- Публикувана: 5 юни 2007, 19:48 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2007, 23:11 ч.
Очаквате ли подаръци от чужбина?
А обратното?
Имам сестра в Америка и целия род сме длъжни да подаряваме
Абонирана е за 2 бг списания и мама й ги праща всеки месец. Понеже е с две малки деца и през месец някой пътува дотам (разходите по пътя винаги са си за нащша сметка) да й помага, натоварен до ушите с неща, дето искали - обувк, че в бг са по качествени, крият се храни по багажите, че там нямало такива, играчки, дрехи ... всичко. Те не купуват никога нищо за нас, щото само единия работи. Миналия месец минах с един колет за нея и за синът й, че и двамата бяха рожденици и оттогава не ми говори, понеже не съм й бръщала специално внимание
Знаете ли колко струва един колет до щатите? А самолетен билет отиване и връщане? Чувствам се като заложник вече. Имам чувството, че с мъжа ми работим само за тях, но всеки път, когато се опитам да й го кажа по някакъв мек начин, тя се сърди. Истината е, че за собственото си дете купувам по-малко, отколкото за нейните, а мама и тате за мойто все нямат, че другите били далече и да не им било мъчно... Много ми е тежко.
Имам сестра в Америка и целия род сме длъжни да подаряваме
Абонирана е за 2 бг списания и мама й ги праща всеки месец. Понеже е с две малки деца и през месец някой пътува дотам (разходите по пътя винаги са си за нащша сметка) да й помага, натоварен до ушите с неща, дето искали - обувк, че в бг са по качествени, крият се храни по багажите, че там нямало такива, играчки, дрехи ... всичко. Те не купуват никога нищо за нас, щото само единия работи. Миналия месец минах с един колет за нея и за синът й, че и двамата бяха рожденици и оттогава не ми говори, понеже не съм й бръщала специално внимание
Знаете ли колко струва един колет до щатите? А самолетен билет отиване и връщане? Чувствам се като заложник вече. Имам чувството, че с мъжа ми работим само за тях, но всеки път, когато се опитам да й го кажа по някакъв мек начин, тя се сърди. Истината е, че за собственото си дете купувам по-малко, отколкото за нейните, а мама и тате за мойто все нямат, че другите били далече и да не им било мъчно... Много ми е тежко.
Не, не очаквам. Не обичам да ми носят подаръци, после се чувствам задължена, а с парите съм зле.
Хубаво, че беше другата тема, че да науча какви са традициите в България. Без подарък на гости не припарваш... И че на бебе на 6 месеца трябвало да му се носят плодове според сезона.
Хубаво, че беше другата тема, че да науча какви са традициите в България. Без подарък на гости не припарваш... И че на бебе на 6 месеца трябвало да му се носят плодове според сезона.
Сестра ми живее в Москва. Майка ни зимата е там. Причината да пътува почти винаги с влак са подаръците. Ние със сестра ми винаги си подаряваме стоки, които ги няма в съответния град. Например, от тук аз купувам вино, ракия, сирене и мезета, от там получавам сельодка, сиомга, тортики и други вкуснотийки. Чакам я да дойде лятото с малък сладък подарък- кученце, порода пудел джудже, прасковен цвят. В замяна ще я водя на море.
Иначе, колекционирам пепелници и чинийки, сувенирни. Близките приятели ги моля да ми донесат. Малки са, не заемат място, а радостта ми е голяма. Имам дори от Китайската стена, позлатен, ръчна изработка. Сега чакам от Швейцария.
Иначе, колекционирам пепелници и чинийки, сувенирни. Близките приятели ги моля да ми донесат. Малки са, не заемат място, а радостта ми е голяма. Имам дори от Китайската стена, позлатен, ръчна изработка. Сега чакам от Швейцария.
Не прочетох всички отговори , но ще кажа аз какво мисля - не очаквам нищо , било то от чужбина или от тук . Ноооо ... ми прави лошо впечатление наистина , ако някой който идва за 1-ви път в домът ми се изръси с празни ръце . Едно цвете или нещо дребно биха показали отношението му към нас ...
