За прекалено добрите деца - раждат ли се състрадателни?

  • 6 595
  • 146
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 689
Блонди, ти ме разби! Shocked
Моето е точно обратното, при това го съзнава, прави бели и се подхилква хитро.
Аз по принцип вярвам, че децата се раждат с определен характер, средата и възпитанието могат да повлияят до значителна степен, но основата си е вътре в тях.
Това все едно аз съм го писала.  Peace

# 16
  • Мнения: 689
Ушева, какво си го ударила на размисли и чувства, я се стегни! Party


Добре, де, а какво да правим с родените лоши деца (ако могат така да се нарекат)? С агресивните, бойните, неуморимите?


Ами ще си ги обичаме такива, като са си наши.

# 17
  • Мнения: 234
Цитат
Цитат на: Биляна
 Не мисля, че само родителите изграждат характера на децата си, ами има и участие и средата в която живеят.
[/quote
Съгласна съм,няма спор.
Блонди  сина ти е много сладък като го гледам.

# 18
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Блонди, имаш страхотно детенце!!!
Моите деца също са състрадателни и помагат, но и са отракани и свръхактивни - така че не са от най-послушните  Laughing
Всеки човек (и човече) си имат своя индивидуалност и ние може да повлияем в някаква степен на нея, но не и да променим това, което е в сърцевината.

# 19
  • Варна
  • Мнения: 1 306
За "лошите" съм си мислила и аз. Какво бих правила, евентуално?
Моето, примерно, е хитро, налага се вкъщи, актьорства, обаче в основата си ми се види незлобливо, много е щедро, не се бута за играчки, дава всичко, не се защитава.
Виждала съм и действително кошмарни хлапета. При тях е късмет, ако попаднат на мъдри и търпеливи родители, абе не знам, ще задълбая, но май има и известна зависимост в това при какви родители какви деца "отиват", особено ако приемем идеята, че децата са в живота ни да ни научат на много неща....

# 20
  • Мнения: 2 885
Децата се раждат такива. И аз и баща му като бебета сме били спокойни и подредени деца.
Помня на леля ми /сестрата на баща ми/ й бях окачила списък за червени и черни точки.
Тогава бях на 6 години. Стриктно следях за режима.

Ми мойто дете не си играе спокойно в пясъчника, през 2 минути иска да му бърша ръцете с мокра кърпичка.
Без да взема хавлийката му не иска да влиза в банята. Ако се окапе лигавника случайно не иска да продължи да яде, ако не го забърша. С края на лъжичката си обира ъгълчетата на устата. Веднага след ядене се лепва на мивката да го измия.
Не бърка по шкафовете, не разхвърля, иска само с прахосмукачката и мопа да си играе.
Помага ми да чисти прах с мокра кърпичка. Ако има паднала троха/боклуче и я/го вдига и ми подава.
Вади си бисквити от кутията и си ги подрежда, химикалки/моливи и тях ги подрежда един до друг и по височина.

Мисля, че чак толкова не е нормално неговото поведение. Но от друга страна не разбрах какво е да имаш бебе. Laughing

# 21
  • Мнения: 2 051
Децата много се променят, когато нови фактори навлязат в живота им - градина, уличилище, смяна на други обстоятелства...
Има много кротки и тихи ангелоподобни създания, които стават по-късно торнадото на класа.
Никога не можеш да предвидиш точно кое как ще повлияе на детето newsm78

Блонди, ти си имай едно наум за кризата на третата година Wink

# 22
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
А ми се струва, че и гените играят роля - при това голяма. Колкото и да ни убеждаваха в учебниците по психология, че черти от характера НЕ се унаследяват. Така че, ако ти или твоят съпруг сте благи и спокойни хора - очаква се и бебо да е такъв...
Забелязала съм, че когато едно дете прилича външно на единия родител, то унаследява и характерни негови черти(не външни и не поведенчески).
Поне при моите деца е така - и двете приличат на бащите си (от 2различни брака са) и всеки е взел най-характерното от тях.
При вас как е?

# 23
  • Мнения: 448
Все едно си описала малката ми дъщеря!На въпроса-да,така се раждат,защото кака и е пълна противоположност,а са възпитавани от едни и същи родители ,расли са в еднаква среда.Не съм съгласна само с мамите,които твърдят,че такива деца рязко се променят като пораснат-ние сме вече на 10 и няма голяма промяна.Поради някакви наченки на пубертета и старание да подражава  на кака,се забелязва известно "отракване",но степента му не е голяма и според мен това и помага да не приема толкова навътре нещата.Естествено мен това ме радва,защото така си спестява(а и на мен) доста нерви. Hug на всички дечица-добри и не чак толкова!

# 24
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
Все едно си описала малката ми дъщеря!На въпроса-да,така се раждат,защото кака и е пълна противоположност,а са възпитавани от едни и същи родители ,расли са в еднаква среда.
Майките с две и повече деца най-добре могат да отговорят на въпроса ти. Аз също смятам, че децата се раждат с темперамента и характера си. Моето малко момиченце от бебе е усмихнато и лъчезарно същество и все още е такова - вече на 5 г. За разлика от брат й, който е нервен, избухлив и егоцентричен. И не мисля, че причината е в пола им.

Детенцето ти е страхотно, само може да се радваш, че си дарена с него.   Laughing

# 25
  • Мнения: 27 524
Сестра ми е спокоен тип - не се влияе, не се впряга, не се кахъри. Зет ми е спокоен, даже залупен. Синът им е добър, кротък, подреден. Дъщеря им е малък ужас - ревлива, чувствителна, обсебваща, странна, дръпната, студена. Няма нищо общо нито с баща си, нито с брат си, нито с майка си. Ха сега де  Thinking

Ведра, кризата май да я чакам на 2 години  Rolling Eyes



# 26
  • Мнения: 3 268
Никаква криза недей да чакаш с това детенце.То като го видиш и му личи колко е добричък.Очичките му са просто....езерца от добрина.Винаги ще етакъв.Добричък.Дано и второто да е такова! Flutter

# 27
  • Мнения: 27 524
Дано и второто да е такова! Flutter

 Flutter Flutter Flutter

# 28
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Моят син, когато беше бебе, беше много добричък и ненатрапчив, винаги се събуждаше с усмивка... като проходи после също беше ужасно добричък - изхвърляше си сам памперса, ходеше да мете и събираше боклучета от земята и ги хвърлаше в коша. Но от както ходи на ясла вече не се вълнува от подобни неща. Не че е станал кой знае колко лош, но вече като че ли използва времето когато сме заедно за пълноценно общуване - кара ме да играем, да четем книжки, да пеем песни и въобще като че ли иска да навакса времето, което е прекарал сам в яслата. Дори не ме пуска да ходя в тоалетната без него, а да седна да измия чинии на спокойствие или да изчистя и сготвя е почти невъзможно, освен ако някой не го забавлява през това време. А някак си стана и по-боен, вече не си отстъпва лесно играчките и отстоява неговото, но иначе дели храната си казва извинявай, моля .... в това отношение не се е променил.
Значи според мен какъвто се е родил, такъв си е останал, като изключим тръгването на яслата което леко го е калило и според мен вече отсява за какво да си изразходва времето пълноценно.  newsm78
Е не мога да пренебрегна и 2-год. "пубертет" - тръшкане за някоя играчка или лакомство в магазина.. Но като цяло, хората които се грижат за него кагото съм на работа го определят като много тихо, добро и лесно за гледане дете.

От друга страна, аз като малка съм била също много добричка, но сега ако питаш мъжа ми ще ти каже що за "дзвер" съм...  Twisted Evil

# 29
  • Мнения: 3 205
Ами, Блонди, аз от доста време разпознавам моя син в описанията ти на Криско Laughing
При нас обаче е със сигурност генетично - баща му е невероятен добряк, от типа на хората, които и на мравката правят път и спасяват горките нещастни паячета от зловещите си съпруги  Wink

Общи условия

Активация на акаунт