аз съм лоша майка

Аз пък помислих, че си дедо. 

Не си лоша майка. Доколкото разбирам, ти прекарваш повечето време с детето, ти се грижиш за основните му нужди и му поставяш границите. Това значи, че го обичаш. Всяко дете обича да се глези и да се налага, но дълбоко в себе си чувства нуждата от граници и правила - те правят света му сигурен и стабилен. Точно това му даваш ти. Поговори с бащата и бабата. Стигнете до съгласие за основните правила - нека не са много, но да се безусловни. За всички ще е по-лесно, а за детето ще е по-добре вместо да се лута между "Може" и "Не може", да е спокойно.

Това е третата или четвъртата тема за последните дни.

Момичета, спрете се с това залитане към самообвиняване, не е здравословно...

Има и такива моменти, в които трябва да се скараш и да направиш забележка на детето. Аз също го правя, но моментите, в които я гушкам, целувам и казвам, че много я обичкам се старая да са повече. Дъщеря ми умира за баща си, двамата много се глезят, но това е само за 1ч. на ден, а през останалото време е с мен. Не мога да й позволя да ми се качи на главата, затова понякога аз също се държа строго с нея. Имало е и такива състояния, в които ясно е показвала предпочитанията си към друг, както и предпочитанията си към мен, дори и пред баща си, но те са за малко. Смятам,че това е просто период и той ще отмине, ако дори и със строго отношение към детето, му покажеш колко го обичаш

На колко години е детето ти? От това зависи мнението ми, което сега няма да изказвам, защото може да не е актуално спрямо възрастта на детенцето ти. 

Всички сме преминали през подобни мисли и терзания. Не се безпокой, ще отмине. Майката е тази, която прекарва повече време с детето си и неприятните дейности се падат все на нея (като даване на лекарства, например ). Но определено с таткото трябва да сте на едно мнение какво е разрешено и какво не.

И аз не искам да ме разиграва малкото детенце и му се карам но наистина прекалявам, явно в стремежа си да не разлигавим децата си ставаме супер строги наскоро го осъзнах, затова го давам по спокойно аз я гледам сама както и ти предполагам и не можем да си позволим да ги глезим но само с лошо не става трябва да сме по търпеливи. Не знам за теб но аз преди да родя нямах никаква предства какво трябва да правя, и сега се уча и аз така се чувствах когато й се карах - понякога с основание или без истината е че като ме ядоса за нещо и не ми минава и тръгвам по инерция все да й се карам като прибавим останалите проблеми става кошмар. Спри да се обвиняваш но осъзнай че с каране не става, става но само понякога. Бъди търпелива и общувай с детето си , играй с него правете неща които обича и не се карай не викай защото става по лошо от личен опит го казвам. Успех

Хората търсят успокоение, според мен, затова споделят. Много ясно, че никоя майка не мисли за себе си, че е тотално лоша и не става за родител. Ако беше така щеше да има бум на самоубийствата.
Просто сме доста нервни, особено ако децата са повече от едно и ходим на работа, в едно с другите домакински задължения и не можем да преценим правилно ситуацията и то за кратките срокове, които се изискват, ка- молим да реагираме адекватно на всяко предизвикателство през деня.
И аз се карам /не бия, но викам понякога/- често съжалявам, често мисла че съм права. Въпреки това си слагам ръка на сърцето и си признавам, че не съм стигала до тоталното решение, че съм "лоша" майка- децата са здрави, нахранени, облечени, когато не съм на работа се занимавам изцяло с тях, ТВ не гледам дори. Толкова мога- толкова правя. За да са спокойни и аз трябва да съм такава, затова гледам да се обвинявам минимално.

