Има и вариант, когато единият партньор ясно заявява нежеланието си да има деца, а другият все така се надява, че с времето ще си промени мнението, което я стане, я не.
- Публикувана: 23 септ. 2026, 16:21 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2026, 12:10 ч.
"Искам да съм баба!"
Продължава да ми е странно как може да влезеш в отношения искайки сериозност? Нали може след 2 месеца този да не може да го дишаш.
Всъщност зависи какво се има предвид "сериозно" - за мен е че сте ексклузивни и няма други. И че има емоции сепак. Чак любов - не, тя идва по-късно. Тоест, едно стъпало над секс бъдита. Това ли се има предвид?
Всъщност зависи какво се има предвид "сериозно" - за мен е че сте ексклузивни и няма други. И че има емоции сепак. Чак любов - не, тя идва по-късно. Тоест, едно стъпало над секс бъдита. Това ли се има предвид?
Според мен се има предвид съжителство на семейни начала. Не просто гаджета за ахо-ихи.
В началото на връзката хората се опознават и в разговорите става ясно на къде са се запътили. Ако единия каже в началото: не знам дали искам изобщо деца в този живот, а другият знае, че ще иска да има-дали след 5, 10 или не знма си кллко години, има конфликт на възгледите. Аз не бих останала с такъв човек и бих отсяла в началото. Иначе е ясно, че началото е амо начало, а не хоп за 3 дена семейство. Тези неща узряват във времето, в началото е само опознаване на базовите настройки към живота.
Продължава да ми е странно как може да влезеш в отношения искайки сериозност? Нали може след 2 месеца този да не може да го дишаш.
Всъщност зависи какво се има предвид "сериозно" - за мен е че сте ексклузивни и няма други. И че има емоции сепак. Чак любов - не, тя идва по-късно. Тоест, едно стъпало над секс бъдита. Това ли се има предвид?
Всъщност зависи какво се има предвид "сериозно" - за мен е че сте ексклузивни и няма други. И че има емоции сепак. Чак любов - не, тя идва по-късно. Тоест, едно стъпало над секс бъдита. Това ли се има предвид?
Проблемът става, когато сме на различни стъпала и даже различни стълбища.
Продължава да ми е странно как може да влезеш в отношения искайки сериозност? Нали може след 2 месеца този да не може да го дишаш.
Всъщност зависи какво се има предвид "сериозно" - за мен е че сте ексклузивни и няма други. И че има емоции сепак. Чак любов - не, тя идва по-късно. Тоест, едно стъпало над секс бъдита. Това ли се има предвид?
Всъщност зависи какво се има предвид "сериозно" - за мен е че сте ексклузивни и няма други. И че има емоции сепак. Чак любов - не, тя идва по-късно. Тоест, едно стъпало над секс бъдита. Това ли се има предвид?
Истинският съвмествен живот иска зрялост, желание за общо бъдеще,а не просто удобствослед секс..
Никога не съм искала да се омъжвам на всяка цена, а преди самата аз да имам дете, не разбирах обсесията по децата и не им се радвах. Бях обсебена да работя, да имам пари.
ММ от час първи, в който го видях, знаех, че това е човека. Заживяхме заедно 2 седмици щом се събрахме, а на брак се съгласих след два месеца съжителство. Просто бях убедена на 1000%, че това е човека. Той също.
Като родих заобичах маниакално децата, не мога да гледам дори по телевизията дете да страда, направо ми се късат вътрешностите. И чакам внуците с нетърпение, всяко нещо в семейството - сватба, раждане, кръщене, първи клас, ДРД ми носи огромна радост.
Твърдо против съм скалъпени бракове. Гледах тука един хубав подкаст, точно по темата. Как мъже, които не им пука за жените, живеят с тях да не са сами, секс да има, но за брак не ги щат. Самите мъже си признават, че жените усядат, а те не. Защо да дават на някоя 100%, като и на 60% е съгласна. Срещнат ли обаче жената за която са сигурни, че тя е на 100% - веднага я грабват, женят се, имат деца и се супер щастливи.
Това е истината.
Деца и брак на всяка цена е най-лошото дето можете да си причините с неподходящият човек.
Един мъж, трябва да ви обича до смърт и да е убеден до мозъка на костите си, че вие сте жената на живота му.
Иначе - не!
ММ от час първи, в който го видях, знаех, че това е човека. Заживяхме заедно 2 седмици щом се събрахме, а на брак се съгласих след два месеца съжителство. Просто бях убедена на 1000%, че това е човека. Той също.
