш Sad Ходи ли на училище?Да не би да са и завъртяли главата в някоя секта?Полицията ,защо непредприема нищо ,според тебе?Просто не ми го побира главата-да не я търсят ooooh!
Кураж миличка и много здрави нерви   bouquet...и дано се върне скоро детето ти живо и здраво Praynig

# 22
  • Мнения: 2 172
Здравейте!
При мен нищо ново...

# 23
  • Враца
  • Мнения: 5 204
Заключвам темата по молба на автора. Детето е вкъщи

Общи условия

Активация на акаунт