не по-силни , а по-мъдри, но това след като се съвземем и продължим живота по един или друг на4ин! раните си стоят, особено душ?вните терзания и съмнения! и болят и ни напомнят и ни карат да се превиваме и приемаме нещата и да се пускаме по те4ението или да се борим срещу ! зависи от нас , кое ще изберем, по-лесното или по-трудното!
- Публикувана: 5 юни 2007, 09:56 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2007, 12:10 ч.
Нещата,които не ни убиват...
Може би е вярно!
Обикновено, когато изпадна в трудна ситуация се опитвам да си наложа, че по-важно от здравето и живота на любимите ми хора няма и следователно всичко друго е обратимо!
Обикновено, когато изпадна в трудна ситуация се опитвам да си наложа, че по-важно от здравето и живота на любимите ми хора няма и следователно всичко друго е обратимо!
Не, отдавна знам за мен, че не е така. Неща, прекалено тежки за мен може и да не ме убият, но ще ме съсипят и ще ме направят по-слаба и уязвима (не по-силна). Не говоря за житейски трудности, тях ги преодолявам с лекота, говоря за истински трагични неща. Дано не се случват на никого!
На мен миналата година ми се случи такова трагично нещо, мислех, че съм тотално съсипана. Два месеца ме нямаше духом. После се мобилизирах здраво и в един момент се почувствах почти като безсмъртна. Знаех, че нищо по-лошо не може да ми се случи, от нищо не ме беше страх вече. Правих неща рискови, които никога преди това не бих направила. Затова и написах, че зависи от човека дали ще позволи изпитанието да го убие.
Аз вярвам в тази сентенция, за мен важи 100%. За съжаление няма нещо лошо, през което да не съм минала. Много страдах, много сълзи изплаках и продължавам да изплаквам. Но да, чувствам се по-силна от повечето ми близки. Но в същото време тези думи не важат за всеки. Не може да се направи обобщение.
Пожелавам никой да не разбере значението на тези думи!
Пожелавам никой да не разбере значението на тези думи!
Тази поговорка я мразя с душата си. Но не защото не вярвам в нея. Асоциирам я с едно бивше (Ура! Ура! Ура! 
) гадже, което ми я рецитираше всеки път, когато му кажа, че се съм в много трудна ситуация. Звучеше ми като "Оправяй се сама, хич не ме ебе за твоите проблеми".
Истината е, че не съм се оправяла съвсем сама. Слава Богу. В трудните ситуации съм търсила помощ. Има хора, за които е щастие и дълг да помогнат на някого, на когото държат
Това са приятелите, истинските, а не тези, с които просто си пием кафето.
Всяка преживяна трудност ме прави... по-цинична, после малките стресове ми изглеждат чак смешни. Това е, мисля, големите болки остават като база за сравнение за малките след тях. Пък и ми напомнят да не приемам добрите неща за даденост. И да се усмихвам всеки ден, в който нямам повод да плача.
) гадже, което ми я рецитираше всеки път, когато му кажа, че се съм в много трудна ситуация. Звучеше ми като "Оправяй се сама, хич не ме ебе за твоите проблеми". Истината е, че не съм се оправяла съвсем сама. Слава Богу. В трудните ситуации съм търсила помощ. Има хора, за които е щастие и дълг да помогнат на някого, на когото държат
Това са приятелите, истинските, а не тези, с които просто си пием кафето.Всяка преживяна трудност ме прави... по-цинична, после малките стресове ми изглеждат чак смешни. Това е, мисля, големите болки остават като база за сравнение за малките след тях. Пък и ми напомнят да не приемам добрите неща за даденост. И да се усмихвам всеки ден, в който нямам повод да плача.
...ни правят по-силни.Така ли е това според вас? Ще ми е интересно да науча за вашите изпитания в живота.
Да споделим мисли кой как се измъкна от тежка житейска ситуация...
Да споделим мисли кой как се измъкна от тежка житейска ситуация...
ни се иска да го бяха направили.....
Загубих много близки хора, майка си също.
Не умрях, да, но от тогава, всеки път, когато става въпрос за мой близък, изпадам в истерия.
Всеки път, когато телефона звънне в необичайно време, сърцето ми подскача. Когато чуя за катастрофа, изострям вниманието си, да не би някой от моето семейство да е потърпевш. Когато баща ми пипне грип и го боли стомах, аз си мисля, че умира.
