Пак това паническо разстройство!

  • 203 083
  • 791
  •   1
Отговори
# 660
  • Мнения: 957
Пропуснах да уточня - последния път, година след последното ми самолетно пътуване, пак ходих до България, но с автобус.
Спомних си, че тогава - в началото на атаките прочетох, че трябва да оставим страха да премине през нас, да не го спираме, един вид да не се опитваме да бягаме от него. Опитах да се оставя на атаките, но поне при мен, когато дойдат, аз трябва веднага или да легна, или да тръгна бързешком нанякъде - все едно къде /като лудите/. Та тази моя реакция - веднага да "се вкарам" в движение ми попречи да успея напълно да се отдам на страха. Не знам дали се изразих достатъчно ясно.

# 661
  • Мнения: 209
Пропуснах да уточня - последния път, година след последното ми самолетно пътуване, пак ходих до България, но с автобус.
Спомних си, че тогава - в началото на атаките прочетох, че трябва да оставим страха да премине през нас, да не го спираме, един вид да не се опитваме да бягаме от него. Опитах да се оставя на атаките, но поне при мен, когато дойдат, аз трябва веднага или да легна, или да тръгна бързешком нанякъде - все едно къде /като лудите/. Та тази моя реакция - веднага да "се вкарам" в движение ми попречи да успея напълно да се отдам на страха. Не знам дали се изразих достатъчно ясно.
И при мен е по абсолютно същия начин.Винаги трябва да "избягам"Разбирам че е грешно,но...

# 662
  • Мнения: 957
И аз знаех, че е грешно, но само това ме спасяваше, а и до днес, когато все още се случва...
Няма начин да остана на едно място! Шефката ми ме гледаше странно... Както си работя и изведнъж хвърлям каквото е в ръцете ми и хуквам навън... Добре, че никога не ме попита. Нямаше да ми повярва.

# 663
  • Мнения: 141
tonimar - точно за този изход говорех...да избягам някъде - точно като лудите - вкарвам се в движение Laughingтова е моето спасение - затова мразя самолети, автобуси и т.нат. С влаковете свикнах вече. там мога да стана и да се разходя. Момичета - исках само нещо да ви кажа - на всички. Учудвам се колко много вашите мнения съвпадат с моите - явно това нещо ПР ходи при идентични хора. Но не може да не ми направи впечатление - явно от дългият самоанализ, който всеки от нас си е направил - просто как да ви кажа - личи си, че говооря с хора, които имат какво да ми кажат. Аз така обикновенно се изразявам - не говоря с хора, които просто говорят. Просто съм изумена - как все едно аз говоря!!!tonimar ти откъде от България си? Много ще се радвам да те срещна някой ден! Hug Надявам се скоро отново да си дойдеш! Със самолет! Аз мислех, че никога няма да се кача. Още повече, че преди ПА не ми се беше случвало да пътувам - страхът от неизвестното - добре ви е познат, нали?! LaughingКато прибавим и нашите истории... Но съм горда, че успях. Това не означава,че  не изживявам още от сега пътуването до Германия януари месец  GrinningЦелувам ви всички. Сега като се намерихме - вече съм сигурна - ще ни е много по-лесно!

# 664
  • Мнения: 957
Цитат
Сега като се намерихме - вече съм сигурна - ще ни е много по-лесно!

Дано!!!
От Силистра съм, Петя. Доста пътувам, докато си отида в "бащината къща". Whistling
Аз също ще се радвам да се срещнем!  Hug Когато всичко ще е отминало и ще изглежда като някаква фантастична нереалност, през която случайно сме преминали и преболедували...
Тогава последното, за което ще ни хрумне да говорим, ще бъдат спомените за ПА.
Ха, Петя, баба ми е на 88г. Знаеш ли какво казва за самолетите? "Ую, чи убуу у самулета! Даже бизплатну ти дават чай и фъстъци!" Joy Спомни си го, когато пътуваш до Германия - може да те успокои...
Преди да се върна обаче ще трябва да си изкарам "жилото", което ми предизвика паниките и страха от много неща. Поне вече знам какво точно /освен шока/ предизвика срива на нервната ми система. Боря се с него. Пласт по пласт трябва да смъкна от мен това натрупване. Дори в последните дни го усещам физически - в областта на корема и под ребрата, около слънчевия сплит също.
За съжаление няма как да ви помогна. Всяка за себе си има различни причини, довели ни до това състояние. Един вид досега пътеките ни са били различни, но по един или друг начин сами сме се прецаквали и сме разрешавали на други да ни помагат в нашия мазохизъм. Откакто  сме с ПА - вече сме в една пътека. Сещам се за откъс от едно стихотворение - "оцелява този, който гризе решетката"! Борете се, момичета! Иначе сме загубени!
Малко по-горе писах "да ни помагат в нашия мазохизъм", защото само мазохизъм и мазохистично търпение са ни докарали дотук!

