Публикувана: 2 март 2005, 18:49 ч.
Последно мнение: 10 дек. 2008, 21:30 ч.

Хайде и ние да се запознаем!!!

97 452
933
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са мненията на участниците във форума относно осинновяването?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът обсъжда теми, свързани с осиновяване, родителство и лични истории на осиновители. Участниците споделят своите преживявания, радости и предизвикателства при осиновяването на деца и задават въпроси относно процедурите и опита си в този процес. Форумът обсъжда процеса на осиновяване и чакането за осиновяване. Участниците споделят своите лични истории, опит и се подкрепят взаимно в този емоционален и важен процес. Форумът обсъжда различни аспекти на осиновяването, включително лични истории на осиновители, процедури за осиновяване, въпроси относно смяна на имена на осинновени деца и трудности и радости, свързани с процеса.
- Какви са мненията на участниците във форума относно осинновяването?
  
  Участниците изразяват различни мнения и емоции относно осинновяването. Някои споделят положителния си опит и радостта от осинновяването на деца, докато други обсъждат тревогите и предизвикателствата, свързани с процеса. Въпреки това всички те имат желание да бъдат любящи и грижовни родители за осиновените деца. Участниците подчертават значението на връзката, любовта и възпитанието пред биологичното родителство. Те също така споделят лични истории за процеса на осиновяване, изразявайки надежда и подкрепа за тези, които чакат да осиновят.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците се сблъскват с предизвикателства като психологически проблеми, страхове и тревоги, свързани с осиновяването; бюрократични процедури, дълго чакане за осиновяване, здравословни проблеми на децата и емоционални трудности по време на процеса на осиновяване; стрес и емоционална несигурност. Те също така споделят истории за откази и промени в процеса на осиновяване.
- Какви са основните емоции и преживявания, споделени във форума?
- Как да обясня на детето си, което е осиновено, разликата между осиновено и родено дете?

# 30 15 март 2005, 11:16 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Мила Искрице.Първо искам да ти кажа че се възхищавам на смелоста ти. Ти найстина си майка героиня.Съжалявам че се намесвам, но ми се струва найстина че вашият тати ще се навие, щом всичко при вас е ок.Когато Боби беше болен покрай операцията, нашият тати се беше наплашил яко и като подемах темата за второ детенце, той все се измъкваше,казваше"има време"Но сега когато всичко е ок подадохме отново документи за осиновяване и нямаме търпение някой ден да ни изненадат с новината че някъде ни чака една малка душица.Почти сигурна съм че и при вас ще стане така.
Желая ви успех. Simple Smile

# 31 16 март 2005, 13:37 ч.

Здравейте, абе тук много бързо върви форума. Аз докато се включа и вече цяла страница сте изписали. Всъщност ви разбирам, сигурно сте си в къщи при дечицата и като се присетите - хоп във форума. Ама ние татковците трябва и да работим. Шегувам се разбира се.
Та за шоуто в къщи с 5 дечица, наистина е шоу, но сладко. Има си и грижи разбира се. Особено когато някое прихване някой вирус и всички го лепват. Нашта мама се е посветила на професията да бъде майка. Но честно казано, ако не ти е дадено отгоре, не можеш да се справиш. Но тя направо е призвана за това. Много е организирана и оправна. А само как готви. Опа, отплеснах се. Ами за децата какво? Имаме си батко на 10г., кака на 8г. две момиченца на 5 и 5,5г. и най-малкия мъж в къщата на 1г. Ставаме около 6.45ч и започва търсене - къде ми са дрехите, моите къде са, бягай да си миеш зъбите, а пък кака ме изпревари ит.н като за разсънване. После който е първа смяна от баткото и каката тръгва за училище, което е на 100м от дома ни, а аз хващам двете малки момиченца и ги карам на градина. Така мама остава с най-малкото и евентуално с някой от учениците, ако е втора смяна. Екшъна започва, когато всички вечер се съберат в къщи. Но е и голяма радост, когато започнат да споделят как им е минал деня, да се оплакват или да се хвалят. Въобще един обикновен делник.

