Върдж, какво ще му причиниш, ако дели стаята си с брат?
- Публикувана: 23 май 2007, 08:32 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 16:36 ч.
Разсъждения по темата едно или две деца...
Върдж, какво ще му причиниш, ако дели стаята си с брат?
Ето - първия признак на егоизъм при само дете. Има нещо вярно.
От позицията на детето казвам, че бях доволна (и като малка и като по-голяма и сега) че съм само аз. Мисля, че ако имах сестра/брат нямаше да сме близки, нямаше да я обичам.
Може би мама ми е промила мозъка, и никога не съм искала. Макар, че тя е говорила само и единствено от позицията на майка.
Мъжа ми има брат, те са много близки и си помагат много, неразделни. Те пък са деляли една стая (при наличие на свободни в голям апартамент), което на мен ми се струва нелепо.
Имам сестра и се чувам с нея всеки ден, защото живеем на различни места. Чудесно е, че сме две - разбираме се, понякога спорим, защото сме с различни характери. Но съм много щастлива, че мога по всяко време да споделя с някого и радост и тъга. И аз искам две деца. Не мисля, че конкуренцията между тях ще им навреди. Не бих си позволила да се кокурират за любовта ми, а само в игрите и другите занимания. Мисля, че ще мога успешно да се грижа и за двете - и емоционално, и финансово. Някой ден ще си имат взаимна упора, защото мама и тате няма да са винаги до тях.
Дойдох, трезва съм 
Блондиньо, приятелката ти е права. Виждам ревността, виждам агресията....виждам всичко, което е описала приятелката ти, в моите деца.Но въпреки това, не съжалявам дори и за миг, че имам 2 деца.
Когато родих Маги, незнаех къде съм, дали съм жива изобщо( секцио бях, с пълна опойка), но първото нещо, което казах, е - "искам второ"...
Ще допълвам, като се събудя
Блондиньо, приятелката ти е права. Виждам ревността, виждам агресията....виждам всичко, което е описала приятелката ти, в моите деца.Но въпреки това, не съжалявам дори и за миг, че имам 2 деца.
Когато родих Маги, незнаех къде съм, дали съм жива изобщо( секцио бях, с пълна опойка), но първото нещо, което казах, е - "искам второ"...
Ще допълвам, като се събудя
И ние със сестра ми спяхме в една стая, въпреки другата свободна.
Нищо не може да замени шушукането на изгасена лампа, допряли глави. Внезапният кикот, който се изсипва изпод одеалото... Сигурността, че можеш да хванеш ръката и, ако внезапно те дострашее от тъмното.
Смятам да причиня на дъщерите си това.
Нищо не може да замени шушукането на изгасена лампа, допряли глави. Внезапният кикот, който се изсипва изпод одеалото... Сигурността, че можеш да хванеш ръката и, ако внезапно те дострашее от тъмното.
Смятам да причиня на дъщерите си това.
Блонди, решението за дете не идва от логически доводи отвън. Идва от сърцето. Ако усещаш, че имаш достатъчно обич, време и желание за друго дете - действай. Ако ще го правиш само защото "всички го правят", по-добре недей. Няма общо правило, както и няма две еднакви семейства или двама еднакви хора. Каквото ти и семейството ти желаете, това е най-доброто за вас.
А едно дете трябва да се научи да дели. Дори да не дели в къщи с братче/сестриче, ще трябва да споделя общия живот в градината, в училище, в работата. Няма измъкване.
Не можеш да му го спестиш и винаги всичко, което поиска да е само за него.
А едно дете трябва да се научи да дели. Дори да не дели в къщи с братче/сестриче, ще трябва да споделя общия живот в градината, в училище, в работата. Няма измъкване.
Не можеш да му го спестиш и винаги всичко, което поиска да е само за него. Не можеш да му го спестиш и винаги всичко, което поиска да е само за него.
Moже, за 24 години чувството, че нещо не е било за мен а съм го искала, не съм го изпитала.
И сега продължава да ми говори, че не бива да имам 2 деца, че е безмислено, че е глупаво, че просто живота ми ще свърши.
Ще спестя първосигналната си реакция на това... хм... житейско проникновение и само ще кажа, че е лишено от всякаква логика.
