Имам брат, 8 години по-малък, който е пълна моя противоположност - не искаше да учи, те му уредиха да му дадат диплома. През целия си живот не е работил нещо стабилно, а е не 40. Когато баба и дядо починаха, тяхната голяма и хубава къща премина в ръцете на баща ми и брат ми се настани да живее там, ние също ходехме. Дойде един момент, когато баща ми забрани на моето семейство да ходим там, за да може брат ми да се чувства, че има самостоятелно жилище. Брат ми няма деца и приятелката му го напусна, не смята да се жени. Мен ме нарича "алчен милионер".
През годините, с жена ми направихме фирма, изкарахме добри пари, купихме си апартамент, имаме си и къща близо до София, имаме деца - единствените внуци на родителите ми. Родителите ми имат един много ценен имот в София, който беше определен за мен и който аз уредих да стане самостоятелен. Шокиращо се отказаха от решението си да е за мен и решиха да остане наследствен. Когато родителите ми почнаха да имат големи заплати, събираха пари, особено баща ми, даде ни да си платим по-бързо заеми и ипотеки - може би около 70-80 000 лева. От поне 10 години за нас не се заделя нищо, но брат ми непрекъснато го осигуряват като на свободна професия, плащат всички сметки в жилищата, които живее, здравни разноски, лични разходи, ремонти, плащаха му всички наеми да има фотографско ателие, купиха му джип за 20 000 лева и т.н.
Майка ми почина неочаквано преди година и категорично не пожела да раздели недвижимите имоти между мен и брат ми. След смъртта й, баща ми много се грижи и тревожи за малкия си син и прилича, че всички имоти, които притежават - 6, на стойност над 1 милион, ще останат най-вероятно 50:50 с брат ми. С недомлъвки разбрах, че самият ми брат така иска - идеята е ясна. Да ползва всичко, както и прави, а когато умре, всичко щяло да бъде за децата ми, защото той наследници и законна съпруга нямало да има.
Не знам как да се държа с баща ми в тази ситуация. Понякога ми се струва, че всичко е наред, повечето пъти ме изпълва ярост от различното отношение на родителите ни към двамата. Отделно не знам и какво да направя, ако баща ми има нужда от грижа на старини - понякога искам да му кажа да си ходи в старчески дом, понякога си мисля да се съглася да го гледам, ако си разделим наследството с брат ми.. не знам. Мисля си, че може и да не ми е толкова до наследството, а до различното отношение към двете деца.
Щеше да е толкова по-лесно, ако отношението през годините към мен беше само черно или бяло, но имаше период, когато беше поне светло сиво, ала от 10-тина години насам е тъмно сиво и дори черно на моменти. Объркан съм кой прав, кой крив и ще съм благодарен за безпристрастно мнение на странични хора.