Мисля,че всекидневно правим компромиси,дори и да не го осьзнаваме
Просто не може да живееш с един човек и да мислиш само за себе си
Просто не може да живееш с един човек и да мислиш само за себе си
- Публикувана: 3 юни 2007, 22:49 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2007, 22:32 ч.
В името на щастието?
Не се сещам за някакъв голям компромис, който някой от двама ни да е направил.
Иначе много често се налага да се правят малки компромиси.
Иначе много често се налага да се правят малки компромиси.
Заради мъж ми направих компромиса да не сиктирдосам категорично свекървата заради безобразното и отношение към мен, а и към детето ми най-вече и да и заявя, че никога през живота си не искам да я видя повече! Правя го вече два пъти този компромис, но третия път тя ще си хване пътя окончателно!
Заради мъж ми направих компромиса да не сиктирдосам категорично свекървата заради безобразното и отношение към мен, а и към детето ми най-вече и да и заявя, че никога през живота си не искам да я видя повече! Правя го вече два пъти този компромис, но третия път тя ще си хване пътя окончателно!
Ей,това е най-големият компромис с разликата, че трябваше аз да си събера нещата,тъй като живеем в НЕЙНИЯТ апартамент.
Много постове съм изписала по въпоса, но нищо друго не ме дразни повече от нейното постоянно присъствие около нас....иска все да и се обръща внимание.....ама то май мъжът ми е виновен...и все ми излиза с думите :" Е да я оставим забравена ли?"
Не ми се приказва даже,ама ако знаех ча тъй ще стане бих се замислила над някой животоопределящи въпроси.
Компромисите които направих са - напуснах работа, започнах да пътувам навсякъде с него ( вярвайте понякога не е никак интересно, лесно или приятно ), промених целия си живот. Имаше месеци докато бях бременна да съм сама, а той в чужбина - ето сега пак съм сама, а той на хиляди километри - работи за семейството ни. Когато съм в чужбина с него, особено ако е някое забутано в географията място, изпадам в депресия, няма с кого 2 думи през деня да си кажа - добре че е форума.
Ами това е за сега, някой ден ще се наложи най-голямата промяна. Да си напусна завинаги страната, дома, приятелите и да създам нов дом, познати и приятели в неговата страна.
Ами това е за сега, някой ден ще се наложи най-голямата промяна. Да си напусна завинаги страната, дома, приятелите и да създам нов дом, познати и приятели в неговата страна.
Според мен всяка връзка изисква много компромиси и от двете страни! Иначе няма как да оцелее. Но докато и двамата могат да живеят с тези компромиси добре, да се обичат, подкрепят и поддържат, не виждам нищо лошо в това! Отдавна спрях да вярвам в приказката за принца, който е перфектаната ми половинка! Те такова животно нема. Просто някои хора не искат да си признаят, че правят компромиси. Това е.
Дойдох да живея в Норвегия, тази така студена и ску4на държава, дале4 от семейство и лЮбими приятели, които за мен преди бяха целия свят, дале4 от Варна, градът, който се зари4ах никога да не напусна.
И не, той не го осъзнава, никога не съм му споделяла, колко ми е тежко дале4 от родината. Няма и да го направя. 6тастлива съм и само с него, просто малко по- малко и не напълно. Но пък пълно 6тастие има ли
И не, той не го осъзнава, никога не съм му споделяла, колко ми е тежко дале4 от родината. Няма и да го направя. 6тастлива съм и само с него, просто малко по- малко и не напълно. Но пък пълно 6тастие има ли
bob4enkа...скучна е Норвегия понеже предполагам нямаш приятелки и си сама. Я ела в Трондхейм да видиш дали е скучно...
Постоянно си правим купони... 
Сори за офф-а..
По темата...Аз направих голям компромис като оставих всичко зад гърба си заради него и дойдох в Норвегия! И не съжалявам...
По принцип аз съм такъв човек, че навсякъде се чувствам добре... Е оня ден гледах предаването " Другата България" за ЮАР...за Боцвания, Намибия...Макар и никога да не съм ходила в Африка, вътрешно усещам и знам че и там бих живяла. Много готини хора...нищо че 80% са черни... 
Къв такъв човек съм....не знам... 
И двамата направихме компромис-аз си зарязах кариерата,за да се отдам на семейството, а мъжа ми започна да работи и за двама ни.Радваме се заедно на бебчо и компромисите не ни тежат 
И ние сме така
Някои хора може да не споделят моето мнение( нали затова сме анонимни- за да не се сдрапаме и станем на кълбета) ама аз мисля 4е си постъпила 4удесно и не мисля 4е изневярата е нещо не4овешко, в крайна сметка 4овек не може само пържолка да яде, някога ще ти се дояде и боб, например............. но може би това е за друга тема но по въпроса мисля 4е си направила добре в името на семейството и има и по-страшни неща в живота , но винаги са по-леки ако има близък с който да ги споделиш, бори се за 4естността в семейството да се запази
в името на 6тастието ? простих на моят мъж една изневяра и само за6тото го оби4ам безумно ,мисля 4е с това засвидеталствах любовта си към него .вие как мислите,дали е така ?
Не мога да кажа...не ви знам ситуацията... 
Според мен всяка връзка изисква много компромиси и от двете страни! Иначе няма как да оцелее. Но докато и двамата могат да живеят с тези компромиси добре, да се обичат, подкрепят и поддържат, не виждам нищо лошо в това! Отдавна спрях да вярвам в приказката за принца, който е перфектаната ми половинка! Те такова животно нема. Просто някои хора не искат да си признаят, че правят компромиси. Това е.
Уверявам те, че има хора, с които е необходимо да се правят много по-малко и по-незначителни компромиси, отколкото с други. Има хора, с които е по-лесно да се живее, отколкото с други. Да, има хора, които са по-подходящи за всеки един от нас, отколкото други. Ако ти не си намерила такъв човек, не означава, че другите не са. След 3 брака мога да те уверя, че от мъж до мъж има огроооомна разлика!
