Публикувана: 28 май 2007, 14:35 ч.
Последно мнение: 1 ян. 2008, 01:27 ч.

При бягство на дете от дома - полицията спи...

22 179
215
1

# 15 29 май 2007, 10:59 ч.

Мнения: 2 172

Благодаря на всички, които пишат.
Вчера я видях случайно в центъра на града ... избяга. Не я гоних, върнах се след 40 мин. и успях да разменя няколко думи-няма да се върне, няма да ходи на у-ще, няма да ми обяснява повече, избяга.Беше със стари "приятели-ятаци".Отношенията ни са неспасяеми вече,ние не можем да помогнем в момента, оставям на полицията и отдела за закрила на детето да намерят възможно най-доброто решение за нея. Ние опитвахме 9 месеца...

# 16 29 май 2007, 11:20 ч.

Мнения: 56

Reshenieto e tvoe. Az tepurva shte stavam maika i niamam pravo da sudia nikogo.
No shte buda direktna - UJASENA SUM OT NACHINA PO KOITO PISHESH TOVA !
Dano ot zakrila na deteto nameriat naistina dobro razreshenie za tova dete.

# 17 29 май 2007, 11:24 ч.

Мнения: 2 172

"Ако ще ни пускат по пързалката по- добре да не пишат."
Ако това са камъни в моята градина- не съм по пързалянето на никого, ако някой нещо не е рабрал да се върне в темата" спасявайте ни осиновените ни деца са в пубертет".Отговорих и лично на някои потребители по-горе, за да няма недоразумения.
[/quote]

# 18 29 май 2007, 11:28 ч.

Мнения: 2 172

Скъпа Ети Д, повярвай ми зад тези думи стои целият ужас, който съм преживяла когато тя бягаше. Започвахме от нула, за да дойде един ден поредното бягство. Само който го е преживял ще ме разбере...

# 19 29 май 2007, 11:32 ч.

Мнения: 583

Синът ни е на 13 години от 2 години имаме проблеми с него, миналата година и по- миналата имахме огромни проблеми - бугства от къщи и от училище, в следствие на което бяхме на самостоятелна форма на обучение сега също сме на такава форма. Правихме изследвания и се установи че е с хиперактивност и дефицит на концентрация. Работим с ресурсен учител. Не ходи на училище. Учиме в къщи и с една дума - положението не ни е розово, но не се отказваме. Докога ще издържим - божа работа, но никога не сме оставяли нещата на произвола. Не мога да съдя никого, защото не знам какво е положението в къщата им, но винаги има начин как да справиш с проблемите най- лесно е да ги пренебрегнеш и да махнеш с ръка.

# 20 29 май 2007, 11:35 ч.

Мнения: 583

Тук всеки пише и споделя проблемите си - Аист, напиши от къде тръгнаха вашите, защо започнаха бягствата на дъщеря ти, какъв е проблема - защото има такъв, но ти никъде не го пишеш.

# 21 29 май 2007, 12:25 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: Аист в вт, 29 май 2007, 10:59

Отношенията ни са неспасяеми вече,ние не можем да помогнем в момента, оставям на полицията и отдела за закрила на детето да намерят възможно най-доброто решение за нея. Ние опитвахме 9 месеца...

Значи ли това,че се отказваш от детето си?Значи ли това,че ти стигат 9 мес.тревоги и опити нещата да се оправят?
Ако ти и съпругът ти не помогнете на вашата дъщеря никой няма да ти почука на вратата и да се отзове,като ви замести.
Мислиш ли,че полицията и социалните работници биха се справили по-добре от теб?

Да бъдеш майка означава да си със детето/цата си винаги,била и във хубаво било и във лошо.
Хубавите моменти са най-сладки,идва момент,когяато децата порастват и когато навлизат в тежък пубертет,тогава именно ние майките и бащите сме хората които трябва да им подадем ръка.

Когато аз бях в пубертета,беше нещо кошмарно.Вярно карах тежък пубертет и затъвах от ден на ден все повече и повече в калта.
Никой не ми помогна,никой освен майка ми и баща ми бог да го прости.
Те бяха хората,които измъкнаха детето си от калта,помогнаха да си стъпи на краката и т.н.
Недай си боже един ден някое от децата ми постъпи по-този начин както твоята дъщеря,ще се боря със зъби и нокти,за ад и помогна,за да я измъкна от дупката в която е попаднала.
Не бих могла да се надьявам някой да почука на вратата ми и да предложи да помогне.

Хората са го казали"На волът рогата не тежат4
"Майка да имаш,но майка да не ставаш"

# 22 29 май 2007, 12:42 ч.

Мнения: 2 172

Не се заблуждавам, че някой ще реши нещата вместо нас, поне в България...Ще правя каквото и докогато мога,като не забравям ,че съм нужна и то много и на другото си дете. То има нужда от нас живи и здрави, а не болни и рухнали от опити да разбиват с глави стената.

