С какво ви дразнеше бившия?

 

това го бях направила на плакат и го бях залепила на оградата на къщата им. Тогава спря да ми досажда с предложения да се съберем.

Както казах, падам си по драматичните изстъпления.

Еееее, ти разби! 

Някой път ще опиша, как си крадох кучето. То си беше направо история за роман в два тома.

А аз може би трябва да напиша как бившия ми открадна колата...Ей тъй,да ми гледал сеира...

1.Дразнеше ме с ревността си и чувство за собственност,което прикриваше със загриженост
2.Мляскаше ужасно,като яде моркови и салата
3.Бельо се избира 1 час,да е синьо-бяло,майка му така слагала "синка",да "светело"
4.Други дрехи се избират с часове
    В ПЕРИОДА НА РАЗДЯЛАТА:
1.Наглост,цинизъм и изкривяване на думите ми
2.Колко е велик той,колко много е направил за мен и как не мога да разбера какво съм изтървала
3.Липса на каквото и да било чувство за вина,поне неговата
 то всичко това е в резюме,както при всички предполагам
 

1. С огромното си самочувствие, без грам покритие, селско парвеню, по-кратко не мога да го опиша.
2. Слагаше си мръсните дрехи отделно от моите, защото, цитирам:"моите мръсни са като твоите чисти", то това е смешно де, ама аз се връзвах как може да спи с мен, като го е гнус толкоз.
3. С парадирането си колко велик и недооценен художник е (завършена гимназия само, в Академията не го приеха), как другите професии са смотани меко казано...и още много от този род.

Не мога да му отрека едно нещо обаче, добре че нямам дете от подобен самовлюбен егоист!

Аз отскоро се зачитам във вашия форум.Не съм разведена.Дори не сме разделени,но в главата ми се раждат подобни мисли.Дали има почва за размисъл?Аз самата не зная дали долуизброеното е повод за раздяла,но определено чувствам,че ми е много трудно и потискащо с такъв мъж до мен.Имаме 2 деца на 2г.4 мес. и живеем в моя апартамент.До преди година живяхме при свекито,но отношенията ни много се обтегнаха и се преместихме.Та:
1.Непрекъснато сравнява жилищата(старото и новото),търси кусури,натяква че това или онова не му харесва.Като правим ремонт трябва да участвам наравно с него иначе нищо не прави.
2.Взе да става много стиснат.Той и преди си беше,но с времето взе да става болестно-може да изгори цял резервоар бензин да обикаля по магазините да вземе нещо с по-ниска цена
3.В къщи е като на хотел-диванчето,телевизора,а децата също имат нужда от внимание.Единственото му задължение е да напазари.
4.След раждането на децата спи в отделна стая да не му се нарушава съня-работи на смени.То и аз работя ама кой го интересува.
5.Секс-ккво беше това ?А оново дето го правихме 3-4 пъти след раждането.
6.Кара ми се и се заяжда всяко нещо и винаги хвърля вината върху мен
Това са част от нещата,които ме дразнят.
Моля ви кажете ми достатъчни причини ли са това да правя някакви постъпки.Сама не мога да преценя.Заедно сме от 12год.,разбирахме се и се обичахме,но всичко се промени след раждането на децата.Дори не мога да почуствам дали имам семейство.Така ли трябва да изглеждат нещата?Това нормално ли е?

1. С патологичната си ревност.
2. С това че беше мързелив и безперспективен. Свикна да лежи на мой гръб,години наред работех аз,измъкнах го в чужбина ,а той само живееше с глава в облаците и някакви мъгливи мечти за това колко голям бизнесмен можел да стане. 
3. С това че никога не съм могла да разчитам на него е труден момент.
4. И с това ,че обиждаше собственото си дете и с глупавите си методи на възпитание .

И в този ред на мисли - като мъжете маркират територията си, явно това води и до други прилики с кучето май? Например тръгването по всяка миризма на женска в опит да се натакова целия свят? Е, ако не може, поне да се опита,а! Но най-важната разлика е, че кучето в оназ си работа има кост!!!! (единствените бозайници с тази особеност са сем. Кучета)...а мъжете напоследък май купуват все меки презервативи

Какво съвпадение боже! А пък в началото ме обсипваше с комплименти, суперлативи - аз съм най-добрата, без мен той би бил нищо...Как се променят тези хора, бе...

Ей, каква тема съм изпуснала...
Като гледам ЕРД-то обединява много от дразненията на себеподобните си екземпляри.
1. Не се занимаваше с детето.
2. Не "чува" когато му изнася.
3. Всички отговорности и задължения са загуба на неговото време и съответно мой ангажимент.
4. Най-важно е да се отида на фитнес, волейбол, забавления. Дали има или няма финанси на този етап не е важно.
5. Подиграваше с "инж." титлата ми.
6. В моите ръце ставало само едно нещо.
7. Къщата се рушеше, той все нямаше време да я пооправи, но в същото време не разрешаваше на друг да помогне. Някаква криво разбрана гордост. Цитат - Ти няма ли да поискаш от комшията и теб да оправи?
8. Хората са по-важни от деца, семейство и задължения. Да обгрижиш някой друг е на първо място. Обяснение - Ако станело нещо с него (да умре примерно - много обича да дава такъв пример) благодарение на неговите усилия онзи "обгриженият" щял да ми помогне. 
9. Вечното бързане - хайде, хайде. Резултат-винаги цъфвахме прекалено рано, където ходихме.
10. Дебелашко чувство за хумор.
Друг път още, че пак взех да се дразня. 

Преди около 3 години имаше подобна тема в ДиС, та там бях написала цял ферман
Ако успея да го изровя ще го пейстна, че ми е много трудоемко за писане

valdim, и аз ги слушах тия...по-добра от мен нямаше, но после друго запя. Е, година след развода отново върна старата плоча, но вече не мина номера 

Я, каква интересна тема. Основното, с което ме дразнеше (и което съм му го казвала и по време на активния ни брак) беше, че все измисляше разни обосновани аргументи, с които да докаже правотата си и в много от случаите да оправдае лъжите и глупостите, които вършеше. Сега вече не ме дразни, щото аргументите (и по-специално отнасящите се до глупости) ги пресичам преди да ги е измислил. И цари страшен сговор, честно!