# 32 27 март 2005, 13:44 ч.

Мнения: 3 926

Цитат на: Sweetdad

Въобще един обикновен делник.

Ох, размечтах се за такива ОБИКНОВЕНИ делници Grinning

Моят мъж няма нищо против да осиновим детенце. само да имаме финансова възможност. Дори преди да забременея (и двамата сме на 25 и нямаме проблем да имаме свои деца) говорихме по темата, заради едно от предаванията на Ани Салич. Даваха братче и сестриче с една година разлика. И двете деца се нуждаеха от някакви незначителни операции, ортопедични. И аз като ревнах, че ги искам... И той милия каза - Ами дай да питаме...да видим ще стане ли? Но после помислихме трезво - ами кой ще ти даде две деца на 23 годишни студенти с все още неизяснени доходи Sad

Та така - оставихме нещата за по-късно. Но знам, че и той не се е отказал от идеята. И не му пречи ако имат някакви "малформации". Аз самата съм с вродено скъсяване и нямам една кост на десния крак, но той си ме обича така Grinning

# 33 27 март 2005, 22:34 ч.

Здравейте и от нас! Аз вече съм мама, казвам се Гери и си осиновихме нашата Роси през юни 2004г. Всички в къщи сме много щастливи, а Роси вече ходи, говори си нещо на бебешки и проявява характера си, от щуротия на щуротия! Много я обичаме и много ни радва! И ние си мислим, че порасне ли още малко трябва да си има братче!

# 34 28 март 2005, 01:17 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Браво ГЕРИ smile3501

!ЖЕЛАЯ ВИ ЩАСТИЕ! Flowers Sunflower

# 35 13 май 2005, 22:58 ч.

Мнения: 3 164

Здравейте и от мен-казвам се Биляна и се радвам да се запознаем.Имам две момченца-на 6г и на 1г3м.
Преминах през доста трудности и със съпруга ми взехме най-важното решение в живота ни-да дадем любов,обич и топлина на едно малко и невинно създание.Бях в еуфория,въобще цялата аз се чувствах някак си ПЪЛНА(не дебела) с нещо непонятно до тогава за мен.
И така.....в един момент се оказах в "трудна" ситуация.Нашият малък син вече си имаше братче.

# 36 17 май 2005, 17:42 ч.

София
Мнения: 1 164

Цитат на: marabu

Здравейте и от нас. Радвам се че най накрая почна се открито да се говори по въпроса за осиновяване. Аз и моя съпруг мин. година по Коледа осиновихме две деца. Беше най- хубавия Коледния подарък за нас , а и се надявам за тях .

Още едни щастливи родители с "Коледен подарък" от преди осем години.
Добре, че имаме снимки от тогава. Иначе толкова бях шашната, че дори името си не можех да кажа! Сигурно съм била най-неадекватния и шашнат човек, когото познавам. И най-Щастливият!

Сега след толкова години, въпреки голямите проблеми около децата, за миг не сме изпитали съжаление и не сме имали чувство за грешка по решението си. #Onfire

Надявам се и вие да мислите така! И покрай всички неразбории да изживеете безумно щастливи мигове. За това- за децата ни - наистина си заслужава да се живее.

# 37 20 май 2005, 16:29 ч.

Здравейте всички настоящи, бъдещи и желаещи да станат майки жени!Отдавна следя форума, особено защото съм потенциален кандидат осиновител. Аз съм сама, решението да осиновя и дам любов и уют на едно дете стана непреодолимо в мен особено след като минах процедурата по проучване и сега документите ми са изпратени в посочените Регионални дирекции.За жалост запачвам да се отчайвам, тъй като от началото на изпращането им минаха поне три месеца, а не получавам от никъде индикация, че съм разгледана на съвет и евентуално определена за осиновител.Толкова бавно и мъчително ли става всичко? Може би трябва да ходя от град на град, а не разполагам с такова време и мисля, че не е редно.Как мога да ускоря процеса? Ще споделите ли своя опит и какво ще ме посъветвате?

