Властен съпруг

Моя първия беше такъв и оттам ни започнаха едно 80% от проблемите.Еми не можах да го изтъпря и това е.
За сведние имам дете от него но не мисля че това е повод или извинение човек да търпи всичко от баща на детето си.

Tочно така,явно командоренето му се пренася в дома ви.Може и несъзнателно да го прави,въпреки,че много се съмнявам в това  .Че и ти имаш вина за тази ситуация е вярно,но от собствен опит знам защо си го допуснала-защото си Жена
Заяви присъствието си в неговия свят...независимо от методите,с които ще го направиш.
За вариант да се променя тепърва-забрави Просто го научи да се съобразява с теб,в противен случай ще стане още по-зле.

Ма то това да имаш дете голямо бреме излиза ...Изниква ми следната картинка:
Двама души-мъж и жена свързани със затворнически окови тип пранги + общо гюле=ДЕТЕТО за повече тежест. Това е краят....те са обречени    


Абсолютно вярно
Няма по-тъпо разсъждение от това,че родителите трябва да стават жертва на децата си,както и обратното

Всичко зависи от ситуацията и е според случая. Този конкретен не ми се струва чаак толкова сериозен, че чак да се развеждат и да нанасят допълнителна травма на детето Всичко може да се оправи и с малко повечко разговори и компромиси.
Дай ся да се развеждаме, щот' не ни изнася, че мъжът ми е малко по-властна натура. Ми и той си има цака, която може да се хване. Не е нужно веднага да ставаме толкова егоцентрични, да хвърляме ситуацията в крайните ъгли и да викаме, че друг начин няма! Защото преди всичко се мисли за детето!!!

Как ще отстъпваш, ако си права. Отстоявай мнението си.
Сама казваш, че не ти е посягал никога. Защо се страхуваш, че ще го направи?
Има хора, които уважават именно отстояването на собственатат позиция, тропването с крак (някак си симпатично женско качество), а не ласкателството и съгласяването.

Или може би той наистина е прав?
А и си има просто такива натури. Властни. Характер, зодия и прочие съвкупности, но си мисля, че да се мълчи на такъв тип човек е грешка. Тропваш на масата и това е.

И как така ще ти се кара? Не си на 4-5. Не позволявай такова отношение.
Говори с него, но не с пораженчески тон, а с тон на знаеща какво иска жена.

Успех, мила

Eстествено,че съвети от типа "Зарязвай го" са валидни само в краен случай.За съжаление обаче почти всеки втори мъж смята жена си за даденост,и се самозабравят.
За мен има 2 типа жени:едните свикнали да живеят в патриархалния строй,и готови мъжете им да ги тъпчат всячески,за което си имат перфектно извинение-детето.
Другия тип са жените,които  държат и отстояват позициите и мнението си - щом нещо не им харесва - го показват.А ако не става с "кадифенте ръкавици".....вземат камшика

Много, много неприятно е това, направо си е проблем.В никакъв случай не мисля, че има място дори да се говори за напускане и разбиване на семейството, при положение че нищо не си пробвала за да промениш лошият му нрав.Първо е редно да намериш удобният момент и да предизвикаш изключително открит разговор, да обясниш как се чувстваш от лошото му настроение и последвалото лошо отношение към теб, да го накараш да те чуе и да почувства това, което чувстваш ти.Не е лесно, но ако си упорита и го обичаш не е недостижимо.
В никакъв случай обаче не бива да продължаваш да мълчиш и да търпиш, тъй като това ще ти се отрази зле на психиката, на самочувствието, та дори и на здравето.Казвам го от личен опит, съпругът ми, вече бившият беше такъв и зная какво е да понесеш на гърба си целият му товар, нервите му и всичките му неуспехи.В продължение на 15 години бях подложена на страхотен психологически тормоз, до там,
че като наближеше часът, в който се прибира вечер и получавах аритмия, тъй като не знаех какво настроение да очаквам, съответно и претенции, упреци, сръдни и т.н.Честно казано моделът на поведение на този тип мъже е един и същ и не съм оптимист за крайният резултат, но това не значи че е невъзможно да си наложи промяна.Ако ви обича истински и вникне в това, което му кажеш, в страховете ти и дисконфорта, който ти причинява, то би могъл да се постарае и да си слага спирачка, така лека-полека ще настъпи промяната.
Успех ти желая Гери, дано обичта му към семейството му да надделее. Ако ли не, не се отчайвай, но не позволявай това, не е честно и не заслужаваш да живееш така, никой не го заслужава.Успех от сърдце!!!

Още нещо, което се сетих четейки другите мнения.Аз също се свивах и мълчах, правех всичко само да не ми крещи и мир да е. Когато настъпи краят и мъжът ми си събра багажа и тръгваше, спря на вратата на хола и ми каза, че години наред е чакал да скоча и да кресна, да го напсувам дори, да го заплаша, да го ударя, дори в истерия да изпадна от яд, че си позволява да ме тъпче, но аз не съм го направила и това го е ядосвало още повече и без да иска е изкарвал и този допълнително породен яд върху мен.Дори тръгвайки ме молеше да викна, да го нараня, нагрубя.......не мога да си го обясня, аз отговорих, че не разбирам така любовта, че не мога да нараня или обидя и нагрубя близките си, че това не е стилът ми и ако някой предизвиква у мен такива негативни емоции не бих живяла с него.Не зная какво друго да ти кажа, помисли върху моят житейски опит и дано ти помогне.

Темата е в "Татковци". Те защо ли си мълчат

Iv, имат си причина . Само Тонколонски се включи, браво!
Нямам идея дали разговор ще ви помогне, но трябва да вземеш мерки. Отстоявай мнението си, покажи му, че и ти имаш място под слънцето и светът не е само той.

и работата му въобще не е оправдание за лошото отношение към теб,ако ги питаш-всички са мнооого уморени и натоварени дори и да си клатят краката. би трябвало да гледа поне в къщи да е спокойно ,а не да натоварва атмосферата допълнително!

Ако имаш възможност и начин - намери си друга работа. С друг шев....с твои собствени пари, идващи от друг джоб, с лично време и собствени ангажименти, може би ще те приеме като "равна". Самия факт, че няма да сте толкова време заедно съссигурност ще промени отношенията ви Най-малкото което е е,ще има какво ново да си кажете. преди време аз исках да работя в офиса на моя мъж, но ме разобеди. Каза, че всичко ще си изкарва на мене, като най-близка, че на служителите си може би няма да говори така както на мен " без задръжки" и т.н. Моя кум ме посъветва същото нещо ( фирмата им е обща). Каза че преди време той е работил заедно с жена си и не са се разбирали изобщо, нито той и мълчал нито тя му оставала длъжна. Сега, всеки с различни работи са прекрасно семейство. Все пак ако нямате подобен вариант, не се отчайвай, имам и такива познати семейство, които твърдят, че въпреки пречките, двамата си знаят как да си въртят бизнеса най-добре! Всичко ще се оправи с търпение и много любов! В нашия брак компромисите са 90% от моя страна, все негодувам за това...но пък приех, че това е най-добрия вариант, и не ми тежи кой знае колко.

Подкрепям мнението на КАТИ,мисля,че емного права.Но такива хора трудно е да се променят.Трябва да се опиташ смело да изказваш мнението си по всеки един въпрос.Не премълчавай,това ,което мислиш и ти е на сърцето.Рано е да го напускаш.Първо се опитай да си поговорите ,обясни му как се чувстваш.Смени си работата.Обръщай повече внимание на себе си и на своите желания и потребности.Трябва да повишиш самочувствието си,защото само така ще успееш.Не му се давай!

Благодаря Ви за съветите! Ще се опитам да съм по борбена и да започна да уважавам повече себе си. Цял живот съм мислила първо за другите, а за мен ..., но опитвам да се променя. А за работата,  тя ми харесва, а и с него почти не се виждаме докато сме на работа, въпреки че едно обаждане понякога е пре-достатъчно.
Ще опитам първо с кадифените ръкавици, пък ако не стане ... с камшика 

Аз си мисля, че щом се държи така, значи ти го позволяваш. Нямаше да го прави, ако беше пресекла подобно отношение още в началото. Разбира се, отстрани е много лесно да се дават съвети, но си мисля, че трябва да намериш начин да съхраниш себе си и достойнството си. Ако оставиш нещата така, проблема ще се задълбочи.