Не си лоша майка, просто си най-строга от всички роднини. Не се ядосвай. Едната ни прабаба казва "Сега ще си лоша, щот не му разрешаваш да прави каквото си иска, но после няма да ти се качва на главата, така трябва е".  Гадно е, когато останалите не те подкрепят и предпочитат те да слушат детето, вместо то да слуша тях. Но не бива да отстъпваш. И у нас е така, детето е коренно различно, когато остава само с мен, само с баща си и само с бабите и дядовците си. Кой както му е позволил (и ако е позволил), така дребният го разиграва.

Всички сме такива.
Всичко е на нашите глави, тичаме непрекъснато, спим по 6 часа на нощ, вършим по 16 неща едновременно, и все има по някое зорко око - чуждо или наше - да каже с кое не сме се справили перфектно...

Това изобщо не е вярно  Не си го втълпявай и не вярвай в това! Ти си просто истиснка майка, която иска да възпита детето си! И така и трябва да бъде! Грешка е двамата родители да не се подкрепят. Голяма грешка. Още преди да забременея сме си говорили със съпруга ми, че не бива да сме сразлични с детето или да оспорваме решението на единия. Били сме свидетели как майката казва Не, не и не, децата се сърдят, но Не-то си е било резонно и в следващия момент бащата казва - ок, добре, да и цялото възпитание отлита. Не бива така. Дори в даден момент единият родител да не е съгласен с решението на другия, не трябва да се реагира пред детето и да му се показва това.
Съветът ми е (без детето) да седнете и да си поговорите тримата, сериозно, ти си майката, ти си най-важната, да кажеш какво мислиш и да поставиш условия и изисквания. И бъди твърда!

 И аз изпитвах такива скрупули.Тръгнах на работа и вече съм добра майка Нормално е когато детето е около майката постоянно тя да се изнервя.За това гледай да си оставяш повече свободно време за самата теб, или по-точно използвай бабите когато имаш възможност!

Не си лоша майка в никакъв случай.Седнете и си поговорете с таткото, обаче не пред детето.Пред него вие трябва да сте единодушни в мненията и преценките си за ситуацията.Иначе децата се объркват.
Когато мъжа ми каже нещо на децата и аз имам различно от неговото мнение-просто си премълчавам.И обратното.Пред тях  никога не изразяваме разногласия.

Напълно съм съгласна с това мнение  Най-точно казано

Случвало се е някое от децата да се глези като по-малко и двамата с мъжа ми едновременно отваряме уста да му въздействаме и се оказва, че някой път казваме едно и също, т.е. реагираме еднакво; друг път сме на съвсем различно мнение. Тогава детето поглежда към единия родител и той повтаря своята забележка, а другия МЪЛЧИ. След това се разисква по въпроса и се изработват еднакви правила за този случай. Все пак става въпрос за неща от сорта: ако детето капризничи на масата дали да се остави гладно или  да му се сервира каквото иска.

Значи и аз съм лоша майка , и около 50 % от майките във форума също !


 

Дедо Боре,
защо не седнете с бащата един ден и да си определите всички сфери, в които имате някакви разминавания - (за отглеждането на детето говорим)?

Съвсем, съвсем примерна процедура:
Без да се разправяте ти такъв, пък ти онакава, си определете кои са най-важните принципи на възпитание ЗА ДВАМА ВИ.  Установете си ги и си ги запишете най-добронамерено. Щом са и на двама ми - те да са ви ориентирът, който да спазвате.
После вижте къде не съвпадате  - сигурно ще има и различия, неизбежно е, пък ще ви помагат сходните положения (нали не си се женила за ескимос). Определете това, което пречи - според теб и според него.
Не спорете кой прав, кой крив до смърт, щото всеки е прав донякъде само...Просто вижте в нещата, в които имате различия, кое съответства повече на вашите си принципи, тези дето И ДВАМАТА сте ги установили като ваши и важни.
Който повече се е отдалечил от принципите - ами просто малко да отстъпи, да си каже "мама му стара тук прекалих и е добър момент да се променя".
Може и ти да си тази, може и той да е, но без малко да погледнете по-навътре работите няма да стигнеш до конкретни причини. Само ще се депресираш, пък е ясно, че и на детето не му е много приятно.