Според мен няма задължителна квота "деца" и всеки може да си ражда толкова, колкото му душа сака. Аз лично винаги съм искала 2 /че и повече/. Познавам много "единаци" и макар повечето да са съвършени егоисти, допускам, че това не е задължително последствие. Познавам и родителите им обаче - всички страдат от еднопосочна фиксация на вниманието и за мен това е плашещото. Тоест, добре е човек да има повече деца, най-малкото заради себе си. Кавгите, ревността и неприязънта между братя и сестри е провокирана от родителите и от никой друг! Не навсякъде е така, не всички деца се бият, не е задължително да се борят за надмощие. Има такива, които наистина са си най-близки, и които е просто удоволствие да наблюдаваш.
Да отглеждаш 2,3 или 5 е предизвикателство за теб самия, защото се налага да си адаптивен, да променяш ежедневно нагласите си и най-вече, да мислиш различно. Налага се обаче и да даваш от себе си двойно, тройно или петорно повече, а не всички го правят... някои раждат второ, за да има първото компания - голяма грешка според мен. Всяко следващо дете трябва да се създава с мисълта, че е отделен индивид, че ще си има свой живот и че не е задължително да си другарува и играе с другото, докато ти пиеш кафе. Задължително е ти да другаруваш и да играеш с двете/трите наравно, и да си готов, ако трябва, да не пиеш повече кафе
Много рядко брат и сестра са много близки.
Именно затова мисля, че е по-добре еднополови. Момичешките проблеми са си момичешки
, а пък да не говорим около 15-годишна възраст колко е голяма пропастта.
Решението идва от сърцето, наистина.
Подготвяхме документи за осиновяване, когато разбрах, че съм бременна с малката. Нямаше да оставим Дени сама. Нас няма да ни има вечно, за да и даваме любов. Тя ще има любим мъж, ще има деца...Но обичта, която ще изпитва към сестра си, ще е различна.
Подготвяхме документи за осиновяване, когато разбрах, че съм бременна с малката. Нямаше да оставим Дени сама. Нас няма да ни има вечно, за да и даваме любов. Тя ще има любим мъж, ще има деца...Но обичта, която ще изпитва към сестра си, ще е различна.
Аз искам да имам още едно дете, някак имам нагласата за повече от едно дете, имам 2 сестри, съпругът ми има брат и сестра, за нас е по-естествено децата да са повече. Не съм срещала човек, който да няма брат или сестра и да е доволен от това, всички казват, че винаги са мечтали да имат.
Като деца много сме се карали и били със сестрите ми, но сега сме страшно близки и сме благодарни на родителите си, че са ни родили и отгледали и тритите, макар да е било предизвикателство в онези години Няма да се скараме никога за имот или пари, нито претендираме да наследим апартамента на нашите
А на само дете му е скучно, няма дори с кого да се сбие- виждам синът си как кръжи вкъщи в дъждовните дни, когато не е на градина или няма кого да поканим на гости, самият той ме пита защо не съм му родила брат или поне сестра
Като деца много сме се карали и били със сестрите ми, но сега сме страшно близки и сме благодарни на родителите си, че са ни родили и отгледали и тритите, макар да е било предизвикателство в онези години
Няма да се скараме никога за имот или пари, нито претендираме да наследим апартамента на нашите А на само дете му е скучно, няма дори с кого да се сбие- виждам синът си как кръжи вкъщи в дъждовните дни, когато не е на градина или няма кого да поканим на гости, самият той ме пита защо не съм му родила брат или поне сестра
Блонди, големият брой деца наистина може да е признак на ниска култура (вкл. сексуална - неумение да контролираш детепроизводството), но също и за точно обратното. Децата са символ на благополучие и много богатите и аристократите също са многодетни (виж Царя).
Това за края на кариерата също е условно. Аз имах едни мечти като по-малка, към които се завръщам сега, след като родих второто. И съм много благодарна, че това дете дойде точно сега (бяхме го предвидили, но за по-късно). Изобщо, дали ще приемеш детето/децата като проклятие или като благословия, зависи до голяма степен от теб.
Това за края на кариерата също е условно. Аз имах едни мечти като по-малка, към които се завръщам сега, след като родих второто. И съм много благодарна, че това дете дойде точно сега (бяхме го предвидили, но за по-късно). Изобщо, дали ще приемеш детето/децата като проклятие или като благословия, зависи до голяма степен от теб.
Да, разбира се, изключвам ниската култура при наличие на достатъчно финанси, но да не забравяме, че тези деца, на Царя, на холивудските звезди и т.н. са отглеждани не от майка си основно, а от куп (или поне една) детегледачки. Което за мен е също неразбираемо. За какво да раждам деца и да ми ги гледат, кърмят, разхождат, проговарят и приспиват чужди жени? 