Публикувана: 8 юни 2007, 22:38 ч.
Последно мнение: 14 юни 2007, 10:01 ч.

настроенията по време на бременност

3 293
27
1

Гост

# 15 10 юни 2007, 11:41 ч.

Bapнa
Мнения: 762

Още малко и ще забравиш всичко ! Peace

Аз каква бях нервна и раздразнителна - таткото го отнасяше редовно, имах чувството, че е най-противният човек, когото съм срещала Embarassed

А и няколко пъти ме изби на агресия към чужди хора - гонех даже един дядка на автогарата да го шамаря - доста смешна гледка бях с корема, но добре, че не го спипах #Cussing out

Абсолютно не исках да се женя и то с корем.... Точно тогава бяхме направили фирма и исках супер много да работя, а не да раждам и да си седя в нас изолирана с бебе.... Е мина и замина и сега искма при бебо ! Даже и искам да се женя - абе и фамилията ще си меня Joy

# 16 10 юни 2007, 12:00 ч.

Мнения: 415

Цитат на: Presiqna в нд, 10 юни 2007, 11:41

А и няколко пъти ме изби на агресия към чужди хора - гонех даже един дядка на автогарата да го шамаря

Ти ме уби

- мислех, че съм само аз - преди няколко дена цапнах една кола дето щеше да ме отнесе на пешеходната пътека с чадъра и торбата не помня нещо тежко носех и яко изтропа. Съжалявам ако е бил някой от форума (едва ли ама...) аз не стига че едва се движа и ги изчаквам, а той ми мина пред краката ми точно като бях по средата на улицата.

А също и много странни желания ме обземат - веднъж например ми се прииска да си хвърля едни боклуци през прозореца - никога преди не съм правила така и въобще не го одобрявам - и хвърлих с голямо удоволствие пред изумените погледи на съседите. Най-странното - въобще не ме е срам...

# 17 10 юни 2007, 19:53 ч.

София
Мнения: 1 735

Гледай положително на положението си-хиляди момичета искат да имат човек до себе си и хубава професия, а и хиляди се молят всеки месец за две чертички!Благодари на съдбата и оцени щастието си.Никой мъж не обича мрънкащи,вечно недоволни,пък било то и бременни жени!Пожелавам ти много щастливи дни! bouquet

# 18 11 юни 2007, 11:54 ч.

Мнения: 368

И аз бях така Simple Smile

Въпреки че с таткото сме заедно от 5 години, оженихме се преди 8 месеца, искахме бебето и като видях теста се шокирах! Shocked

Първите 3 месеца си менях настроенията в минута, крещях даже на шефа си, после се усмихвах най-мило, а в следващия момент почвах да рева Crazy

Абе луда работа са си тези хормони.

И аз забих един чадър на един дръвник дето мина на червено и не само, че ме оля цялата с кал, ами и щеше да ме отнесе, въпреки че бях на зелено и на пешеходна пътека.

След третия месец нещата ще се нормализират.
Таткото бързо се научи и всеки път повтаряше само "И аз те обичам, мило" и идваше да ме гушка Simple Smile

Лека бременност!

# 19 12 юни 2007, 16:37 ч.

Мнения: 77

Мацки, благодаря ви!!! Аз се притеснявах че нещо ми има. В момента съм в 9 г.с, а ви казвам, че в началото егати ужаса... И аз нямам брак с таткото, и никога не съм искала да се женя бременна, а и пък сега ми е така противен. При мен беше непланирана бременност, но вчера ме заболя корема и да ви кажа си се стреснах-не искам да загубя бебето, защото май вече свикнах с мисълта и неусетно съм го заобичала.
Също така си мислех, че идва свършека на нещо-не знам точно какво, но го чувствах като край. Като се замислиш, то си е нов живот, за какъв край може да се говори?!
Най-учудващо за мен е, че съм станала ревлива-вярвайте, ако гледам сапунки кърпички няма да ми стигнат/а сапунки принципно ненавиждам/.

# 20 12 юни 2007, 16:56 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 383

Аз толкова бях изненадана да науча че съм бременна, че първата седмица бях в шок.
Седях с теста за бременост, съзерцавах го и се стараех да повярвам.
Не съм скачала от радост, з аразлика от мъжа ми който се хилеше постоянно. Милия все ми повтаряше, че сигурно не се радвам - радвах се , но исках да повярвам че е истина!

После хормоните ми се разбошуваха, все си представях че не ме обичат, люшках се все в крайни настроения, карах се за нищо и т.н.
Добре, че мъжа ми е разбран и има 2 сестри минали по пътя и знаеше какво да очаква. Та не ми се връзваше много, много на депресарските настроения.

# 21 12 юни 2007, 16:57 ч.

Мнения: 1 225

Цитат на: Адриана Здравкова в сб, 09 юни 2007, 09:40

ами да, нормално е!
Аз по същия начин вечно си менях настроенията

И при мен беше така Peace

# 22 12 юни 2007, 19:48 ч.

СОФИЯ
Мнения: 431

И аз бях така,имало е случай в който съм плакала по цяла нощ , просто ей така без никой нищо да ми е направил и накрая си го изкарам на мъжа ми.

# 23 13 юни 2007, 00:29 ч.

Stavanger,Norway/ Varna
Мнения: 1 934

ооо, голямо мрънкане му дръпнах до 4 месец. Даже една но6т се и изнесох от къ6ти с вси4ките си куфари и спах посред зима в колата за около 2 4аса, докато не дойде мъжът ми д аме прибере. Постоянно му дуднех и мрънках и за ни6то не му говорех по цели дни и спях в другата стая. Боже как ме е изтърпял и аз незнам, самата аз неможех да се търпя, но бях безсилна. По едно време и него не понасях, да ме докосва и целува, а котарака ми бе6е 4ерен и все го държах гладен и побеснявах ако милото животно си иска6е храна. Ина4е ако мъжът ми за не6то му се скара, по4вах крокодилски сълзи да лея- УЖАС БЕ6Е.
Поне от вси4ко това, мъжо си спомня само сме6ното, как пла4а, 4е му е свър6ил хляба и е късно за магазина, как на никакъв филм, рева като загубена, той ми се смее и се залива Joy

, а аз от това о6те пове4е пла4а.

Но да ме види6 сега. Не се се6там откога сълза не съм проронвала. Все съм в готино настроение, свежарка, пълна с енергия, с мъжо не сме се спре4квали с месеци. Дори да ме ядоса, ми минава за секунди и МноооооооооГО съм го заоби4ала напоследък. Mr. Green

# 24 13 юни 2007, 13:05 ч.

Мнения: 415

аз съм в 6-ия месец и още нищо не ми се е нормализирало като че ли не знам...

# 25 13 юни 2007, 13:09 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 367

Разбира се че е повече от нормално Peace

И аз се чуствах така,много променливи ми бяха настроенията,плачех за нищо,карах се пак за нищо,а понякога всичко ме дразнеше Rolling Eyes

# 26 14 юни 2007, 09:46 ч.

Мнения: 45

ох и аз съм така сега съм в началото още и направо имам чувството че полудявам,изнервям се на всичко и всички на моменти ,на мъжа ми викам без причина,сменям настроенията изведнъж, дори за мен е странно, аз винаги съм била весела и усмихната но така е няма как -хормони Rolling Eyes