Като родих заобичах маниакално децата, не мога да гледам дори по телевизията дете да страда, направо ми се късат вътрешностите. И чакам внуците с нетърпение, всяко нещо в семейството - сватба, раждане, кръщене, първи клас, ДРД ми носи огромна радост.
Твърдо против съм скалъпени бракове. Гледах тука един хубав подкаст, точно по темата. Как мъже, които не им пука за жените, живеят с тях да не са сами, секс да има, но за брак не ги щат. Самите мъже си признават, че жените усядат, а те не. Защо да дават на някоя 100%, като и на 60% е съгласна. Срещнат ли обаче жената за която са сигурни, че тя е на 100% - веднага я грабват, женят се, имат деца и се супер щастливи.
Това е истината.
Деца и брак на всяка цена е най-лошото дето можете да си причините с неподходящият човек.
Един мъж, трябва да ви обича до смърт и да е убеден до мозъка на костите си, че вие сте жената на живота му.
Иначе - не!
Според мен се има предвид съжителство на семейни начала. Не просто гаджета за ахо-ихи.
Вече не съм първа младост и единствената поука, която съм получила е, че трябва да ми е хубаво. Ако не ми е хубаво по някаква причина, напускам. Животът е твърде кратък. Същото и с хората, които намират, че техните желания се разминават с тези на половинката : тръгнете си, бе! Никой не ви е завързал. Ама да се оплаквате, че ви е загубено времето - то си е ваша отговорност и грешка. А пък кой какво казал в началото - същото е и със съгласието за секс. Може да бъде оттеглено във всеки момент.
И мен са ме питали къде директно, къде индиректно дали искам деца - да, никога не съм била твърдо против. Но и никога не съм давала някакъв времев лимит и още по-малко не съм знаела с кой ще ги проимам. Намирам това за нормално и напълно разбирам мъжете, които са като мен.
Така, както го описваш, за мен е низко.
От гледна точка на майка на млади жени, които тепърва ще се ориентират в любовния си живот, бих подкрепила всяко отговорно поведение, но не и това.
Пак да уточним- казваш, че е ок да се събереш с някой, дори да е на основата на физическо привличане , само и единствено?
И, да не изпадаме в излишна реторика- дали ще ги подкрепя или не, все още е важно за тях, по- късно може да не бъде. Не става дума за непременно мое действие.
От гледна точка на майка на млади жени, които тепърва ще се ориентират в любовния си живот, бих подкрепила всяко отговорно поведение, но не и това.
Пак да уточним- казваш, че е ок да се събереш с някой, дори да е на основата на физическо привличане , само и единствено?
И, да не изпадаме в излишна реторика- дали ще ги подкрепя или не, все още е важно за тях, по- късно може да не бъде. Не става дума за непременно мое действие.
Филомена, принципно това, което казваш, е вярно до някаква степен. Първо опознаване, човек да не се вторачва в някакви времеви лимити. Естествено, че дори не е сигурно двойката дали няма д аима репродуктивни проблеми, писано ли им е на хората д аимат деца и тн. Обаче го казваш по начин, който звучи супер несериозен и бунтарски, леко пубертетски и с полъх на страх от обвързване. 
Не мога да опиша какво ме отблъсква в постовете ти. Може би финалното ,,ами, тръгнете си, бе!", което е поредното проявление на приоритета ,,кеф", който те води. Бракът не е само кеф. затова е ,,и в добро, и в лошо". Ако искаш само докато е лесно и кеф, защо изобщо ще се обвързваш сериозно с когото и да било и ще правиш деца. И децата не са само кеф. Децата са кеф, който изисква работа. И всяка връзка. Но предполагам го знаеш, след като си омъжена дълги години. Може би е просто начинът, по който се изказваш. Не знам. 
Не мога да опиша какво ме отблъсква в постовете ти. Може би финалното ,,ами, тръгнете си, бе!", което е поредното проявление на приоритета ,,кеф", който те води. Бракът не е само кеф. затова е ,,и в добро, и в лошо". Ако искаш само докато е лесно и кеф, защо изобщо ще се обвързваш сериозно с когото и да било и ще правиш деца. И децата не са само кеф. Децата са кеф, който изисква работа. И всяка връзка. Но предполагам го знаеш, след като си омъжена дълги години. Може би е просто начинът, по който се изказваш. Не знам. 