ЧЕСТИТ ДЕН НА ДЕТЕТО НА ВСИЧКИ МАЛКИ ЮНАЦИ (И ЮНАЧКИ), ПОЖЕЛАВАМЕ ИМ МНОГО ЗДРАВЕ И ПРЕКРАСНИ ДЕТСКИ МИГОВЕ, НАЙ-ВЕЧЕ С МАМА И ТАТИ, КОИТО МНОГО ГИ ОБИЧАТ
По повод празника ви пускам редакционния коментар с една притча, от последния брой на сп. Моето бебе, много ме развълнува:
1 юни е Денят на детето. А останалите дни чии са? Повечето от вас биха потвърдили, че дните им без остатък са посветени на децата им. Това не е преувеличена родителска всеотдайност, а потребност да създаваме радост за тези, които обичаме. А ние обичаме децата си, иначе нямаше да се срещаме чрез страниците на списанието с неизменен ентусиазъм месец след месец. И понеже сме съмишленици, нямаме противоречия по отношение на целта - децата ни трябва да са щастливи не само на 1 юни, а и през всичките останали дни в годината. Това е нашата работа като родители. А за да я свършим както трябва, е добре да се замислим:
Какво всъщност радва децата ни
Съвременна притча
Един мъж се прибрал от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че до вратата го чака петгодишният му син.
- Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето.
- Разбира се, какво се е случило?
- Тате, ти колко пари получаваш?
- Това не е твоя работа – възмутил се изтощеният баща, но все пак попитал: – Защо се интересуваш?
- Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час?
- Ами, около 500. Защо?
- Тате – синът изведнъж го погледал с много сериозни очи, – ще ми дадеш ли назаем 300?
- Питаш ме само защото искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – викнал бащата. – Прибирай се в стаята си и лягай да спиш! Как може да мислиш само за себе си! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости!
Детето тихо се прибрало в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да стои в коридора, все още ядосан от молбата му. „Как смее да ме пита за заплатата ми само за да ми иска пари!” След някое време мъжът се успокоил и започнал да разсъждава трезво: „Може би действително трябва да си купи нещо важно. Дявол да ме вземе, досега никога не ми е искал пари!”.
Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото.
- Спиш ли, сине?
- Не, татко. Просто лежа – отговорило момченцето.
- Извинявай, държах се много лошо! Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска.
Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало:
- О, благодаря ти, тате!
След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва. А детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си.
- Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той.
- Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило детето. – Тате, тук са точно 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно.
По повод празника ви пускам редакционния коментар с една притча, от последния брой на сп. Моето бебе, много ме развълнува:
1 юни е Денят на детето. А останалите дни чии са? Повечето от вас биха потвърдили, че дните им без остатък са посветени на децата им. Това не е преувеличена родителска всеотдайност, а потребност да създаваме радост за тези, които обичаме. А ние обичаме децата си, иначе нямаше да се срещаме чрез страниците на списанието с неизменен ентусиазъм месец след месец. И понеже сме съмишленици, нямаме противоречия по отношение на целта - децата ни трябва да са щастливи не само на 1 юни, а и през всичките останали дни в годината. Това е нашата работа като родители. А за да я свършим както трябва, е добре да се замислим:
Какво всъщност радва децата ни
Съвременна притча
Един мъж се прибрал от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че до вратата го чака петгодишният му син.
- Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето.
- Разбира се, какво се е случило?
- Тате, ти колко пари получаваш?
- Това не е твоя работа – възмутил се изтощеният баща, но все пак попитал: – Защо се интересуваш?
- Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час?
- Ами, около 500. Защо?
- Тате – синът изведнъж го погледал с много сериозни очи, – ще ми дадеш ли назаем 300?
- Питаш ме само защото искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – викнал бащата. – Прибирай се в стаята си и лягай да спиш! Как може да мислиш само за себе си! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости!
Детето тихо се прибрало в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да стои в коридора, все още ядосан от молбата му. „Как смее да ме пита за заплатата ми само за да ми иска пари!” След някое време мъжът се успокоил и започнал да разсъждава трезво: „Може би действително трябва да си купи нещо важно. Дявол да ме вземе, досега никога не ми е искал пари!”.
Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото.
- Спиш ли, сине?
- Не, татко. Просто лежа – отговорило момченцето.
- Извинявай, държах се много лошо! Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска.
Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало:
- О, благодаря ти, тате!
След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва. А детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си.
- Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той.
- Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило детето. – Тате, тук са точно 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно.
) 
, защото заминавам в неделя и ще си дойда чак другата събота. Направо не можех да тръгна на работа сутринта. 
Не че като е тук се скъсваме да сме заедно, но поне знам, че като се прибера в къщи вечерта, той ще е там. А сега цели 10 дни какво да правя? Няма да съм сама, но мислите ми ще са все тук. Абе, луда калинка съм. Право ми казва Александър, че трябва да отида да се прегледам при специалист и да се лекувам.... 
Иначе ме взимай с теб при доктора. 
Явно не съм единствената ревла, ноо... животът е борба 