От хора , които идват често не само не очаквам , ами и направо съм им забранила да носят .
Но понеже визирате другата тема , където зълвата която никога не е виждала бебето се изръсила при него и без едно плюшена играчка примерно , ще ви кажа как е при нас - Братът на мъжа ми живее във Флорида . Идва си рядко и винаги има много подаръци за детето . Да не говорим , че му изпраща - за РД , за Коледа и т.н.
Когато разбра , че малкият обича да рита цял ден обикалял , за да му намери хубава футболна топка и футболен екип , за да му прати .
Ето , сега разбрах защо толкова се дърпаш да не ти подарят нищо / било то и за да засвидетелстват уважение / - да не би после някой да очаква нещо от теб 
Жалко е !
Повечето хора , които са ти подарили нещо не са го направили , за да им подариш и ти
Но явно ти е трудно да разбереш ...
Ние когато пътуваме в чужбина , също носим подаръци на близките си !
От хора , които идват често не само не очаквам , ами и направо съм им забранила да носят .
Но понеже визирате другата тема , където зълвата която никога не е виждала бебето се изръсила при него и без едно плюшена играчка примерно , ще ви кажа как е при нас - Братът на мъжа ми живее във Флорида . Идва си рядко и винаги има много подаръци за детето . Да не говорим , че му изпраща - за РД , за Коледа и т.н.
Когато разбра , че малкият обича да рита цял ден обикалял , за да му намери хубава футболна топка и футболен екип , за да му прати .Не, не очаквам. Не обичам да ми носят подаръци, после се чувствам задължена, а с парите съм зле.
Жалко е ! Повечето хора , които са ти подарили нещо не са го направили , за да им подариш и ти
Но явно ти е трудно да разбереш ...Ние когато пътуваме в чужбина , също носим подаръци на близките си !
Имам близки и приятели из разни континенти. Радвам се да ги видя, да ги прегърна, да поговорим "на живо". Не очаквам подаръци.
Когато аз пътувам, рядко нося на "домашните", но то и не са "подаръци" в общоприетия смисъл на тази дума - обикновено купувам бонбони, специфични за въпросната страна. Има едни локумчета в Турция например, които тук струват почти колкото трюфели, а там са стотинки.
В България намирам всичко, което ми е необходимо.
Когато аз пътувам, рядко нося на "домашните", но то и не са "подаръци" в общоприетия смисъл на тази дума - обикновено купувам бонбони, специфични за въпросната страна. Има едни локумчета в Турция например, които тук струват почти колкото трюфели, а там са стотинки.
В България намирам всичко, което ми е необходимо.
Гласувах с опцията, в която се споменава, че и аз подарявам. Така е, но само на близки роднини (майка, сестра, баща, мъж, дете).
Не се чувствам длъжна, но ако е нещо изгодно, което го няма в бг или просто красиво, го взимам. Не нося телевизори или пералня. Малка дрешка, аксесоар, сувенир или принадлежност. Очаквам и на мен да ми носят, най-често мъжът ми го прави, защото пътува много. Случвало се е да му поръчвам нещо конкретно, което няма в България, но козметика. Чаршафи, пердета, покривки и техника е чиста простащина да се влачи напред-назад из Европа и света.
Но не го чувствам като задължително и никога не бих се нацупила, че не ми е донесено, какво толкова е*ати?!
Сетих се за един случай, в който подаръците от мъжа ми са били конфискувани на летището, защото не били съвсем безопасни. Е, какво, парите заминаха в кошчето и се върна с "празни ръце". Трябваше да му кажа: "Марш обратно в Мюнхен и ако не се върнеш с подаръците, не искам да те виждам в тая къща!"
