Никакви!Исках по-бързо да се събере екипа и да ме срежат и да се свършва!Чувствата дойдоха след като видях дъщеря си!
И аз така
Последните 2 седмици вече ми беше писнало да го чакам и мисля това секцио. - Публикувана: 23 май 2007, 12:45 ч.
- Последно мнение: 29 май 2007, 16:13 ч.
Какви чувства ви обземат преди раждането?
И аз така
Последните 2 седмици вече ми беше писнало да го чакам и мисля това секцио. 
Първоначално ме беше много страх,ама започнах да чета разните истории тук и това ми вдъхма сили Реших,че нагласата е много важна,настроих се позитивно и когато наближи,нямах търпение да родя,защото просто спешно се нуждаех бебето да напусне тялото ми 
и да не съм вече едва дишащ и движещ се кит 
А и нямах търпение да го видя този хубостник 
Реших,че нагласата е много важна,настроих се позитивно и когато наближи,нямах търпение да родя,защото просто спешно се нуждаех бебето да напусне тялото ми и да не съм вече едва дишащ и движещ се кит А и нямах търпение да го видя този хубостник 
Не се страхувах от раждането за недоумение на мои познати.Беше ме страх какво ще правя бебето като се роди и дали ще умея да го изгледам.
Колкото повече наближаваше раждането, и притесненията ми се увеличаваха. Беше ме страх от самото раждане, от болката и както всяка майка предполагам си мисли дали ще роди здраво дете. Мисля, че е нормално при първо раждане да те е страх. Сигурно и второ да имам пак ще ми минават същите мисли 
. Но когато видиш бебчо всичко забравяш.
. Но когато видиш бебчо всичко забравяш. 
Колкото повече наближаваше раждането, и притесненията ми се увеличаваха. Беше ме страх от самото раждане, от болката и както всяка майка предполагам си мисли дали ще роди здраво дете. Мисля, че е нормално при първо раждане да те е страх. Сигурно и второ да имам пак ще ми минават същите мисли . Но когато видиш бебчо всичко забравяш.
. Но когато видиш бебчо всичко забравяш. Това все едно аз съм го писала
Страх-в никакъв случай.Не знаех какво е да раждаш и не съм се настройвала за лесно или трудно раждане.Но определено бях станала нетърпелива,писнало ми беше да си размятам корема насам-натам,а като че ли напук дъщеря ми закъсня със седмица.
Същото беше и при мен.Май затова преносих 9 дни!Защото ми беше омръзнало да си мятам корема и всички около мен да викат:Ааайде бе няма ли вече да раждаш?
ох,ако можех да го пропусна този момент-просто изведнъж бебето да се появи в ръцете ми знам,че ако отида да раждам с нагласата,че ще боли,наистина ще боли и затова когато някой ми заговори за това,го отсвирвам 
иначе ме е страх колко ще продължи,как ли ще мине и никак не ми се стои после в болницата 
понякога си мисля,че тези сладки движения от корема ще ми липсват 
иначе съм нетърпелива да си видя чудото,а понякока ми се струва,че това е толкова далече ох,пълна обърквация ми е в главата 
дано да мине бързо и да го забравя,пък после ще си гледам бебето 
знам,че ако отида да раждам с нагласата,че ще боли,наистина ще боли и затова когато някой ми заговори за това,го отсвирвам иначе ме е страх колко ще продължи,как ли ще мине и никак не ми се стои после в болницата понякога си мисля,че тези сладки движения от корема ще ми липсват иначе съм нетърпелива да си видя чудото,а понякока ми се струва,че това е толкова далече ох,пълна обърквация ми е в главата дано да мине бързо и да го забравя,пък после ще си гледам бебето 