Здравейте. Аз съм майка на 4-месечна дъщеря. С моя партньор и баща на дъщеря ми сме в лоши отношения още от преди тя да се роди. Имали сме много скандали, стигали сме дори до побой, включително когато бях бременна.
Не знам как да се справя и какво да направя. Времето минава, а нещата сякаш се влошават.
Той се изнесе от стаята ни още преди да родя, под претекст, че съм много едра и няма как да се съберем на едно легло. След това не се върна. Когато детето се роди, напротив – остана да спи отделно, защото не можел да се наспива. Времето обаче мина, детето вече спи през цялата нощ, а той така и не се върна в общата ни стая.
Той работи 6 дни в седмицата и тренира 5 дни. Два от тренировъчните му дни са навън, а през останалите дни тренира вкъщи. Разбирам, че има ангажименти и че има нужда от време за себе си, но въпреки това се чувствам сякаш всичко останало е оставено на мен.
Не ми помага с работата вкъщи. Единственото, което прави, е да се грижи за детето. Но дори тогава много рядко се случва да бъде с нея около 2–3 часа. В повечето случаи времето е значително по-малко.
Също така неговото семейство е намесено във връзката ни още от самото начало. Колкото и спорове да имаме, те знаят за всичко. Той им казва всичко, не спестява нищо, а в повечето случаи те го подкрепят. Аз нямам подкрепа и нямам на кого да се облегна.
Вече не знам как да постъпя. Нямам сили да си тръгна или по-скоро ме е страх. Всеки ден ме връхлитат все по-лоши мисли и чувства. Чувствам се изгубена, изплашена и не знам какво да направя.
Знам, че и аз съм допускала грешки, но вярвам, че голяма част от това започна още когато той започна да се отдалечава от мен по време на бременността ми, когато аз самата започнах да се променям.
Моля ви, ако някой е бил в подобна ситуация, кажете ми как сте постъпили и как сте намерили сили да вземете решение. Имам нужда от съвет и подкрепа. P.S. Искам само да уточня, че разходите вкъщи ги поделяме 50/50. Не става въпрос за това кой колко финансово допринася, а за цялостната ситуация помежду ни и начина, по който се чувствам в тази връзка.
Не знам как да се справя и какво да направя. Времето минава, а нещата сякаш се влошават.
Той се изнесе от стаята ни още преди да родя, под претекст, че съм много едра и няма как да се съберем на едно легло. След това не се върна. Когато детето се роди, напротив – остана да спи отделно, защото не можел да се наспива. Времето обаче мина, детето вече спи през цялата нощ, а той така и не се върна в общата ни стая.
Той работи 6 дни в седмицата и тренира 5 дни. Два от тренировъчните му дни са навън, а през останалите дни тренира вкъщи. Разбирам, че има ангажименти и че има нужда от време за себе си, но въпреки това се чувствам сякаш всичко останало е оставено на мен.
Не ми помага с работата вкъщи. Единственото, което прави, е да се грижи за детето. Но дори тогава много рядко се случва да бъде с нея около 2–3 часа. В повечето случаи времето е значително по-малко.
Също така неговото семейство е намесено във връзката ни още от самото начало. Колкото и спорове да имаме, те знаят за всичко. Той им казва всичко, не спестява нищо, а в повечето случаи те го подкрепят. Аз нямам подкрепа и нямам на кого да се облегна.
Вече не знам как да постъпя. Нямам сили да си тръгна или по-скоро ме е страх. Всеки ден ме връхлитат все по-лоши мисли и чувства. Чувствам се изгубена, изплашена и не знам какво да направя.
Знам, че и аз съм допускала грешки, но вярвам, че голяма част от това започна още когато той започна да се отдалечава от мен по време на бременността ми, когато аз самата започнах да се променям.
Моля ви, ако някой е бил в подобна ситуация, кажете ми как сте постъпили и как сте намерили сили да вземете решение. Имам нужда от съвет и подкрепа. P.S. Искам само да уточня, че разходите вкъщи ги поделяме 50/50. Не става въпрос за това кой колко финансово допринася, а за цялостната ситуация помежду ни и начина, по който се чувствам в тази връзка.
