Разсъждения по темата едно или две деца...

Аз лично никога и за нищо на света не бих се навила да забремения и родя второ. Просто това не е за мен и няма смисъл да го правя само "за да има брат или сестра дъщеря ми". Едно дете бива, мога да се грижа за възпитание, финанси и внимание. Ама повече - не, нямам сили и желание. Обичам си професията, не ми се иска да я зарежа, а и не мога понеже съм финансов отговорник и доставчик на пари за дома. Отново да минавам през кошмара на подуването от бременност, секцио и кошмарните първи 3 години на едно дете....нееее не искам някак!

някъде прочетох, че родителите на повече от две деца са с ниска култура и държа да отбележа, че това е МНОООООООООГО далече от истината, да не кажа направо обида към всички интелигентни хора и хора с висше образование, които имат освен добра реализация в кариерата и прекрасни и пълни семейства.

Най-щастливите ми моменти са като видя дъщерите си заспали една до друга, държейки си ръчичиките Толкова са ми сладки ... Когато пък пазарувам в магазин с едното дете, то винаги взима по 2 шоколадови яйца- и за сестра си, никога не се забравят.... Толкова много са моментите, в които се радвам, че са две Никога не съм съжалила нито за момент, че родих второто. Сега се замислям за трето, но все не мога да реша.
Броят на децата е лично решение (за семейтвото), акъл не мога да дам. Но все си мисля, че са по-щастливи семейтвата с повече деца. Блонди, каквото и да решите- все ще е най-доброто за Криско

Имам култура, имам образование и не лошо социално положение.  Не го приемам лично в никакъв случай, просто давам себе си за пример, поради липсата на други познати толкова луди като мен /може би/
Преди година и половина осиновихме едно дете, в понеделник осиновяваме второто си дете, живот и здраве догодина ще направим постъпки за трето.
Не ползвам детегледачка, Милен от скоро ходи на ясла и то защото сам потърси контакта с други деца.
Работя /без работно време, но така съм си го подредила/, не крещя по детето и имам време за мъжа си.
Не съм супер жена, просто се научих да подреждам времето си, да степенувам задачите по важност и намалих перфекционизма си, който беше дразнещ.
Сигурно има значение и факта че съм на 40 години, което ме прави по-уравновесена и спокойна.
Броя на децата първо се появява в сърцето, повярвайте ми.   

Не се стърпя, обаче, а?

Какво да ти кажа. Аз вече съм ти го казвала....

За мен на този етап ми е идеално с едно дете. С всичките му проблеми и радости....

Не ми се ще да се раздвоявам. Не и засега 

Пък и не обичам да съм като жабата, дето вдигнала крак като видяла, че подковават коня... Сещаш се. Коменирахме го вече....

Аз имам две деца. Дали е по-хубаво, отколкото когато имах само едно?- Определено! Като ги гледам сега, не мога да си представя живота си без нито един от двамата. Особено ми е интересно, тъй като те са момче и момиче, а и характерите им се различават, да наблюдавам как се развиват, как реагират в сходни ситуации. Основният мотив да имаме второ дете беше, че много ни се прииска . Не сме го направили непременно за да осигурим компания на първото, нито с оглед за бъдещето. Просто ни се поиска да гледаме още едно бебе. Дали синът ми се чувства ощетен? Вероятно в моменти на лошо настроение и ако се сърдит за нещо, би казал, че да, но аз много добре помня какъв беше той преди появата на сестричката си и как се чувствува сега като батко. Той растеше като само дете. Не мога да го обясня, това не е някакъв недостатък или нещо конкретно, но растеше като само дете сред възрастни- ние, де.  Появата на Зорница доведе у дома едно сродно на него същество, което се интересува от всичко, което той прави, гледат едни и същи филми, играят свои игри- с две думи, същество, което споделя неговия живот по начин, недостъпен за нас с баща му. Освен това, за мен лично второто дете беше един невероятен подарък поради това, че преживях следродилна депресия със сина ми и едва когато родих дъщеря ми можах да й се зарадвам от първия миг, да се наслаждавам на майчинството и на нейното развитие без страх и притеснение.

Колкото до раздвояването....какво да ви кажа, излишно е да ви уверявам, че човек, който е жонглирал с една топка, не среща проблеми, когато топките станат две . В различните етапи на развитието си децата имат нужда от различен вид грижи, внимание, време и пр. Доста време беше нужно, за да се избавя от постоянното пресмятане дали им давам от всичко поравно. Защото те са равни в сърцето ми, но са на различна възраст, с различни потребности, и с времето разбрах, че не е необходимо да търся математическото равенство във всичко, а по-скоро трябва адекватно да се намесвам там, където трябва и да давам на всеки онова, от което има нужда в момента.

Именно! И аз чувствам отминалото бебе като нещо недооценено и неизживяно и ме човърка да опитам пак. Но новото пак расте и после...  плашещо е донякъде...

Браво!  Бих се гордяла да познавам човек като теб.

И аз искам три деца, но с мъжо нещо не се разбираме. Може би защото аз имам само едно висше и съм с по-ниска култура, а той кара вече второ висше и сигурно е станал по-културен и възвишен.
 

Блонди, ако знаеше само колко по-леко и по-неусетно се гледа второто детенце, нямаше и миг да се колебаеш, честно! Какви драми имах в началото на втората си непланирана бременност, какви терзания... сега се чудя на акъла си  Замисли се за всички онези първи пъти в живота си - мъж, работа, летене със самолет, скок от мост - и за това, как повтарянето пак носи тръпка, но вече не така агресивна, вече правиш нещата улегнало, със самочувствие, като един опитен ветеран, нали... 


P.S. Не те навивам! 

Тайничко? Подмолно? 
И аз май искам, ама съм ужасно притеснена и неуверена, хем искам, хем се притеснявам, хем ми е добре така, спокойно, сигурно, нещата са тръгнали и са се наместили. Кой каквото ще да ми говори, едно ново бебе си е сътресение в семейството. Но сигурно и голяма радост, спор няма... ех, чета, чета и размишлявам... радвам се, че ви има. Пак се извинявам на засегнатите с повече деца, не съм имала лоши чувства и мисли 

Не разбирам причината за подобен род подмятания. Блонди не е искала никого да засегне. Просто има негативен опит само и затова така се е изказала. А и тя самата си го казва.

Аз имам 7 семейства приятели с по 3 деца(едното дори е с 4). 3 от тях едвам могат да осигурят елементарни неща за децата си и все разчитат на някаква помощ. Да не говорим, че нямат време и да ги възпитават. Другите 4 семейства са страхотни. Осигуряват добре не само финансово децата си, но и им дават време и пълноценни грижи.
Ако имах наблюдението само върху първите 3 семейства и аз щях да мисля сигурно като Блонди за многодетните семейства, но имам опита и с останалите и затова имам по добра представа за нещата.

Винаги съм искала едно дете, и продължавам да искам едно , макар да има малка вероятност да склоня поради силното желание на мъжа ми за второ (все пак хубавото е, че решението е мое). За мен има хора, които живеят заради децата си, те са целият им свят, всичко е за тях и те са най-важни, личното отива на заден план (разбирате какво имам предвид-ССФ ) - предполагам, че аз не съм от тази порода просто. Всичко си е до човек  и за това всеки прави своя избор и причините за това решение са различни   

Чувала съм подобни неща и много им се радвам Много е обнадеждаващо.