# 665
  • Мнения: 141
Надявам се, че няма да чакаме да минат ПА, за да се срещнем всъщност. Силистра е близо до Добрич Laughing Hug Hug

# 666
  • Мнения: 957
Вярно, близо е! Hug Hug
Но сега съм на етап на осъзната борба - с какво и за какво. Трябва да изгриза първо решетката. В противен случай дори, ако ПА изчезнат, страховете ще останат. А така ми е писнало да се страхувам... И да бягам ту от себе си, ту от действителността... Дори и паниките понякога ми се струва са вид бягство. Бягство на съзнанието от това, което ги е причинило.

# 667
  • Мнения: 9
На мен често ми се налага да пътувам със самолет - веднъж на два месеца , а понякога и по-често. Не пия успокоителни, а пулса го контролирам с упражнения за дишане. С изклюние на последния път, когато ни приземиха много бързо успявам да стопирам ПА още в самото начало. Според мен истината е да бъдеш точно на местата, които най-много те плашат. Разбира се, човек не винаги успява, но това най-много ми помогна в началото да си стъпя на краката.

# 668
  • Мнения: 957
Цитат
Според мен истината е да бъдеш точно на местата, които най-много те плашат.

Това не ми беше хрумвало! И знаеш ли защо? Явно страхът ми е по-голям от твоя! Поздравявам те,  megolina!

# 669
  • Мнения: 141
megolina можеш ли да обясниш техниките на дишане или поне да преразкажеш. Предполагам психиатърът ти е казал за тях и той ти ги е показал. Сигурна съм, че ще бъде полезно.

# 670
  • Мнения: 468
Здравейте.Как сте? Хайде по ведро и повече подобрения при всички.Аз отдавна не се бях включвала ,но и време не ми остава.Друг път ще пиша повече.

# 671
  • Мнения: 207
Виждам че клуба на анонимните паникьори постепенно се създава което е много добре за всички които си споделят тук. Дано всеки от вас намери верния път който за съжаление е различен за всеки... Колко хубаво щеше да има само една възможност и тя да е еднаква и рецептата да беше еднаква. Обаче не е...

# 672
  • Мнения: 9
Петя, техниките на дишане, който аз знам и ползвам са две. Едната е за ускорен пулс - вдишваш дълбоко, задържаш и едновременно с това напъваш, след това издишваш. Това го повтаряш два пъти. Би следвало пулсът да започне да се нормализира веднага. А другата е, че при Па започваш да дишаш много повърхностно и често, но не пълно, затова се препоръчва поемането дълбоко на въздух и концентрация върху правилното дишане. Има и йога упражнения за това, но бих те посъветвала тях да ги направиш в присъствието на учител, защото всичко е много индивидуално. Аз все още не съм ги практикувала, но поне намерих център, където мога да опитам:) Не е лесно , но не е невъзможно да се контролира дишането по време на ПА. Ако успееш силата на ПА значително намалява. При мен се е случвало дори да изчезне след 10 мин. А по отношения на това кой колко е силен, аз мисля , че всички сме силни стига да повярваме в това:) В началото, когато трябваше да правя точно това, което ме плашеше най-много , а именно да оставам сама, да излизам сама навън, да пътувам се автобус или самолет винаги получавах кризи и много пъти ми се е искало да избягам, дори съм си тръгвала понякога, но тогава внезапно изникваха думите на моя психиатър, че ако остана ще съм намерила пътя към излекуването си и че това няма да ме убие;) С течение на времето започнах по-малко и по-малко да бягам, а когато спра сигурно вече няма да има и една ПА:)

# 673
  • Габрово
  • Мнения: 2 548
Борис, ти как си? Спря ли Серопрама?

# 674
  • Мнения: 209
megolina това което пишеш е вярно трябва и аз да се науча да не бягамПреди дни трябваше да изляза но веднага нахлуха в главата ми знаете какви мисли Simple Smileв първия момент в който мина една добра мисъл че няма да ми се случи нищо лошо като изляза си взех чантата вдигнах главата и тръгнахИ естественно не се случи нищо лошо срещнах познати хора говорихме дори ми беше приятно и естественно след това бях много горда със себе сиЦелувки на всички и лек ден  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт