Чудя се дали някой ден ще чета дневника на детето си, сега ми се струва абсурдно да го направя, ама .... 
Аз ще се крия, докато ги чета.
никога не бих ...
- Публикувана: 21 май 2007, 00:27 ч.
- Последно мнение: 23 май 2007, 14:35 ч.
КОй,какво,къде е криел?
Аз ще се крия, докато ги чета.
никога не бих ...
Криех си дневниците - много наивно смятах , че трябва да съм напълно откровена в тези дневници . В четвърти клас баща ми го намери и прочете за първото ми бягство от клас - отидох на виенско колело с една приятелка и се въртяхме няколко пъти без да спрем , но на 5-6 път ми стана зле и повърнах ...както си се въртях на колелото - всичко това описах съвестно в дневника . Естествено имах сериозни неприятности и забрана да се виждам с тази приятелка за месец или нещо такова . Оттогава си имах 2 дневника - един за пред тях , който уж криех , но така че да го намират и вътре пишех само глупости , които да ги карат да мислят , че дъщеря им е едва ли не наследничка на майка Тереза , сега не вярвам да са "хванали дикиш" на това , а имах и един наистина скрит с "големите ми тайни " 
.
Интересното е , че майка ми пък се разсърди на баща ми , че е постъпил много нечестно като ми бил прочел дневника , защото така нарушавал личната ми територия . След години се оказа , че и тя го чете , но тайничко
.На това му казвам финес в отношенията - така се пази детска психика .
.Интересното е , че майка ми пък се разсърди на баща ми , че е постъпил много нечестно като ми бил прочел дневника , защото така нарушавал личната ми територия . След години се оказа , че и тя го чете , но тайничко
.На това му казвам финес в отношенията - така се пази детска психика . Чудя се дали някой ден ще чета дневника на детето си, сега ми се струва абсурдно да го направя, ама ....
Бих, и още как. Къса каишка и строг контрол.
Информацията движи света, дневниците са
добре дошли при мама. Благодарна съм на
моята, че не ми е вдигала скандали за писаното.
Но все се удивлявах, че знае тайните ми.
Ще й се обадя да я питам, дали е чела нещо.
...Като бяхме много малки, от джобните си купихме с брат ми папагал...
...Също криехме две гущерчета...
...Също криехме две гущерчета...
Разби ме с тоя папагал, че и гущерчета Едно време сме крили цигари. Между два входа на панелен блок имаше известно разстояние и там ги пъхахме увити в найлон. Да не се намокрят. Дневници никога не съм писала, защото баща ми редовно ми преравяше нещата.
Майка ми пък едно време много неуспешно криеше от мен кутии с бонбони за гости. Не знам дали си спомняте, но тогава кутиите се затваряха с по две залепени хартийки от двете страни. Не бяха опаковани както сега. Лекичко повдигах крайчето на кутията, както е затворена и измъквах бонбоните. Отвън нищо не се виждаше. Идват гости, майка ми отваря кутията и хоп-изненадааа. Държа да отбележа, че този номер го видях от баща ми.
Чудя се дали някой ден ще чета дневника на детето си, сега ми се струва абсурдно да го направя, ама ....
Аз ще се крия, докато ги чета.
За криенето - ще се крия, ама като знам какви неща имаше в моя дневник, и аз да бях на мястото на мама и аз щях да се разтревожа:) Та чуденката е как да успея хем да го чета тайно, хем да не реагирам .
За криенето - ще се крия, ама като знам какви неща имаше в моя дневник, и аз да бях на мястото на мама и аз щях да се разтревожа:) Та чуденката е как да успея хем да го чета тайно, хем да не реагирам .
Чуденката ще е как да му разбиеш защитите. То не ще да е като катинарчето, дето се отваря с фиба.
Иначе нищо не крия - после, убий ме, не мога да го намеря
Нарочно нищо не съм крила, но без да искам бях смотала три мои паспорта и два на гаджето ми (вече мъжа ми). Леглото ми в стаята при майка ми и баща ми беше в една ниша и го извадихме оттам едва, когато тръгнах да се местя. Какво беше учудването ми когато попаднах на цял паспортен отдел 
(става дума за зелените паспорти, които традиционно си носехме в задните джобове на дънките).
Пак така неволно, при смяна на летни със зимни дрехи, бях скрила и от самата себе си ключовете на колата, та се наложи да сменяме ключалки. Намерих ги на следващата година.
(става дума за зелените паспорти, които традиционно си носехме в задните джобове на дънките).Пак така неволно, при смяна на летни със зимни дрехи, бях скрила и от самата себе си ключовете на колата, та се наложи да сменяме ключалки.
Намерих ги на следващата година.
Сега си спомних, че криехме разни неща и под крайчето на килима: бележчици и други дребни неща... Едната дъска на пода също май се повдигаше - и отдолу..
Като се замисля нашите все не успяваха да скрият нищо - всичко сме им намирали
. И бонбони, и сладки, и подаръците за Нова Година... Те обаче, напълно уважаваха личното ни пространство 
.
Като се замисля нашите все не успяваха да скрият нищо - всичко сме им намирали
. И бонбони, и сладки, и подаръците за Нова Година... Те обаче, напълно уважаваха личното ни пространство . Храна не съм крила ,криех други работи ..
Ами кажи де, тя темата не е само за храната! Ей виж, хората и вибратори крият
Преди Нова година скрих едни пари и още са скрити. Прерових къщата, само дето паркета не разковах.
МДа, и аз преди празниците така хубаво скривам бая пари по магазините,че после ми хлопа дъската дето съм я разкловала от паркета
Сега си спомних, че криехме разни неща и под крайчето на килима: бележчици и други дребни неща... Едната дъска на пода също май се повдигаше - и отдолу..
...
...
Ох, да! Сега се сетих,че при баба ми б Бургас, в спалнята иомаше голям килим с ресни, и тя много държеше те винаги да са изпънати. И ние криехме там разни неща, и с целия си акъл от към страната на вратата. И да кажеш да скрием нещо плоско, ама не, обемно,та като влезеш или да се спънеш или да го настъпиш. Сетете се като стъпнеш на храна - айде честито ти шамарче или цял бой за обяд
Та връзката с ресните беше, че винаги разжираше, че пай сме майстОрили нещо - ресните не бяха като трябва да са! 