Ходила съм,жива и здрава,пак мисля да ходя.Беше много приятно.Събрахме се пак ,със старата компания на една маса,откарахме до сутринта.Според мен,човек се променя от обстоятелствата,но като цяло си остава същият!А и точно тези срещи,според мен, се правят,за да си припомним от къде сме тръгнали!Забелязах,че най-самозабравилите се,бяха "забравили"да дойдат!
- Публикувана: 4 юни 2007, 23:18 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2007, 01:01 ч.
Среща с бившите съученици
Никой от тях не ми е близък, дори любопитство не ме мъчи кой какво прави. Нито хубави, нито лоши спомени имам - пълно безразличие изпитвам, като към безлични спътници във влаково купе.
И при мен е така!
Не бих отишла!
тази година правихме 3 години от завършването и трябваше да се събираме но никой не е организирал нищо... въпреки това не бих отишла
Прочетох, че някои от вас не биха отишли на среща със съучениците си, с които са учили от първи до осми клас. При мен обаче нещата са по-различни - със съучениците ми от езиковата гимназия (където отидох не след 7-ми, а след 8-ми клас след приравнителен изпит) така и не се разбирахме особено. Бяхме си направо безразлични. Не бих отишлана среща с тях сега, даже и пари да ми дават.
С колегите от университета, които са останали в БГ, се виждаме и без специално организирани срещи. Единствените съученици/състуденти, с които изобщо искам да се виждам, са именно тези от 1 до 8 клас.
С колегите от университета, които са останали в БГ, се виждаме и без специално организирани срещи. Единствените съученици/състуденти, с които изобщо искам да се виждам, са именно тези от 1 до 8 клас.
Тези от 1-4 не ги помня почти, с изключение на едно момиче, с което бяхме в гимназията. Тя е човекът, с който искам да се виждам и в бъдеще.
От 5- 7 също не ги помня, пак с изключение на едно момиче, което ми е съседка и ми е почти като сестра и едно момче, което се падна в съседен клас в гимназията, но с него така или иначе нямам обща приказка.
Тези в гимназията не ми допадаха просто. Твърде различни от мен (или аз от тях), нямахме общи неща.
От 5- 7 също не ги помня, пак с изключение на едно момиче, което ми е съседка и ми е почти като сестра и едно момче, което се падна в съседен клас в гимназията, но с него така или иначе нямам обща приказка.
Тези в гимназията не ми допадаха просто. Твърде различни от мен (или аз от тях), нямахме общи неща.
Явно при всеки е индивидуално. И аз със съучениците ми от началното училище не бих се събрала, защото дори вече не ги помня. И със състуднтите си също не ме влече (то и не сме се събирали досега). Но с тези от гимназията е просто връх. Събираме се на 5 години, при това целия випуск - от 240 човека присъстват обикновено не по-малко от половината. Миналата година организацията започна от пролетта, а сбирката се състоя през октомври, така че голяма част от "чужденците" успяха да се организират, за да дойдат. Обикновено ангажираме хотел с ресторант близо до София, така че който примре да може и да полегне.
Абе, много е гот
и сякаш времето е спряло. Изведнъж и акълът и поведението ни се връщат години назад.
Абе, много е гот
и сякаш времето е спряло. Изведнъж и акълът и поведението ни се връщат години назад.
Само аз май се събирам със съученици от началното училище, а не ходя на срещите с тези от гимназията (е, те не са останали повече от 5 човека в България от тях).
странното е, че след седми клас много от нас отидоха в различни гимназии, но и до ден днешен се събираме 1-2 пъти годишно и си изкарваме страхотно. аз лично се очудих колко общо имам с тези хора и колко общи теми на разговори имаме.
събираме се основно десетима човека и времето минава неусетно.
на юбилейната ни среща, някой беше успял да издири и класната ни, а тя пък донесе някакви картички с пожелания, които сме и писали в трети клас. беше голям майтап
странното е, че след седми клас много от нас отидоха в различни гимназии, но и до ден днешен се събираме 1-2 пъти годишно и си изкарваме страхотно. аз лично се очудих колко общо имам с тези хора и колко общи теми на разговори имаме.
събираме се основно десетима човека и времето минава неусетно.
на юбилейната ни среща, някой беше успял да издири и класната ни, а тя пък донесе някакви картички с пожелания, които сме и писали в трети клас. беше голям майтап
Скоро се срещахме една група съученици от 1 до 8 клас.
Повеселихме, разказахме си живота, задачите.
Със съучениците от последните класове не сме правили среща всички.
Но иначе ние сме си една сплотена група от няколко приятелки, и се виждаме постоянно. Онзи ден бяхме на женско парти.
Обичам ги тия момичета.
Много сладка дружинка сме.
Повеселихме, разказахме си живота, задачите.
Със съучениците от последните класове не сме правили среща всички.
Но иначе ние сме си една сплотена група от няколко приятелки, и се виждаме постоянно. Онзи ден бяхме на женско парти.
Обичам ги тия момичета.
Много сладка дружинка сме.
не разбилам дивият ентусиазъм, с който някои хора посрещат тези срещи. 
Мога да ти помогна да го раzбереш, аz посрещам такива срещи точно с див ентусиаzъм и ме е яд, че не ги правим по-често.
Радвам им се например zащото е нещо раzлично от всекидневието. За една вечер се връщаме в хубавите луди години когато бяхме напълно беzгрижни. Освен това съм поzитивно настроена към хората и ми е винаги приятно да срещна отново такива, с които сме имали весели моменти. Контактна личност съм и към всеки от съучениците ми тая добри чувства, та се радвам да видя, че са добре и са постигнали нещо. Аz пък не раzбирам zащо някои хора така се дърпат от теzи срещи.
Може би е важно какви позиции си имал в класа-ако си бил аутсайдера,защо ти е да си припомняш неприятни моменти. Ние се събрахме миналата година, ей така без повод.Дойдоха 10 човека ,повечето време ни отне да си припомняме липсващите, кой къде е, какво прави,абе малко клюкарска история.Но сме се отчуждили ,нямаме общи теми,освен за семейства, да се похвалим,да се оплачем.Въпреки това е приятно.С тези хора имаме специална връзка-спомени, общи радости, бели....С тях се чувствам спокойна, не се правя на такава, каквато не съм.
Но има и някои, които идват само да подновят полезни познанства.
Въпрос на нагласа
Но има и някои, които идват само да подновят полезни познанства.
Въпрос на нагласа
Аz пък не раzбирам zащо някои хора така се дърпат от теzи срещи.
не разбилам дивият ентусиазъм, с който някои хора посрещат тези срещи.
Мога да ти помогна да го раzбереш, аz посрещам такива срещи точно с див ентусиаzъм и ме е яд, че не ги правим по-често.
Радвам им се например zащото е нещо раzлично от всекидневието. За една вечер се връщаме в хубавите луди години когато бяхме напълно беzгрижни. Освен това съм поzитивно настроена към хората и ми е винаги приятно да срещна отново такива, с които сме имали весели моменти. Контактна личност съм и към всеки от съучениците ми тая добри чувства, та се радвам да видя, че са добре и са постигнали нещо. Аz пък не раzбирам zащо някои хора така се дърпат от теzи срещи.