Пък после просто малко се старайте да спазвате вашите си принципни положения. Нищо лошо ако не винаги се случва, но ако човек има желание, ще има и напредък някакъв....
И като определяте тези неща не забравяйте и бабите, лелите, батковците и някакви граници с тях.

Мда...

в слу4ая май таткото има нужда от едно голямо дърпане на уШи да глезим мился вси4ки можем, по трудно е да се възпитава...В този смисъл ти си много отговорен родител, дано намерите обЩ език със съпруга ти, по отноШение на децата

dedo bore, звучи ми познато състоянието ти...
Даже мислех и аз да пускам подобен пост. Денонощно сме със сина ми /още го кърмя, вкл. и нощем/, татито е все на работа, сутрин като излезе в 9 часа и се прибира в 21 часа...В почивните дни работи допълнително...Бабите ни са далече...Моите бушони изпушват вечер. Усещам се как имам гневни изблици дори и за по-незначителни неща вече...
Все още не се обвинявам, защото го гушкам и целувам много, но все пак усещам, че трябва по някакъв начин да овладея тези гневни изблици. Самата аз не се харесвам такава и веднага след като съм се развикала съжалявам вече. Разбрах едно - причината е в мен. Наложих си да бъда по-търпелива и вече като усетя че ще се развикам, хващам сина си пред мен, накарвам го да ме погледне в очите и бавно му обяснявам каквото имам да обяснявам...По този начин печеля време да се успокоя, а и той спира да врещи например или да бърка в кофата за боклук или т.н.
Виждам, че ти ходиш и на работа, а и май от таткото нямаш нужната подкрепа...
Всъщност ако наистина е така ..."за  него аз не се справям и съм безсилна и с това ще си навлеча лошо отношение и за в бъдеще."...то не се учудвам, че се самообвиняваш...Само, че мисля, че вината е повече в него и ти трябва да осъзнаеш, че това, че той мисли че ти не се справяш не е единствената гледна точка.
Аз се успокоявам с това /а ще ти го дам и като съвет/, че винаги бех могла да разчитам на съвет от професионалист-психолог. Имаш си интернет, винаги можеш да изровиш къде има разни центрове за работа с деца, разни неправителствени организации, че дори и правителствени, които дават безплатни консултации на родители и деца /това ако не можеш да си позволиш някой-друг сеанс на частно/. Там биха ти дали адекватен съвет как да се справиш с гневните изблици, а и да разбереш защо всъщност ги има.
Иначе още бих ти казала, че едва ли си толкова лоша, колкото ти се струва в момента. Не си внушавай негативни мисли, напротив - мисли си как ти се налага да се справяш със стреса в работата, стреса на улицата, стреса вкъщи после(всичко е на твоите ръце, а кога и колко почиваш?) и знай, че се справяш. И не е лошо да прехвърлиш част от вината за възпитанието на децата и върху татито, все пак те са и негови (и спри да се самообвиняваш)
Желая ти успех, подкрепям те.

По същия начин съм и аз. Само, че аз не й се карам, но настоявам за това, настоявам за онова. Докато баба й й позволява всичко и като си тръгва 30 мин рев, гушка я, не я пуска. Пък аз 

Всеки е минавал през този период. Хубавото е, че при добро желание можеш да се промениш. А и самото дете с възрастта става по-сговорчиво.

Аз също мисля така  Макар,че често ме обсебват тези чувства или мисли.
Наистина е кофти,особено при бабите .При нас ситуацията е такава ,постоянно чувам от баба и "майка ти не дава","майка ти ще се кара","майкат ти ....." Излиза,че аз съм лошата и само аз не давам да се правят разни неща,а те са добрите и разрешават 

и моите реват за баба си...
И аз съм лоша майка, но съм тяхната единствена майка. Нямат друга