Съществува ли "Синдром на Средното Дете"?

Аз съм средно дете. Не се чувствам нито по-малко обичана, нито по-малко обгрижвана от сестра ми и брат ми. Родителите ми винаги много са се гордяли с мен и са ми го показвали.
Имам 2 "средни" деца - второто и третото. Страшно различни са. Разликата им е година и половина, а от първото и четвъртото дете ги делят по 3-4 години - би трябвало вторият и третият да са много близки помежду си, но всъщност вторият е близък с кака си, а третият - с най-малкия. Вторият е праволинеен, докачлив, с изострено чувство за чест, тираничен, а третият е хитър, адаптивен, комуникативен и голям шмекер. Май никой не отговаря на "Синдрома на средното дете".

Мисля, че зависи от много неща в едно семейство с три деца. Майка ми №2. Голямата й сестра - първородната любимка на баща си, всичко й е позволено и съответно провалите са й най-грандиозни при нея! Най-малката - дългоочакваното момче, което е всъщност момиче - винаги игнорирана и "вината" на баба ми, че не е успяла да роди момче. Тя пък е човекът, който помирява и прави най-много компромиси, за да са щастливи близките й. И майка ми - винаги инатлива и наопаки, любимката на майка си! Винаги да е най- най - за всичко! И досега тя е най-амбициозна и съответно най-тиранична към близките си! Винаги е била "острия камък", но пък винаги е помагала на сестрите си....Та не знам дали точно е била синдрома средно дете.....

Мъжът ми също са три деца. Той е най-големият, брат му е средното дете с 4 години по-малък и сестрата е с 5 години по-малка от мъжа ми.
Абсолютно мога да кажа, че синдромът на средното дете в това семейство бушува с пълна сила. Братът е пълен егоист, затворен, трудно комуникативен, проблемно дете, въпреки че докато са били деца той е бил най-обгрижван от майката. Мъжът ми и сестра му са били направо оставени сами да се оправят.

Виждам, че преобладават по-затворените.
Червена Шапчице, много се надявам, да намериш пътя към втория си син.

Много ме вълнува тази тема!
Дано да разкажат и други майки на 3 деца как е при тях.

Средното дете е едновременно за някого по-голямо, за други - по-малко. Затова то попива черти и от двете групи, често пъти се затруднява в самоопределението си. Средните деца обаче много често умеят да се сработват с различни хора, тъй като са били принудени да живеят в разбирателство със своите братя и сестри. Така че, те се оказват достатъчно гъвкави и дипломатични и умеят да се приспособяват към различни обстоятелства.

определено има синдром на средното дете. И аз имам син, който се явява средно дете и ми прави впечатление, че нещата се промениха откак се роди малкия - разликата им е 8 години. Големия сега е почти на 13 (малкия на 4 и половина), но големия все още ревнува. Напоследък забелязвам, че се затваря в себе си, до голяма степен го отдавам и на пубертета. Истината е, че дъщеря ми е отличничка, помага в къщи и т.н. и съответно я хвалим, поощряваме я, малкия пък си иска неговото, и така средното дете е някак притиснато между двамата. Иначе е много талантлив, но не му се учи много (но оценките му не са лоши), в крайна сметка май в повечето случаи му се карам все за нещо. И той, като при вас, Червена Шапчице, беше любимец/бебето, но сега малкия май взе неговото място. От една страна си казвам, че това е фаза, която ще мине, защото иначе е добро дете, няма лоши прояви, но пък и не искам да се чувства пренебрегнат.

И аз съм майка на три деца - средното ми е момче.Да ви кажа за сега не виждам да е подтиснат или да проявява синдрома,както го казвате вие.Обаче темата и изказванията ви ме накараха да се замисля,че понякога му натяквам,че не е послушен като брат си(който е по-голям).Като цяло обаче мисля,че децата ми са много различни като характери и всяко си има добрите и лошите страни.Средния(понеже тук се говори за средния) е най-общителен.Може да ти извади с памук душата,но може и да ти скъса нервите точно за 5 секунди.Голяма е шматка и до скоро си мислех,че е по - повърхностен,но все повече се убеждавам,че за сега (понеже третото ми дете е още малко за такива наблюдения),той е дори и по-възприемчив и пипето му сече много яко.В градината ми хвалят еднакво и двете деца,просто всеки си има свой начин на поведение.Големият е по-овладян,сериозен,отговорен,а малкият(средният в случая)е тарикатчето,шегаджията,имам чувството ,че той винаги ще си остане малкото момче.Третото ми дете е момиче и за сега се проявява точно като една малка кокетка и кокона,но и е с най-"страшния" характер.Тя е в крайностите и на настроения,но на нея тепърва й предстои да се променя още,така че има време за заключения.
Много ме заинтригува темата и ще я следя.Дори искам да помоля,ако може да ми кажете от къде мога да прочета за този синдром повече.
А , и още нещо - моите деца са през две години(плюс минус някой месец).Може би малката разлика има значение,защото никой не е ревнувал и не е преживял тежко появата на следващото бебе.За сега дори са много сплотени и в игрите и в белите ,във всичко.
Моето мнение се препокрива отчасти с това на Maria.St ,че всичко е до отношение от страна на родителите,защото ти можеш да повтаряш колкото си искаш,че обичаш еднакво децата си или ,че не ги делиш,но децата усещат...

аз не забелязвам средното ми дете да има някакви проблеми с това. не мисля, че се чуства подтисната. може би защото избягвам да ги сравнявам, да давам единия за пример на другите. отворена е, контактна е, инициативна. като всяко второ дете, често се опитва да подражава на сестра си, но открива и чисто свои интереси и пътеки. ние сме в противоречие с теорията за средното дете. поне за сега.

Според мен има синдром на единственото дете, синдром на първото, на второто, на третото ... т.е. това са глупости ... всяко дете преживява някакви моменти на свръхчувствителност около съществуването си ... всяко дете в някакъв момент се счита за нещастно , недооценено ... поне аз така си мисля ... без да съм всяко дете ...

Какви ли не синдроми има...Синдром на първото (майка му и баща му били неопитни, не знаели как да го гледат). Синдром на последното (всички го глезели). Сега пък синдром на средното, дето не може да си намери идентичността... Сигурно има такова нещо. И сигурно е много удобно да имаш научно оправдание: какво да се прави, аз съм такъв и такъв, защото обстоятелствата ми са онакива и онакива...

Да има.
Баща ми има двама братя.Той е първородния.Средния,т.е.големия ми 4и4о е споделял пред мен,4е винаги се е 4увствал излишен вкъщи.Дядо ми се е интересувал от баща ми,баба ми от най_малкия си син.Той и затова се е преместил много дале4е.
Интересното е,4е на стари години баба и дядо като 4е ли се поосъзнаха и решиха да го компенсират.
От тримата братя този ми 4и4о беше най_добре устроен,най_ерудиран и оправен.
Мъжа ми е средно дете.Има по_голям брат и по_малка сестра.Никой не му е бил подкрепа,нито материална,нито морална.Майката държи на големия си син,от него нищо не става от проблем в проблем е,а бащата дава вси4ко от себе си за дъщерята,която пък е на 23 години и все още не е завършила средно образование.

Познавам и други такива семейства.И за мен извода е,4е ако децата са три,средното винаги е излишно.То има трудно детство,труден живот.Но големия плюс е,4е стават истински хора,раз4итащи на себе си и след 30 година обикновенно са с добро положение.Както и другия плюс,4е нямат ангажименти към никого.

Аз имам трима сина, но средният не е точно среден В смисъл, че разликата между първият и вторият е девет години и половина, а между вторият и третият - 2 г, т.е. те са на 13г, 3г. 5м и 1г и 5м. При нас най-големият е голям, а двамата са малките.  Не знам дали ще се прояви някакъв синдром, но по характер средният е много напорист и изискващ внимание. Той определено не ни разрешава да го изолираме и се бори за своето място в семейството. Те и другите се борят де, но по различен начин Най-големият(който е и в пубертетска възраст) като прави щуротии, глупости и се лигави за да му се скараме и да не забравяме, че съществува, средният - като се сърди шумно и ни манипулира (ти не обичаш ме), а най-малкият - като се вкопчи силно в мен (най-често ме стиска силно за косата).
Старая се за всеки от тях да правя най-доброто според характера и нуждите им, пък да видим какво ще излезе. Надявам се, че поемайки своят път в живота ще бъдат доволни и щастливи поради факта, че са израснали в по-голямо семейство, вместо да им създадем комплекси и да се чувстват недостатъчно обгрижвани.

На близка моя приятелка характерите на трите й деца (21, 19, 17 години) изобщо не си приличат. А средният й син е определено най-амбициозен и най-знаещ какво иска в живота.