
Бачкаме им.
Вечният и универсален проблем е енергията.
"Работна ръка" = "енергия"
А сещаш ли се каква енергия произвеждат хората непрекъснато?
Емоционална!
Няма миг от живота на човека, без да отделя такава.
Сети се за такъв момент... Няма.
Дори в този момент, ако от Скандинавия, Африка или Азия някой ми налети с умопобъркани крясъци, знаеш ли колко енергия е това?! Без дори да си мръдне задника. Уж виртуално, ама реално - стига да си сложи детектор до компа и ще види колко емоенергия е избачкал.
Само аз се скатавам като не се връзвам.
Ама хормоните действат и на други фронтове.
Тъй че и аз съм си бачкатор, макар по други поводи - като се радвам на детето си, като страдам за близки или дори - за непознати в нещастие. Всеки с проблемите си.
Но лабораторията за хормони, която произвежда емоциите ни, никога не спира.
(това с идеята за емоционалната енергията ми е от предученическия период.
Почувствах се с ограбено авторство като излезе оная книжка за фабриката за писъци "Таласъми ООД".
Как ми свиха половината идея! )