Хайде и ние да се запознаем!!!

Много отдавна не бях влизала във форума и сега като чета какво се е случило докато ме е нямало се просълзявам от щастие, че има все повече хора добили кураж и достойнство да дарят с любов мъничко самотно създание.
Добре дошли на всички в обществото на осиновителите! Желая ви много щастие, усмивки, любов и добри приятели /тяхната подкрепа е особено важна/.
Да сте живи и здрави!! 

Здравейте! От много време никой не е писал по тая тема, но се включвам.
Със съпруга ми сме семейство от 6 год. 4 от тях бяха като ходене по мъките от лекар на лекар. Всички казват едно: психическа обремененост. И е възможно, защото бях в пубертета, когато една бабичка от квартала ми каза, че съм осиновена. Тогава малко си поплаках, но и до ден днешен не съм ровила за доказателства. Доверих се на родителите си, които много обичам. Още тогава , обаче реших, че някога ако имам възможност ще си осиновя деца.
Сега вече подадохме документите. Тече процедурата по проучването и след това остава да чакаме. А чакането е нещо, което много ме притеснява.

Дани,
Чакането е тежко за всички. Не съм го преживяла, защото и двете си деца осиновихме по старите закони и се получи учудващо бързо /не заради законите, а поради щастливо стечение на обстоятелствата/. Но искрено ти съчувствам - на теб и на всички, които чакат да си осиновят детенце. Знам едно - чакането си заслужава!
Бяхме женени от 7 години, когато осиновихме дъщеря си /тогава тя беше на 2,5 месеца/ ислед пет години си осиновихме "братче" /на 3 г.2 месеца/.
Много по-късно разбрах, че самата аз съм осиновена /след смъртта на майка ми, баща ми почина доста преди това/л Това не промени с нищо нещата. Не съм ровила и нямам желание. Обичам родителите си и съм им благодарна за всичко, което съм и което имам. А децата ми са почувстваха много щастливи като научиха, че "и мама е като нас".

Желая ви много късмет и дано скоро едно дете-слънчице огрее дома ви

Дани

мили дами няма време за губене. след 14 години брак и неуспешни опити за бебече, след 4 години чакане в регистрите вече си имаме нашата малка принцеса. Единиственото за което съжелявам е че съм загубила тези години в чакане. сега щяха да са няколко принцеси. Но живот и здраве и това ще стане. Пожелавам на вас същото от сърце !!!!!!!!!!!!!!

Браво за смелостта ви , мили майки и бащи!!! Обичайте се и нека Бог бди над вас и вашето благородно дело!!!

Zdraveite na vsi4ki,
otdavna sledq forumite za osinovqvane no 4estno kazano nqmax smelost da pisha, no sega se reshix da spodelq s vas i moeto shtastie. Imam si mom4ence koeto si osinovixme predi okolo 2m. sled nqkolko dni shte imame rogden den stava na 1godinka.
Ste kaga samo na vsi4i koito se kolebaqt ,4e kolkoto po-rano vzemat reshenieto da stanat osinoviteli tolkova po-dylgo vreme shte se naslagdavat na momentie pregivqni s dezata si!!!

Мила Valini, желая ви всичко най-хубаво за незабравимия ПЪРВИ РОЖДЕН ДЕН!

Здравейте мили майчета!Не пренебрегвам татковците,но тях хич ги няма във форума,та....
И аз като много други едва сега събирам куража да се покажа - това си е излизане в обществото... !:D Искам да благодаря на всички,защото в много трудните първи месеци след осиновяването на моето слънчице, намирах помощ и подкрепа четейки вашите споделени преживявания. Моята история е следната:
Нашият син си отиде внезапно,при катастрофа, един месец преди абитуриентския си бал. След това минахме през ада на опитите за забременяване и решихме,че нашето дете не е задължително да бъде непременно биологично,родено от нас.Нашето дете със сигурност вече ни чака някъде там...Регистрирахме се първо по стария,после по новия закон и в края на тригодишния период, се случи чудото:Отидохме в дома за среща,а докато чакахме да влезем, от  група детчица едно  се обърна , усмихна ни се и ни махна с ръка?!!!!След като се запознахме с досието и пожелахме да видим предложеното ни момиченце, доведоха /сещате се вече/ детето,което ни махна. И това ако не е приказка !!! Не ни трябваше никакво мислене, а аз какъв рев му хвърлих........
Проблемът за мене беше, че от самото начало тя ме прие с дистанция/дали не е от това,че на първата среща се разплаках и отидох в ъгъла на стаята за да не я притесня.../Но фактът е, че почти половин година се борих дъщеря ми да ме приеме така,както прие баща си, както прие майка ми и другите.Имах много моменти на отчаяние,себеанализ,кризи. Всичко стана постепенно, но най-силно тя се отпусна след като започнах конвенционално лечение с класическа хомеопатия.
Вече сме истинска майка и дъщеря!!! Търси ме,прегръща ме и ме целува така,както и аз нея.
Толко съм щастлива,че искам да прегърна целия свят! Дори в главата ми се промъкват еретични мисли за още някое такова едно малко и сладко, но - млъкни сърце.Годините са факт, не искам да кажа колко са...
Целувам и ви прегръщам силно , мили сладки мами и дечица! Нека слънцето грее силно в сърцата и душите ви, бъдете ведри,силни и усмихнати !

Добре дошла karimova!

Твоята история ми напомни една, която четох в руския форум!И много ме развълнува! Възхищавам ти се!Преживяла си най-страшното нещо на света!И си намерила сили и смелост да продължиш! Бог обича смелите!Бъдете щастливи и още веднъж добре дошла!

Благодаря Darena!
Сега виждам,че съм забравила да кажа името на моето съкровище. Казва се Михаела и е на 4 г и 3 месеца/вече/Взехме я на три г.и половина.
Има доста работа за вършене - дългото пребиваване в институцията има значение, но вече има промяна и то значителна. Можете ли да си представите тригодишно дете, което не плаче по никакъв повод - дори като падне и се удари, което говори , но не казва нито "искам да ям", нито "дай ми вода"?Когато я заведох в магазина за играчки не посегна към нищо, а на въпроса ми "това искаш ли ", отговаряше с "не".
Това е за сега. Радвам се да бъда част от семейството във форума. Целувки! До скоро.К.

Здравейте приятели.
И аз се включвам в тази тема. Ние с мъжа ми вече подадохме документи за осиновяване и ни остават само две срещи със социалната ни работничка, която е прекрасна. Много ни подкрепя и помага. Аз нямам търпение вече да гушкам мое бебче. След 9 години ходене по мъките зная едно: БЛАГОСЛОВЕН Е ТОЗИ, КОЙТО МОЖЕ ДА ОБИЧА СЪС СЪРЦЕТО И ДУШАТА СИ.  Поклон пред всички Вас.

От сърце ти пожелавам час по скоро да си имате малко слънчице,което да ви дари с много щастие и положителни емоции.

Каримона, радвам се за тебе и дано има повече хора като тебе! Да сте живи и здрави! И нека малкото Слънце ви топли и обича!!!!