Нашата противникова рода не е проявявала интерес към моето дете. Никъв.
Днес докато се лангърках с тролея към офиса ми хрумна да им разпечатам едно тесте снимки и да им го пратя по пощата с малко сбита фактология. И евентуално с телефон, но без адрес. /Те не ме знаят, къде живея./ Та така.
Но предполагам, че няма да го направя. Що да им пускам козове, като те не са проявявали интерес, докато имаха тази възможност? Ай да си гледат живота и да не сещам за тях още поне 10 години.
Днес докато се лангърках с тролея към офиса ми хрумна да им разпечатам едно тесте снимки и да им го пратя по пощата с малко сбита фактология. И евентуално с телефон, но без адрес. /Те не ме знаят, къде живея./ Та така.
Но предполагам, че няма да го направя. Що да им пускам козове, като те не са проявявали интерес, докато имаха тази възможност? Ай да си гледат живота и да не сещам за тях още поне 10 години.
тръгнал рано и детето не е станало свидетел как си обира крушите. Това също е трудно да му се обясни. И все пак е добре, че изобщо си е тръгнал, защото пък е още по-трудно 
всеки ден да обясняваш на дете защо баща му се държи зле. 
) , нося името на баща си, но не го познавам. от време на време е имало случаи в които интересът ми към въпроса "Кой е баща ми?" се е засилвал и тогава съм задавала и въпроси. Честно казано не знам дали ми е липсвал, предполагам малко, макар че мисля ми е липсвал просто баща, а не точно биологичния ми баща. Досега не съм успяла да си създам ясна представа за това какво се е случило преди 30 години, но за това отчасти мисля имам и самата аз "вина" - като че ли забравям голяма част от информацията която майка ми ми дава в отговор на моите въпроси, но пък и тя наистина просто отговаря на въпроси и май не ми е разказвала "история". Та затова нещата които знам за баща си са просто няколко факта - име, професия, града където живее, как са се запознали, факта че е женен и има още две дъщери. От известно време се чудя дали искам да се запозная с него и с полусестрите ми. Има голяма доза любопитство - майка ми твърди че приличам на него, макар че според мене приличам на нея 
От друга страна винаги ме е възпирал факта че той не се интересува от мене, макар че не мога да съм сигура - по някое време май неговата майка е влязла в играта, пък и моята може би е блокирала контакт, не знам. Като се опитвам да си представя ситуацията в която се срещам с него все не мога да се отърва от усещането че съм някаква натрапница. Абе чисто и просто ме е страх - страх от реакции от типа "Какво искаш от мене?" или от това че би говорил лошо за майка ми (като си помисля за подобна алтернатива направо побеснявам) или въобще от някакво отхвърляне, разочарование (макар и да не знам разочарование от какво). Същото и за полусестрите ми, макар че с тях поне знам защо искам да се запозная - просто винаги съм искала да имам брат или сестра и ми беше интересно да науча че имам цели две. От друга страна пък какво значение би имало че имам сестри ако се окажат някакви "тъпи гъски" 
смея се на себе си, но наистина мисля така. 
И точно се чудя дали искам да го раzбера. Силно се съмнявам че тогава майка ми просто се е нуждаела от "генетичен материал".