Не се чувствам длъжна, но ако е нещо изгодно, което го няма в бг или просто красиво, го взимам. Не нося телевизори или пералня. Малка дрешка, аксесоар, сувенир или принадлежност. Очаквам и на мен да ми носят, най-често мъжът ми го прави, защото пътува много. Случвало се е да му поръчвам нещо конкретно, което няма в България, но козметика. Чаршафи, пердета, покривки и техника е чиста простащина да се влачи напред-назад из Европа и света.
Но не го чувствам като задължително и никога не бих се нацупила, че не ми е донесено, какво толкова е*ати?!
Сетих се за един случай, в който подаръците от мъжа ми са били конфискувани на летището, защото не били съвсем безопасни. Е, какво, парите заминаха в кошчето и се върна с "празни ръце". Трябваше да му кажа: "Марш обратно в Мюнхен и ако не се върнеш с подаръците, не искам да те виждам в тая къща!"
Гласувах с "Те носят, но и аз им подарявам". Истината е, че имам много познати и роднини в чужбина. Не очаквам от тях да ми носят подаръци, защото отношенията ни не са такива. С няколко семейства сме изключително близки и все гледаме да занесем по нещичко на децата, те да донесат на нашето. За да се видим с тях, специално си променяме маршрутите при командировки и лични пътувания. Не бих се обидила, ако някой бъде пропуснат - в крайна сметка подаръкът е подарък, когато е от сърце избран, а не когато е по задължение, избран в последния момент от няма-на-къде. Например, ако аз купя в Бг интересна играчка на моя син, и реша че тя ще е интересна и за другото детенце и скоро ще имаме път натам, я купувам и я подреждам за подарък. Но никога не се насилвам да купя нещо, 'щот така се очаква - да занеса нещо. Също и не бих се зарадвала толкова на подарък, купен за да има такъв, а не защото наистина е интересен, ценен, подходящ.
Не, не очаквам. Не обичам да ми носят подаръци, после се чувствам задължена, а с парите съм зле.
Жалко е ! Повечето хора , които са ти подарили нещо не са го направили , за да им подариш и ти
Но явно ти е трудно да разбереш ...Не желая да ми засвидетелстват уважение чрез подаръци. Този израз въобще не го схващам. Радвам се да видя човека. Ще ми се да ми отделят внимание и човешко отношение. И да, чувствам се задължена после - защото както се видя и от темата много хора считат за ЗАДЪЛЖЕНИЕ да получават подаръци и се ЦУПЯТ като дечица и ПЛАЧКАТ, ако не получат. Защото за тях уважението има материална изява - винаги и на всяка цена. За мен това е трудно да разбера.
Pipinka , да ти кажа, не си съвсем права. аз не обичам да получавам големи подаръци /освен от хора, които не са ми много, ама многа близки - нашите и мъжа ми/. защото ако трябва да върна жеста ще трябва да се изръся със сума, която би ми утежнила бюджета. и така купуването на подарък от удоволствие би се превърнало в досадно и изнервящо задължение.
колкото до подаряващите - не един път съм била свидетел на коментари след като гостите си тръгнат. коментари от сорта "егати подаръка, то сигурно е купен от битака/струва еди-колко си. аз подарих еди-какво си, а пък виж сега на мен аккъв боклук ми подарява - колкото да отбие номера" така че за точно определени хора си знам, че те гледат в ръцете и коментират. не ми е приятно нито да получавам подаръци от тях, нито да им подарявам.
колкото до подаряващите - не един път съм била свидетел на коментари след като гостите си тръгнат. коментари от сорта "егати подаръка, то сигурно е купен от битака/струва еди-колко си. аз подарих еди-какво си, а пък виж сега на мен аккъв боклук ми подарява - колкото да отбие номера" така че за точно определени хора си знам, че те гледат в ръцете и коментират. не ми е приятно нито да получавам подаръци от тях, нито да им подарявам.
подаръци чак - не. може би някакви бонбони или сладки "чужбински" 
Миналата година приятелката ми ми беше донесла от Франция, само че докато се видим, горките ми пеношокола-та са били изядени, за да не изсъхнат 
Ох, сетих се как и при първото пътуване до Франция, в 9 клас, като се връщахме, някой беше помъкнал сирене за родителите си...Леле, като се размириса тоя камамбер в автобуса
Оправих анкетата да може всеки да гледа резултатите и без да е гласувал.