# 38 20 май 2005, 18:35 ч.

Мнения: 441

Цитат на: ан в пт, 20 май 2005, 16:29

Може би трябва да ходя от град на град, а не разполагам с такова време и мисля, че не е редно.Как мога да ускоря процеса? Ще споделите ли своя опит и какво ще ме посъветвате?

Мила, аз съм в същото положение вече 4 месеца. Можеш да се обаждаш по телефона на Регионалните дирекции, няма нужда да ходиш на място. Телефоните ги има в закованите теми. Бях пускала тема по въпроса преди време, прегледай я. Регистрирай се, за да може да си пишем на лични, искам нещо да те питам.

# 39 28 юни 2005, 21:32 ч.

Здравейте!Пише ви бъдеща осиновителка.Преди 2 месеца със съпруга ми приключихме с документите по осиновяването и сега чакаме да ни се обадят за дете.Не знам колко ще чакаме.От форума разбирам, че май няма да е малко...Не знам кое е по-разумно, да се обаждаме в регионалните центрове или да ходим на място, или да чакаме? newsm07

# 40 18 юли 2005, 12:30 ч.

zdraveite, vpe4atli me edno izkazvane, 4e ne e vajno iznosvaneto pod surceto, a tova naistina da go obi4ame! Vsu6tnost mislia, 4e napravihme na6eto dete, pone ot moia strana bez pravilni motivi, ne iskam da komentiram kakvi, no sega vsi4ko mnogo mi natejava. Beb4o e ve4e na 6 mes., teji mi da ne sum egoisti4na maika, dali ne triabva da potursia nastoinik?

# 41 18 юли 2005, 15:14 ч.

София
Мнения: 2 162

А защо си мислиш, че си егоистична майка? И какво си представяш, че ще прави този настойник вместо теб? Ще обича детето ти? Ще носи отговорност за него? Ще се притеснява, когато е болничко? Дали търиш настойник или просто човек, който да ти помага във всекидневните грижи около едно бебе?

# 42 21 юли 2005, 15:37 ч.

mejdu drugoto moeto beb4e su6to prili4a na me4e - me4o puh ima buzki. :)Blagodaria za otgovora imah pred vid 4e decata use6tat ne6tata ina4e e verno 4e kogato niakoi pomaga e dosta po-zabavno

# 43 23 юли 2005, 13:38 ч.

София
Мнения: 708

Цитат на: 4007 в чт, 21 юли 2005, 15:37

...

напиши повече, мила. какво те тревожи и не си мисли, че една раздяла с детето ти ще е за хубаво.
детето не спира развитието на човек, даже го стимулира.
6 мес. + 9 мес. в корема е много време прекарано с един човек, за да мислиш за раздяла.
знам, че положението в Бг е кофти и за изкарване на пари и отглеждане на дете, но след по-малко от година можеш да ползваш ясла и да работиш..стискай зъби и ако имаш нужда от помощ пиши..

# 44 14 авг. 2005, 08:34 ч.

Zdrzveite vsi4ki.Kazvam se Valia,do v4era preglejdah va6ite mnenia po temata osinoviavane.Radvam se 4e ima tolkova hora re6eni da osinoviavat,no dali sa dostata4no motivirani da go storiat.Samiat prozes e dosta baven,iziskva dosta svobodno vreme,nervi i pari.Moje bi nie koito sme minali po tozi pat triabva ponikakav na4in da promenim sistemata.Vsi4ko e taka naglaseno 4e postoianno zavisi6 ot niakoi darjaven slujitel.Na vsi4ki kandidat osinoviteli jelaia kasmet i dano tarpenieto da negi napuska

Препоръчани теми

Седма тема на чакащите

704
Осиновители

Статистика

232
Осиновители

Търся сестра

Търся брат си Божидар Карамфилов Николов

Причина:

Причина: