нервен срив/депресия и леене на куршум

Малко са такива деца, явно добре възпитано, отговорно и съвестно.
За съжаление и точно такива деца са склонни да  изпадат в някакви емоционални състояния, защото си поставят сами много високи изисквания.
Пробвайте всичко, дори да е само за ваше успокоение и за негово - включително бабешките начини.
Говорете постоянно, обяснявайте, че животът не е само да ученето, така както възрастните ходят на работа, но след това си почиват, така учениците ходят на училище и след това имат нужда от почивка. Намерете някакво хоби, което да го разтоварва - хубаво би било да е спорт, фитнес, плуване. Да изразходва енергия по зравословен начин. Да не е натоварването само умствено.

Здравейте! А дългосрочно ходене на психолог, за да работи с него?
Аз бях така като ученик - светът може да се разпада - аз трябва да уча. Зубрех за високи оценки, които допи не ми носеха удоволствие. Едва след години разбрах и каква е била причината - правех всичко, за да запазя стабилна тази сфера от живота ми, защото всички останали бяха нестабилни и само тази зависеше от моя контрол. Правех всичко, за да не рискувам и там разпад. Затова и не давах нищо на света да я разклати. Описвам го, ако случайно откриете нещо сходно.

Възможно ли е това старание с ученето да е някаква отместена реакция от разпад в друга сфера - приятелска среда? На тази възраст приятелите придобиват по-голяма важност от родителите и може да е свързано с това. Друго - кога забелязахте промяната, какво я породи, като събитие, разговор, нещо което изглежда като незначимо за вас? Понякога безобидни думи могат да отключат този стрес.
Сега забелязвам и че има много голям натиск към децата и от обществото и бизнеса. Макар и да е позитивен фокус, не мисля, че децата са готови за него. Ако не участваш в хакатони, младежки конкурси, проекти, не учиш за програмист на 16, не си предприемач и не си с такова мислене, не разбираш от пари, няма да успееш в живота. Няма да забравя как веднъж разхождах кучето си и мислех за глупости и дочух две деца, не повече от 13-14, да говорят за хиляди лева инвестиции. Инвестиции! Кой каквото иска да казва, но на 14 да се тревожиш за бъдещето си и да мислиш за пари, това е убийство на детството и психиката им.
Просто ви нахвърлям някакви идеи, за да търсите и да говорите с детето. Потърсете добър психолог и ли го срещнете с някой близък, който е минал по този път. Уви, едва възрастни разбираме, че не е имало никакъв смисъл от оценките, а повече от това да се развиваш в мисленето.

Благодаря за споделените Ваши преживявания. Аз също имам подозрения за подобен проблем при моето дете. В тази възраст децата се опитват да се еманципират от родителите и за съжаление не възприемат голяма част от това, което се опитваме да им придадем като опит от живота. Малко са хората, които могат да им повлияят. Както казах ходихме при няколко психолози, но не можа да си хареса някой от тях, да може да му се довери и да споделя.
За мен по-скоро детето ми се притеснява от провал - да не го изпитат и да не знае отговора на някой въпрос, да не се "изложи" пред съучениците си.
Иначе поведението му се промени в 7 клас. В 6 клас спортуваше, имаше други интереси и т.н. В 7 клас спря извънкласните занимания, извън допълнителната подготовка за матурите по БЕЛ и математика и особено от втория срок много се спече.
За мен това е като някаква страхова невроза, свързана с училище. Сега е много притеснен, че не можа да прочете всички произведения, които ще се изучават по литература в 8 клас. Затова ми се ще да го заведа някъде за леене на куршум или нещо друго от народната медицина, което да го отпусне.