Ако го направиш може да си създадеш проблем. Все пак е близък роднина на човека, с когото искаш да продължиш да живееш.
Благодаря за загрижеността, но съм от 7 години с приятеля си и сме свикнали да обсъждаме и решаваме всичко заедно. Той също е на мнение, че сестра му не заслужава нищо да й носим. Ако не бях аз, за никой от роднините му нямаше и един бонбон да има, просто е от хората, които не се сещат.
Започвам с изпълнение на плана "лошата богаташка от чужбина" като зачеркна подаръка за сестрата на моя любим 
Ако го направиш може да си създадеш проблем. Все пак е близък роднина на човека, с когото искаш да продължиш да живееш.
Благодаря за загрижеността, но съм от 7 години с приятеля си и сме свикнали да обсъждаме и решаваме всичко заедно. Той също е на мнение, че сестра му не заслужава нищо да й носим.
Ако не бях аз, за никой от роднините му нямаше и един бонбон да има, просто е от хората, които не се сещат. 
Не искам да се бъркам. При нас има подобна ситуация, но ако не купим подарък ще има жестоко обидени.
Братът на мъжа ми и жена му не уважиха малкия ни син. Нито дойдоха при раждането, нито на първия му рожден ден, нито подарък пратиха. Няколко месеца след като той се роди ние трябваше да отидем на тяхната сватба. И се наложи да взимам пари на заем, за да им купим подарък и да си платиме пътя. А все пак в нашето семейство работи само мъжа ми. На никой не му направи впечатление.
Мислих си дали да не върна жеста, когато те имат деца. Но няма да мога.
Братът на мъжа ми и жена му не уважиха малкия ни син. Нито дойдоха при раждането, нито на първия му рожден ден, нито подарък пратиха. Няколко месеца след като той се роди ние трябваше да отидем на тяхната сватба. И се наложи да взимам пари на заем, за да им купим подарък и да си платиме пътя. А все пак в нашето семейство работи само мъжа ми. На никой не му направи впечатление.
Мислих си дали да не върна жеста, когато те имат деца. Но няма да мога.
Не, не очаквам. Но ако аз се връщам от чужбина, ми е кеф да донеса дребен подарък (най-вече като обем) на близките си - сувенирче, музика, бонбони и т.н. И те го правят. Също ако идват мои приятели в България, обикновено носят нещо за детето ми и аз купувам предварително за тях и децата им, но гледам да не са обемни неща, та да не ги натоварвам.
Изобщо не бих се впечатлила обаче, ако не са предвидили подарък, нито бих се почувствала неудобно ако аз нямам такъв.
Изобщо не бих се впечатлила обаче, ако не са предвидили подарък, нито бих се почувствала неудобно ако аз нямам такъв.
не очаквам подаръци при всяко завръщане на близки и приятели в родината. не смятам, че е редно. виж, ако самият човек има желание да подари нещичко - бих приела с радост. приятелката ми от Швейцария традиционно ми носи шоколадчета и много се радвам. за бебето получих подаръци, на които също много се радвам и съм благодарна.
поръчки към познати - не, не ми е било удобно никога. поръчвам яко само на сестра ми - за бебето - но с нея сме толкова близки, че нещата са на друга основа.
единствено за недостъпни тук лекарства е приемливо и разбираемо да се отправят молби за поръчки. а капризи от типа на - тая количка я няма тука или тая играчка там е с 30 лева по-евтина.... не го разбирам това.
поръчки към познати - не, не ми е било удобно никога. поръчвам яко само на сестра ми - за бебето - но с нея сме толкова близки, че нещата са на друга основа.
единствено за недостъпни тук лекарства е приемливо и разбираемо да се отправят молби за поръчки. а капризи от типа на - тая количка я няма тука или тая играчка там е с 30 лева по-евтина.... не го разбирам това.