Така, ден след ден, се побърквам. Какви ли не предположения ражда болния ми мозък!
Да, силна съм, много по-силна от съпруга ми, но каква полза. Съмненията и притесненията не ме напускат.
Да живееш в постоянен страх от загуба на близки хора си е живо мъчение!
Не умрях, да, но от тогава, всеки път, когато става въпрос за мой близък, изпадам в истерия.
Всеки път, когато телефона звънне в необичайно време, сърцето ми подскача. Когато чуя за катастрофа, изострям вниманието си, да не би някой от моето семейство да е потърпевш. Когато баща ми пипне грип и го боли стомах, аз си мисля, че умира.
Така, ден след ден, се побърквам. Какви ли не предположения ражда болния ми мозък!
Да, силна съм, много по-силна от съпруга ми, но каква полза. Съмненията и притесненията не ме напускат.
Да живееш в постоянен страх от загуба на близки хора си е живо мъчение!
love_sunrise, съжалявам миличка за загубите ти. И аз загубих и майка, и баща, и баба си. 
И аз се чувствам доста често така уплашена. Понеже мъжът ми разхожда вечер кучето и като се забави малко повече от обичайното и аз изперквам! А един ден като имаме деца, направо не ми се мисли. Дано успеем да се справим с това, така вредим на най-вече на себе си! Прегъщам те! 
И аз се чувствам доста често така уплашена. Понеже мъжът ми разхожда вечер кучето и като се забави малко повече от обичайното и аз изперквам! А един ден като имаме деца, направо не ми се мисли. Дано успеем да се справим с това, така вредим на най-вече на себе си! Прегъщам те! love_sunrise, съжалявам миличка за загубите ти. И аз загубих и майка, и баща, и баба си. И аз се чувствам доста често така уплашена. Понеже мъжът ми разхожда вечер кучето и като се забави малко повече от обичайното и аз изперквам! А един ден като имаме деца, направо не ми се мисли. Дано успеем да се справим с това, така вредим на най-вече на себе си! Прегъщам те!
И аз се чувствам доста често така уплашена. Понеже мъжът ми разхожда вечер кучето и като се забави малко повече от обичайното и аз изперквам! А един ден като имаме деца, направо не ми се мисли. Дано успеем да се справим с това, така вредим на най-вече на себе си! Прегъщам те! Съжалявам за огромната ти загуба!
Разбирам те, не можем да контролираме страховете си, колкото и да опитваме!
Опитвам се да приема загубата, да преглътна болката и да продължа напред, но не винаги успявам. Може би с времето мъката ще стане по-поносима....
Дано, дано някой ден да се научим да живеем, без да се притесняваме толкова! Относно децата, много пъти със си мислила същото. Ще се справим, сигурна съм!
Прегръщам те!
Бъди здрава, ти и семейството ти! 
Загубих много близки хора, майка си също.
Не умрях, да, но от тогава, всеки път, когато става въпрос за мой близък, изпадам в истерия.
Всеки път, когато телефона звънне в необичайно време, сърцето ми подскача. Когато чуя за катастрофа, изострям вниманието си, да не би някой от моето семейство да е потърпевш. Когато баща ми пипне грип и го боли стомах, аз си мисля, че умира.
Така, ден след ден, се побърквам. Какви ли не предположения ражда болния ми мозък!
Да, силна съм, много по-силна от съпруга ми, но каква полза. Съмненията и притесненията не ме напускат.
Да живееш в постоянен страх от загуба на близки хора си е живо мъчение!
Не умрях, да, но от тогава, всеки път, когато става въпрос за мой близък, изпадам в истерия.
Всеки път, когато телефона звънне в необичайно време, сърцето ми подскача. Когато чуя за катастрофа, изострям вниманието си, да не би някой от моето семейство да е потърпевш. Когато баща ми пипне грип и го боли стомах, аз си мисля, че умира.
Така, ден след ден, се побърквам. Какви ли не предположения ражда болния ми мозък!
Да, силна съм, много по-силна от съпруга ми, но каква полза. Съмненията и притесненията не ме напускат.
Да живееш в постоянен страх от загуба на близки хора си е живо мъчение!
Съжалявам за всичко това, много ми е мъчно
За мен важи, не съм искала да проверявам, но се оказа, че човек може да преглътне много повече отколкото предполага
Абсолютно съм съгласна, въпроса е дали си заслужава.