# 23 29 май 2007, 12:44 ч.

Мнения: 341

Аист,съжалявам за това което ви се случва.Не мога и да си представя как се чувствате и колко ви е трудно и тежко.Но едно нещо само не мога да разбера,какво значи:

Цитат на: Аист в вт, 29 май 2007, 10:59

Не знам дали сте търсили професионален съвет,но ви трябва психолог.Дъщеря ви рано или късно ще се върне,но с всяко бягство тя се отдалечава все повече и повече от вас и в един момент наистина ще стане неспасяемо положението.Трудно е много но както казва korni6onko

Цитат на: korni6onko в вт, 29 май 2007, 11:32

.... но винаги има начин как да справиш с проблемите най- лесно е да ги пренебрегнеш и да махнеш с ръка.

Желая ви успех и не се отказвайте това е вашата дъщеря и тя е само на 14!!!! Ще израсте тази възраст,ще преживее болката и тогава ще си спомняте с усмивка тревогите.Бъдете силни Praynig

# 24 29 май 2007, 12:52 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Аист,може ли да ти задам един личен въпрос?Ако искаш отговори,ако не не ми отговаряй.
Другото ти дете,не това което е избягало,също ли е осиновено?

Аз имам две деца,и двете ми деца са осиновени,да са ми живи и здрави,и двамата обичам безкрайно много и никога не съм пренебрегвала единият спрямо другият.
Вземи пример както със пръстите на ръцете си.
И петте ти пръста са различни нали?Но които и да отрежеш ще те боли еднакво.
Нормално е другото ти дете също да има нужда от вас,че кое дете няма,но не можеш в името на едното да пренебрегваш другото,защото трябва да си психически здрава за да го отгледаш.

А що се отнася до това,че във България никой не би ти помогнали оттатък България да идеш,както и преди казах,не си ли помогнеш сам никой няма да ти помогне,това е положението.

# 25 29 май 2007, 12:55 ч.

Мнения: 2 172

Да,за тези месеци съм търсила каква ли не психологическа помощ.Тъкмо Комплекса за социални услуги започна дългосрочна работа с нея и с нас, когато тя избяга.Оновното е ,че детето е прекалено самостоятелно, независимо и импулсивно като характер за да я опазим от самата нея.

# 26 29 май 2007, 13:02 ч.

Мнения: 883

Аист, прости ми, може би нещо аз не съм разбрала, но... Как така се отказваш? Как така "неспасяеми"? Как така "Ние бяхме дотук"?
А от тук нататък? През целия останал живот? Та момичето ви е САМО на 14!!! Всеки е правил глупости, всеки е допускал грешки, всеки е имал мигове, в които се е чувствал безсилен. Сега дъщеря ти иска да е независима, иска да е далеч от теб/вас, иска никой да не й се "бърка" в живота... Но утре, след седмица, след месец, след година, след 5? децата порастват и излизат и от най-тежкия пуберитет. Кого ще може да потърси тя тогава, ако вие й отрежете пътя към дома? На кого ще се опре, когато настъпи отрезвяването, ако най-близките й хора изгасят светлината в прозорчето и затръшнат вратата...
Колкото и големи да ставаме, колкото и опит да трупаме, колкото умни и разсъдливи да сме, всеки от нас има потребността да знае, че някой го обича безусловно (независимо от всичките му недостатъци и глупостите, които някога е вършил), че някой го приема такъв какъвто е, че някой ще му прости всички прегрешения и ще го приласкае когато всички други го отхвърлят.
Кой ако не МАЙКАТА е този човек...

Не отхвърляй момичето си, колкото и да те е наранило.
Покажи му любовта си, колкото и то да твърди че няма нужда от нея.
Поддъжай трепкащото пламъче на прозореца, което да й служи като пътеводна светлинка в мрака.
И дръж вратата отворена...

Така тя ще има шанса да върне

# 27 29 май 2007, 13:03 ч.

Мнения: 341

Цитат на: Аист в вт, 29 май 2007, 12:55

Оновното е ,че детето е прекалено самостоятелно, независимо и импулсивно като характер за да я опазим от самата нея.

Чакай,чакай и какво следва от това да я оставите да си щъка ей така докато се умори и се прибере и после пак и пак ........ако не вие нейните родители кой може да я опази от самата нея?????

# 28 29 май 2007, 14:51 ч.

Мнения: 2 172

Креми, точно това не искаме и ние- да си се прибира и тръгва когато си поиска.Дълго време се опитвах да разбере, че върви по наклонена плоскост...А е умна, беше приета в елитно училище, държеше на него...
Е, преместиха я в друго, сега отпада и от там...Не спирах да се надявам, че ще завърши поне училище тази година.Явно попадна на добри "приятели"...Не казвам,че и ние сме идеални родители. Но не предполагах,че ще зазлеят така нещата.

# 29 29 май 2007, 14:59 ч.

Мнения: 341

Цитат на: Аист в вт, 29 май 2007, 14:51

Аист, искам да те помоля нещо Praynig

Кажи ни моля те,че вие няма да се откажете от дъщеря си,няма да я оставите да се пързаля по наклонената плоскост и ще се опитате да я измъкнете от "добрата " компания.

Много те моля кажи ни го Praynig

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 035
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: